Свържи се с нас

Новини

Областният участва в заседание на РС за развитие на Северен централен район

Областният управител на област Габрово Иванка Баева участва в тридесет и третото заседание на Регионалния съвет за развитие на Северен централен район

Published

on

снимка: Областна администрация – Габрово

Областният управител на Габрово Иванка Баева участва в тридесет и третото заседание на Регионалния съвет за развитие (РСР) на Северен централен район (СЦР), свикано от областния управител на област Разград Манол Кившанов, председател на Регионалния съвет за развитие на Северен централен район.

В заседанието взеха участие представители на министерства, областните управители на областите Велико Търново, Силистра, заместник – областният управител на област Русе, представители на общините от областите в Северен централен район, представители на организациите на работодателите и на работниците и служителите на национално равнище, както и представители на академичните среди – висши училища на територията на района, Института за пазарна икономика, Националния статистически институт и Агенция „Пътна инфраструктура“.

По време на заседанието Петър Ганев – старши икономист в Института за пазарна икономика запозна присъстващите с годишното издание „Регионални профили – показатели за развитие 2016 г.“, като акцентира върху социално-икономическото състояние и развитие на областите в Северен централен район.

В изпълнение на Решение на Регионалния съвет за развитие на Северен централен район от 7-ми декември 2016 г., беше създадена Специализирана комисия за анализ на демографските проблеми на територията на Северен централен район и планиране на мерки за преодоляване на негативните тенденции към РСР на СЦР. Приети бяха и Вътрешни правила за организацията на дейността на комисията.

Доц. д-р Иван Марчевски, ректор на Стопанска академия „Димитър А. Ценов“ – Свищов информира присъстващите относно създаденото през м. февруари 2017 г. „Обединение на ректорите на висшите училища от Северна Българияв полза на регионалното развитие“. Чрез него висшите училища ще обединят усилията си за качествено и конкурентоспособно образование, ще работят за намаляване на икономическите и социалните диспропорции и още по-активно ще се обърнат към младите хора като най-ценен капитал за развитието на регионите и страната.

На заседанието бяха представени законовите изисквания, относно изготвяне на междинни оценки на документите за стратегическо планиране на регионалното развитие. През 2017 г. предстои да бъдат разработени междинни оценки на Регионалните планове за развитие на шестте района от ниво 2, Областните стратегии за развитие и Общинските планове за развитие за периода 2014-2020 г., за които отговорни са министърът на регионалното развитие и благоустройството, областните управители и кметовете на общини.

Със свое решение Регионалният съвет за развитие на Северен централен район определи като приоритетен за икономическото и социалното развитие на района и подкрепи реализацията на проект „Комуникационно решение за изграждане на кръстовище на две нива при ГКПП Дунав мост“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Новини

Приключи ремонтът на плувния басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“

Published

on

Завърши ремонтът на коритата на малкия и големия плувен басейн в ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“, както и на прилежащата им тръбна мрежа, информираха от Община Габрово.

Предстоят последователни проби на РЗИ – Габрово за контрол на качеството на водата. След получаване на положително становище от здравната инспекция ще бъде издадено разрешение за експлоатация на съоръжението.

Община Габрово и ПМГ „Акад. Иван Гюзелев“ ще информират своевременно гражданите за точната дата на възобновяване на неговата дейност.

Зареди още

Икономика

2026: Годината на големия тест за България. Ще станем ли по-богати?

Published

on

Автор: Николай Томитов,
съветник по Икономическите въпроси в Народното събрание
.

От 1 януари България официално прие еврото при фиксиран курс 1.95583 лв. Тази историческа стъпка вече е факт, но голямата задача пред нас за 2026 г. е една – доверието.

Какви са основните предизвикателства за страната ни?
Най-големият страх пред нас е усещането за поскъпване. Дори при ниска инфлация, хората се страхуват от закръгляне на цените. Например ако едно кафе струва 1,20 лв., то по фиксирания курс трябва да струва 0,61 евро. Рискът е търговеца да го закръгли на 0,70 евро или дори 1 евро за “по-лесно”. За това успехът на годината зависи от две неща: търговците да обявяват честни цени, а държавата да следи за всяка стотинка спекула. Без строг контрол, недоверието ще свие потреблението.

Пред какво е изправена икономиката?
Европейската комисия очаква реален ръст на БВП за България от 2.7% през 2026 г. и инфлация 2.9%. БНБ дава по-висока оценка за растежа – около 3.1%. Разликата в цифрите не е голяма, но посланието е важно: икономиката ще расте, макар и не с високи темпове. Тук идва въпросът как да растат доходите, без да се завърти нова инфлационна спирала? Бизнесът ще търси ефективност. Държавата ще трябва да внимава с административните цени и с резките промени в данъци и такси. Целта е джобът ни да усети реална полза, а не просто да въртим по-големи суми, които инфлацията изяжда.

Ще излязат ли сметките в бюджета през 2026 г.?
През 2026 г. държавната хазна ще бъде под лупа. Още при планирането на бюджета се стигна до напрежение и масови протести около идеи за промени в осигуровки и данъци. Международни и европейски институции предупредиха за риск от разхлабване на финансовата дисциплина на страната. Това е сигнал, че темата няма да се изчерпа. Или иначе казано: хората искат повече услуги и по-високи заплати, но сметката трябва да излиза. И то без да се спира растежът.

Брюксел ще спре ли средствата от еврофондове?
Европейските пари са нашият шанс за модернизация, но времето за обещания свърши. България получи второ плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Общата стойност на исканите средства беше в размер на 653 млн. евро, но Брюксел обяви, че временно забавя изплащането на 214,5 млн. евро заради липса на част от реформите, заложени за изпълнение в плана.

Липсата на кадри: кой ще работи?
Бизнесът в страната и региона продължава да изпитва глад за хора. Проблемът е сериозен: няма достатъчно кадри, а населението застарява. Решението не е в една мярка, а в много малки стъпки. Трябва ни по-добро обучение, привличане на българи от чужбина и активиране на хората, които в момента не търсят работа.

Ще се вдигне ли напрежението през лятото?
Цената на тока продължава да бъде чувствителна тема. От 1 юли 2026 г. се очаква либерализация на пазара на ток. Излизането на свободния пазар на ток може да доведе до напрежение от страна на домакинствата. Това може да се избегне ако има ясна защита и добра комуникация за уязвимите.

Изводът за 2026 г.: Годината ще бъде тест за зрелостта на България. Еврото не е магическо хапче, а инструмент, който ни дава стабилност в Европа. Дали ще живеем добре зависи от три неща: контрол върху спекулата на дребно, умно харчене на държавните пари и смелост за реформите, които ще отключат блокираните милиарди.

Зареди още

Любопитно

Всяко „да“ носи своята загуба: една теория за избора

Published

on

В свят, в който изборите ни се множат с всяка изминала минута, рядко се замисляме за онова, което оставяме зад себе си. Привикнали сме да говорим за успех, за реализирани възможности и сбъднати мечти, но много по-рядко – за цената на тези решения. Именно към тази тиха, често пренебрегвана страна на човешкия избор ни насочва „Теория за алтернативната загуба“ – житейска доктрина, създадена от Христо Ив. Димитров.

Теорията разглежда избора и загубата като неизбежно свързани елементи от човешкото съществуване. В нейната основа стои разбирането, че всяко направено „да“ съдържа в себе си поне едно „не“ – една пропусната възможност, една алтернативна съдба, един нереализиран път. Алтернативната загуба не е провал, а естествено следствие от свободата да избираме. Тя не изисква съжаление, а осъзнатост и отговорност.

Представянето на теорията не следва академичния канон. Напротив – тя достига до публиката чрез формат, който напомня сценично преживяване. В партньорство със Симона Харачерева, Христо Ив. Димитров превежда основните идеи на доктрината през конкретни житейски ситуации, познати на всеки – избори между кариера и семейство, между сигурност и риск, между дълг и желание. Така абстрактното се превръща в лично, а философията – в преживян опит.

Името на Христо Ив. Димитров е добре познато на българската публика. Като създател и ръководител на Националния фолклорен ансамбъл „Българе“ и дългогодишен автор на сценични проекти, той последователно изследва теми като идентичност, ценности и смисъл.

„Теорията за алтернативната загуба“ е логично продължение на този път – не като художествен спектакъл, а като житейска философия, изведена от лични наблюдения и натрупан опит.

След успешни представяния в София и Пловдив, теорията ще бъде показана за първи път извън тези градове на 11 февруари, сряда. от 18.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Събитието обещава не просто среща с нова концепция, а покана за размисъл – за изборите, които правим, и за загубите, които неизбежно ги съпътстват.

Билети за представянето могат да бъдат намерени онлайн чрез Eventim, на касите на EasyPay, както и на касата на Драматичния театър в Габрово. Време е да си зададем въпроса не какво печелим, а какво оставяме зад себе си – и дали сме готови да го осъзнаем.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица