снимка: Светослав Казаков, личен архив

29-годишният Светослав Казаков е алпинист от Дряново, покорил много планини и върхове. Посвещава времето си на това свое любимо занимание. Освен с алпинизъм той практикува скално и ледено катерене. Обича предизвикателствата и не крие, че е пробвал доста екстремни неща. Признава, че е запален по планинарството още от ранна възраст, а чувството от изкачване, в комбинация с адреналина, му носи удовлетвореност. 

Новинарският портал „Габрово Нюз“ се свърза със Светослав Казаков, за да научи повече за уникалните му постижения, подготовката, какво изпитва човек, когато е високо в планината, трудностите през които минава, мечтите и да разговаря какви са бъдещите му планове, към които се е насочил.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво те накара да се захванеш със скалното катерене и алпинизма?

– Пленен съм от планината още от ранна възраст, може би 13-14-годишен, докато бях ученик в СОУ,,Максим Райкович‘‘, в родния ми град Дряново. Тук е мястото да изкажа благодарност на тогавашния ни зам. директор на училището г-н Любен Богданов, който беше основният виновник да тръгнем по планините. Също голяма част от първоначалния си опит дължа и на Туристическо Дружество „Бачо Киро“ – Дряново, на което все още съм член. Първоначално се запалих по кратковременни походи и преходи, в по-ниските части на нашите планини. След това ми станаха скучни. Почнаха да ме влекат върховете над хижите и по-трудния път до тях. Постепенно започнахме да ги изкачваме, като с годините пробвахме и зимно. В мен се беше отключила някаква много силна връзка с планината. Нямаше спирка! Оттам нататък просто следвах логичния път нагоре – курс по скално катерене, алпинизъм и изкачвания, който го изкарах в школа „Вертикален свят“ – София при Димитър Колешев. Исках непрестанно да доказвам нещо единствено на себе си – да раста, със стремеж към по-трудното, по-високото. Това не ми даваше мира и е така до ден днешен. Искам да отбележа, че нямам някой родител, близък, който да ме е насочил към алпинизма и катеренето, както обикновено става. Решението е изцяло мое.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Откога се занимаваш?

– С планинарство като цяло от близо 16-17 години, докато с алпинизъм и катерене (скално, ледено) от близките 5-6 години.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Пробвал ли си други екстремни спортове?

– Да, принципно съм екстремна личност. Скачал съм с парашут от самолет, летящ на височина 3500 м. Този спорт се нарича скайдайвинг. Скачал съм с бънджи от мостове. Летял съм с парапланер. Неща, които може би доста хора са пробвали, но някои пък не биха никога се осмелили. В бъдеще искам да преодолея страха си от вода, дълбока вода, който от малък е заложен в мен и може би просто не съм искал досега или намирал време с другите си занимания. Бих пробвал различни гмуркания и дори бих изкарал курс за водолаз.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво изисква алпинизмът като физически качества, не трябва да си бодибилдър, не трябва да си бегач, каква подготовка е необходима?

– Подготовката е страшно обемна и комплексна. Чел съм доста книги, блогове и статии за тренировки, подготовка за изкачвания, за алпинисти изобщо и съм си направил с времето цикъл на тренировка според тях. Смятам, че е работеща и дава резултат. Искат се изключителна обща издържливост и физическа подготовка. Смея да кажа на цялото тяло, тъй като натоварванията реално засягат всяка мускулна група, били по-малко или повече в дадения случай. Изисква се пъргавина, гъвкавост и ловкост, както и така на взимане на бързи решения, вариативност. До голяма степен е като шах! Внимаваш и трябва да си един ход напред. Това ми харесва, че е много комплексно и развива не самото доста качества и тялото комплексно, но и мисълта.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кога тренираш и по колко пъти?

– Иска се изключителна обща издържливост, която се постига с бягане – крос, спринт, на равно, на пресечен терен. Това развива доста и дихателния апарат, както и капацитета на белия дроб. Научаваш се да поддържаш сравнително нисък пулс, при продължително натоварване, дори с часове и дни, което не е маловажн0, особено на голяма надморска височина. Обикновено зависимост от сезона и възможността ми бягам или карам колело 1-2 пъти седмично. Зимата 1 път, лятото преди излизане във високата планина може до 2-3 пъти. Общата физическа издържливост и сила не означава, че трябва да си „напомпан“ и яко мускулест, но да си комплексно развит и трениран. В седмицата отделям 2 дни за тренировка с тежести, разделени за долна и горна част. Колоезденето е също доста важно и го редувам и заменям според случая с бягането. Изкачването на хълм, склон с около 15 кг. раница (средно) за време и възможно най-голяма денивелация, е много подходящо за големи и сериозни експедиции във високите планини. Естествено, не на последно място, най-добрата тренировка за катеренето е самото катерене. Правя го при първа възможност на терен (на скали), докато през другото време си имам импровизирана зала със специални хватки и приспособления за тренировка. Там се тренират пръстите, специфичната силова издържливост на фалангите, предмишницата, всички връзки и сухожилия, необходими за дейността. Ходя и в зала на познати, тъй като в Дряново няма изкуствена стена за катерене. Надявам се, че в бъдеще ще бъде спечелен някакъв проект за стена и ние ще имаме, по подобие на други градове, където има такива. Като цяло тренирам средно по 5 дни в седмицата, според сезона и целта може да са 6, може и 4.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кои върхове в България си покорил досега?

– Върховете в България са безброй. Основните като Мусала, Ботев, Вихрен съм ги изкачвал десетки пъти и ги използвам за тренировка преди заминаване навън. Зимата също. Тогава условията са други и е различно. Ползва се необходимият катерачен и алпийски инвентар. Имам изкачени и много от най-високите и основни върхове по нашите главни планински вериги – Стара планина, Рила и Пирин.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Как стоиш в това отношение в международен план?

– Засега имам успешен траверс на масива на връх Монблан 4808м., най-високия в Алпите, където се гордея с едно доста добро темпо за преминаване – под 13 часа. Неуспешен опит на Матерхорн 4478м., заради лоша логистика и сезон, в който почти нямаше изкачвания на върха, дори от местните гидове в Цермат. Пирамидата му е не само пленителна и внушителна, но те смазва и психически, предвид това, че се извисява над 1200 м. над всичко друго наоколо. Успешно изкачване на връх Казбек – 5033 м. (в Кавказ) на границата между Русия и Грузия. В близките страни около България съм правил траверс на алпийското било на Карпатите в Румъния, изкачване на стената на Стефани и траверс на Митикас, Сколио и Скала на Олимп в Гърция.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Алпинизмът за теб отборен или индивидуален спорт е?

– Отборен е, поне на този етап. Доста пъти съм пробвал да излизам сам в планината, но мисля, че това не е начинът. Има си правила и те трябва да се спазват. Там си никой и трябва да наведеш глава и да бъдеш смирен, иначе рискуваш да получиш плесница. Има атлети, които катерят и изкачват соло. Например  Боян Петров, но те са на друго ниво. Трудно е да намериш човек, който да ти пасва като характер, като виждания и качества, защото там горе, това може да е животоспасяващо. Но смятам, че съм намерил такива на този етап, за което съм благодарен. Все пак алпинизмът е отборна игра за мен.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Какво те държи по време на дългите изкачвания, мисли за близките или…?

– Най-вече мисли за близките, за уюта долу и у дома. Въпреки, че в трудни и критични моменти само и единствено твоя дух, воля, качества и възможности са най-важни. Защото както е казал Христо Проданов: „Където има воля има и път“.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Предвид бързо променящите се понякога в сложни метеорологични условия не се ли страхуваш, че нещо може да се обърка горе в планината?

– Обърквало се не малко пъти, но благодаря, че досега всичко е завършвало благополучно и сме имали благоразумието да изберем нелекото решение да слезем, да се откажем. Това, може би, е едно от най-тежките решения, които трябва да се вземат там горе. С времето, натрупания опит и годините мисля, че малко или много мисленето ти се променя. Страх, като първичния такъв, да трепериш, да си ужасен, да не можеш да мислиш и действаш дори от вцепенение, не съм изпитвал никога в планината. Изпитвам по-скоро респект и до голяма степен се мъча да държа под контрол ситуацията. Оставам спокоен, доколкото е възможно.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Изпадал ли си подобна ситуация? Кога?

– Слава Богу, не съм изпадал в бедствена ситуация и дано не ми се налага в близко бъдеще. Имал съм критични моменти и тук, и навън, но в рамките на нормалното. Всичко е било под контрол в крайна сметка.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кой е „урокът“ на планината, който никога няма да забравиш?

– Да не бъдеш инат, да не правиш всичко на всяка цена. Трябва да си знаеш силите и възможностите, и понякога да признаеш загубата. Това е част от играта. Така е и в живота. Това е, което съм научил с годините, от различни ситуации при пребиваването си в планината, катерене на скали и т.н. Много е важно да не подценяваш ситуацията или планината, дадения тур, който катериш… Направиш ли го – моментално се излагаш на опасност, без дори да разбереш. Както казах, надявам се да нямам скоро „по-суров“ урок.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кой е най-високият връх, който си изкачвал и къде се намира?

– В момента това е връх Казбек, който се намира в област Казбеги в Грузия и Северна Осетия в Русия. През него минава границата между двете държави. Висок е 5033 м. и се смята, че е спящ стратовулкан. Името му на грузински означава -„ледников връх“ или „смразяващ връх“.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– За какво си мечтаеш?

– Естествено за по-високи и трудни за изкачване върхове. Тази година, поради финансови причина и липса на време за подготовка, отказах експедиция за изкачване на връх Ленин, намиращ се в Памир, втори по височина – 7134 м. Там „играта загрубява“ доста и мисля, че е необходимо поне още едно стъпало и малко време, за да съм напълно сигурен в себе си за подобна височина. В най-близко бъдеще имам планове. както и с човека в моята свръзка, за връх Алпамайо. Това е един от трита най-красиви върха изобщо. Представлява гигантска ледена пирамида. Намира се в Кордилера Бланка, част от необятната верига на Андите и е висок 5947 м. Там не толкова височината, но трудността е висока. Катери се предимно по лед и фирн, доста е техничен, но смятам, че е постижим в близките 1-2 години. Проблем е финансирането, тъй като става дума за Южна Америка и само билетите са поне в порядъка на 1500 – 2000 лв. Движеща сила за там е не само страшната му и пленителна красота, но и фактът, че по мои сведения само 3-4 български свръзки са стъпвали досега на него.

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Обезпечаването на една експедиция, била тя в България или по света, е свързано с осигуряване на финансиране. Нужни са добра екипировка, алпинистки инвентар и др. Срещате ли подкрепа и разбиране?

– Подготовката за една експедиция е доста важна, ако не най-важната. Основното перо обаче е именно финансирането на такава. Досега, както споменах, това е ставало само от мои лични средства, събирани с голямо удоволствие, но доста бавно, мъчително и трудно. Екипировката за висока планина, ледено катерене, скално катерене съм си я набавил по същия начин с течение на годините и много лишения от други неща. Свикнал съм да отделям. Мисля и живея за моите бъдещи планове, но с течение на времето и целите стават доста по-мащабни. За финансиране и спонсорство досега не съм се обръщал към никой, предвид това, че все пак засега излизанията ми са били долу-горе поносими откъм средства. За следващите ми цели обаче ще трябва да се обърна за подкрепа по някакъв начин, било то частично и смятам да намеря одобрение у хората. Както вече споменах по-горе една експедиция на Ленин или Алпамайо, каквито са бъдещите ми планове, няма да струва по-малко от 4000-5000лв. Силно се надявам по някакъв начин да срещна разбиране и одобрение, и да получа нужната помощ. Основното перо са самолетните билети. Искам хората да разберат, че алпинизмът е доста сериозно занимание, начин на живот и повече от спорт…

снимка: Светослав Казаков, личен архив

– Кои са предизвикателствата и целите пред теб, които си поставил на дневен ред през тази година?

– През тази година съм се насочил към Елбрус, първенец на Европа и Кавказ, намиращ се на територията на Руската Федерация, с височина от 5642 м. Макар и привлекателна точка за доста други планинари и алпинисти аз го намирам като нужното и необходимо стъпало за следващите ми експедиции. Височината му позволява отново да изпитам удоволствието над 5000, дори над 5500 м. и е възможно най-близката подобна точка. Този връх обаче е взел много жертви и изобщо не е за подценяване. Изкачването му изисква много издържливост, много отвратително и бавно изкачване, предвид условията, постоянния вятър, височината и продължителния наклон, който няма край. Не искам да бързам. Всичко с времето си. Това са нужните стъпала, през които са минали всички алпинисти и аз не правя изключение. За Елбрус съм отправил запитване и кандидатствал за финансиране от Австрийския Алпийски Клуб, тъй като съм техен член отскоро и клуба подпомага подобни изкачвания и експедиции по цял свят, благодарение на техния експедиционен фонд. Ще се радвам да получа някаква подкрепа. Колкото до някакви други цели съм си заложил Матерхорн като резервен вариант, понеже ми е на сърце и предвид неуспеха преди. Може да прескочим и до Гросглокнер (Австрия),3798м.,който е доста техничен и подходящ за тренировка. Но това са резервни варианти. Бог да е с нас!

снимка: Светослав Казаков, личен архив

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730