Свържи се с нас

Култура

Първите археологически проучвания в местността Градище

Published

on

местността Градище / Регионален исторически музей Габрово

Издигащото се над долината на река Янтра варовиково възвишение от незапомнени времена е наричано от местното население Градище, поради останките от старо селище, разположено върху него. Известният географ и военен инженер граф Луиджи Марсили описва в края на ХVІІ в. римско укрепление, близо до горното течение на река Янтра, наречено „Кабруа”, което по-късно археологът на обекта Кина Койчева идентифицира с укрепеното селище в местността Градище.

Първи, който обръща внимание на необходимостта от изучаване на старините там е основоположникът на археологическата наука в България Васил Евстатиев Априлов (1789-1847) в своята „Денница ново-болгарского образования” от 1841 г.

Явно строително-архитектурните останки в местността Градище са били значителни, защото в средата на XІX век стават привлекателен източник на строителен материал. В отчета за изпълнението на завещанието на Априлов големият български възрожденец Петко Р. Славейков само за 1851 г. дава пунктуално цифрата 753 камъка, извозени от „габровското градище“ за новостроящата се сграда на бъдещата Априловска гимназия. Подобна практика е естествена за онези времена и разпространена в цяла Европа. Тя съсипва хиляди паметници – христоматиен пример у нас са Плиска, Преслав и Никополис ад Иструм.

В един от първите родни пътеписи, излязъл в списание „Читалище“ през 1875 г. младият тогава Атанас Бендерев, бъдещ участник в Сръбско-българската война, под заглавие „Описание на Габровското градище“ намира крепостта „съвършенно разсипана до самите основи“.

През есента на 1920 г. най-големият габровски историограф д-р Петър Цончев организира, чрез създаденото от него Историографическо дружество „Габрово”, разкопки на местността. В проучванията, протекли в края на месец октомври, участва подпредседателят на дружеството Еким Андрейчин. Те са ръководени от бившия асистент по геология и археология в Мюнхен Макс Нойберт, немец женен за габровка.

В тях се включват ученици от техническото училище „Д-р Н. Василиади“ и членове на туристическото дружество. След получаването на необходимото разрешение от Министерство на народното просвещение, предвид копаещите в местността иманяри от околните села, „каквито в Габрово изобилстват“, са направени сондажи на две места.

На дълбочина 0,5-0,6 метра са проучени основите на няколко помещения, градени с необработени камъни на калова спойка, с огнище в едното, на които участъковият инженер в Габрово прави точен ситуационен план, предвид „бъдещото искане на разрешение за обстойни разкопки“.

Открити са много предмети: 55 железни и бронзови, 43 глинени и стъклени, и 3 медни монети на Анастасий и Юстиниан. Между тях са ножове, косери, върхове на стрели, фибули, прешлени за вретено, скоби, огрибки, гвоздеи, панти за врати, столчета от стъклени чашки, катинар, фрагменти прозоречно стъкло, керамика.

Разкритите строителни останки и намерените материали дават основание на Цончев да датира крепостта през римо-византийската епоха. Разположените в един ред, с подравнени фасади помещения могат да бъдат свързани с проучените по-късно жилища в укрепеното селище. В най-горните слоеве са открити следи от колиби от османската епоха.

След завършването на проучванията, обаче, започва малка „сага“ с находките, продължила повече от половин година. Пребиваващият в Габрово Нойберт, от адреса на писмата му в къща около Гунин кладенец, задържа откритите предмети и предявява претенции към Историографическото дружество в Габрово. Той настоява дружеството да публикува неговият научен доклад за разкопките, в обем 16 страници ръкописен текст, в свой годишник и да организира публично изнасяне на този доклад.

Д-р Цончев обстойно му отговаря, че дружеството не е поемало подобни ангажименти, но все пак предлага да изпрати докладът на Нойберт в Археологическия институт в София. Немецът отказва и епистоларната обмяна на мнения на места преминава добрия тон.

Чужденецът е обвинен, че „самоволно изучавал други места в околията“. В края на краищата, след намесата на околийският началник, находките са предадени и те постъпват в сбирката на дружеството, но с подчертано грубо отношение от страна на Нойберт, който ги захвърля в калта в двора на къщата си. Той задържа фрагмент от стъклена чаша с тъмносин цвят, подобен на който е открит десетилетия по-късно и медна обеца, които така и не предава на Еким Андрейчин.

Веднага след края на разкопките д-р Цончев се обръща към околийския началник да обяви официално чрез кметовете сред населението, че „имане там не може да се намери“, т. е. те веднага стават обект на нови иманярски акции.

Интересът към миналото на Габрово води до първите археологически проучвания на територията на общината, които поставят началото на изучаването на най-древната й история.

Автор: Росен Йосифов, главен уредник на Регионален исторически музей-Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Мутафчията на музей „Етър“ е обявен за живо човешко съкровище

Published

on

Христо Маринов – майсторът мутафчия в музей „Етър“, е обявен за живо човешко съкровище. Кандидатурата му, издигната от културната институция в която работи, е одобрена за вписване в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България.

Тази година на областния етап бяха излъчени шестнадесет предложения. На свое заседание Националният съвет по нематериално културно наследство прие работата на Националната комисия за оценка на областните кандидатури и предложи на министъра на културата в Националната представителна листа на нематериалното културно наследство на Република България да бъдат вписани шест кандидатури.

Церемонията по връчването на удостоверенията ще се проведе на 12 декември 2022 г. от 13:30 ч. в галерия „Средец“ в Министерство на културата.

На 13 декември от 11:00 часа в музей „Етър“ е обявено официалното откриване на ретроспективната изложба „Христо Маринов – майсторът творец“. Изложбата представя богатата палитрата от умения на Христо Маринов чрез изработени от него изделия. Вече 40 години той прилага автентичната технология в производството на мутафчийски изделия в музей „Етър”.

Придобитият майсторлък в редкия занаят мутафчийство го провокира да търси различни творчески предизвикателства. Той експериментира с тъкачни техники; усвоява боядисването, за да покаже, че пъстротата може да присъства и в козинявите изделия; изучава и практикува тъкане на колани „на кори“ и плетене на въжета.

През 2022 година, по предложение на музей „Етър“, майстор Христо Маринов стана кандидат на Област Габрово за вписване в Националната система „Живи човешки съкровища – България”, в сфера „Знания и умения, свързани с традиционните занаяти“. Министерство на културата публикува на сайта си информация за всички одобрени кандидатури.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Из “Тайната книга на богомилите” 4 в ХГ „Христо Цокев“

Published

on

През месец декември ХГ „Христо Цокев“ представя в рубриката „Акцент на месеца” творбата на Стоимен Стоилов Из „Тайната книга на богомилите” 4. Авторът е със значителен принос за българската графика и извежда специфична линия чрез творчеството си.

Стоимен Стоилов е роден на 18.09.1944 г. във Варна. Завършва ВИИИ „Николай Павлович” през 1972 г. със специалност графика и илюстрации. През 80-те години на 20-ти век е председател на варненската група на художниците. По традиция варненската графична школа е със сериозен статут и високо ниво. Носител е на Хердерова награда през 1991 г. Има редица самостоятелни изложби в София, Варна, Париж, Осло, Москва, Одеса, Ню Йорк. Експериментира и в областта на живописта.

Цветната графика Из „Тайната книга на богомилите” 4 носи характерния почерк на автора, като разглежда митологемата за богомилството и съдържа библейска символика. Отпечатъкът е изключително прецизен в технологично отношение, предвид, че са използвани няколко цвята.

Авторът умело се ползва от ефектите и качествата на литографията и показва авангарден подход към рисунката и композицията. Очевидната способност на Стоимен Стоилов да бъде изразителен и да изследва докрай темите, които разработва, личи в серията литографии Из „Тайната книга на богомилите”.

Представеният отпечатък датира от 1981 г. и е ценна част от фонд “Графика” на ХГ „Христо Цокев”. Каним всички ценители на графичното изкуство да се докоснат до произведението Из „Тайната книга на богомилите” 4 с автор Стоимен Стоилов през месец декември в ХГ „Христо Цокев”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Излезе луксозен каталог за арх. Карл Кандулков

Published

on

Излезе от печат луксозен каталог, който пресъздава изцяло идеята, името и съдържанието на изложбата „Карл Кандулков – архитектът и ръководител на модерно Габрово”, реализирана през 2020 година по повод 100 години от неговото рождение.

Съставители на изложбата и на каталога са Цветомира Койчева – началник на Държавен архив – Габрово и Силвия Рангелова – графичен дизайнер. Предпечатната подготовка и печатът са дело на „Перфект“ ЕООД.

Нейното осъществяване стана възможно благодарение на богатия фонд на арх. Кандулков – над 300 архивни единици, в 2,5 линейни метра, съхраняван в Държавен архив – Габрово. Финансирането на каталога е смесено: от спомоществователите АМКmotion, “Импулс“ АД, ОВК Газ и паричната стойност на наградата „Събитие на годината в областта на културата Габрово 2020“, която изложбата спечели.

Каталогът от 66 страници съдържа над 180 изображения на лични документи (грамоти, ордени, плакети, значки, служебни карти, дипломи); на творческа дейност (скици, работни и идейни проекти, архитектурни планове, чертежи); снимки (портретни, семейни, на сгради, мостове, паметници, скулптури); над 30 текста с лични спомени на арх. Кандулков и публикации за него и дейността му.

В изданието са включени опис на проектите на арх. Кандулков, съхранявани в Архива и снимки от откриване на изложбата през 2020 г., която се радва на интереса на габровци и гости на града в продължение на 15 месеца. Оригинално допълнение към каталога е QR код за интервю с архитект Кандулков от 2002 г. Записът е направен на среща с журналисти, общественици, краеведи и архивисти.

На задната корица на каталога е отпечатан визионерският цитат на архитекта: „Пътят към Европа съществува. Лично аз не желая да ходя по него. Чували сте да казват на някого, драги вие се развивате много добре, но ще трябва да изминете още дълъг път за да успеете. Това се отнася за всички ни, ако изградим на високо ниво материалната си култура – фабрики, селско стопанство, инфраструктура, туризъм, пътища, да променим варварските си табиети, да се уважаваме и мислим цивилизовано, то тогава Европа сама ще мине този път до нас… А това ще увеличи самочувствието и достойнството ни като народ.”

Каталогът следва хронологичната и тематична структура на експозицията: студент по архитектура в Дрезден; пътя през концлагер „Бухенвалд“ (1944 – 1945), председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет – Габрово (1959 – 1966; 1971 – 1976), когато разгръща огромна дейност по преустройство и модернизиране на града.

Двата мандата управление на Габрово са проследени конкретно: изграждане и преустройство на обществени сгради и пространства (Община Габрово, площад „Възраждане”, Дом на културата „Емануил Манолов”, Дом на хумора и сатирата, Народно читалище „Априлов-Палаузов”, Летен театър, Почивен дом „Люляците”, оформление на входно-изходни точки на Габрово към вр. Шипка и към София); мостове („Игото”, „Баев мост”, „Боровски мост”, „Мост с лъвовете”, „Шиваров мост”, „Мост на занаятите”, „Христо Ботев”); паметници (Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола, Юрий Венелин, Тотю Иванов, даскал Цвятко Самарджиев, Емануил Манолов, ген. Фьодор Радецки, Ран Босилек, Дан Колов в с. Сенник); скулптури и скулптурни композиции (декоративни чешми с фигури на хора и животни, „Любовната чешма”, фигури на Дом на културата, на спортисти, композиции „Русалки”, „Пеликани“, ансамбъл „Пегас”, оформление на парк „Баждар” с детски фигури, скулптурна група „Детска приказка” в парк „Маркотея“) и някои неосъществени проекти (реконструкция на Костницата в Пантеон на загиналите за България, реконструкция на Възрожденски мост в кв. Бичкиня, реставрация на църква „Св. Благовещение” на мястото на разрушения Девически манастир в центъра на Габрово).

Извън медийните публикации в различните периоди, каталогът се явява първото пълно, илюстровано издание за един от водещите български архитекти, визионери и ръководители от 50-те до 90-те години на XX век. За да бъдат запазени и предадени на следващите поколения паметта и делото на арх. Карл Кандулков!

Архитект Карл Димитров Кандулков е роден на 16 юни 1920 г. в Севлиево. Като студент в Германия по време на Втората световна война е затворен в концлагера „Бухенвалд” (1944 – 1945). През 1946 г. завършва архитектура в Дрезден. До 1959 г. работи в Строителна кооперация „Новстрой” – София, в проектантска организация на Централен съвет на профсъюзите – София и Здравпроект, където проектира почивни домове, болници, санаториуми, много жилищни и обществени сгради в цяла България. Един от най-заслужилите ръководители на Габрово, два пъти председател на Изпълнителния комитет на Градски народен съвет (1959 – 1966 и 1971 – 1976). Разработва и осъществява мащабно и перспективно строителство и модернизиране на града. В Габрово с него творят известните скулптори проф. Любен Димитров, Борис Кадийски, Величко Минеков, Младен Миладинов, Митьо Солаков и много други. Провъзгласен за Почетен гражданин на град Габрово през 1976 г. за големите му и безспорни заслуги към града и неговите жители. Носител на орден „Кирил и Методий” – Първа степен, медал от Българската архитектурна камара – Първа степен, възпоменателни медали за Втората световна война, възпоменателни плакети от Бухенвалд и др. След 1976 г. арх. Карл Кандулков продължава активната си дейност. Работи на обществени начала към Окръжен народен съвет – Габрово. Проектира самостоятелно и в съавторство. Вълнува се от проблемите на Габрово и до последните си дни живее, мисли и преживява неговите промени и трансформации. Почива на 10 март 2007 г. в София.

Повече за арх. Кандулков, изложбата и за достъпа до архивния фонд вижте оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица