Свържи се с нас

Култура

Докоснете се до Българското Възраждане с виртуална разходка в ЕМО „Етър“

Как чрез една виртуална разходка в ЕМО „Етър” можеш да почувстваш духа на Българското Възраждане

Published

on

снимка: ЕМО „Етър“

Много посетители са споделяли, че копнеят да видят отново и отново Етнографския музей на открито „Етър”. За хората от габровския край е лесно. Решат ли могат да отидат когато поискат, за да внесат разнообразие в еднообразните събития от ежедневието си.

Музеят предлага дори абонаментни карти на много ниски цени, които няма как известните със своята пестеливост местни жители да не оценят.

На копнежа на хората от по-далечни места на страната и на живеещите в чужбина да посещават често ЕМО „Етър” е по-трудно да се откликне. Дори във времето на тоталната глобализация, разстоянията са си разстояния.

Глобализацията, обаче, ни донесе интернет и чрез него бързо се решават много трудни задачи. Каквато например е желанието на екипа на ЕМО „Етър” да сбъдне копнежите на хората, които искат да се връщат в това необикновено кътче, съхраняващо паметта за Българското Възраждане.

Гайтанджийска одая © Етнографския музей на открито „Етър”

Дори човек да е на другия край на света, може да влезе в музея, да види прочутата Чаршия и единствените у нас действащи водни съоръжения, да усети етърската атмосфера.

Това вече се случва, благодарение на възможността за виртуална разходка. Само че, вместо да прекрачите портата на ЕМО „Етър” трябва да влезете на официалния сайт на музея, от чиято първа страница да преминете направо към посещение на отделните обекти, чрез възможността за виртуална разходка. Тя дава възможност за достъп до кътчета в музея, които често остават скрити дори за най-наблюдателните туристи.

И така, нека виртуалната ни разходка започне сега.

Тепавица (в ляво имаме възможност да изберем музеен обект, а навигацията за управление на панорамата (приближаване, отдалечаване и др.) се намира в долната част) © Етнографския музей на открито „Етър”

Навигация за управление на Виртуалната разходка

Влизаме в прочутата Тепавица. Движещото се изображение ни позволява да огледаме всяко кътче от съоръжението. Тук в миналото се обработвал, за да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.
След това се озоваваме във Воденицата караджейка, чиято врата е гостоприемно отворена.

Изображението позволява човек сам да избере посоката (движейки курсора на мишката) и да види дори дървените греди по тавана.

Воденица караджейка © Етнографския музей на открито „Етър”

Панорамният изглед на обектите около Часовниковата кула провокира всеки виртуален посетител да се задържи по-дълго. Вероятно заради изнесените навън шарени черги, а може би заради шанса да видиш детайли от мястото, които при реалното посещение са ти се изплъзнали.

С градски разкош ни посрещат пищните за българските условия одаи на Саковата къща. Завесите с богати драперии, сервизите, които днес почти не могат да бъдат открити в домовете ни, газената лампа, софата (диванът), печката на дърва – всички те са като произведения на изкуството, създадени както за битова употреба, така и за украса на дома. А в спалнята спокойно може да легне девойката с чувствително тяло от приказката „Принцесата и граховото зърно” на Андерсен. Не едно зърно, цял пакет грах да изсипят – няма да го усети, толкова пухкави са постелите. Но да не спираме в спалнята на Саковата къща.

Спалнята в Сакова къща © Етнографския музей на открито „Етър”

Още много неща има да видим, така че нека виртуалната ни разходка продължи.

Нощен поглед от Табаханата. Обширен чардак, на който да седнеш, да съзерцаваш звездите и да прехвърляш най-истинските си детски спомени, останали в теб от завладяващите истории на твоите дядо и баба. Ако ти е станало хладно или очите ти са натежали от сълзите на спомена, нека от чардака на Табаханата влезем в стаята с огнището. Скромна е, не е широка. В нея няма нищо излишно. А отвсякъде те обгръщат сигурност и уют. Тези усещания няма да те напуснат, когато бавно слезеш по дървените стълби от втория етаж на Табаханата, преминеш по Чаршията и се качиш в Къщата от село Тумбалово или в Къщата от село Гачевци.

Къща с работилница за музикални инструменти (село Тумбалово), II етаж © Етнографския музей на открито „Етър”

Двигателни механизни на чаркове © Етнографския музей на открито „Етър”

Виртуалната разходка ни води към действащата църква в музея, към чарковете и Воденицата долапкиня.

Забравихте ли света около себе си? Нищо чудно, че е така, защото заедно се потопихме в епохата на българското Възраждане. Ето така са живели нашите предци в Централна Стара планина тогава.
Сякаш човек се събужда от сън, когато виртуалната разходка свърши. Но нека мислим положително! Хубавото е, че виртуалната разходка на официалния уеб сайт на ЕМО „Етър” ни дава възможност да съпреживеем, когато и където можем.

До момента, в който ни се отдаде отново да посетим музея, за да си подарим едно преживяване в реалността.

Очаквайте скоро новият уеб сайт на Етнографски музей на открито „Етър”.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново отбелязва 120 години от рождението на Иван Койчев

Published

on

В залата за временни изложби „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново този петък, 2 май, ще бъде открита изложбата „Иван Койчев: човекът, художникът, учителят (1905–1976)“.

Събитието, което ще започна в 17.30 часа, е посветено на 120 години от рождението на видния художник, педагог и общественик, оставил значим отпечатък в културния живот на Дряново.

Изложбата е в две части и включва част от последното дарение на семейството на Иван Койчев, направено през 2024 г. В първата част посетителите ще видят негови архивни снимки, документи и лични вещи, показващи живота и приноса му като художник и педагог. А във втората са представени непоказвани за публиката негови творби.

Изложбата представя Иван Койчев не само като талантлив творец, но и като личност с активна обществена роля, оставил следа в местната историческа памет.

Зареди още

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“

Published

on

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.

Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.

За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.

Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .

Зареди още

Култура

Видео урок за Колю Фичето представя великия майстор пред ученици в цялата страна

Published

on

По повод Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ образователната онлайн платформа „Уча се“ създаде специален видео урок, посветен на възрожденския майстор – строител от Дряново.

Реализацията е резултат от съвместен проект между Община Дряново, Исторически музей – Дряново и екипа на „Уча се“. Основателят на платформата, дряновецът Дарин Маджаров, създава видеото безвъзмездно, като личен жест към родния си град и в подкрепа на историческата ни памет.

Урокът, с продължителност 5 минути и 15 секунди, представя живота и делото на Колю Фичето – символ на архитектурното майсторство на Българското възраждане и създател на едни от най-впечатляващите сгради, мостове и църкви в страната. Чрез съдържателното видео, учениците ще се запознаят с фигурата на Фичето като един от най-уважаваните и признати строители в Югоизточна Европа през XIX век.

Видео урокът ще бъде включен в образователните занятия и беседи, които специалистите от Исторически музей – Дряново провеждат с ученици от страната. Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225-годишнината от рождението на майстор Колю Фичето, се реализират от Община Дряново и Исторически музей – Дряново, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица