

Култура
Докоснете се до Българското Възраждане с виртуална разходка в ЕМО „Етър“
Как чрез една виртуална разходка в ЕМО „Етър” можеш да почувстваш духа на Българското Възраждане

снимка: ЕМО „Етър“
Много посетители са споделяли, че копнеят да видят отново и отново Етнографския музей на открито „Етър”. За хората от габровския край е лесно. Решат ли могат да отидат когато поискат, за да внесат разнообразие в еднообразните събития от ежедневието си.
На копнежа на хората от по-далечни места на страната и на живеещите в чужбина да посещават често ЕМО „Етър” е по-трудно да се откликне. Дори във времето на тоталната глобализация, разстоянията са си разстояния.
Глобализацията, обаче, ни донесе интернет и чрез него бързо се решават много трудни задачи. Каквато например е желанието на екипа на ЕМО „Етър” да сбъдне копнежите на хората, които искат да се връщат в това необикновено кътче, съхраняващо паметта за Българското Възраждане.

Гайтанджийска одая © Етнографския музей на открито „Етър”
Дори човек да е на другия край на света, може да влезе в музея, да види прочутата Чаршия и единствените у нас действащи водни съоръжения, да усети етърската атмосфера.
Това вече се случва, благодарение на възможността за виртуална разходка. Само че, вместо да прекрачите портата на ЕМО „Етър” трябва да влезете на официалния сайт на музея, от чиято първа страница да преминете направо към посещение на отделните обекти, чрез възможността за виртуална разходка. Тя дава възможност за достъп до кътчета в музея, които често остават скрити дори за най-наблюдателните туристи.
И така, нека виртуалната ни разходка започне сега.

Тепавица (в ляво имаме възможност да изберем музеен обект, а навигацията за управление на панорамата (приближаване, отдалечаване и др.) се намира в долната част) © Етнографския музей на открито „Етър”

Навигация за управление на Виртуалната разходка
Влизаме в прочутата Тепавица. Движещото се изображение ни позволява да огледаме всяко кътче от съоръжението. Тук в миналото се обработвал, за да се „уплътни” вече изтъкания вълнен плат.
След това се озоваваме във Воденицата караджейка, чиято врата е гостоприемно отворена.
Изображението позволява човек сам да избере посоката (движейки курсора на мишката) и да види дори дървените греди по тавана.

Воденица караджейка © Етнографския музей на открито „Етър”
Панорамният изглед на обектите около Часовниковата кула провокира всеки виртуален посетител да се задържи по-дълго. Вероятно заради изнесените навън шарени черги, а може би заради шанса да видиш детайли от мястото, които при реалното посещение са ти се изплъзнали.
С градски разкош ни посрещат пищните за българските условия одаи на Саковата къща. Завесите с богати драперии, сервизите, които днес почти не могат да бъдат открити в домовете ни, газената лампа, софата (диванът), печката на дърва – всички те са като произведения на изкуството, създадени както за битова употреба, така и за украса на дома. А в спалнята спокойно може да легне девойката с чувствително тяло от приказката „Принцесата и граховото зърно” на Андерсен. Не едно зърно, цял пакет грах да изсипят – няма да го усети, толкова пухкави са постелите. Но да не спираме в спалнята на Саковата къща.

Спалнята в Сакова къща © Етнографския музей на открито „Етър”
Още много неща има да видим, така че нека виртуалната ни разходка продължи.
Нощен поглед от Табаханата. Обширен чардак, на който да седнеш, да съзерцаваш звездите и да прехвърляш най-истинските си детски спомени, останали в теб от завладяващите истории на твоите дядо и баба. Ако ти е станало хладно или очите ти са натежали от сълзите на спомена, нека от чардака на Табаханата влезем в стаята с огнището. Скромна е, не е широка. В нея няма нищо излишно. А отвсякъде те обгръщат сигурност и уют. Тези усещания няма да те напуснат, когато бавно слезеш по дървените стълби от втория етаж на Табаханата, преминеш по Чаршията и се качиш в Къщата от село Тумбалово или в Къщата от село Гачевци.

Къща с работилница за музикални инструменти (село Тумбалово), II етаж © Етнографския музей на открито „Етър”

Двигателни механизни на чаркове © Етнографския музей на открито „Етър”
Виртуалната разходка ни води към действащата църква в музея, към чарковете и Воденицата долапкиня.
Забравихте ли света около себе си? Нищо чудно, че е така, защото заедно се потопихме в епохата на българското Възраждане. Ето така са живели нашите предци в Централна Стара планина тогава.
Сякаш човек се събужда от сън, когато виртуалната разходка свърши. Но нека мислим положително! Хубавото е, че виртуалната разходка на официалния уеб сайт на ЕМО „Етър” ни дава възможност да съпреживеем, когато и където можем.
До момента, в който ни се отдаде отново да посетим музея, за да си подарим едно преживяване в реалността.
Очаквайте скоро новият уеб сайт на Етнографски музей на открито „Етър”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Любопитнопреди 6 дни
Ново поколение дентална диагностика в Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Кримипреди 6 дни
Габровка,“замъглила километража“ след пико, остана без книжка по пладне
-
Новинипреди 6 дни
Прерязаха лентата на хеликоптерната площадка на болницата
-
Културапреди 5 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа
-
Новинипреди 6 дни
На Петковден Габрово чества своя духовен празник!
-
Кримипреди 5 дни
Арестуваха млад мъж заради палеж на „Мерцедес“ в Севлиево
-
Новинипреди 5 дни
„Най-добрата реклама за всеки лекар е пациентът. Вие сте пример“