Свържи се с нас

Култура

Крепостта Хоталич спечели Златен приз

Published

on

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Престижното отличие бе връчено на кмета на Севлиево д-р Иван Иванов на официална церемония по време на 34-та Международна туристическа борса „ВАКАНЦИЯ и СПА ЕКСПО“ в столицата.

Журито единодушно присъди наградата за „Исторически обект, превърнат в туристическа атракция” за 2016 г. на Община Севлиево за Средновековен град и крепост „Хоталич“.

“Малко са Общините, които десетилетия наред финансират археологически проучвания и работят методично, за да се сглобява картината на общото ни историческо минало, а Севлиево е сред тях”, отбелязаха организаторите и подредиха “Хоталич”, редом с Цари Мали град – също носител на златния приз от предишно издание.

Наградата е учредени преди 14 години от списание “Туризъм и отдих” и се присъжда на лидерите, допринесли за развитието на туризма в България, като при селекцията се отчитат не само направените инвестиции, но и високата култура на обслужване, и професионалният мениджмънт.

Председателят на Съвета по туризъм в София Витан Иванов връчи приза на кмета на община Севлиево д-р Иван Иванов и го поздрави за усилията, положени в разработването на туристическата дестинация. Кметът благодари на всички, които са оценили труда на местната общност в Севлиево, “чрез който една неизвестна старовизантийска крепост се превърна в уникален туристически обект, привличащ все повече туристи”. Доктор Иванов отбеляза, че “Севлиево има потенциал да се прочуе и със своите туристически обекти, освен с най-ниска безработица и множеството инвестиции в района”. В заключение той съобщи и новината, че “Общината вече подготвя нов проект за “Хоталич”, с който да надгради направеното до момента.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Досегашните инвестиции за възстановяването и развитието на крепостта като туристическа дестинация възлизат на над 4 млн. лв. Реставрирани и консервирани са североизточната крепостна кула, източната, западната и северната порти, „Болярската църква”, западната и източната църкви, както и три средновековни къщи. Изградени са експозиционни пътеки, електрическа мрежа и места за отдих, ремонтиран е пътят и са монтирани панорамни прожектори. Построен е паркинг и посетителски информационен център. Назначени са екскурзоводи, обучени за работа с туристи и посетители на обекта.

Средствата за всичко това са по проект „Осигуряване на достъп и социализация на средновековен град и крепост „Хоталич”, с финансовата подкрепа на Оперативна програма Регионално развитие” 2007-2013 г., съфинансирана от Европейския съюз, чрез Европейския фонд за регионално развитие и от държавния бюджет на Република България.

ПОВЕЧЕ ЗА СРЕДНОВЕКОВЕН ГРАД И КРЕПОСТ ХОТАЛИЧ:
Крепостта “Хоталич” е обявена за паметник на културата с национално значение през 1994 г. Дългогодишните археологически разкопки край Севлиево разкриват едно от най-значителните фортификационни съоръжения в Централния Предбалкан. Мястото, избрано за изграждането му, предоставя много подходящи условия за отбрана. Крепостта заема най-западната част на Севлиевската планина. От укреплението се разкрива панорама към цялото Севлиевско поле, към Предбалкана, където са разположени крепостите при с. Батошево, на Витата стена и голямата крепост „Пречиста“ при село Градница. Ранновизантийското укрепление при Севлиево има пряка видимост до централното било на Средна Стара планина.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Резултатите от последните няколко археологически сезона показаха по категоричен начин, че строежът на мощната отбранителна система на хълма се отнася към края на V век и самото начало на VІ век. В този период византийският император Анастасий І (491 – 518) предприема мащабна строителна дейност в опит да противодейства на засилилите се нападения от авари и прабългари. Тогава противопоставянето и борбата с непрекъснатите варварски нашествия стават първостепенни за Византия.

снимка: Община Севлиево

снимка: Община Севлиево

Безспорен е разцветът на крепостта в края на ХІ – ХІІІ век. В по-голямата част от този двувековен период, България е в границите на Византийската империя. “Хоталич” и околността са далеч от вътрешни и външни сътресения. Най-вероятно през този сравнително мирен етап е построено селището под крепостта. До днес археолозите са открили близо 90 жилищни и стопански постройки. Двата крайни квартала на “Хоталич” са най-гъсто застроени, като във всеки един от тях има християнски храмове. Една от църквите е опожарена през 40-те години на ХІІІ век, най-вероятно от татарите. По това време средновековната крепост е пострадала толко тежко от татарските набези, че никога не успява да се възстанови напълно и бавно тръгва към залеза си. След средата на ХІІІ век са построени другите два християнски храма. Върху изгорялата западна църква се издига друга, а в най-източната част се построява нов храм. Около тях се формират и средновековните некрополи.

Днес всеки посетител може да види един своеобразен музей на открито. Ранновизантийска и средновековна крепост “Хоталич” е един от най-добре социализираните археологически обекти в България.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица