Свържи се с нас

Култура

Младежи от пет държави се обучаваха на занаяти в ЕМО „Етър“

Published

on

Рамазан и Енос-Юмре със своя приятелка от България, снимка: ЕМО "Етър"

Рамазан и Енос-Юмре със своя приятелка от България, снимка: ЕМО „Етър“

Младежи от пет държави – България, Испания, Турция, Германия и Франция, се обучаваха на различни занаяти в ЕМО „Етър”. Да научиш нещо полезно и интересно по забавен начин – тази рецепта бе приложена от занаятчиите на музея и преподавателите. И младежите не само изработиха свои изделия, но нито за момент не пропуснаха да се забавляват, включително и със снега из музея, докато се придвижваха от една работилница до друга.

Рамазан и Юнос-Емре имат различен успех в изработването на съд от глина с грънчарско колело. На единия младеж се е удало повече да изработи своя предмет, на другия – не особено, което не разваля настроението му, дори напротив. Рамазан никога не е виждал грънчарско колело, но е гледал по една от телевизиите как се работи с него в Истанбул. Юнос-Емре също.

„На мен ми се получи добре, а на него още по-добре”, смее се Рамазан, като гледа първото си грънчарско изделие, поставено до това на Юнос-Емре.

Двете момчета знаят за проведеното преди години в Етнографския музей на открито „Етър” състезание между майстори, спечелено от негов сънародник в една от Майсторските надпревари.

Деси Цачева слиза от грънчарското колело. Изработила е някакъв вид купа, която според нея се е получила добре. Деси ще сложи купата в дома си за украса.

 Михаела и Деси, снимка: ЕМО "Етър"

Михаела и Деси, снимка: ЕМО „Етър“

„Занаятът е интересен и в същото време много труден”, е оценката на момичето. Деси е категорична, че няма да стане грънчарка, но всеки път, идвайки на „Етър”-а ще седне на колелото и ще изработи грънчарски съд.

Михаела е направила същата малка купа, като на Деси. Смята, че първият й предмет от глина е „интересен”.

„Изглежда лесен този занаят, но като започнеш ти става ясно колко е трудно. Майстор Веселин – Грънчарят, ни разказа всичко за него. Най-интересно ми е как се прави рисунката след свалянето на предмета от грънчарското колело”.

От работилница, разположена близо до грънчарската, се разнасят доста странен шум. Голяма група младежи се опитва да „изкара” звук от току-що изработени от тях свирки от дърво. Не става просто да надуваш, както е със съвременните. Необходима е техника, която се постига с упражнения.

Памела проявява любопитство и към гайдата. За да установи, че не се получава само с надуване на един мях. Тук нещата не опират само до техниката. Изострен музикален усет, талант, обучение и практика – така един човек с гайда става истински Гайдар.

Групата, изработвала свирки от дърво, снимка: ЕМО "Етър"

Групата, изработвала свирки от дърво, снимка: ЕМО „Етър“

По-простите свирки от дърво, които младежите твърдят, че сами са изработили, изглеждат доста стари.

„Първо нацепихме едно дърво, остана само сърцевината. Шкурихме го и го пробихме. Струговахме този предмет и накрая го намазахме със зехтин, за да добие този вид”, разкрива тайната на занаята, който за първи път е практикувала в ЕМО „Етър” Памела.
„И после свирих”, бързо добавя девойката, но опитите й да изтръгне звук от красивия предмет са с доста спорен резултат.

Инес е българка, подчертава го, защото в твърде интернационалната група в тази работилница, някой може да се заблуди от името й. Тя се забавлява от опитите на Памела да свири, както и на собствения си, с който не успява да покаже по-добър резултат от своята приятелка.

Така и не става ясно, дали Инес и Памела са музикални натури, но пък и двете говорят много добър английски и малко немски. Така че, проблем с общуването им с Поул и Кристиян не е никакъв проблем. Младежите са от Германия, където също се изработват свирки от дърво, при това с подобна на българската техника.

„Много немци практикуват занаят в училище. Заложено е като предмет”, разказват Поул и Кристиян.

Поул е много впечатлен от Етнографския музей на открито „Етър”. В Германия има музеи от подобен характер, но те са свързани с древните германски племена и римляните. Младежът подчертава, че само в България е виждал музей на открито с действащи майстори и реално работещи съоръжения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Published

on

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.

Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.

Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.

Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.

Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.

Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.

Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето

Published

on

Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.

Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.

Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.

„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.

На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.

Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.

Зареди още

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица