Култура
Младежи от пет държави се обучаваха на занаяти в ЕМО „Етър“

Рамазан и Енос-Юмре със своя приятелка от България, снимка: ЕМО „Етър“
Младежи от пет държави – България, Испания, Турция, Германия и Франция, се обучаваха на различни занаяти в ЕМО „Етър”. Да научиш нещо полезно и интересно по забавен начин – тази рецепта бе приложена от занаятчиите на музея и преподавателите. И младежите не само изработиха свои изделия, но нито за момент не пропуснаха да се забавляват, включително и със снега из музея, докато се придвижваха от една работилница до друга.
Рамазан и Юнос-Емре имат различен успех в изработването на съд от глина с грънчарско колело. На единия младеж се е удало повече да изработи своя предмет, на другия – не особено, което не разваля настроението му, дори напротив. Рамазан никога не е виждал грънчарско колело, но е гледал по една от телевизиите как се работи с него в Истанбул. Юнос-Емре също.
„На мен ми се получи добре, а на него още по-добре”, смее се Рамазан, като гледа първото си грънчарско изделие, поставено до това на Юнос-Емре.
Двете момчета знаят за проведеното преди години в Етнографския музей на открито „Етър” състезание между майстори, спечелено от негов сънародник в една от Майсторските надпревари.
Деси Цачева слиза от грънчарското колело. Изработила е някакъв вид купа, която според нея се е получила добре. Деси ще сложи купата в дома си за украса.

Михаела и Деси, снимка: ЕМО „Етър“
„Занаятът е интересен и в същото време много труден”, е оценката на момичето. Деси е категорична, че няма да стане грънчарка, но всеки път, идвайки на „Етър”-а ще седне на колелото и ще изработи грънчарски съд.
Михаела е направила същата малка купа, като на Деси. Смята, че първият й предмет от глина е „интересен”.
„Изглежда лесен този занаят, но като започнеш ти става ясно колко е трудно. Майстор Веселин – Грънчарят, ни разказа всичко за него. Най-интересно ми е как се прави рисунката след свалянето на предмета от грънчарското колело”.
От работилница, разположена близо до грънчарската, се разнасят доста странен шум. Голяма група младежи се опитва да „изкара” звук от току-що изработени от тях свирки от дърво. Не става просто да надуваш, както е със съвременните. Необходима е техника, която се постига с упражнения.
Памела проявява любопитство и към гайдата. За да установи, че не се получава само с надуване на един мях. Тук нещата не опират само до техниката. Изострен музикален усет, талант, обучение и практика – така един човек с гайда става истински Гайдар.

Групата, изработвала свирки от дърво, снимка: ЕМО „Етър“
По-простите свирки от дърво, които младежите твърдят, че сами са изработили, изглеждат доста стари.
„Първо нацепихме едно дърво, остана само сърцевината. Шкурихме го и го пробихме. Струговахме този предмет и накрая го намазахме със зехтин, за да добие този вид”, разкрива тайната на занаята, който за първи път е практикувала в ЕМО „Етър” Памела.
„И после свирих”, бързо добавя девойката, но опитите й да изтръгне звук от красивия предмет са с доста спорен резултат.
Инес е българка, подчертава го, защото в твърде интернационалната група в тази работилница, някой може да се заблуди от името й. Тя се забавлява от опитите на Памела да свири, както и на собствения си, с който не успява да покаже по-добър резултат от своята приятелка.
Така и не става ясно, дали Инес и Памела са музикални натури, но пък и двете говорят много добър английски и малко немски. Така че, проблем с общуването им с Поул и Кристиян не е никакъв проблем. Младежите са от Германия, където също се изработват свирки от дърво, при това с подобна на българската техника.
„Много немци практикуват занаят в училище. Заложено е като предмет”, разказват Поул и Кристиян.
Поул е много впечатлен от Етнографския музей на открито „Етър”. В Германия има музеи от подобен характер, но те са свързани с древните германски племена и римляните. Младежът подчертава, че само в България е виждал музей на открито с действащи майстори и реално работещи съоръжения.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Култура
Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.
Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.
Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.
Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.
Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.
Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

-
Културапреди 7 дниХумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово
-
Кримипреди 7 дниОтново бой между група мъже в Габрово, трети пореден само за 2 месеца
-
Кримипреди 6 дниСилният вятър събори десетки клони и дървета в Габровско
-
Кримипреди 6 дниСпор между „майстори“ завърши с падане и потрошаване
-
Новинипреди 5 дниКметът на Габрово посрещна финландския посланик
-
Любопитнопреди 4 дниДетски празник на новата площадка зад библиотеката в Габрово на 6 юли
-
Новинипреди 4 дниЯнтра се превърна в трамплин за български футболисти
-
Новинипреди 2 дниНово модерно реанимационно легло на Неонатологията в Габрово








