Свържи се с нас

Култура

Младежи от пет държави се обучаваха на занаяти в ЕМО „Етър“

Published

on

Рамазан и Енос-Юмре със своя приятелка от България, снимка: ЕМО "Етър"

Рамазан и Енос-Юмре със своя приятелка от България, снимка: ЕМО „Етър“

Младежи от пет държави – България, Испания, Турция, Германия и Франция, се обучаваха на различни занаяти в ЕМО „Етър”. Да научиш нещо полезно и интересно по забавен начин – тази рецепта бе приложена от занаятчиите на музея и преподавателите. И младежите не само изработиха свои изделия, но нито за момент не пропуснаха да се забавляват, включително и със снега из музея, докато се придвижваха от една работилница до друга.

Рамазан и Юнос-Емре имат различен успех в изработването на съд от глина с грънчарско колело. На единия младеж се е удало повече да изработи своя предмет, на другия – не особено, което не разваля настроението му, дори напротив. Рамазан никога не е виждал грънчарско колело, но е гледал по една от телевизиите как се работи с него в Истанбул. Юнос-Емре също.

„На мен ми се получи добре, а на него още по-добре”, смее се Рамазан, като гледа първото си грънчарско изделие, поставено до това на Юнос-Емре.

Двете момчета знаят за проведеното преди години в Етнографския музей на открито „Етър” състезание между майстори, спечелено от негов сънародник в една от Майсторските надпревари.

Деси Цачева слиза от грънчарското колело. Изработила е някакъв вид купа, която според нея се е получила добре. Деси ще сложи купата в дома си за украса.

 Михаела и Деси, снимка: ЕМО "Етър"

Михаела и Деси, снимка: ЕМО „Етър“

„Занаятът е интересен и в същото време много труден”, е оценката на момичето. Деси е категорична, че няма да стане грънчарка, но всеки път, идвайки на „Етър”-а ще седне на колелото и ще изработи грънчарски съд.

Михаела е направила същата малка купа, като на Деси. Смята, че първият й предмет от глина е „интересен”.

„Изглежда лесен този занаят, но като започнеш ти става ясно колко е трудно. Майстор Веселин – Грънчарят, ни разказа всичко за него. Най-интересно ми е как се прави рисунката след свалянето на предмета от грънчарското колело”.

От работилница, разположена близо до грънчарската, се разнасят доста странен шум. Голяма група младежи се опитва да „изкара” звук от току-що изработени от тях свирки от дърво. Не става просто да надуваш, както е със съвременните. Необходима е техника, която се постига с упражнения.

Памела проявява любопитство и към гайдата. За да установи, че не се получава само с надуване на един мях. Тук нещата не опират само до техниката. Изострен музикален усет, талант, обучение и практика – така един човек с гайда става истински Гайдар.

Групата, изработвала свирки от дърво, снимка: ЕМО "Етър"

Групата, изработвала свирки от дърво, снимка: ЕМО „Етър“

По-простите свирки от дърво, които младежите твърдят, че сами са изработили, изглеждат доста стари.

„Първо нацепихме едно дърво, остана само сърцевината. Шкурихме го и го пробихме. Струговахме този предмет и накрая го намазахме със зехтин, за да добие този вид”, разкрива тайната на занаята, който за първи път е практикувала в ЕМО „Етър” Памела.
„И после свирих”, бързо добавя девойката, но опитите й да изтръгне звук от красивия предмет са с доста спорен резултат.

Инес е българка, подчертава го, защото в твърде интернационалната група в тази работилница, някой може да се заблуди от името й. Тя се забавлява от опитите на Памела да свири, както и на собствения си, с който не успява да покаже по-добър резултат от своята приятелка.

Така и не става ясно, дали Инес и Памела са музикални натури, но пък и двете говорят много добър английски и малко немски. Така че, проблем с общуването им с Поул и Кристиян не е никакъв проблем. Младежите са от Германия, където също се изработват свирки от дърво, при това с подобна на българската техника.

„Много немци практикуват занаят в училище. Заложено е като предмет”, разказват Поул и Кристиян.

Поул е много впечатлен от Етнографския музей на открито „Етър”. В Германия има музеи от подобен характер, но те са свързани с древните германски племена и римляните. Младежът подчертава, че само в България е виждал музей на открито с действащи майстори и реално работещи съоръжения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

Published

on

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.

От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.

Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.

Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.

Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.

Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица