Свържи се с нас

Култура

Младежи от пет държави се обучаваха на занаяти в ЕМО „Етър“

Published

on

Рамазан и Енос-Юмре със своя приятелка от България, снимка: ЕМО "Етър"

Рамазан и Енос-Юмре със своя приятелка от България, снимка: ЕМО „Етър“

Младежи от пет държави – България, Испания, Турция, Германия и Франция, се обучаваха на различни занаяти в ЕМО „Етър”. Да научиш нещо полезно и интересно по забавен начин – тази рецепта бе приложена от занаятчиите на музея и преподавателите. И младежите не само изработиха свои изделия, но нито за момент не пропуснаха да се забавляват, включително и със снега из музея, докато се придвижваха от една работилница до друга.

Рамазан и Юнос-Емре имат различен успех в изработването на съд от глина с грънчарско колело. На единия младеж се е удало повече да изработи своя предмет, на другия – не особено, което не разваля настроението му, дори напротив. Рамазан никога не е виждал грънчарско колело, но е гледал по една от телевизиите как се работи с него в Истанбул. Юнос-Емре също.

„На мен ми се получи добре, а на него още по-добре”, смее се Рамазан, като гледа първото си грънчарско изделие, поставено до това на Юнос-Емре.

Двете момчета знаят за проведеното преди години в Етнографския музей на открито „Етър” състезание между майстори, спечелено от негов сънародник в една от Майсторските надпревари.

Деси Цачева слиза от грънчарското колело. Изработила е някакъв вид купа, която според нея се е получила добре. Деси ще сложи купата в дома си за украса.

 Михаела и Деси, снимка: ЕМО "Етър"

Михаела и Деси, снимка: ЕМО „Етър“

„Занаятът е интересен и в същото време много труден”, е оценката на момичето. Деси е категорична, че няма да стане грънчарка, но всеки път, идвайки на „Етър”-а ще седне на колелото и ще изработи грънчарски съд.

Михаела е направила същата малка купа, като на Деси. Смята, че първият й предмет от глина е „интересен”.

„Изглежда лесен този занаят, но като започнеш ти става ясно колко е трудно. Майстор Веселин – Грънчарят, ни разказа всичко за него. Най-интересно ми е как се прави рисунката след свалянето на предмета от грънчарското колело”.

От работилница, разположена близо до грънчарската, се разнасят доста странен шум. Голяма група младежи се опитва да „изкара” звук от току-що изработени от тях свирки от дърво. Не става просто да надуваш, както е със съвременните. Необходима е техника, която се постига с упражнения.

Памела проявява любопитство и към гайдата. За да установи, че не се получава само с надуване на един мях. Тук нещата не опират само до техниката. Изострен музикален усет, талант, обучение и практика – така един човек с гайда става истински Гайдар.

Групата, изработвала свирки от дърво, снимка: ЕМО "Етър"

Групата, изработвала свирки от дърво, снимка: ЕМО „Етър“

По-простите свирки от дърво, които младежите твърдят, че сами са изработили, изглеждат доста стари.

„Първо нацепихме едно дърво, остана само сърцевината. Шкурихме го и го пробихме. Струговахме този предмет и накрая го намазахме със зехтин, за да добие този вид”, разкрива тайната на занаята, който за първи път е практикувала в ЕМО „Етър” Памела.
„И после свирих”, бързо добавя девойката, но опитите й да изтръгне звук от красивия предмет са с доста спорен резултат.

Инес е българка, подчертава го, защото в твърде интернационалната група в тази работилница, някой може да се заблуди от името й. Тя се забавлява от опитите на Памела да свири, както и на собствения си, с който не успява да покаже по-добър резултат от своята приятелка.

Така и не става ясно, дали Инес и Памела са музикални натури, но пък и двете говорят много добър английски и малко немски. Така че, проблем с общуването им с Поул и Кристиян не е никакъв проблем. Младежите са от Германия, където също се изработват свирки от дърво, при това с подобна на българската техника.

„Много немци практикуват занаят в училище. Заложено е като предмет”, разказват Поул и Кристиян.

Поул е много впечатлен от Етнографския музей на открито „Етър”. В Германия има музеи от подобен характер, но те са свързани с древните германски племена и римляните. Младежът подчертава, че само в България е виждал музей на открито с действащи майстори и реално работещи съоръжения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Исторически музей – Дряново представя биографична книга за Иван Койчев

Published

on

Излезе от печат биографичното издание на Исторически музей – Дряново „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“. Луксозната книга с твърди корици, богато илюстрирана и отпечатана изцяло цветно, е посветена на една от най-ярките личности, свързани с културния и обществения живот на региона, родом от Дряново.

Биографията въвежда читателя в личността, семейната среда, образованието и творческия път на Иван Койчев – художник, учител по рисуване и неуморен читалищен деец. В книгата намират място още спомени на близки и съвременници, както и документи, предоставени от Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Зачетен е приносът му за създаването на Куклен театър – Дряново, спечелил сърцата на местните деца, дали му псевдонима „Дядото с брадата“.

Изданието отдава заслужено признание на Койчев като творец, педагог и културен радетел, посветил живота си на изкуството и просветата. Книгата е плод на голямото дарение, направено на Исторически музей – Дряново от семейството на Иван Койчев, което дава възможност неговото богато наследство да бъде съхранено и представено пред широката общественост.

Официалната премиера на книгата ще се състои на 1 юли 2026 г. от 18.00 часа в Народно читалище „Развитие – 1869“ – Дряново. Мястото е с особена символика, тъй като през годините Иван Койчев е бил негов активен деец.

Биографията се издава с любезното съдействие и спомоществователство на г-н Емил Попов. Зад реализацията на книгата стои авторски колектив, в състав: Стефана Вълчева, Емилия Михайлова, д-р Венелин Бараков, Цветомира Койчева, Любомир Димитров (Бахчеванов) и Галина Банковска. Корицата и подборът на художествените творби са дело на художника Антон Антонов, а заснемането и дигиталната им обработка е на Венцислав Симеонов. Езиков редактор на изданието е Теодора Белперчинова, предпечатът е дело на Хари Емирян, а издател е „Крестън БулМар“.

Книгата „Иван Койчев. Човекът, художникът, учителят“ вече може да бъде закупена от Исторически музей – Дряново или поръчана онлайн чрез официалния сайт на музея.

Зареди още

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица