Свържи се с нас

Новини

Габровци се оплакват от непочистени тротоари

Published

on

16128894_1408927935785166_1454169741_n

След гнева на шофьорите след падналия снеговалеж в Габрово, дойде и този на пешеходците. Доказателство за това е поредният сигнал, изпратен до „Габрово Нюз“ през фейсбук страницата на медията, алармиращ за непочистен тротоар на бул. „Трети март“.

16176599_1408927952451831_1850692467_n

„Живущите в кв. Дядо Дянко се питаме кога някой ще се сети за нас и ще почисти тротоарите? Вече цяла седмица вървим по платното за движение, с риск някой шофьор да ни отнесе. Явно отново снегът ни изненада!“, недоумява авторът на сигнала.

Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ буквално бе залят от оплаквания на граждани, обръщащи се с молба за съдействие.

От лошо снегопочистване се оплакват габровци и на други места из целия град, установи репортерско проучване. Най-недоволни се указаха гражданите от кварталите, на които им се налага сутринта да излязат от малките улички или пеш да вървят по платното за движение, заради непочистени тротоарни площи.

Все пак, в централната част на Габрово служители в заведения и търговски обекти са разчистили натрупалия се сняг, а работници от общинската фирма, отговаряща за зимното поддържане, вече са разчистили спирките, пространствата около тях и тротоарите. За съжаление обаче това не важи и не може да се каже за крайните квартали на областния град, където е обърнато по-малко внимание.

16003180_10208038824757367_358244543670754906_n

Друг читател на „Габрово Нюз“ отбелязва, че пълно безхаберие относно снегопочистването цари в намиращото се в близост до Габрово село Поповци.

16143052_10208038837317681_5083000244713155271_n

„Така изглеждат улиците село Поповци. Има ли контрол въобще по отношение на снегопочистването? Докога ще търпим?“, написа читател, изпратил ни снимки с коментар към тях.

IMG_5709

Според друг наш читател тротоарът пред областната болница в Габрово също не прави изключение. „Снимката е на тротоара, прилежащ на МБАЛ „д-р Тота Венкова“. Не мисля, че е краен квартал. Има приети наредби, но няма контрол. Явно Габрово няма нужда от пешеходци“, заключава в писмото си до нас.

*Публикуваната информация е актуализирана в 17.30 часа*

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Цариградската Библия в Исторически музей – Дряново

Published

on

Кръстин Македонски и неговото семейство предоставиха на Исторически музей – Дряново изключително рядка книга – първо издание на Цариградската Библия. Книгата има забележителна история, която я прави особено важна като културна ценност, така и като свидетелство за духовното образование в България.

Първоначално Библията е принадлежала на поп Васил от Кнежа, възпитаник на Духовната семинария. През 80-те години на ХХ век изданието попада в семейство Македонски, след като е подарено на майката на г-н Кръстин Македонски, която е била близка приятелка с дъщерята на поп Васил.

Особено интересни са приписките, запазени в книгата. Те позволяват да проследим част от нейната история и разкриват имената на духовници, които са се обучавали по нея. Още на първата страница четем:
„на Стефан Поп Христев, I кл. при Софийска дух. семинария № 50“.

Сред другите открити имена са „Цвѣтанъ П. Христев, I кл. П. ДС“ (Пловдивска духовна семинария – б. а.), „Свещ. Хр. Томовъ“, „Теофилов“ и др. Тези надписи свидетелстват, че Библията е служила не само като богослужебна книга, но и като учебно помагало при подготовката на млади свещеници.

Коя е Славейковата/Цариградската Библия?

Цариградската Библия, известна още като Славейковата Библия с пълно оригинално название „БИБЛІЯ СИРѢЧь СВЯЩЕННО-ТО ПИСАНІЕ НА ВЕТХЫЙ И НОВЫЙ ЗАВѢТЪ, Вѣрно и точно прѣведено отъ пьрвообразно-то”, е първият цялостен превод на Библията – новия и стария завет, на български език. Отпечатана е в Цариград през 1871 г., в книгопечатницата на Агоп. Х. Бояджиян.

Историческо значение на Цариградската Библия.
Жаждата за духовно просвещение сред българите е водеща сила на движението за самостоятелна българска църква в средата на XIX век. Това е период, в който говоримият език е много отдалечен от църковнославянския, а гръцкият е масово неразбираем за българите.

В основата на Цариградската Библия стои българският поет Петко Славейков, на когото Цариграският му период започва през 1864 г. със задачата да преведе и редактира Библията на народния си език. Този акт, като средство за самоопределяне на българския народ, намиращ се все още под османско владичество, е заявка и за църковна и политическа независимост.

Създаването на това издание е дълъг процес. Инициативата идва от Британското и чуждестранно библейско дружество, основано през 1804 г. в Лондон. Поставената цел е да се преведе Библията за християнските народи, включително и в Османската империя. Нелека е задачата на Британското и чуждестранно библейско дружество в лицето на мисионера Пинкертон още от 1815 г. да открие сътрудници в България. Причината е нежеланието на елинизираната Православна църква Библията да се превежда на български език. Православната църква е пряко подчинена на гръцката Патриаршия, а митрополитите са преобладаващо гърци, които не са заинтересовани от превода на Библията на говоримия език.

Затова тази мисия се приема от евангелски мисионери, които работят в Цариград, и с прякото участие на първите мисионери в България след 1857 г. През 1864 г. Петко Славейков е поканен от Българското библейско дружество да редактира българския превод на Библията на източнобългарско наречие. Преводът е на разбираем език, откъснат от църковнославянския. След 12 години упорит труд, Библията е издадена на през 1971 г. в 36 000 екземпляра в 1055 страници, с твърди корици.

Тази значима книжовна творба на Възраждането слага край на езиковите безредици и определя развитието на книжовния български език. Стоян Михайловски я нарича „единствената грамотна книга на български език“.

Автор: Стилияна Топалова – Марчовска, уредник в Исторически музей – Дряново.

Зареди още

Крими

Хванаха двама с фалшиви книжки в Габрово в рамките на час (снимки)

Published

on

Двама водачи бяха установени с неистински свидетелства за управление в рамките на един час, информираха от пресцентъра на Областната дирекция на МВР – Габрово.

Вчера, 11 февруари, около 13.30 часа на кръстовището на ул. „Орловска“ и ул. „Великотърновско шосе“ в Габрово екип на сектор „Пътна полиция“ спрял за проверка лек автомобил „Jeep Wrangler“, управляван от 56-годишен местен жител.

Когато униформените поискали документите му за самоличност и правоуправление, водачът представил свидетелство за управление на МПС – хърватски образец, чиито защитни елементи видимо се различавали от оригинален документ.

При извършената последваща справка било установено, че представеното свидетелство било издадено на името на хърватски гражданин.

Същият ден, но около 14.30 часа на ул. „Неофит Рилски“ в областния град служители на РУ-Габрово, съвместно с екип на ЗЖУ-Плевен, спрели за проверка лек автомобил „Nissan Primera“, управляван от 43-годишен жител на Разград.

Водачът представил свидетелство за управление на МПС, издадено от Федерална република Германия. При извършената проверка било установено, че документ с посочения номер не съществува.

По двата случая са образувани досъдебни производства за престъпления по чл. 316 във връзка с чл. 308 от Наказателния кодекс.

Зареди още

Новини

Радослав Първанов е новият председател на СБЖ – Габрово

Published

on

Съюзът на българските журналисти в Габрово има нов председател. Това е кореспондентът на Българската телеграфна агенция в Габрово Радослав Първанов, който беше избран по време на годишното отчетно-изборно събрание.

Форумът се проведе в националния пресклуб на БТА в Габрово, където от две години насам местните журналисти провеждат своите заседания и събития.

Пред членовете на СБЖ – Габрово досегашният председател Христо Петров представи доклад за дейността на дружеството през 2025 година и подробен финансов отчет. Събранието реши Христо Петров да продължи участието си в ръководството на габровското дружество като секретар, а Михаела Стоянова да продължи да представлява контролния съвет на организацията.

По време на заседанието бяха обсъдени организационни въпроси и идеи за възможни инициативи през настоящата година. Журналистите коментираха актуални теми, касаещи професионалната работа в област Габрово, като бе разгледан и конкретен казус, чието решение предстои да бъде намерено.

Ръководството на СБЖ – Габрово с благодарност припомни приноса на дългогодишния председател Тотка Полякова, която постави солидни основи в работата на дружеството. След нейното оттегляне две последователни години председателското място заемаше Христо Петров, журналист в „Габрово нюз“, който положи усилия за укрепване на организацията и развитие на професионалната общност.

Пред присъстващите новоизбраният председател на СБЖ – Габрово Радослав Първанов сподели, че поема поста с отговорност, ще продължи добрите традиции и да работи за утвърждаване ролята на организацията.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица