Свържи се с нас

Култура

Обновеният Търговски дюкян на „Етър”-а отвори врати (снимки)

Обновеният Търговски дюкян на „Етър”-а, още едно място в музея, където миналото се среща със съвременността

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Търговският дюкян е едно от любимите за посетителите в ЕМО „Етър” места. Там може да се намерят торби от козяк, предмети за бита от глина, дърво и метал, сътворени от истински майстори, пазители на старите български традиции.

Традиции, които няма как да изчезнат, докато съществува музей като този. Казва го Димитрина Илиева, първата която е работила в Търговския дюкян, при неговото създаване. Днес посетителите в ЕМО „Етър” я познават заради атрактивните техники, които е опознала и демонстрира – шиене с гайтан и боядисване на тъкани с естествени багрила.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Димитрина разказва своята история в новия Търговски дюкян. Той е на познатото от години място – първи етаж на Саковата къща в ЕМО „Етър”. Градски възрожденски стил, напълно в духа на музея, но когато човек влезе вътре открива, че тук миналото среща съвременността и отправя поглед към бъдещето. Дюкянът е едновременно традиционен и модерен.

Идеолог на тази нестандартна и успешна инициатива е доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”. Само преди седмици помещението бе обновено, благодарение на творческия подход на дизайнера Христо Станкушев, чиято фантазия преплете минало и съвременност.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

На откриването на обновения Търговски дюкян стана тази среща поколенията, не само чрез интериора му – едновременно запазен и осъвременен, а и чрез присъствието на двама души, свързали професионалната си съдба с това място – Христо и Димитрина.

На 9 май 1968 година Димитрина Илиева започва да работи в дюкяна на ЕМО „Етър”. Тя е първата жена, която обслужва посетителите. За тези 48 години милиони хора получават етърска стока от нея.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Тогава, през 1968 г., дюкянът беше по-нагоре, срещу ковачницата. Произведеното от майсторите на музея се продаваше там. Имах желание да уча история и затова започнах да работя в „Етър”-а”, разказва Димитрина.

През 1999 г. тя се пенсионира, но не прекъсва своите занимания, свързани с музея. „Два занаята са мое хоби – работа с гайтани, за което имам майсторско свидетелство от 1978 г. и багрене с растения”, споделя тя.

Солниците, обикновени и резбовани, двойни или тройни, са впечатлили Димитрина още когато започва работа в дюкяна на ЕМО „Етър”.

„Този музей е единствен по рода си. При създаването му все още имаше майстори от старата генерация. Някои от занаятите вече не се срещат, но докато има ЕМО „Етър” традицията ще бъде пазена”, смята Димитрина.

Гайтанът е едно от любимите занимания на Димитрина. До средата на 19 век боядисването е ставало с растителни бои, след това се налагат химическите, но и днес има хора с алергии към тях.

„Да опознаваме миналото с поглед към бъдещето и да внимаваме в днешния ден – какво вършим, защото една постъпка може да промени целия ни живот”, казва Димитрина, жената продала първата стока от Търговския дюкян в ЕМО „Етър” преди 48 години, в далечната вече 1968.

Очаквайте разказите Красимира Василева и Диана Керекова, които днес, както го е правила в миналото Димитрина Илиева, продължават да популяризират българските занаятчийски традиции, благодарение на търговските си умения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Култура

РБ „Априлов – Палаузов“ с подарък към четящите хора в Габрово

Published

on

*Използваното фоново изображение е на Тодор Тодоров
– фотограф.

По повод своята 165-годишнина Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ прави подарък на четящите габровци – безплатна регистрация за библиотечни услуги на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

От възможността да се регистрират могат да се възползват малки и големи габровци, които не притежават читателска карта, както и онези читатели, чиято регистрация е изтекла преди 26 октомври 2026 г.

Потребители със задължение към библиотеката (заявка за книги, глоба), което не надвишава 2.00 евро също ще могат да си направят нова регистрация за библиотечни услуги.

При записването трябва да бъдат представени документи за самоличност за пълнолетните граждани, а за децата и учениците – ученическа карта и/или лична карта на родител/настойник и попълнена декларация съгласно Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент от 27 април 2016 г. и Закона за защита на личните данни.

Издаването на картите се извършва на гише „Регистрация и информация“ в централната сграда на библиотеката от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник).

Читателски карти на деца и тийнейджъри до 14 години – в Детски отдел, който се намира в сградата на Народно читалище „Априлов – Палаузов” (Театъра) от 9.00 до 18.30 ч. на 26 и 27 октомври (понеделник и вторник) 2026 година.

Зареди още

Култура

Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

Published

on

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.

Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.

В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.

Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица