снимка: ЕМО „Етър“

Търговският дюкян е едно от любимите за посетителите в ЕМО „Етър” места. Там може да се намерят торби от козяк, предмети за бита от глина, дърво и метал, сътворени от истински майстори, пазители на старите български традиции.

Традиции, които няма как да изчезнат, докато съществува музей като този. Казва го Димитрина Илиева, първата която е работила в Търговския дюкян, при неговото създаване. Днес посетителите в ЕМО „Етър” я познават заради атрактивните техники, които е опознала и демонстрира – шиене с гайтан и боядисване на тъкани с естествени багрила.

снимка: ЕМО „Етър“

Димитрина разказва своята история в новия Търговски дюкян. Той е на познатото от години място – първи етаж на Саковата къща в ЕМО „Етър”. Градски възрожденски стил, напълно в духа на музея, но когато човек влезе вътре открива, че тук миналото среща съвременността и отправя поглед към бъдещето. Дюкянът е едновременно традиционен и модерен.

Идеолог на тази нестандартна и успешна инициатива е доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър”. Само преди седмици помещението бе обновено, благодарение на творческия подход на дизайнера Христо Станкушев, чиято фантазия преплете минало и съвременност.

снимка: ЕМО „Етър“

На откриването на обновения Търговски дюкян стана тази среща поколенията, не само чрез интериора му – едновременно запазен и осъвременен, а и чрез присъствието на двама души, свързали професионалната си съдба с това място – Христо и Димитрина.

На 9 май 1968 година Димитрина Илиева започва да работи в дюкяна на ЕМО „Етър”. Тя е първата жена, която обслужва посетителите. За тези 48 години милиони хора получават етърска стока от нея.

снимка: ЕМО „Етър“

„Тогава, през 1968 г., дюкянът беше по-нагоре, срещу ковачницата. Произведеното от майсторите на музея се продаваше там. Имах желание да уча история и затова започнах да работя в „Етър”-а”, разказва Димитрина.

През 1999 г. тя се пенсионира, но не прекъсва своите занимания, свързани с музея. „Два занаята са мое хоби – работа с гайтани, за което имам майсторско свидетелство от 1978 г. и багрене с растения”, споделя тя.

Солниците, обикновени и резбовани, двойни или тройни, са впечатлили Димитрина още когато започва работа в дюкяна на ЕМО „Етър”.

„Този музей е единствен по рода си. При създаването му все още имаше майстори от старата генерация. Някои от занаятите вече не се срещат, но докато има ЕМО „Етър” традицията ще бъде пазена”, смята Димитрина.

Гайтанът е едно от любимите занимания на Димитрина. До средата на 19 век боядисването е ставало с растителни бои, след това се налагат химическите, но и днес има хора с алергии към тях.

„Да опознаваме миналото с поглед към бъдещето и да внимаваме в днешния ден – какво вършим, защото една постъпка може да промени целия ни живот”, казва Димитрина, жената продала първата стока от Търговския дюкян в ЕМО „Етър” преди 48 години, в далечната вече 1968.

Очаквайте разказите Красимира Василева и Диана Керекова, които днес, както го е правила в миналото Димитрина Илиева, продължават да популяризират българските занаятчийски традиции, благодарение на търговските си умения.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730