Свържи се с нас

Култура

Безгрижие, благоденствие и радост си пожелавали българите по Коледа

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

„Бабо и дядо, поздравлявам Ви с новата 1911г. и Ви пожелавам дълги и леки старини. Згодихме леля Дешка за чичо Георги и имаме много сладки бонбончета. Поздравляват Ви мама, баба Руска и тате.

Целувам Ви, внук Ви Рачо.

31.12.1910г..”

Така е изглеждал един надпис върху Коледна картичка в началото на миналия век. Черно-бели и цветни, с библейски мотиви или с лица на усмихнати бузести дечица – такива са картичките, които българите си разменят по време на най-светлите празници. Регионален исторически музей-Габрово откри изложбата „Коледният дух”, в която са показани отлично запазени експонати. Техните получатели отдавна са в „един по-добър свят”, но колекцията има изключително приятен ретро стил, който си заслужава да се усети и посетителите на музея ще останат очаровани.

„Картичките стават масови у нас в края на ХІХ и началото на ХХ век. В изложбата представяме 28 картички от фонда на музея. Тези картички са изпращани от цялата страна и от чужбина до различни габровци. Имаме от Германия, от Румъния”, разяснява Николета Маринова, експерт в РИМ – Габрово. Тя показва кратки надписи, които можем да сравним със сегашните „късметчета” при сервирането на кафе в заведение. Само че в началото на ХХ век пожеланието е напечатано върху картичка и е твърде нехарактерно в наши дни – „Безгрижие”.

„Посланията са кратки, точни и ясни, тъй като мястото за писане е ограничено. Пожелава се предимно „Безгрижие”, „Благоденствие”, „Радост”, „Щастие”. Картичките са добре запазени, тъй като фондовете ни са в добро състояние. Има много картички, адресирани до габровеца Рачо Коса”, разказва Николета Маринова.

Текстовете върху картичките дават много информация, свързана с обществото в миналото, става ясно от думите на експерта.

Николета Маринова показва картичка от 1931 година, с която се честити имен ден. Става ясно, че съкращението, ползвано в онзи период е Ч.И.Д. – Честит Имен Ден, подобно на познатото и днес ЧРД – Честит Рожден Ден. Само че, ако през 30-те години на ХХ век напишеш Ч.Р.Д. се е разбирало – Честито Рождество Христово. Тази явно е изпратена от габровец, тъй като с една картичка се честитят два празника – именния ден на получателя и Рождество Христово.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Изложбата „Коледният дух в Регионален исторически музей – Габрово” е допълнена от друга, която е съвременна. Деца от 6 клас на училище „Св. Св. Кирил и Методий” рисуваха свои картички в музея. Творбите на малчуганите остават и всеки, който има желание може да си закупи.

Събраните средства ще бъдат дарени за каузата „Габрово едно сърце”, чрез която се събират средства, за да се подпомогне 18-годишният Николай Тихолов, който се нуждае спешно от трансплантация на сърце.

Концертът на ансамбъл „Габровче”, който е в помощ на Николай, е на 22 декември от 18:00 часа в зала „Орловец”.

Още по темата:

Изпращането и размяната на Коледни картички между близки, се заражда средата на XIX век, първоначално в Западна Европа, САЩ и Канада. Но обичая бързо се разпространява и популяризира в цял свят.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Смята се, че официалното разменяне на картички, по случай Коледа започва във Великобритания през 1843 г., дело на сър Хенри Кол. Той реализира идеята Обществената пощенска служба да служи и на обикновените граждани.

Художник на първите картички и негов помощник е Джон Хорсли. Често върху тях са изобразявани хора, помагащи на бедни или семейства, които вечерят заедно.

Малко по-късно върху картичките се рисуват и сцени от Рождеството, както и щастливи семейства, елхички, звезди, сняг.

Първата обществена поща, достъпна за всички граждани, отваря врати през 1840 г. Дотогава само по-заможните граждани можели да си позволят пощенските услуги. С развитието на железопътния транспорт, постепенно картичките стават много достъпен и популярен жест.

С времето изработването на картички се развива и през 1860 г. вече навлизат печатните, което позволява производството на много по-големи количества, а от това следва и по-ниската им цена.

В началото на ХХ век този „обичай“ вече е широко разпространен.

В България пощенските картички се появяват в края на XIX век. Масовото печатане на картички в страната започва нач. на ХХ век. Но едва през 1976 г. Български пощи издават първата честитка с номинал 1 стотинка, с образа на Дядо Мраз, характерен за този период.

От днес до края на 2016 г. в сградата на РИМ-Габрово са експонирани 28 броя коледни картички.

Те са били собственост на габровци, които са ги получавали от своите близки и родните от цялата страна, както и от чужбина. Повечето са от първото десетилетие на ХХ век., като основно върху тях са изобразени християнски сцени и мотиви. Върху всяка изписани различни благопожелания за празниците.

Част от тях са:

„…целуваме десницата ти.“

„Честита нова 1905 г., желая да бъдете весели.“

„… от сърце им пожелавам здраве, благоденствие

И повече радост, както и да ощастливят живота си.“

„Сърдечни благопожелания и честити бъднини.“

В днешния забързан живот, обвързан с модерните технологии, е хубаво да се поспрем. Всеки да изработи и изпрати Коледна картичка до близък човек и да направи празничния ден още по-красив и специален. Нека да се заредим с коледно настроение и празничен дух.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

„Габровски гласчета“ с отличия от национален конкурс

Published

on

На 27 март „Габровски гласчета“ участваха в XXXI Национален детски фолклорен конкурс „Диньо Маринов“ в град Варна, организиран от Министерство на образованието, Община Варна и Общински детски комплекс.

Младите изпълнители се завърнаха с първо място в раздел народни хорове, трето място и стипендия за Кристина Топалова, а диплом за отлично представяне получиха Йоана Ненова и Виктория Дангова.

Това високо отличие е гордост за диригента на „Габровски гласчета“ Стефка Стоева, защото по думитея й в този конкурс с участие на деца от цяла България регламентът на конкурса изисква да има отличени само с едно първо, едно второ и едно трето място за раздел и възрастова група.

“Габровски гласчета“ отново представиха отлично град Габрово пред авторитетно жури с председател доцент Димитър Христов, който е диригент на оркестъра на БНР и преподавател в Национална музикална академия „Професор Панчо Владигеров“.

Зареди още

Култура

Лазаровден оживява в музей „Етър“ с песни, танци и млади лазарки

Published

on

На 4 април в музей „Етър“, Габрово ще бъде пресъздаден един от най-красивите български пролетни обичаи – Лазаровден. Събитието предлага на посетителите атмосфера, изпълнена с традиция, цвят и празнично настроение.

Възстановката на обичая лазаруване ще бъде представена от момичета от „Училище за лазарки“ – традиционна образователна програма на музея, която има за цел да съхранява и предава българските обичаи на младото поколение. Тази година групите са две. Габровските девойки ще лазаруват в „Етър“ от 11:30, а тревненските от 13:30 часа.

С песни, танци и обредни наричания лазарките ще пресъздадат характерните елементи на празника, свързан с настъпването на пролетта и пожеланията за здраве и благополучие. Събитието дава възможност на посетителите да се докоснат до живата традиция в автентичната възрожденска среда на музея.

Лазаровден в музей „Етър“ е част от усилията на институцията да съхранява и популяризира нематериалното културно наследство, като го представя по достъпен и въздействащ начин пред широка аудитория. Лазаруването е обред за посвещаване. След преминаване през него момичетата вече могат публично да се момеят, имат право да се гиздят, да обличат везани ризи и да бъдат поискани за жени.

Специалистите от музей „Етър“ изтъкват необходимостта да се запази традицията жива и да не се насърчават деца да бъдат лазарки. Целта на образователната програма „Училище за лазарки“ е запознаване с обичая лазаруване и преживяване на автентичността на празника.

Младите момичета се въвеждат в символиката на Лазаровден, разучават обредни песни и танци, участват и във възстановка на обичая. Тя по традиция се провежда в музей „Етър“ на самия празник. Девойките са облечени в габровски носии, носят на главите си венчета, направени от тях самите, а в ръцете си – кошници, украсени с цветя.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново посреща премиера на знаково издание за Априлското въстание

Published

on

Сто и петдесет години след като българският народ вдига най-масовото и най-кръвопролитното си въстание срещу вековното робство, Исторически музей – Дряново отдава заслужена почит на това безсмъртно дело.

На 31 март 2026 г. (вторник) от 17.30 часа музеят ще бъде домакин на официалната премиера на книгата „Априлското въстание 1876 – 2026. 150 години от Българското въстание през 1876 година“ – двуезично издание, което пренася паметта за великия подвиг на нашите предци към следващите поколения и към целия свят.

Събитието ще се проведе в залата за временни изложби на експозиция „Колю Фичето“ – място, носещо името на един от най-великите синове на Дряново и на цялото Българско Възраждане. Книгата е дело на двама изтъкнати съвременни български историци: Проф. д-р Петко Ст. Петков от Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ и доц. д-р Атанас Шопов, директор на Историческия музей в Панагюрище.

Създадена по идея на издателство „Български бестселър“ и излязла от печат в края на 2025 г., тя си поставя благородната цел да представи цялостно – на основата на съвременната българска историография – подготовката, хода и резултатите от Априлското въстание, както и съдбовните решения на великите сили по българския въпрос. На премиерата в Дряново лично ще присъства и издателят Димитър Томов.

Изданието е богато на оригинални исторически документи, спомени на преки участници и свидетели, коментари на чуждестранни дипломати и журналисти, снимки, карти и биографии на ключови личности от епохата. Паралелният превод на английски език е мост към света – послание, че саможертвата на хилядите българи от 1876 г. не е само наша гордост, а страница от общочовешката история на свободата.

Исторически музей – Дряново отправя сърдечна покана към всички, за които българщината не е просто дума – към гражданите на Дряново и региона, към учители и ученици, към всеки, в чието сърце живее паметта за онези, дали всичко, за да бъдем свободни днес. Заповядайте на 31 март в музея – там, където историята говори на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица