Свържи се с нас

Култура

Безгрижие, благоденствие и радост си пожелавали българите по Коледа

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

„Бабо и дядо, поздравлявам Ви с новата 1911г. и Ви пожелавам дълги и леки старини. Згодихме леля Дешка за чичо Георги и имаме много сладки бонбончета. Поздравляват Ви мама, баба Руска и тате.

Целувам Ви, внук Ви Рачо.

31.12.1910г..”

Така е изглеждал един надпис върху Коледна картичка в началото на миналия век. Черно-бели и цветни, с библейски мотиви или с лица на усмихнати бузести дечица – такива са картичките, които българите си разменят по време на най-светлите празници. Регионален исторически музей-Габрово откри изложбата „Коледният дух”, в която са показани отлично запазени експонати. Техните получатели отдавна са в „един по-добър свят”, но колекцията има изключително приятен ретро стил, който си заслужава да се усети и посетителите на музея ще останат очаровани.

„Картичките стават масови у нас в края на ХІХ и началото на ХХ век. В изложбата представяме 28 картички от фонда на музея. Тези картички са изпращани от цялата страна и от чужбина до различни габровци. Имаме от Германия, от Румъния”, разяснява Николета Маринова, експерт в РИМ – Габрово. Тя показва кратки надписи, които можем да сравним със сегашните „късметчета” при сервирането на кафе в заведение. Само че в началото на ХХ век пожеланието е напечатано върху картичка и е твърде нехарактерно в наши дни – „Безгрижие”.

„Посланията са кратки, точни и ясни, тъй като мястото за писане е ограничено. Пожелава се предимно „Безгрижие”, „Благоденствие”, „Радост”, „Щастие”. Картичките са добре запазени, тъй като фондовете ни са в добро състояние. Има много картички, адресирани до габровеца Рачо Коса”, разказва Николета Маринова.

Текстовете върху картичките дават много информация, свързана с обществото в миналото, става ясно от думите на експерта.

Николета Маринова показва картичка от 1931 година, с която се честити имен ден. Става ясно, че съкращението, ползвано в онзи период е Ч.И.Д. – Честит Имен Ден, подобно на познатото и днес ЧРД – Честит Рожден Ден. Само че, ако през 30-те години на ХХ век напишеш Ч.Р.Д. се е разбирало – Честито Рождество Христово. Тази явно е изпратена от габровец, тъй като с една картичка се честитят два празника – именния ден на получателя и Рождество Христово.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Изложбата „Коледният дух в Регионален исторически музей – Габрово” е допълнена от друга, която е съвременна. Деца от 6 клас на училище „Св. Св. Кирил и Методий” рисуваха свои картички в музея. Творбите на малчуганите остават и всеки, който има желание може да си закупи.

Събраните средства ще бъдат дарени за каузата „Габрово едно сърце”, чрез която се събират средства, за да се подпомогне 18-годишният Николай Тихолов, който се нуждае спешно от трансплантация на сърце.

Концертът на ансамбъл „Габровче”, който е в помощ на Николай, е на 22 декември от 18:00 часа в зала „Орловец”.

Още по темата:

Изпращането и размяната на Коледни картички между близки, се заражда средата на XIX век, първоначално в Западна Европа, САЩ и Канада. Но обичая бързо се разпространява и популяризира в цял свят.

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Смята се, че официалното разменяне на картички, по случай Коледа започва във Великобритания през 1843 г., дело на сър Хенри Кол. Той реализира идеята Обществената пощенска служба да служи и на обикновените граждани.

Художник на първите картички и негов помощник е Джон Хорсли. Често върху тях са изобразявани хора, помагащи на бедни или семейства, които вечерят заедно.

Малко по-късно върху картичките се рисуват и сцени от Рождеството, както и щастливи семейства, елхички, звезди, сняг.

Първата обществена поща, достъпна за всички граждани, отваря врати през 1840 г. Дотогава само по-заможните граждани можели да си позволят пощенските услуги. С развитието на железопътния транспорт, постепенно картичките стават много достъпен и популярен жест.

С времето изработването на картички се развива и през 1860 г. вече навлизат печатните, което позволява производството на много по-големи количества, а от това следва и по-ниската им цена.

В началото на ХХ век този „обичай“ вече е широко разпространен.

В България пощенските картички се появяват в края на XIX век. Масовото печатане на картички в страната започва нач. на ХХ век. Но едва през 1976 г. Български пощи издават първата честитка с номинал 1 стотинка, с образа на Дядо Мраз, характерен за този период.

От днес до края на 2016 г. в сградата на РИМ-Габрово са експонирани 28 броя коледни картички.

Те са били собственост на габровци, които са ги получавали от своите близки и родните от цялата страна, както и от чужбина. Повечето са от първото десетилетие на ХХ век., като основно върху тях са изобразени християнски сцени и мотиви. Върху всяка изписани различни благопожелания за празниците.

Част от тях са:

„…целуваме десницата ти.“

„Честита нова 1905 г., желая да бъдете весели.“

„… от сърце им пожелавам здраве, благоденствие

И повече радост, както и да ощастливят живота си.“

„Сърдечни благопожелания и честити бъднини.“

В днешния забързан живот, обвързан с модерните технологии, е хубаво да се поспрем. Всеки да изработи и изпрати Коледна картичка до близък човек и да направи празничния ден още по-красив и специален. Нека да се заредим с коледно настроение и празничен дух.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица