Култура
Безгрижие, благоденствие и радост си пожелавали българите по Коледа
снимка: Община Габрово
„Бабо и дядо, поздравлявам Ви с новата 1911г. и Ви пожелавам дълги и леки старини. Згодихме леля Дешка за чичо Георги и имаме много сладки бонбончета. Поздравляват Ви мама, баба Руска и тате.
Целувам Ви, внук Ви Рачо.
31.12.1910г..”
Така е изглеждал един надпис върху Коледна картичка в началото на миналия век. Черно-бели и цветни, с библейски мотиви или с лица на усмихнати бузести дечица – такива са картичките, които българите си разменят по време на най-светлите празници. Регионален исторически музей-Габрово откри изложбата „Коледният дух”, в която са показани отлично запазени експонати. Техните получатели отдавна са в „един по-добър свят”, но колекцията има изключително приятен ретро стил, който си заслужава да се усети и посетителите на музея ще останат очаровани.
„Картичките стават масови у нас в края на ХІХ и началото на ХХ век. В изложбата представяме 28 картички от фонда на музея. Тези картички са изпращани от цялата страна и от чужбина до различни габровци. Имаме от Германия, от Румъния”, разяснява Николета Маринова, експерт в РИМ – Габрово. Тя показва кратки надписи, които можем да сравним със сегашните „късметчета” при сервирането на кафе в заведение. Само че в началото на ХХ век пожеланието е напечатано върху картичка и е твърде нехарактерно в наши дни – „Безгрижие”.
„Посланията са кратки, точни и ясни, тъй като мястото за писане е ограничено. Пожелава се предимно „Безгрижие”, „Благоденствие”, „Радост”, „Щастие”. Картичките са добре запазени, тъй като фондовете ни са в добро състояние. Има много картички, адресирани до габровеца Рачо Коса”, разказва Николета Маринова.
Текстовете върху картичките дават много информация, свързана с обществото в миналото, става ясно от думите на експерта.
Николета Маринова показва картичка от 1931 година, с която се честити имен ден. Става ясно, че съкращението, ползвано в онзи период е Ч.И.Д. – Честит Имен Ден, подобно на познатото и днес ЧРД – Честит Рожден Ден. Само че, ако през 30-те години на ХХ век напишеш Ч.Р.Д. се е разбирало – Честито Рождество Христово. Тази явно е изпратена от габровец, тъй като с една картичка се честитят два празника – именния ден на получателя и Рождество Христово.
снимка: Община Габрово
Изложбата „Коледният дух в Регионален исторически музей – Габрово” е допълнена от друга, която е съвременна. Деца от 6 клас на училище „Св. Св. Кирил и Методий” рисуваха свои картички в музея. Творбите на малчуганите остават и всеки, който има желание може да си закупи.
Събраните средства ще бъдат дарени за каузата „Габрово едно сърце”, чрез която се събират средства, за да се подпомогне 18-годишният Николай Тихолов, който се нуждае спешно от трансплантация на сърце.
Концертът на ансамбъл „Габровче”, който е в помощ на Николай, е на 22 декември от 18:00 часа в зала „Орловец”.
Още по темата:
Изпращането и размяната на Коледни картички между близки, се заражда средата на XIX век, първоначално в Западна Европа, САЩ и Канада. Но обичая бързо се разпространява и популяризира в цял свят.
снимка: Община Габрово
Смята се, че официалното разменяне на картички, по случай Коледа започва във Великобритания през 1843 г., дело на сър Хенри Кол. Той реализира идеята Обществената пощенска служба да служи и на обикновените граждани.
Художник на първите картички и негов помощник е Джон Хорсли. Често върху тях са изобразявани хора, помагащи на бедни или семейства, които вечерят заедно.
Малко по-късно върху картичките се рисуват и сцени от Рождеството, както и щастливи семейства, елхички, звезди, сняг.
Първата обществена поща, достъпна за всички граждани, отваря врати през 1840 г. Дотогава само по-заможните граждани можели да си позволят пощенските услуги. С развитието на железопътния транспорт, постепенно картичките стават много достъпен и популярен жест.
С времето изработването на картички се развива и през 1860 г. вече навлизат печатните, което позволява производството на много по-големи количества, а от това следва и по-ниската им цена.
В началото на ХХ век този „обичай“ вече е широко разпространен.
В България пощенските картички се появяват в края на XIX век. Масовото печатане на картички в страната започва нач. на ХХ век. Но едва през 1976 г. Български пощи издават първата честитка с номинал 1 стотинка, с образа на Дядо Мраз, характерен за този период.
От днес до края на 2016 г. в сградата на РИМ-Габрово са експонирани 28 броя коледни картички.
Те са били собственост на габровци, които са ги получавали от своите близки и родните от цялата страна, както и от чужбина. Повечето са от първото десетилетие на ХХ век., като основно върху тях са изобразени християнски сцени и мотиви. Върху всяка изписани различни благопожелания за празниците.
Част от тях са:
„…целуваме десницата ти.“
„Честита нова 1905 г., желая да бъдете весели.“
„… от сърце им пожелавам здраве, благоденствие
И повече радост, както и да ощастливят живота си.“
„Сърдечни благопожелания и честити бъднини.“
В днешния забързан живот, обвързан с модерните технологии, е хубаво да се поспрем. Всеки да изработи и изпрати Коледна картичка до близък човек и да направи празничния ден още по-красив и специален. Нека да се заредим с коледно настроение и празничен дух.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
На 25 и 26 септември 2026 г. Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на ежегодната научна конференция, организирана от Центъра за стопанско-исторически изследвания (ЦСИИ). Форумът тази година е с международно участие и ще събере учени от цяла България и чужбина в града на майстор Колю Фичето. Очаква се дряновският музей да посрещне близо 40 участници, а други ще се включат дистанционно.
Събитието бе анонсирано от проф. д-р Пенчо Пенчев, преподавател по „Стопанска история и история на икономическата мисъл“ в катедра „Политическа икономия“ на УНСС – София и председател на Управителния съвет на ЦСИИ, който гостува в първия музеен подкаст в България „Музеят говори“ – издание на ИМ – Дряново.
Пред водещия на предаването Иван Христов, директор на музея, проф. Пенчев разказа подробно за дейността на Центъра, за приноса на Дряново в стопанската история на страната и засегна редица теми от историята на българската икономика. Той сподели, че ЦСИИ носи вече десетгодишна история и е изграден от хора, отдадени единствено на науката – от първоначален състав от 10 души организацията днес наброява близо 50 членове. „Развиваме дейността си само и единствено за науката“, коментира университетският преподавател.
Проф. Пенчев спомена, че именно в Дряново се е провело едно от първите общи събрания на Центъра в неговата история, а системно издаваните стопанско-исторически изследвания се ползват с добро международно признание. „Опитваме се да съберем хора, имащи научен интерес. Издаваме системно стопанско-исторически изследвания, които много добре се приемат от научната общност, индексират се добре и са международно признати“, отбеляза той, добавяйки, че това привлича все повече автори и позволява подбор на публикациите.
Проф. Пенчев подчерта, че фактът, че музеят домакинства форум с международно участие, не е случаен, а е естествено продължение на ролята на региона и на музеите в опазването на историческата памет. „Нашият основен акцент е не просто само и единствено да се фокусираме върху националната, а върху балканската специфика на стопанската история. Опитваме се да правим качествена и смислена наука“, каза още той.
По думите му регионалната история и музеите подпомагат учените в тази посока. „Музеите имат много важна роля. Те съхраняват историческата памет. Те са изследователски центрове. Безценна е ролята им, тъй като в тях се съхраняват данни и документи“, добави още той.
В студиото на „Музеят говори“ проф. Пенчев коментира и темата за ролята на бартера в оцеляването и развитието на българската икономика назад в миналото. „Бартерът – замяната на стока срещу стока или стока срещу услуга, е спасявал хората от икономически кризи. Обикновеният човек може да не е имал пари, но не е бил беден“, сподели ученият.
Университетският преподавател разгледа още мястото на музеите в съвременното общество, като даде пример с музеите в чужбина, където по думите му те са модерни, свежи и важни за културния обмен, динамични и развиващи се центрове на науката, и изрази мнение, че именно подкастът е форма на контакт със съвременната публика.
„Историята носи мъдрост. Тя не е антикварен магазин. Историята носи грешките на миналото, от които, ако не се поучим, ние като общество сме за никъде“, коментира специалистът. Той сподели още, че е впечатлен от Дряново и местната история, откроявайки личността на майстор Колю Фичето, героите от Априлското въстание по време на дряновската епопея и пещерата Бачо Киро.
Разгледа и любопитен пример от региона през периода на социализма и времената на ТКЗЗ-тата, видим от документи, доказващи комбинативността на хората. „Дори в условията на социализъм, хората са се стремели да имат повече, установимо от договори. Икономическият мотив никога няма да изчезне. Хората се опитват да оцеляват и да си направят живота малко по-добър, много често пъти въпреки властта“, вметна проф. Пенчев.
Пред Иван Христов и за зрителите той разказа и за интересно свое хоби, намерило трибуна в социалните мрежи, а в разговора беше засегната и темата за формите на собственост и ролята на малките общности като двигател на стопанското развитие.
Целият епизод е достъпен за гледане в канала на Исторически музей – Дряново, където зрителите могат да се абонират, за да не пропускат следващите издания на „Музеят говори“.
Кметът на Габрово Таня Христова и кметът на Велико Търново Даниел Панов избраха построения мост от майстор Колю Фичето в Дряново, за да обявят кандидатурата на Габрово за европейска столица на културата през 2032 година.
Събитието се проведе днес, 5 август. Двамата градоначалници сложиха подписите си под меморандум за стратегическо партньорство по съвместната подготовка на кандидатурата. Габрово е кандидатът, а Велико Търново е стратегическият му партньор.
Изборът на Дряновския мост – този архитектурен шедьовър на възрожденското ни строителство и майсторство, вечен символ на Дряново, носи дълбоко послание. Мястото, където документът бе подписан, символизира свързаността, сътрудничеството и общото бъдеще, подчерта кметът Таня Христова.
По думите ѝ мостът, построен от Първомайстора през 1861 г. свързва двата града, обединени от общи ценности, доверие и желание да градят заедно. „Днес показваме модел, който дава шанс на истинското партньорство. Във време, когато сякаш е модерно да се разделяме, ние показваме, че два значими за културата, индустрията и обществените инициативи български града могат да вървят заедно“, коментира тя.
„Това не е партньорство, което ще разпределя ресурси. То ще предостави възможност на Централна България да демонстрира своя потенциал и да превърне културата в двигател за развитие, привличане на хора и инвестиции“, допълни още Христова.
Кметът на старата столица Даниел Панов припомни, че партньорството между Габрово и Велико Търново има своите здрави основи, изграждани през годините чрез съвместни проекти и инициативи в различни сфери.
Той отбеляза и подкрепата, която Габрово оказа на Велико Търново при предишната му кандидатура за Европейска столица на културата през 2019 г. По думите му подготовката на новата кандидатура ще бъде резултат от работата на общ екип с равнопоставено участие на двете общини.
Предстои изработването на обща стратегия, културна програма и поредица от съвместни инициативи, които да обединят потенциала на двата града. Подписаният меморандум поставя основите на бъдещото сътрудничество между институциите, културните организации и местните общности в региона.
През идните месеци към подготовката на кандидатурата ще бъдат привлечени представители на културния сектор, образованието, бизнеса и граждански организации.
В края на церемонията по подписване на меморандума, в знак на уважение и съпричастност, кметовете на Габрово и Велико Търново получиха плакети от Община Дряново, посветени на 225-годишнина от рождението на Колю Фичето, които чествания белязаха миналата 2025 година. Връчи им ги заместник – кметът Диляна Джеджева.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
