Култура
Личности и събития от историята на габровския хумор

снимка: Дом на хумора и сатирата
Най-новата изложба на Музея „Дом на хумора и сатирата” в зала 7 предлага документален разказ за хора и събития от историята на габровския хумор. Тя ще бъде открита на 24 ноември и първите й гости ще бъдат „героите” от експозицията, техни близки, наследници, приятели, ценители.
Историята е част от нас. Понякога не бързаме да я забелязваме, понякога вече е станало късно…
Затова избрахме малък отрязък от времето и се вгледахме в проекциите на габровския хумор в него. Изпъкнаха имена на личности, припомнихме си събития, мигове на съзидание, откривателства, постижения, поводи за срещи, вдъхновение, гордост. Като се огледахме, видяхме и собствените си стъпки по този широк и дълъг друм. По него се чуват и тежки, и пъргави стъпки. Поколенията се сменят. Това е кратък разказ за онова, което е било призвание, мисия, избор и живот на личностите, свързани с Дома на хумора и сатирата. А чрез него – с Габрово и по-нататък.
От изложбата ще научим кои са Радослав Бумов (1916-1984), Веселин Василев (1936-1990), Кою Янков (1916-2003), Стефан Фъртунов (1926-2010), Александър Керков (1901-1987), Миньо Попов – Дядо Миньо (1827-1911), Ран Босилек (1886-1958), Михаил Топалов (1921-2011), Петър Проданов (1932-2012), Йордан Хаджиев (1933), какво ги свързва с габровския хумор и с Дома на хумора и сатирата? А как с тази тема са свързани Радой Ралин (1923-2004), Борис Димовски (1925-2007), Тодор Цонев (1934-2004), Георги Чапкънов (1943) и руският литературен историк Дмитрий Николаев (1929)? Изложбата дава отговор чрез изобилен снимков материал, много документи от архива на Дома, от Държавен архив – Габрово, от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”. Посетителят ще научи какво се случва под покрива на Веселата къща, ще си припомни за Експерименталния сатирично-вариететен театър, за алманаха „Апропо”, излизал на четири езика, ще разбере за неосъществени изложби с политическа карикатура (на Тодор Цонев), ще може да проследи как се е зародила идеята за създаване на Дома на хумора и какви са били първоначално начертаните пред него хоризонти. Ще се убеди, че предприемчив габровец не е мит или журналистическа измислица: и в онези години на идеологически ограничения, организаторите на Фестивала на хумора не само са мечтали, но са дръзвали да прескочат железните завеси и например през 1973 година смело са поканили на Деветия фестивал самия Чарли Чаплин. В изложбата е показано и благодарственото писмо на големия комик.
В залата могат да се открият и още много други любопитни и ценни документи.
Изложбата дава възможност да се разлистят вестници с антикварна стойност и да се прочете какъв човек е габровецът (описан през 1924 г.), да се чуе мнението и на проф.Михалчев, на д-р Цончев, на акад. Михаил Арнаудов, на авторитети в ЮНЕСКО и редица наши и чужди творци, учени, общественици, политици.
Изложбата е създадена благодарение на спечелен от Музея проект в сесия на Министерството на културата за частично финансиране на проекти в областта на музейното дело и изобразителните изкуства. Партньорството с „Държавен архив” – Габрово и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” допълва и обогатява съдържанието на подбрания материал. С благодарност трябва да споменем отзивчивостта на роднините и наследниците на личностите, на които е посветена изложбата, за проявената от тях съпричастност.
На посетителите ще бъде предложен цикъл от документални филми, в които отново – почти на живо! – ще се срещнем с лицата и ще съпреживеем събитията от изложбата. Тя ще има и втори живот – под формата на пътуваща колекция ще посети няколко гимназии в града, с които има предварителна договореност.
Убедени сме, че разказът за нашите достойни предшественици и съвременници ще съдейства на новите поколения да направят своя избор как да продължат да развиват започнатото и постигнатото до тук. Времето, през което габровският фолклорен хумор се утвърждава като национално богатство, когато се възражда и се развива карнавалът, когато се изгражда Музеят „Дом на хумора и сатирата”, за да впише трайно името на града сред водещите страни в световната смехова култура, е време, което трябва да помним и познаваме. С него можем да се гордеем, както и непременно да търсим проекциите му в бъдещето.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, Музей „Дом на хумора и сатирата”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.


Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Култура
Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.
По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.
Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.
Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.
Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Култура
Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“
С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.
150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.
„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.
Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.
Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.
Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

-
Кримипреди 5 дниНапрежение в Габрово заради побой над двама, задържани са някои от биячите
-
Любопитнопреди 6 дниГотови ли сте за истинска италианска пица?
-
Новинипреди 5 дниДенят на Европа в Габрово ще бъде отбелязан с изложба за женската сила и смелост
-
Новинипреди 6 дниНови свидетелства за отразяването на Априлското въстание в световния печат
-
Кримипреди 5 дниОбявиха подробности около инцидента, породил напрежение в Габрово
-
Културапреди 6 дниГала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект
-
Любопитнопреди 5 дниКарнавалният екип представя модните тенденции на сезона
-
Кримипреди 2 дниЩе ескалира ли напрежението в Габрово заради протестите?




