

Култура
Личности и събития от историята на габровския хумор

снимка: Дом на хумора и сатирата
Най-новата изложба на Музея „Дом на хумора и сатирата” в зала 7 предлага документален разказ за хора и събития от историята на габровския хумор. Тя ще бъде открита на 24 ноември и първите й гости ще бъдат „героите” от експозицията, техни близки, наследници, приятели, ценители.
Историята е част от нас. Понякога не бързаме да я забелязваме, понякога вече е станало късно…
Затова избрахме малък отрязък от времето и се вгледахме в проекциите на габровския хумор в него. Изпъкнаха имена на личности, припомнихме си събития, мигове на съзидание, откривателства, постижения, поводи за срещи, вдъхновение, гордост. Като се огледахме, видяхме и собствените си стъпки по този широк и дълъг друм. По него се чуват и тежки, и пъргави стъпки. Поколенията се сменят. Това е кратък разказ за онова, което е било призвание, мисия, избор и живот на личностите, свързани с Дома на хумора и сатирата. А чрез него – с Габрово и по-нататък.
От изложбата ще научим кои са Радослав Бумов (1916-1984), Веселин Василев (1936-1990), Кою Янков (1916-2003), Стефан Фъртунов (1926-2010), Александър Керков (1901-1987), Миньо Попов – Дядо Миньо (1827-1911), Ран Босилек (1886-1958), Михаил Топалов (1921-2011), Петър Проданов (1932-2012), Йордан Хаджиев (1933), какво ги свързва с габровския хумор и с Дома на хумора и сатирата? А как с тази тема са свързани Радой Ралин (1923-2004), Борис Димовски (1925-2007), Тодор Цонев (1934-2004), Георги Чапкънов (1943) и руският литературен историк Дмитрий Николаев (1929)? Изложбата дава отговор чрез изобилен снимков материал, много документи от архива на Дома, от Държавен архив – Габрово, от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”. Посетителят ще научи какво се случва под покрива на Веселата къща, ще си припомни за Експерименталния сатирично-вариететен театър, за алманаха „Апропо”, излизал на четири езика, ще разбере за неосъществени изложби с политическа карикатура (на Тодор Цонев), ще може да проследи как се е зародила идеята за създаване на Дома на хумора и какви са били първоначално начертаните пред него хоризонти. Ще се убеди, че предприемчив габровец не е мит или журналистическа измислица: и в онези години на идеологически ограничения, организаторите на Фестивала на хумора не само са мечтали, но са дръзвали да прескочат железните завеси и например през 1973 година смело са поканили на Деветия фестивал самия Чарли Чаплин. В изложбата е показано и благодарственото писмо на големия комик.
В залата могат да се открият и още много други любопитни и ценни документи.
Изложбата дава възможност да се разлистят вестници с антикварна стойност и да се прочете какъв човек е габровецът (описан през 1924 г.), да се чуе мнението и на проф.Михалчев, на д-р Цончев, на акад. Михаил Арнаудов, на авторитети в ЮНЕСКО и редица наши и чужди творци, учени, общественици, политици.
Изложбата е създадена благодарение на спечелен от Музея проект в сесия на Министерството на културата за частично финансиране на проекти в областта на музейното дело и изобразителните изкуства. Партньорството с „Държавен архив” – Габрово и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” допълва и обогатява съдържанието на подбрания материал. С благодарност трябва да споменем отзивчивостта на роднините и наследниците на личностите, на които е посветена изложбата, за проявената от тях съпричастност.
На посетителите ще бъде предложен цикъл от документални филми, в които отново – почти на живо! – ще се срещнем с лицата и ще съпреживеем събитията от изложбата. Тя ще има и втори живот – под формата на пътуваща колекция ще посети няколко гимназии в града, с които има предварителна договореност.
Убедени сме, че разказът за нашите достойни предшественици и съвременници ще съдейства на новите поколения да направят своя избор как да продължат да развиват започнатото и постигнатото до тук. Времето, през което габровският фолклорен хумор се утвърждава като национално богатство, когато се възражда и се развива карнавалът, когато се изгражда Музеят „Дом на хумора и сатирата”, за да впише трайно името на града сред водещите страни в световната смехова култура, е време, което трябва да помним и познаваме. С него можем да се гордеем, както и непременно да търсим проекциите му в бъдещето.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, Музей „Дом на хумора и сатирата”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово


Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.
След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.
Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.
Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.
Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.
Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.
Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.


Култура
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа


До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.
Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.
Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.
„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.



Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.





Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.


Култура
Честит празник, архивисти!


За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.
Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.
Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.
На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.
„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.
Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.


-
Новинипреди 6 дни
Бъдещето на хирургията е в роботиката
-
Новинипреди 7 дни
„Най-добрата реклама за всеки лекар е пациентът. Вие сте пример“
-
Кримипреди 7 дни
Арестуваха млад мъж заради палеж на „Мерцедес“ в Севлиево
-
Новинипреди 5 дни
„Янтра“ приема Локомотив ГО в исторически мач на осветление
-
Културапреди 7 дни
Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа
-
Новинипреди 7 дни
Първият спортно-терапевтичен център в Габрово ще заработи съвсем скоро
-
Любопитнопреди 6 дни
Търсят кмет и заместник – кмет на Габрово за един ден
-
Новинипреди 6 дни
Започва подготовката за благоустрояване на парк Баждар