Култура
Личности и събития от историята на габровския хумор

снимка: Дом на хумора и сатирата
Най-новата изложба на Музея „Дом на хумора и сатирата” в зала 7 предлага документален разказ за хора и събития от историята на габровския хумор. Тя ще бъде открита на 24 ноември и първите й гости ще бъдат „героите” от експозицията, техни близки, наследници, приятели, ценители.
Историята е част от нас. Понякога не бързаме да я забелязваме, понякога вече е станало късно…
Затова избрахме малък отрязък от времето и се вгледахме в проекциите на габровския хумор в него. Изпъкнаха имена на личности, припомнихме си събития, мигове на съзидание, откривателства, постижения, поводи за срещи, вдъхновение, гордост. Като се огледахме, видяхме и собствените си стъпки по този широк и дълъг друм. По него се чуват и тежки, и пъргави стъпки. Поколенията се сменят. Това е кратък разказ за онова, което е било призвание, мисия, избор и живот на личностите, свързани с Дома на хумора и сатирата. А чрез него – с Габрово и по-нататък.
От изложбата ще научим кои са Радослав Бумов (1916-1984), Веселин Василев (1936-1990), Кою Янков (1916-2003), Стефан Фъртунов (1926-2010), Александър Керков (1901-1987), Миньо Попов – Дядо Миньо (1827-1911), Ран Босилек (1886-1958), Михаил Топалов (1921-2011), Петър Проданов (1932-2012), Йордан Хаджиев (1933), какво ги свързва с габровския хумор и с Дома на хумора и сатирата? А как с тази тема са свързани Радой Ралин (1923-2004), Борис Димовски (1925-2007), Тодор Цонев (1934-2004), Георги Чапкънов (1943) и руският литературен историк Дмитрий Николаев (1929)? Изложбата дава отговор чрез изобилен снимков материал, много документи от архива на Дома, от Държавен архив – Габрово, от Регионална библиотека „Априлов-Палаузов”. Посетителят ще научи какво се случва под покрива на Веселата къща, ще си припомни за Експерименталния сатирично-вариететен театър, за алманаха „Апропо”, излизал на четири езика, ще разбере за неосъществени изложби с политическа карикатура (на Тодор Цонев), ще може да проследи как се е зародила идеята за създаване на Дома на хумора и какви са били първоначално начертаните пред него хоризонти. Ще се убеди, че предприемчив габровец не е мит или журналистическа измислица: и в онези години на идеологически ограничения, организаторите на Фестивала на хумора не само са мечтали, но са дръзвали да прескочат железните завеси и например през 1973 година смело са поканили на Деветия фестивал самия Чарли Чаплин. В изложбата е показано и благодарственото писмо на големия комик.
В залата могат да се открият и още много други любопитни и ценни документи.
Изложбата дава възможност да се разлистят вестници с антикварна стойност и да се прочете какъв човек е габровецът (описан през 1924 г.), да се чуе мнението и на проф.Михалчев, на д-р Цончев, на акад. Михаил Арнаудов, на авторитети в ЮНЕСКО и редица наши и чужди творци, учени, общественици, политици.
Изложбата е създадена благодарение на спечелен от Музея проект в сесия на Министерството на културата за частично финансиране на проекти в областта на музейното дело и изобразителните изкуства. Партньорството с „Държавен архив” – Габрово и Регионална библиотека „Априлов-Палаузов” допълва и обогатява съдържанието на подбрания материал. С благодарност трябва да споменем отзивчивостта на роднините и наследниците на личностите, на които е посветена изложбата, за проявената от тях съпричастност.
На посетителите ще бъде предложен цикъл от документални филми, в които отново – почти на живо! – ще се срещнем с лицата и ще съпреживеем събитията от изложбата. Тя ще има и втори живот – под формата на пътуваща колекция ще посети няколко гимназии в града, с които има предварителна договореност.
Убедени сме, че разказът за нашите достойни предшественици и съвременници ще съдейства на новите поколения да направят своя избор как да продължат да развиват започнатото и постигнатото до тук. Времето, през което габровският фолклорен хумор се утвърждава като национално богатство, когато се възражда и се развива карнавалът, когато се изгражда Музеят „Дом на хумора и сатирата”, за да впише трайно името на града сред водещите страни в световната смехова култура, е време, което трябва да помним и познаваме. С него можем да се гордеем, както и непременно да търсим проекциите му в бъдещето.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, Музей „Дом на хумора и сатирата”.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Култура
Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.

Култура
Великденски празници в музей „Етър“

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.
Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.
Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.
За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.
През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.
На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

-
Новинипреди 6 дниНиколай Денков в Габрово за открит разговор по важните теми за региона
-
Новинипреди 7 дниПрогресивна България: Габрово иска редовно управление!
-
Новинипреди 6 дниМирослав Влашев: Участието на младите хора е гаранция за прогреса на България
-
Новинипреди 7 дниКостадин Костадинов ще посети Габрово, представя България 1400
-
Новинипреди 5 дниДнес е разпети петък!
-
Кримипреди 5 дниРумънски „амбулантен търговец“ на кухненски съдове удари греда в Габрово
-
Културапреди 6 дниПремиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово
-
Новинипреди 6 дни74-годишен мъж даде шанс за живот на 34-годишен пациент











