

Новини
Ген.Радев: Моята кауза е една – силна, сигурна и просперираща България!
Преди 5 години президентът беше посочен от ГЕРБ. Нека не повтаряме тази грешка *Кампания за Президент и Вицепрезидент на Република България*
„Моята кауза е една – силна, сигурна и просперираща България.“ Това заяви кандидатът за президент, издигнат от Инициативен комитет и подкрепен от БСП, ген. Румен Радев в ефира на БНТ.
По думите му е време да спрем да се обръщаме назад, а да погледнем смело в бъдещето и да се обедним. „Преди 5 години президентът беше посочен от ГЕРБ и видяхме резултата. Нека този път не повтаряме тази грешка. Нека българските граждани да изберат сами, за да имаме наистина самостоятелен, независим президент, който да бъде лидер и да може да носи отговорност, в името на България“, заяви генералът.
Във външната ни политика трябва да защитаваме националния си интерес и да се отърсим от сателитния синдром.
„България трябва да се освободи от своя сателитен синдром – да се прикачим за някого, който да ни пази и ако може да ни храни. Трябва да мислим изцяло за нашите интереси. Нашата политика да се формира вътре в България и да имаме достойнството да я отстояваме навън“, заяви генералът. Той подчерта, че трябва да извличаме ползи, а не да служим безропотно.
По темата за избор на нов президент на САЩ ген. Радев коментира, че трябва да използваме възможностите, които ни дава тази промяна. „Ние имаме традиционно добри стратегически отношения със САЩ. Смяната на една личност няма да повлияе неблагоприятно на нашите отношения. Трябва да търсим нови възможности и да бъдем активни с администрацията на Белия дом“, каза още той. На въпрос, какви ще бъдат темите, които би поставил като президент на среща с Тръмп, Радев отговори – сигурността. „Със САЩ сме стратегически партньори в сферата на отбраната и това сътрудничество трябва да продължи. Трябва да търсим и партньорство в инвестициите“, допълни кандидатът за президент.
На въпрос за подобна среща с руския президент Путин, Радев отговори, че отношенията ни трябва да бъдат поставени на ясна прагматична основа, гарантираща икономическото сътрудничество и разширяването на пазарите ни в Русия, като това трябва да бъде пречупено през санкциите. Той подчерта, че независимо кой е президент е важно духовната връзка, която има между българския и руския народ, да бъде продължена. „Да не говорим за проекти в областта на енергетиката, да не говорим за пропуснати възможности. Но първо българската държава трябва да направи анализ за пропуснатите възможности – за АЕЦ „Белене”, каза още той.
На въпрос дали проектът АЕЦ „Белене“ има бъдеще, той обясни, че не можем да го разглеждаме сам по себе си. „Трябва да имаме ясна, дългосрочна енергийна стратегия. Трябва да сторим нови ядрени мощности, експертите трябва да кажат какви“, поясни кандидатът за президент.
На въпрос дали Турция е готова за членство в ЕС, генералът заяви, че тя категорично не е, защото не е спазила редица критерии, най-вече в областта на човешките права. „Европа все повече се затваря за Турция, а там стоят милиони бежанци и ние сме на границата“, заяви ген. Радев. Той добави, че този въпрос е трябвало да бъде поставен отдавна и президентът трябва да мисли в перспектива за рисковете и заплахите.
Трябва да защитим националната си идентичност.
По темата за бежанската криза ген. Радев заяви, че е изключително важно да имаме ясна политика и тя трябва да защитава нашата национална идентичност. Той изтъкна, че сме проспали 2 години в чакане Европа да излезе със солидарна позиция, която така и не се е родила. По думите му в това време не сме успели да завършим оградата, а тя дори е поскъпнала 4 пъти. Генералът попита, защо няма реакции в парламента, когато сега се строи при по-лесен терен и по-ниско качество. Според него освен преграждане на границата, имаме нужда и от усилване на гранична полиция; да бъде пресечено каналджийството; решителни усилия за ревизия на Дъблинското споразумение и готовност за самостоятелна операция на българската армия, в случай на ескалация на напрежението по границата и криза.
„Ще настоявате ли за отмяна на Постановление 208?“, с този въпрос се обърна генералът към своя опонент. Той поясни, че в него няма лимит за броя мигранти и критерии за интеграция. Кандидатът за президент коментира, че Германия вече въвежда лимит от 200 000 човека. „Алтернативата е запазването на нашата национална идентичност. Ще помагаме на хората, бягащи от войната, но такива вече почти няма. Тук са нелегални мигранти, които разселваме“, обясни той.
Радев коментира, че по-високият бюджет за армията е илюзорен и 70-80 млн. лв., които се дават повече, са за осигурителни вноски. „Проблемът е много сериозен с възможностите на армията, изобщо със състоянието на въоръжените сили. Най-големи са в ежедневието – президентът трябва да има позиция как да запази боеспособността на българските военнослужещи“, заяви той. Генералът поясни, че за справянето с проблема нормативната база е на първо място, а след това трябва да се върне военната експертизата, а не „некомпетентен безхаберен министър да решава важни въпроси“ и да се даде възможност най-вече за подготовка.
Като президент ще настоявам за истинска съдебна реформа.
По въпроса за съдебната реформа Радев заяви, че козметичните промени едва ли са ефективната борба с корупцията. „Как изведнъж след разговорите с РБ най-сетне се решихте да правите съдебна реформа? Вие заявихте юни месец, че тя е приключила и отхвърлихте предложението на гражданската инициатива „Правосъдие за всеки“, обърна се той към кандидата за президент на ГЕРБ. Генералът попита и защо управляващите ги е страх от Моника Маковей. Той добави, че ще посети Румъния и тяхната Националната антикорупционна дирекция, защото в съседката ни над 2 млрд. евро са събрани от осъдени за корупция, над 1200 държавни служители са в затвора, има един осъден премиер, 5 министри, 12 депутати. Според него, има явни резултати и това е причината Румъния драстично да ни изпреварва и в преките чуждестранни инвестиции и в ръста на БВП. „Като президент ще настоявам за истинска съдебна реформа“, коментира Радев. Той поясни, че ще работи за намаляване на политическата зависимост, на прокуратура и на ВВС и на инспектората на ВВС. „Ще се срещна с хората, ще почерпя и международен опит“, коментира кандидатът за президент.
В кампанията имаше много опити за делене на нацията, включително от министри.
На въпрос как, като президент, ще работи за обединяване на нацията, ген. Радев отговори, че основното за това е да има цел, която да обединява. „Националната ни цел сега е в нашата държава всеки български гражданин да може да разгърне своя талант, да има правото на труд, на спокоен и сигурен живот, с добър стандарт и качество, в една среда с ясно бъдещо развитие“, поясни той. По думите му обаче в кампанията е имало много опити за делене на българската нация. „Свирепата атака от страна на всички министри от кабинета към мен, от които България очаква да работят в такива трудни и отговорни моменти, показва че не сме узрели“, каза още той.
На въпрос с какво Илияна Йотова, като вицепрезидент, ще допринесе за президентската институция, той заяви, че тя безспорно е политик с голям опит особено по въпросите на европейската ни интеграция, добър комуникатор с опит в медиите. „Тя ще бъде изключително полезна за международната ни политика и комуникирането й у нас и в чужбина“, допълни генералът.
Във връзка с проведения референдум, заедно с първи тур на президентските избори, Радев заяви: „Трябва да се уважава волята на българските граждани. Това беше добър урок за нашата политическа класа – трябва да се вслушва в гласа им“, заключи ген. Румен Радев.
*Кампания за Президент и Вицепрезидент на Република България*
*Купуването и продаването на гласове е престъпление*
Новини
Протестно автошествие в събота вечер в Габрово


Протестно автошествие ще се проведе в събота вечер, 5 юли, в Габрово. То се организира в подкрепа на българския лев. Началото е обявено за 19.00 часа, а сборният пункт е бул. „Априлов“, пред Община Габрово.
Каузата на демонстрацията е за запазване на националната ни валута и против влизането на България в еврозоната! Събитието също изразява подкрепа за провеждането на национален референдум по темата. Митинг на площад „Възраждане“ няма да се провежда.
Автопоходът ще премине по улиците и ще направи на областния град. Във връзка с планирано провеждане на протестно шествие ще бъде въведена времена организация на движението.
Ще бъде преустановено паркирането и движението на автомобили по бул. „Априлов“, от пресечката с ул. „Възраждане“ до пресечката с ул. „Лазар Донков“. Автобусите на градския транспорт по линии 2,6 и 11 в посока кв. Недевци ще се движат по ул. „Юрий Венелин“ по разписание.


Култура
Държавният архив ще покаже филм за последното пътуване на Вазов в региона


„Последният излет“ е документален филм за Вазов, който Държавен архив – Габрово ще покаже на 9 юли, съобщи Цветомира Койчева – началник на габровския архив.
По повод 175-ата годишнина от рождението на Патриарха на българската литература Иван Вазов, която отбелязваме на 9 юли, Държавен архив – Габрово публикува спомени за неговото последно пътуване, осъществено през лятото на 1921 г. Тогава Вазов посещава Плачковци, Трявна и Габрово.
Спомените са събрани от журналиста и краевед Марин Маринов, който създава документалния филм „Последният излет“. Обичта към Иван Вазов и неговото творчество отвежда автора на филма по стъпките на последното му пътуване.
Той снима десетминутната лента през 1969 г., а няколко години по-рано разговаря с живи свидетели от Плачковци и посещава местата, където е почивал Вазов в своето последно пътуване.
Запазеният в архива на Марин Маринов разказ ни разкрива последния излет на Иван Вазов, в който са вплетени спомените на много очевидци:
„За Иван Вазов – гордостта и славата на българската книга, е писано много. Малцина обаче знаят за неговото последно съприкосновение с нашата природа, която той много обичаше. Подгонен от задуха на столицата, през нощта на 6 срещу 7 август 1921 г. Вазов слиза на гара Кръстец. Тясната стаичка на гаровото ханче неприветливо посрещна късния гост… Облече се, дочака следващия влак и след полунощ слезе в Плачковци. Дежурният чиновник го изведе зад гарата и му посочи тъмния силует на хотела. На първото похлопване никой не отвори. Закъснелият пътник настойчиво почука с бастуна си по стъклата…
Съдържателят отключи и Вазов потъна в полуосветеното предверие. Бай Митьо опули очи. Огледа пътника от главата до петите и спря поглед на рунтавите му вежди. Сетне погледна портрета на стената, прекръсти се и плясна с ръце:
Майко мила, комай, че си дядо Вазов, а!?

организирано от НЧ „Пробуда“ – Плачковци, 1979 г.
Сутринта Вазов излезе да разгледа селото. Когато се върна повторно в хотела, очакваше го нова изненада – директорът на мините „Принц Борис“ и „Бъдеще“ инж. Драгомир Маринов беше изпратил да го вземат… Излязоха на горния край на Плачковци. Там, на самата дековилна линия, ги очакваше впрегнат във вагонетка кон. Няколкостотин метра се движиха успоредно на редовната железопътна линия, сетне завиха вдясно и поеха из красивото Радевско дефиле. Обраслите с вековни гори склонове, зеленият губер на поляните и многоцветието на овощните градини веднага привлякоха вниманието на госта. Едва когато дървените конски копита проехтяха по дървения мост, чиновникът обяви, че са пристигнали. Макар прехвърлил седемдесетте, Вазов чевръсто скочи.
Пременени невести и моми, деца и свободни от смяна миньори поднесоха букети от горски цветя и гостът сърдечно се ръкува с всички… Поклони се на насъбралите се и бавно пое след инж. Маринов. Отведоха го в неговата гостна да си почине. На следващия ден Вазов писа: „И ето сега, от верандата се любувам на красотите, които ме заобикалят. Гористи върхове, съвсем покрити с дъбови гори или тук-таме прошарени с полянки и ливади; балкански чист въздух пълни гърдите с хлад и озон; шумът на рекичката напява своята неспирна песен в долината“…
Следваше нова изненада. След един ден с файтон на директора на мините слязоха в Трявна. За това гостуване на Вазов в града Богомил Даскалов, учител от Трявна, пише: „Поднесохме му книгата за записване на посетителите, помолихме за спомен да се разпише. Вазов извади молив и се разписа… Един от събеседниците му направи забележка: „Господин Вазов, слагате на Сопот ер голям“ …Усмихнат Вазов отговори: „Ръка, свикнала 50 години да пише така… пък и защо малкият Сопот да не носи един голям ер“…
Открихме написаното: „9 август 1921, Ив. Вазов, Сопотъ“.
Подробности около посещението научаваме от писаното във в. „Зора“ от Даскалов и от самия Вазов. „По обед поетът пристигна в Трявна. Това бе знаменито събитие за жителите ни – започва учителят. – Седнах на балкона в очакване развълнуван. Голямата врата се отвори и стройната фигура на поета бавно, но величествено пристъпи прага. Изкачи се по стълбите, посрещнах го с няколко думи и го поканих в приемната. Весел, шеговит, енергичен бе тоя в напреднала възраст мъж…“
Преди да дойде в големия дом на Даскалови, Вазов беше посетил племенницата на Петко Славейков – Вата Тотева Славейкова, и дълго разговаря с нея за Славейковия род. И у Даскалови разпитва за бита на тревненци, за Ангел Кънчев. С голямо удивление разглежда резбованите тавани, уредбата на целия Даскалов дом. Късно вечерта Вазов отбеляза: „В дома на Даскалов се любувахме на чудните резбарски работи… Там добиваш представа за изящния и тънък вкус на българския майстор резбар. Имало е изкуство у нас в ония времена“… Двата тавана – на уста Димитър Ошанеца и Иван Бочуковеца, са от десетте години на деветнадесетото столетие.
Привечер файтонът пое обратно към Балкана. На следващия ден Вазов посети Габрово. Когато се прибраха вечерта, гостът помоли любезния господин да не го водят повече в населени места. Инженерът се съобрази с това му желание. На другата сутрин се изкачиха на връх Кръстец, където горският надзирател от Трявна и дърварите зарадваха гостите с чуден хайдушки кебап, какъвто могат да направят само планинците от този край. А дърварите разказаха как миналата година празнували Вазовата седемдесетгодишнина…
Вазов се смееше с просълзени очи. Когато се поуспокои, с умиление каза:
– Благодаря Ви, добри хора! Благодаря Ви от сърце. Сега наистина да се чукнем за здраве на всички, за вашите жени и деца – и лицето му придобива сериозен вид.
Нощес сърцето му отново се обади. Лекарите отдавна му забраниха да пуши. Не му разрешаваха и употреба на алкохол. Преди да си тръгне за София, миньорите му устроиха тържество. По перестите клони на старите буки окачиха книжни фенери със запалени в тях дебели свещи. Натръшкаха хайдушки огньове, „засвири джаз“, в чиито мелодии влизаше думкането на ламарини и газени тенекии.
– Прекрасен народ имаме – обърна се Вазов към инж. Маринов. – Много препати през войните, сигурно и още ще пати. Такъв народ иска истински водачи, които да защитават неговите интереси, смело да го водят напред… .Жалко!
Хайдушката вечер донесе много радост на човека с благата усмивка. Въпреки увещанието да остане още няколко дни, той пое обратно към столицата.
– Ние пак ще се видим. Догодина пак ще дойда при вас… Непременно ще дойда – каза им той на раздяла.“
В своето сърце този голям българин беше побрал мъките и страданията на цял народ от столетия наред, както и огромната си обич към него.
20 години преди последното си пътуване, Вазов посещава Априловската гимназия, където записва своите мисли и впечатления за делото на благодетеля Васил Априлов и нарича Габрово „този архибългарски и прекрасен град“.
През 2023 г. благодарение на партньорството между Държавен архив – Габрово и фирма „Перфект“ – Габрово, филмът на Марин Маринов беше дигитализиран и заживя нов живот. Това стана възможно благодарение на Програма „Култура“ на Община Габрово. Озвучаването с прекрасния текст на автора бе направено от абитуриентка от Националната Априловска гимназия. Той е излъчван, когато бе дигитализиран, в програмата на Лятно кино и при открити уроци с ученици от училища в Габровска област. Филмът, записан на кинолента, и разказът за последния излет на Иван Вазов се съхраняват във фондовете на Дом на културата и на Марин Маринов в Държавен архив – Габрово. Представените снимки се съхраняват в учрежденски и лични фондове в Държавен архив – Габрово.
„Последният излет“ ще бъде показан на 9 юли, сряда, в кинозалата на Държавен архив – Габрово от 10.00 часа и от 16.00 часа. Залата разполага с 20 места. И двете прожекции са с вход свободен.
За автора на филма Марин Маринов:
Марин Петков Маринов е роден на 30 юли 1926 г. в с. Къпиново, Великотърновско. Завършва Смесената гимназия в град Елена. Участва като доброволец в заключителната фаза на Втората световна война. От фронта се завръща с орден „За храброст“ – IV степен. От 1951 г. учи в стопанския факултет СУ „Климент Охридски”, икономическия институт „Карл Маркс” – София (днес УНСС) и се дипломира през 1956 г. във ВИНС – град Сталин (днес Варна) със специалност Икономика на строителството. На журналистическа работа е от 1952 г. – първоначално като нещатен кореспондент на столичния вестник „Трудово дело”, после като щатен кореспондент на в. „Народна младеж” за тогавашния Търновски окръг. Няколко месеца е кореспондент на в. „Земеделско знаме”. През 1959 г. е назначен в окръжния вестник „Балканско знаме” в Габрово, където работи до пенсионирането си през 1987 г. Удостоен е с почетна значка „Златно перо” и грамота на Съюза на българските журналисти за висок творчески принос в българската журналистика и публицистика. В периодите 1959 – 1966 и 1968 – 1972 г. работи в Държавен архив – Габрово като продължава активно да присъства и на страниците на вестника. С Указ на Държавния съвет на НРБ от 1 ноември 1986 г. Марин Маринов е награден с орден „Кирил и Методий” – І степен по случай неговата 60-годишнина и за обществената му и журналистическа дейност. Изявява се като сценарист, режисьор и оператор на общественозначими филми. Фотолюбител, известен колекционер, филателист, нумизмат, събира пощенски картички, юбилейни и възпоменателни медали. Автор е на редица ценни изследвания, публикации и издания, между които албум „Паметници на Освободителната война 1877 – 1878 г. в Габровски окръг” (1977 г. в съавторство с Филип Грозев), Пътеводител „Габровски окръг” с описания, маршрути и снимки, (1984 г. в съавторство с Димо Тодоров), книгата „Гласове край Синкьовица” (1996) със спомени и документи за балканското родолюбие от Габровско, книга „Габровци на фронта 1944 – 1945 г.” (1994), на краеведски изследвания за с. Трънито, Габровско и село Къпиново, Великотърновско и др. Марин Маринов почива на 3 октомври 1996 г. Документите от дейността му като журналист, краевед, фотолюбител са дарени на Държавен архив – Габрово от неговата съпруга, обработени са във фонд на негово име и са обществено достъпни.


Новини
Спортният министър Иван Пешев ще посети Габрово


Министърът на младежта и спорта Иван Пешев ще посети Габрово на 8 юли, вторник, където ще се включи в среща-разговор със спортните клубове от региона. Събитието, организирано от Областна администрация Габрово, ще се проведе от 11.00 часа в Ритуалната зала на Община Габрово.
Очаква се участие на над 70 спортни клуба от цялата област, както и представители на Министерството на младежта и спорта и местната власт. По време на срещата ще бъдат обсъдени актуални проекти и програми на министерството, възможностите за развитие на спорта в региона, както и конкретни проблеми и предизвикателства, пред които са изправени спортните организации.
Модератор на дискусията ще бъде народният представител Михаил Митов. Срещата цели да създаде платформа за открит диалог между институциите и спортната общност в област Габрово, като се търсят решения за устойчиво развитие на сектора.


-
Новинипреди 6 дни
Габровските джудисти с впечатляващо представяне в Димитровград
-
Културапреди 6 дни
Габрово е един от активните участници в Мрежата творчески градове на ЮНЕСКО
-
Културапреди 5 дни
Концерт в чест на Колю Фичето ще озвучи храма „Св. Никола“ в Дряново
-
Новинипреди 6 дни
Габровски шампиони блестят на Европейските игри в Чехия
-
Кримипреди 6 дни
Крадецът, тарашил по Русевци, влизал в домовете докато собствениците им били там
-
Любопитнопреди 5 дни
Когато пътуването зове, а колата ти отказва – не губи време!
-
Кримипреди 5 дни
13-годишно момче е със счупено ребро след домашен побой
-
Културапреди 5 дни
Габровски талант с първо място на международен фестивал в Обзор