снимка: ДХС

Домът на хумора и сатирата открива петото годишно време – карнавалното с „Коледари от Падеш“,  отографска изложба на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира, Румъния.

Събитието ще започне непосредствено след церемонията в Парка на смеха, организирана от Община Габрово.

С това карнавалният дух няма да се прибере в бутилката! През целия ден (в 10.00, 12.00, 14.00 и 16.00 ч) в Дома на хумора ще бъде прожектиран документален филм от карнавално Габрово през … 1973 година.

Днес често чуваме да казват, че традициите вече не са това, което бяха. Не са, защото ги наблюдаваме от сцена, от тротоара на улицата по време на някой – най-често международен – фестивал. Съвсем различно е, когато цялото ни семейство тачи и споделя ценностите, закодирани в народните празници, обичаи, ритуали.

От фотографската изложба на двамата румънски ценители на старината Теодор Дадалау-Дуру и Маринел Тира ще видим точно една традиция от страната на цялата общност. Според Кармен Сарчина, мениджър в Културния център в Клошани, в северозападна Олтения (историческа западна покрайнина във Влашко) са съхранени много стари обичаи и фолклорни традиции, но най-важната е фолклорната традиция с маски, именувана Pitaraii (Пицъръи). Тя е свързана с Бъдни вечер: „Тази традиция представлява пеене на коледни песни от деца, придружавани от своите родители, баби и дядовци из цялото село. Важна роля в групата изпълняват „старецът и старицата“ – млади хора, облечени в носии и маски от овча кожа.

Предварително всички се подготвят за деня, в който отиват на Пицъръй. Майки и баби шият вълнена торба, в която децата слагат бонбоните и сладкишите, събрани из селото, които са изпекли домакините вечерта преди Бъдни вечер.

Вторият традиционен компонент в Пицъръй е пръчката. И не е имало човек, който да не е носил торба и пръчка. Иначе няма да ви се разрешава да крещите: „А ха-хай, ние идваме в Пицъръй“.

Пръчката се прави от леска от горите и се изрязва на височината на човека, който я носи. Кората се обелва с нож и се оставя до печката няколко дни, за да изсъхне. След това около пръчката се навива спирала от липово дърво и се опушва. Там, където липовото дърво покрива пръчката, тя остава бяла и по този начин създава спирала.

За момчетата, които носят маски, подготовката започва по Великден, когато се колят агнета като жертвоприношение, а овчата кожа се обработва и превръща в маски за Пицъръй. След това овчата кожа се украсява с многоцветни пискюли, рога на животни, кои от кои по-впечатляващи.

Освен маските, които носят на главите си, младежите са облечени в стари традиционни носии.

Като се започне от първата, та чак до последната къща в селото, всички участват в групата Пицъръи. В първите й редици могат да се видят млади хора, маскирани като „старци и старици“. Те са и първите, които влизат по дворовете на хората, ровят с пръчките в огнището и нареждат: „Хляб, голям като масата; маса, голяма като къщата; да е жив и здрав всеки в тази къща и отвън; тлъсти и мазни прасета да ядат здрави хора; честит празник!“

След като приключат поздравлението, те получават бонбони и сладкиши; следват ги децата, за които също има почерпка от бонбони, ябълки, ядки, а накрая и останалата част от групата получава по чаша ракия.

Всяко домакинство гостоприемно приема Пицъръи, а накрая ги съпровожда до края на селото, където вечерта се събират всички хора на селското хоро. Там цялото село може да види маскираните младежи, тъй като те свалят маските си.

След като отнесат пълните торби вкъщи, децата се организират на малки групи от по четири-пет и тръгват с песни от домакинство на домакинство: „Зелени пискюли от свила, пуснете ни във вашия дом, защото дъжд вали навън…“

Късно през нощта народни певци и музиканти пеят: „Стани, стани, стопанино, и вие, деца и възрастни, тази нощ идват коледари,…“

Тези традиции са очаквани с нетърпение, защото събират семействата и носят на всички много радост.”

Фотографската изложбата на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира възпроизвежда едно далечно минало, което оживява на Бъдни вечер и Коледа по селата на съседна Румъния. Маските, благословиите, привързаността на млади и стари към тамошните коледари е знак, че традициите вълнуват нашия съвременник и обогатяват душевния му мир.

В единадесетия ден на единадесетия месец двамата автори ще представят лично изложбата си пред габровци и гостите на празника.

Специално за случая в 10 ч., 12 ч., 14 ч. и 16 ч. – прожекции на документалната лента „Карнавално Габрово – 1973 година” от фонда на Дома на хумора и сатирата.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730