Култура
„Коледари от Падеш“ в Дома на хумора и сатирата

снимка: ДХС
Домът на хумора и сатирата открива петото годишно време – карнавалното с „Коледари от Падеш“, отографска изложба на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира, Румъния.
Събитието ще започне непосредствено след церемонията в Парка на смеха, организирана от Община Габрово.
С това карнавалният дух няма да се прибере в бутилката! През целия ден (в 10.00, 12.00, 14.00 и 16.00 ч) в Дома на хумора ще бъде прожектиран документален филм от карнавално Габрово през … 1973 година.
Днес често чуваме да казват, че традициите вече не са това, което бяха. Не са, защото ги наблюдаваме от сцена, от тротоара на улицата по време на някой – най-често международен – фестивал. Съвсем различно е, когато цялото ни семейство тачи и споделя ценностите, закодирани в народните празници, обичаи, ритуали.
От фотографската изложба на двамата румънски ценители на старината Теодор Дадалау-Дуру и Маринел Тира ще видим точно една традиция от страната на цялата общност. Според Кармен Сарчина, мениджър в Културния център в Клошани, в северозападна Олтения (историческа западна покрайнина във Влашко) са съхранени много стари обичаи и фолклорни традиции, но най-важната е фолклорната традиция с маски, именувана Pitaraii (Пицъръи). Тя е свързана с Бъдни вечер: „Тази традиция представлява пеене на коледни песни от деца, придружавани от своите родители, баби и дядовци из цялото село. Важна роля в групата изпълняват „старецът и старицата“ – млади хора, облечени в носии и маски от овча кожа.
Предварително всички се подготвят за деня, в който отиват на Пицъръй. Майки и баби шият вълнена торба, в която децата слагат бонбоните и сладкишите, събрани из селото, които са изпекли домакините вечерта преди Бъдни вечер.
Вторият традиционен компонент в Пицъръй е пръчката. И не е имало човек, който да не е носил торба и пръчка. Иначе няма да ви се разрешава да крещите: „А ха-хай, ние идваме в Пицъръй“.
Пръчката се прави от леска от горите и се изрязва на височината на човека, който я носи. Кората се обелва с нож и се оставя до печката няколко дни, за да изсъхне. След това около пръчката се навива спирала от липово дърво и се опушва. Там, където липовото дърво покрива пръчката, тя остава бяла и по този начин създава спирала.
За момчетата, които носят маски, подготовката започва по Великден, когато се колят агнета като жертвоприношение, а овчата кожа се обработва и превръща в маски за Пицъръй. След това овчата кожа се украсява с многоцветни пискюли, рога на животни, кои от кои по-впечатляващи.
Освен маските, които носят на главите си, младежите са облечени в стари традиционни носии.
Като се започне от първата, та чак до последната къща в селото, всички участват в групата Пицъръи. В първите й редици могат да се видят млади хора, маскирани като „старци и старици“. Те са и първите, които влизат по дворовете на хората, ровят с пръчките в огнището и нареждат: „Хляб, голям като масата; маса, голяма като къщата; да е жив и здрав всеки в тази къща и отвън; тлъсти и мазни прасета да ядат здрави хора; честит празник!“
След като приключат поздравлението, те получават бонбони и сладкиши; следват ги децата, за които също има почерпка от бонбони, ябълки, ядки, а накрая и останалата част от групата получава по чаша ракия.
Всяко домакинство гостоприемно приема Пицъръи, а накрая ги съпровожда до края на селото, където вечерта се събират всички хора на селското хоро. Там цялото село може да види маскираните младежи, тъй като те свалят маските си.
След като отнесат пълните торби вкъщи, децата се организират на малки групи от по четири-пет и тръгват с песни от домакинство на домакинство: „Зелени пискюли от свила, пуснете ни във вашия дом, защото дъжд вали навън…“
Късно през нощта народни певци и музиканти пеят: „Стани, стани, стопанино, и вие, деца и възрастни, тази нощ идват коледари,…“
Тези традиции са очаквани с нетърпение, защото събират семействата и носят на всички много радост.”
Фотографската изложбата на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира възпроизвежда едно далечно минало, което оживява на Бъдни вечер и Коледа по селата на съседна Румъния. Маските, благословиите, привързаността на млади и стари към тамошните коледари е знак, че традициите вълнуват нашия съвременник и обогатяват душевния му мир.
В единадесетия ден на единадесетия месец двамата автори ще представят лично изложбата си пред габровци и гостите на празника.
Специално за случая в 10 ч., 12 ч., 14 ч. и 16 ч. – прожекции на документалната лента „Карнавално Габрово – 1973 година” от фонда на Дома на хумора и сатирата.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Излезе от печат том 5 на „Известия на Исторически музей – Дряново“

Излезе от печат том 5 от поредицата „Известия на Исторически музей – Дряново“, който вече е достъпен за читателите.
Изданието впечатлява с обновена визия на корицата, но запазва връзката с предходните томове и продължава основната мисия да събира, съхранява и популяризира научните изследвания на историци, музейни специалисти, архивисти, преподаватели и краеведи.
Книгата съдържа материалите от четвъртата Национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, която се проведе в Дряново – родния град на майстор Колю Фичето – в периода от 1 до 3 октомври тази година.
Сборникът е реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата, а печатът е осъществен от издателство „Фабер“ – Велико Търново.
В обем от 522 страници са събрани докладите на участниците в конференцията – представители на музеи, университети и национални културни институции от цялата страна.
Темите, представени в новия том, обхващат широк кръг въпроси – от историята на Дряново и региона, през личности и събития от национален мащаб, до проблеми, свързани с музейните колекции, културното наследство и неговото опазване.
Зад редакционната работа по сборника стои утвърден екип: проф. д-р Петко Ст. Петков от ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, д-р Венелин Бараков – главен уредник в ИМ – Дряново, както и Стилияна Топалова – Марчовска и Дянко Колев, уредници в музея. Коректор на изданието е д-р Милена Йончева.
Петият том на „Известия на Исторически музей – Дряново“ вече може да бъде намерен в обектите на музея или поръчан онлайн чрез официалния сайт на ИМ – Дряново.


Култура
Исторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето


Исторически музей – Дряново ще представи в Ловеч, Габрово, Севлиево и Свищов последните си две книги, посветени на Първомайстора – „Колю Фичето. Българският строителен гений“ и „(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“.
Книжните издания по различен, но допълващ се начин, разказват за сътворяването, съхраняването и предаването на българското архитектурно наследство, което ни е завещал родения в Дряново майстор Колю Фичето.
Турът ще започне на 6 ноември от 17.30 часа в Регионалната библиотека „Проф. Беню Цонев“ в Ловеч. Седмица по-късно, на 13 ноември, от 17.30 часа двете издания ще бъдат представени в Интерактивния музей на индустрията в Габрово, както и на 27 ноември по същото време в Галерия „Видима“ в Севлиево. Обиколката с представяния ще завърши на 5 декември, от 16.00 часа в Историческия музей на крайдунавския град.
„Колю Фичето. Българският строителен гений“ е двуезичното, луксозно и богато илюстровано издание, с твърди корици. Негови автори са главният уредник на музея д-р Венелин Бараков и колегата му Стилияна Топалова-Марчовска, които представят Колю Фичето в по-малко познатата му светлина – тази на архитект, скулптор и резбар, надхвърлящ времето си със своя усет към формата, детайла и красотата. Текстовете са дело на музейните специалисти, част от снимковия материал е подбран от архива на Исторически музей – Дряново, а останалите фотографии са заснети специално за изданието от екипа на „Дестинация Дряново“. Книгата се реализира в партньорство с вестник „Строител“ и с финансовата подкрепа на Камарата на строителите в България.
На страниците на„(Не)познатият Колю Фичето. Строителният колос на Възраждането“ са поместени архитектурните шедьоври на възрожденския майстор. Книгата започва с цитат на Константин Фичев, внук на Колю Фичето: „Може да не е много скоро, но за този човек ще се говори много и с уважение“, подчертавайки значимостта и ролята на Първомайстора, останал в националната ни памет. Книжното тяло също е богато илюстровано и проследява емблематичните строежи на Колю Фичето. Автор е д-р Венелин Бараков. Той представя свои изследвания и наблюдения за църкви, къщи, кули – камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, произлезли от гения на възрожденския строител. Изданието не просто представя познатите строежи на Фичето, а добавя и нова, систематизирана информация за тях. Проследяват се видовете конструкции, влиянията на Първомайстора, неговите подходи, строителните и декоративни техниките, които е използвал. Книгата се издава с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България, а издателството е „Фабер“, 2025.
Двете изданията са част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от неговото рождение, които Исторически музей – Дряново и Община Дряново организират, под патронажа на Министерство на културата.


Култура
Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.
Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.






Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.


-
Кримипреди 5 дниЗадържаха под стража рецидивист след поредна кражба
-
Новинипреди 4 дниИван Екимов стана държавен шампион по шахмат
-
Кримипреди 4 дни20 години затвор за севлиевец, убил по жесток начин майка си
-
Новинипреди 5 дни„Янтра“ приема дубъла на ЦСКА в труден тест
-
Културапреди 4 дниИсторически музей – Дряново тръгва на тур с две книги за Колю Фичето
-
Икономикапреди 3 дниНов офис на Изи Пей в квартал „Трендафила“ в Габрово
-
Кримипреди 18 часаШест кашона с контрабандни цигари „цъфнаха“ от багажник (снимки)
-
Любопитнопреди 2 дниЖБД „Майчина грижа“ с нов сайт








