Свържи се с нас

Култура

„Коледари от Падеш“ в Дома на хумора и сатирата

Published

on

снимка: ДХС

снимка: ДХС

Домът на хумора и сатирата открива петото годишно време – карнавалното с „Коледари от Падеш“,  отографска изложба на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира, Румъния.

Събитието ще започне непосредствено след церемонията в Парка на смеха, организирана от Община Габрово.

С това карнавалният дух няма да се прибере в бутилката! През целия ден (в 10.00, 12.00, 14.00 и 16.00 ч) в Дома на хумора ще бъде прожектиран документален филм от карнавално Габрово през … 1973 година.

Днес често чуваме да казват, че традициите вече не са това, което бяха. Не са, защото ги наблюдаваме от сцена, от тротоара на улицата по време на някой – най-често международен – фестивал. Съвсем различно е, когато цялото ни семейство тачи и споделя ценностите, закодирани в народните празници, обичаи, ритуали.

От фотографската изложба на двамата румънски ценители на старината Теодор Дадалау-Дуру и Маринел Тира ще видим точно една традиция от страната на цялата общност. Според Кармен Сарчина, мениджър в Културния център в Клошани, в северозападна Олтения (историческа западна покрайнина във Влашко) са съхранени много стари обичаи и фолклорни традиции, но най-важната е фолклорната традиция с маски, именувана Pitaraii (Пицъръи). Тя е свързана с Бъдни вечер: „Тази традиция представлява пеене на коледни песни от деца, придружавани от своите родители, баби и дядовци из цялото село. Важна роля в групата изпълняват „старецът и старицата“ – млади хора, облечени в носии и маски от овча кожа.

Предварително всички се подготвят за деня, в който отиват на Пицъръй. Майки и баби шият вълнена торба, в която децата слагат бонбоните и сладкишите, събрани из селото, които са изпекли домакините вечерта преди Бъдни вечер.

Вторият традиционен компонент в Пицъръй е пръчката. И не е имало човек, който да не е носил торба и пръчка. Иначе няма да ви се разрешава да крещите: „А ха-хай, ние идваме в Пицъръй“.

Пръчката се прави от леска от горите и се изрязва на височината на човека, който я носи. Кората се обелва с нож и се оставя до печката няколко дни, за да изсъхне. След това около пръчката се навива спирала от липово дърво и се опушва. Там, където липовото дърво покрива пръчката, тя остава бяла и по този начин създава спирала.

За момчетата, които носят маски, подготовката започва по Великден, когато се колят агнета като жертвоприношение, а овчата кожа се обработва и превръща в маски за Пицъръй. След това овчата кожа се украсява с многоцветни пискюли, рога на животни, кои от кои по-впечатляващи.

Освен маските, които носят на главите си, младежите са облечени в стари традиционни носии.

Като се започне от първата, та чак до последната къща в селото, всички участват в групата Пицъръи. В първите й редици могат да се видят млади хора, маскирани като „старци и старици“. Те са и първите, които влизат по дворовете на хората, ровят с пръчките в огнището и нареждат: „Хляб, голям като масата; маса, голяма като къщата; да е жив и здрав всеки в тази къща и отвън; тлъсти и мазни прасета да ядат здрави хора; честит празник!“

След като приключат поздравлението, те получават бонбони и сладкиши; следват ги децата, за които също има почерпка от бонбони, ябълки, ядки, а накрая и останалата част от групата получава по чаша ракия.

Всяко домакинство гостоприемно приема Пицъръи, а накрая ги съпровожда до края на селото, където вечерта се събират всички хора на селското хоро. Там цялото село може да види маскираните младежи, тъй като те свалят маските си.

След като отнесат пълните торби вкъщи, децата се организират на малки групи от по четири-пет и тръгват с песни от домакинство на домакинство: „Зелени пискюли от свила, пуснете ни във вашия дом, защото дъжд вали навън…“

Късно през нощта народни певци и музиканти пеят: „Стани, стани, стопанино, и вие, деца и възрастни, тази нощ идват коледари,…“

Тези традиции са очаквани с нетърпение, защото събират семействата и носят на всички много радост.”

Фотографската изложбата на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира възпроизвежда едно далечно минало, което оживява на Бъдни вечер и Коледа по селата на съседна Румъния. Маските, благословиите, привързаността на млади и стари към тамошните коледари е знак, че традициите вълнуват нашия съвременник и обогатяват душевния му мир.

В единадесетия ден на единадесетия месец двамата автори ще представят лично изложбата си пред габровци и гостите на празника.

Специално за случая в 10 ч., 12 ч., 14 ч. и 16 ч. – прожекции на документалната лента „Карнавално Габрово – 1973 година” от фонда на Дома на хумора и сатирата.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Published

on

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.

Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.

Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.

Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.

Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.

По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Зареди още

Култура

Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.

Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.

„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.  

Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.

„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Зареди още

Култура

Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Published

on

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.

Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.

За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.

Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.

Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица