Свържи се с нас

Култура

„Коледари от Падеш“ в Дома на хумора и сатирата

Published

on

снимка: ДХС

снимка: ДХС

Домът на хумора и сатирата открива петото годишно време – карнавалното с „Коледари от Падеш“,  отографска изложба на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира, Румъния.

Събитието ще започне непосредствено след церемонията в Парка на смеха, организирана от Община Габрово.

С това карнавалният дух няма да се прибере в бутилката! През целия ден (в 10.00, 12.00, 14.00 и 16.00 ч) в Дома на хумора ще бъде прожектиран документален филм от карнавално Габрово през … 1973 година.

Днес често чуваме да казват, че традициите вече не са това, което бяха. Не са, защото ги наблюдаваме от сцена, от тротоара на улицата по време на някой – най-често международен – фестивал. Съвсем различно е, когато цялото ни семейство тачи и споделя ценностите, закодирани в народните празници, обичаи, ритуали.

От фотографската изложба на двамата румънски ценители на старината Теодор Дадалау-Дуру и Маринел Тира ще видим точно една традиция от страната на цялата общност. Според Кармен Сарчина, мениджър в Културния център в Клошани, в северозападна Олтения (историческа западна покрайнина във Влашко) са съхранени много стари обичаи и фолклорни традиции, но най-важната е фолклорната традиция с маски, именувана Pitaraii (Пицъръи). Тя е свързана с Бъдни вечер: „Тази традиция представлява пеене на коледни песни от деца, придружавани от своите родители, баби и дядовци из цялото село. Важна роля в групата изпълняват „старецът и старицата“ – млади хора, облечени в носии и маски от овча кожа.

Предварително всички се подготвят за деня, в който отиват на Пицъръй. Майки и баби шият вълнена торба, в която децата слагат бонбоните и сладкишите, събрани из селото, които са изпекли домакините вечерта преди Бъдни вечер.

Вторият традиционен компонент в Пицъръй е пръчката. И не е имало човек, който да не е носил торба и пръчка. Иначе няма да ви се разрешава да крещите: „А ха-хай, ние идваме в Пицъръй“.

Пръчката се прави от леска от горите и се изрязва на височината на човека, който я носи. Кората се обелва с нож и се оставя до печката няколко дни, за да изсъхне. След това около пръчката се навива спирала от липово дърво и се опушва. Там, където липовото дърво покрива пръчката, тя остава бяла и по този начин създава спирала.

За момчетата, които носят маски, подготовката започва по Великден, когато се колят агнета като жертвоприношение, а овчата кожа се обработва и превръща в маски за Пицъръй. След това овчата кожа се украсява с многоцветни пискюли, рога на животни, кои от кои по-впечатляващи.

Освен маските, които носят на главите си, младежите са облечени в стари традиционни носии.

Като се започне от първата, та чак до последната къща в селото, всички участват в групата Пицъръи. В първите й редици могат да се видят млади хора, маскирани като „старци и старици“. Те са и първите, които влизат по дворовете на хората, ровят с пръчките в огнището и нареждат: „Хляб, голям като масата; маса, голяма като къщата; да е жив и здрав всеки в тази къща и отвън; тлъсти и мазни прасета да ядат здрави хора; честит празник!“

След като приключат поздравлението, те получават бонбони и сладкиши; следват ги децата, за които също има почерпка от бонбони, ябълки, ядки, а накрая и останалата част от групата получава по чаша ракия.

Всяко домакинство гостоприемно приема Пицъръи, а накрая ги съпровожда до края на селото, където вечерта се събират всички хора на селското хоро. Там цялото село може да види маскираните младежи, тъй като те свалят маските си.

След като отнесат пълните торби вкъщи, децата се организират на малки групи от по четири-пет и тръгват с песни от домакинство на домакинство: „Зелени пискюли от свила, пуснете ни във вашия дом, защото дъжд вали навън…“

Късно през нощта народни певци и музиканти пеят: „Стани, стани, стопанино, и вие, деца и възрастни, тази нощ идват коледари,…“

Тези традиции са очаквани с нетърпение, защото събират семействата и носят на всички много радост.”

Фотографската изложбата на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира възпроизвежда едно далечно минало, което оживява на Бъдни вечер и Коледа по селата на съседна Румъния. Маските, благословиите, привързаността на млади и стари към тамошните коледари е знак, че традициите вълнуват нашия съвременник и обогатяват душевния му мир.

В единадесетия ден на единадесетия месец двамата автори ще представят лично изложбата си пред габровци и гостите на празника.

Специално за случая в 10 ч., 12 ч., 14 ч. и 16 ч. – прожекции на документалната лента „Карнавално Габрово – 1973 година” от фонда на Дома на хумора и сатирата.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица