Култура
„Коледари от Падеш“ в Дома на хумора и сатирата

снимка: ДХС
Домът на хумора и сатирата открива петото годишно време – карнавалното с „Коледари от Падеш“, отографска изложба на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира, Румъния.
Събитието ще започне непосредствено след церемонията в Парка на смеха, организирана от Община Габрово.
С това карнавалният дух няма да се прибере в бутилката! През целия ден (в 10.00, 12.00, 14.00 и 16.00 ч) в Дома на хумора ще бъде прожектиран документален филм от карнавално Габрово през … 1973 година.
Днес често чуваме да казват, че традициите вече не са това, което бяха. Не са, защото ги наблюдаваме от сцена, от тротоара на улицата по време на някой – най-често международен – фестивал. Съвсем различно е, когато цялото ни семейство тачи и споделя ценностите, закодирани в народните празници, обичаи, ритуали.
От фотографската изложба на двамата румънски ценители на старината Теодор Дадалау-Дуру и Маринел Тира ще видим точно една традиция от страната на цялата общност. Според Кармен Сарчина, мениджър в Културния център в Клошани, в северозападна Олтения (историческа западна покрайнина във Влашко) са съхранени много стари обичаи и фолклорни традиции, но най-важната е фолклорната традиция с маски, именувана Pitaraii (Пицъръи). Тя е свързана с Бъдни вечер: „Тази традиция представлява пеене на коледни песни от деца, придружавани от своите родители, баби и дядовци из цялото село. Важна роля в групата изпълняват „старецът и старицата“ – млади хора, облечени в носии и маски от овча кожа.
Предварително всички се подготвят за деня, в който отиват на Пицъръй. Майки и баби шият вълнена торба, в която децата слагат бонбоните и сладкишите, събрани из селото, които са изпекли домакините вечерта преди Бъдни вечер.
Вторият традиционен компонент в Пицъръй е пръчката. И не е имало човек, който да не е носил торба и пръчка. Иначе няма да ви се разрешава да крещите: „А ха-хай, ние идваме в Пицъръй“.
Пръчката се прави от леска от горите и се изрязва на височината на човека, който я носи. Кората се обелва с нож и се оставя до печката няколко дни, за да изсъхне. След това около пръчката се навива спирала от липово дърво и се опушва. Там, където липовото дърво покрива пръчката, тя остава бяла и по този начин създава спирала.
За момчетата, които носят маски, подготовката започва по Великден, когато се колят агнета като жертвоприношение, а овчата кожа се обработва и превръща в маски за Пицъръй. След това овчата кожа се украсява с многоцветни пискюли, рога на животни, кои от кои по-впечатляващи.
Освен маските, които носят на главите си, младежите са облечени в стари традиционни носии.
Като се започне от първата, та чак до последната къща в селото, всички участват в групата Пицъръи. В първите й редици могат да се видят млади хора, маскирани като „старци и старици“. Те са и първите, които влизат по дворовете на хората, ровят с пръчките в огнището и нареждат: „Хляб, голям като масата; маса, голяма като къщата; да е жив и здрав всеки в тази къща и отвън; тлъсти и мазни прасета да ядат здрави хора; честит празник!“
След като приключат поздравлението, те получават бонбони и сладкиши; следват ги децата, за които също има почерпка от бонбони, ябълки, ядки, а накрая и останалата част от групата получава по чаша ракия.
Всяко домакинство гостоприемно приема Пицъръи, а накрая ги съпровожда до края на селото, където вечерта се събират всички хора на селското хоро. Там цялото село може да види маскираните младежи, тъй като те свалят маските си.
След като отнесат пълните торби вкъщи, децата се организират на малки групи от по четири-пет и тръгват с песни от домакинство на домакинство: „Зелени пискюли от свила, пуснете ни във вашия дом, защото дъжд вали навън…“
Късно през нощта народни певци и музиканти пеят: „Стани, стани, стопанино, и вие, деца и възрастни, тази нощ идват коледари,…“
Тези традиции са очаквани с нетърпение, защото събират семействата и носят на всички много радост.”
Фотографската изложбата на Теодор Дадалау –Дору и Маринел Тира възпроизвежда едно далечно минало, което оживява на Бъдни вечер и Коледа по селата на съседна Румъния. Маските, благословиите, привързаността на млади и стари към тамошните коледари е знак, че традициите вълнуват нашия съвременник и обогатяват душевния му мир.
В единадесетия ден на единадесетия месец двамата автори ще представят лично изложбата си пред габровци и гостите на празника.
Специално за случая в 10 ч., 12 ч., 14 ч. и 16 ч. – прожекции на документалната лента „Карнавално Габрово – 1973 година” от фонда на Дома на хумора и сатирата.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, М ДХС.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Исторически музей – Дряново чества 90 години пожарно дело в Дряново

С откриването на тематична изложба и впечатляваща демонстрация на площад Колю Фичето, Исторически музей – Дряново отбеляза 90 години от откриването на пожарната служба в града. Събитието бе организирано съвместно с Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Габрово и РС „ПБЗН“ – Дряново и се проведе на 16 септември, по повод професионалния празник на пожарникарите в България, отбелязван на 14 септември. Честването предизвика силен интерес сред жителите и гостите на града.

Изложбата „Дълг и чест. История на противопожарното дело в Дряново“ пренесе присъстващите през пътя на дряновската пожарна служба, от първите ѝ стъпки до ден днешен, когато тя продължава да пази живота и спокойствието на гражданите и имуществото им. Подготвена с много внимание и отношение от екипа на музея, експозицията показва предмети, документи и техника, които говорят не толкова за миналото, колкото за приемствеността.

Вечерта бе открита от директора на ИМ – Дряново Иван Христов, който се обърна с думи на признателност и благодарност към всички огнеборци и спасители, както и към ветераните от професията, удостоили събитието с присъствието си.

Комисар Пламен Генчев, директор на Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“, заяви, че изложбата посветена на деветдесетте години дълг, чест и всеотдайност, позиционирана в залите на историческия музей в Дряново, е мост между поколенията. Той подчерта, че зад всяка машина стои човек и именно хората са най-важни, защото те изпълват със съдържание и са истинската история на пожарникарската професия. Комисар Генчев също се обърна с уважение и специално внимание към излезлите в заслужена почивка дългогодишни служители на дряновската пожарна. Той ги увери, че заветите им ще бъдат изпълнени и днешните им колеги ще продължат да ги предават на всяко следващо поколение огнеборци, не само като знания, но и като дълг към обществеността.

Сред присъстващите на събитието бяха още главен инспектор Ивайло Георгиев, началник на противопожарната служба в Дряново, заместник-кметовете на Община Дряново Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, дългогодишни служители на пожарната, ветерани, техни близки, приятели на противопожарното дело, общественици и много граждани, дошли да засвидетелстват уважението си.

За подробностите по подготовката на изложбата разказа по-обстойно Дянко Колев, част от екипа на Исторически музей – Дряново, чиято работа по проучването и подбора на експонатите даде основния тон на експозицията. В експозицията особено вълнение предизвикаха детайлно изработените макети на противопожарни камиони, дело на Михаил Михайлов от Габрово, който също присъства на събитието, а организирана томбола предостави възможността сама да изработи подобен макет шестокласничката Лия Дончева, чието име бе изтеглено от комисар Генчев.

Преди откриването на изложбата, като част от програмата, публиката имаше възможност да види и впечатляваща демонстрация на техниката и екипировката, с които разполагат дряновските огнеборци и спасители за реакция при пожари, бедствия и извънредни ситуации.

Малки и големи се доближиха още повече до тази отговорна професия, наблюдавайки я с огромно любопитство и много усмивки.

Култура
Задават се празници на четящите хора в Габрово


През септември РБ „Априлов – Палаузов” с подкрепата на Община Габрово организира празници за четящите хора, посветени на 165 години от създаването на габровската библиотека и 140 години от рождението на писателя Ран Босилек.
В дните от 23 до 25 септември предстои книжно изложение „Четенето – вселена от светове” и литературен фестивал „Четящо Габрово”. В пространството между Априловската гимназия и основната сграда на библиотеката ще бъдат разположени шатри с книгите на различни български издателства – „Лексикон“, „Посоки”, „Знаци“, „Персей“, Изида“, „Книги за всички“, „Папая прес“, „Така започна всичко”, КВЦ, издателство на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”, Исторически музей Дряново, Музей Дом на хумора и сатирата и писателите Николай Илчевски, Люси Елеазар, Христо Стоянов, Дружество на писателите – Габрово и др.
В библиотеката всяка вечер ви очакват среши със съвременните български писатели Анна Авиил, Васил Попов и Гергана Лаптева. Анна Авиил (псевдоним на Анна Величкова) е съвременна българска писателка. „Защото любовта търпи“ е първият й роман. „Божана“ е роман, посветен на първите години на Княжество България, който постига голям пазарен успех и влиза в класациите на книжарниците. „Христина – Дочакано утро“ – в продължението на „Божана“ ви очаква пламенна история за гореща обич към родината, за подвизи и трагедии, за храбри сърца и светли идеали.
Васил Попов е български писател и фотограф, известен с фентъзи хорър произведенията си, вдъхновени от българската етнография, митология и фолклор. Сред най-популярните му книги са сборникът с разкази „Вълчи разкази“ (2020), романът „Мамник“ (2022) и „Пермафрост“ (2023). Поредицата „Мамник“ продължава с „Лехуса“, „Аждер“ и „Караеврен“. По „Мамник“ през 2026 г. е заснет едноименен сериал, излъчван по БНТ 1.
Гергана Лаптева е автор на три пътеписа за Южна Америка и Антарктида и на романите „Монетата“ (2020), „Божествен аромат“ (2021), „Тайната от Апамея“ (2022), „Третият слой“ (2023), „Момичето от портрета“ (2024), „La joven del retrato“ (2025), „Съкровището на Цезар“ (2025) и „Ръкопис 2244“ (2026), базирани на реални събития и исторически факти. Жанрът, в който твори е исторически трилър. Неслучайно творчеството на Гергана е сравнявано с това на Дан Браун. Тя със завидно майсторство вплита в сюжета напрежение и интелектуална интрига, характерно за световноизвестния американски писател.

Култура
Габровски захарни декоратори представиха мащабна арт инсталация

На 5 и 6 септември, Регионален етнографски музей на открито „Етър“ се превърна в сцена на необикновена среща между българските традиции и съвременното захарно изкуство. В рамките на III Фестивал на захарните изкуства, част от Празника на пестила, за първи път в България беше реализиран мащабният колективен художествен проект „Захарни образи на българските традиции“.
В основата на впечатляващата инициатива стои шеф Мария Озтюрк – вдъхновител и автор на идеята, която успя да обедини около нея десетки творци и да превърне захарното изкуство в различен и въздействащ разказ за България. За реализирането на „Захарни образи на българските традиции“ шеф Мария Озтюрк събра 17 творци, всеки от които получи задачата да пресъздаде чрез захарното изкуство своя част от богатството на българската култура, бит и традиции.

Сред тях бяха и декораторите Ваня Гавазова-Митева и Албена Божидарова. Всеки автор предварително изработи своя самостоятелен модул, без отделните произведения да бъдат събирани до началото на фестивала. Истинската картина оживя едва на място в РЕМО „Етър“. В продължение на два дни декораторите напасваха отделните елементи пред очите на посетителите.
Постепенно 17 самостоятелни творби се превърнаха в една обща композиция с внушителните размери 147 х 207 см, изцяло моделирана със захарно тесто и рисувана с ядливи материали. Така публиката стана свидетел не само на крайния резултат, но и на самия творчески процес – на момента, в който отделните идеи, стилове и ръчно изработени детайли се събраха в една цялостна художествена картина.
„Захарни образи на българските традиции“ се превърна в много повече от арт инсталация – в среща между традицията, изкуството и съвременното захарно творчество, създадена с огромен труд, вдъхновение и любов към България.
„Арката на Моята България“ – 51 творци, обединени от една идея И ако мащабната арт инсталация впечатли посетителите със своята сложност и размери, друга инициатива показа по изключителен начин колко много хора може да обедини захарното изкуство. Пред погледите на гостите на РЕМО „Етър“ беше аранжирана „Арката на Моята България“ – впечатляваща композиция, изградена от ръчно изработени захарни цветя, отново по идея на шеф Мария Озтюрк. За нейното създаване се обединиха 51 участници от различни краища на България, Англия и Германия. Всеки от тях изработи свой захарен букет специално за общата композиция.

Някои от творците пристигнаха лично в Етър и собственоръчно поставиха цветята си върху арката. Други, които нямаха възможност да присъстват, изпратиха своите крехки произведения грижливо опаковани по куриер до RoCake.
Така цветя, създадени от десетки различни ръце и пропътували стотици и хиляди километри, се срещнаха на едно място. Отделните цветя се превърнаха в една обща композиция – своеобразен символ на България, на споделеното творчество и на способността на изкуството да събира хора независимо от разстоянията.

„Арката на Моята България“ бързо се превърна в една от най-сниманите атракции по време на фестивала. Посетителите спираха пред нея с изненада и трудно можеха да повярват, че цветята, които изглеждат толкова реалистично, всъщност са направени от захар.
През двата фестивални дни се проведоха детски работилници за декориране на бисквитки, в които малките посетители имаха възможност сами да станат творци. Сред декораторите, които работиха с децата, беше и Ваня Гавазова-Митева.

С много старание, въображение и усмивки децата моделираха и украсяваха собствените си бисквитки, а накрая отнасяха със себе си не просто сладко изделие, а нещо, което сами са създали с ръцете си. Детските усмивки, работата на декораторите пред публика, създаването на мащабната инсталация и аранжирането на захарната арка превърнаха двата дни в РЕМО „Етър“ в наситено с емоции и творчество преживяване.

Зад всичко това стои една идея, превърната в реалност благодарение на шеф Мария Озтюрк, на десетките творци, които я последваха, и на специалната покана и подкрепа на директора на РЕМО „Етър“ г-жа Светла Димитрова. А сред старите къщи и работилници на Етър, захарта се превърна в необичаен художествен материал, чрез който оживяха български образи, цветя и традиции. Десетки творци, стотици часове труд и една обща идея – да разкажат за България по начин, по който досега не е разказвана.

-
Любопитнопреди 7 дниДряново чества 90 години пожарна служба с изложба и демонстрация
-
Икономикапреди 7 дниХитачи Енерджи отваря своите врати на 26 септември в град Севлиево
-
Икономикапреди 7 дниНова общност за бизнес, работа и идеи събира активните хора на Габрово
-
Кримипреди 4 дниПроверяват всички складове за боеприпаси след взривовете в базата на ЕМКО
-
Кримипреди 4 дниДосъдебно за пожар в склад за боеприпаси и взривни вещества в с. Горни Върпища
-
Новинипреди 3 дниКулата на Общината ще светне в зелено на 15 септември
-
Кримипреди 3 дниКомисар Николай Ангелов е новият заместник-директор на ОДМВР – Габрово
-
Културапреди 4 дниЗадават се празници на четящите хора в Габрово






