Култура
Бунтовник, войник, заговорник срещу монархията, емигрант и дори съдия – това е Цанко Кавалов
снимка: Регионален исторически музей – Габрово
От снимката ни гледа млад мъж. Погледът му е открит, лицето сякаш изразява известен скептицизъм и лека, интелектуална ирония. Ръцете са скръстени, но въпреки общоприетите разбирания в този случай не става въпрос за защитна реакция, а за удобна на тялото поза.
Старата фотография, която Регионален исторически музей-Габрово съхранява е на Цанко Кавалов, една личност оставена от времето в известен покой. За него най-вероятно си спомнят специалистите по нова българска история и наследниците му. Един човек с неспокоен живот – въстаник, войник, участник в заговори, опитал се да детронира представител на българската монархия, емигрант и дори съдия. Къде ли не го отвежда животът?
Не, това не е роман на Александър Дюма. Историята на Цанко Кавалов е истинска, а неговите постъпки са превърнали живота му в приключение.
Според историкът Иван Христов от Регионален исторически музей-Габрово, Цанко Николов Кавалов е личност, която представлява интерес за нас, не само заради участието си в бележити събития от българската история, но и поради местните му корени.
„За него във времето се пише фрагментарно, като най-известната част от неговия живот е периодът около Съединението, Сръбско-българската война и детронирането на княз Александър I през лятото на 1886 г.
Кратки биографични статии за Ц. Кавалов се срещат епизодично в местния печат, а името фигурира в някои енциклопедични издания по Нова българска история. Въпреки това неговата фигура остава слабо осветлена и е почти непозната за габровската аудитория.
Роден е през 1857 г. в габровските колиби Кавалите, Габровско (над Гарванов камък). До 5 клас учи в Априловската гимназия. През 1876 г. се присъединява към четата на Цанко Дюстабанов. По сведения на братя Гъбенски е назначен за знаменосец.
Знамето, което носи младият Кавалов, всъщност е червена престилка взета от млада девойка. По време на Априлското въстание той участва в боевете заедно с четата до нейния разгром при местността Рани бунар. След края на въстанието се укрива до влизането на руските войски в българските територии.
След Освобождението Цанко Кавалов завършва първия випуск на Военното училище в София. В края на 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Служи като офицер в 18-та пехотна габровска дружина и 6-ти Търновски полк. През 1882 г. Кавалов е вече поручик, а три години по-късно – капитан .
По време на защитата на Съединението е командир на 2-ра опълченска дружина – Русчушка, Видинска, Силистренска и Ломска доброволчески чети, с обща численост над 1000 души. Задачата, която му е възложена е да охранява левия фланг на Сливнишката позиция.
По думите на историка Ил. Маринов една от големите заслуги на кап. Цанко Кавалов е, че успява да задържи три дни (до 4 ноември 1885 г.) сръбските войски, въпреки числения им превес. Неговата дружина проявява мъжество и решително воюва във важни сражения при Три уши и настъпателните боеве при Драгоман.
След края на Сръбско-българската война за своите изключителни заслуги капитан Кавалов е отличен с Орден за храброст IV степен. След войната Цанко Кавалов е назначен за командир на юнкерската рота във Военното училище.
През лятото на 1886 г. в България назрява политическа криза. Дипломатическото признаване на Съединението влошава международните отношения. В страната се оформят два лагера – единият заставащ зад лозунга „Без Батенберг няма България“, а другият обединен около мнението „Без Русия не можем“.
Първите третират личността на княза като символ на обединена България, а вторите защитават мнението, че Александър I трябва да бъде жертван, за да се запазят добрите българо-руски отношения.
Развръзката на тези събития – 9 август 1886 г. води до детронирането на първият български монарх след Освобождението. То е дело на група офицери – русофили.
Инициатори и изпълнители на преврата са кап. Атанас Бендерев, майор Петър Груев, кап. Радко Димитриев и др.
В преврата участват дейно юнкерите от Военното училище, чийто командир е кап. Цанко Кавалов. Именно те на 8 срещу 9 август арестуват княза. На кап. Кавалов е възложено да охранява Александър I по пътя до гр. Рени (дн. Украйна), където българския монарх е предаден на руските власти.
Последвалите събития в България обаче налагат оставането на висшия офицер в Румъния. Там заедно с другите участници в преврата организират заговор и в началото на 1887 г. вдигат бунт в Силистра и Русе, който в крайна сметка е неуспешен. Цанко Кавалов по чудо оцелява. Прехвърля се отново в Румъния, а от там се насочва към Русия.
В Санкт Петербург той завършва право и след разрешаването на офицерско-емигрантския проблем се завръща в България.
В страната си работи като съдия в Стара Загора и Бургас. В периода 1903-1904 г. е председател на съда в Ловеч. Цанко Кавалов завършва земния си път на 4 май 1911 г. в с. Кавалите, Габровско.
Регионален исторически музей – Габрово съхранява във фонда си снимка на Цанко Кавалов. Тя е предадена на институцията през 1988 г. в добро състояние. Сравнително малка, с размери 6,5/10,8 см. На нея е представен до кръста младия офицер във военна униформа с акселбант, с кръстосани ръце на гърдите.
На обратната страна на снимката има надпис, който дава ценна информация. Той гласи следното: „Вь знакь признателность моему достоуважаемому благодетелю Ангелу Добреву 1873 – 4 – 5 1876 година./ Подп. Ц. Каваловь/5 Марть 1880 г.“
снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Чрез точно изписаните имена на подателя и получателя върху снимката стават известни близките отношения, които имат Цанко Кавалов и габровския търговец фабрикант и дарител Ангел Добрев Стоянов (1849-1914 г.). Годините, които са изписани вероятно имат за цел да напомнят периода когато Ангел Д. Стоянов подпомага финансово ученика в Габровското училище. Снимката е направена в Търново от известния фотограф Онорий Марколеско (1844-1917 г.), който в периода 1878-1902 г. работи в старата столица.
Цанко Николов Кавалов е личност със съществен принос към националната история. Чрез тази фотография се осветлява още един момент от неговия живот“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Близо 25 метра от калдъръма при главния вход на музей „Етър“ бяха укрепени със сипица – естествен минерал, който се използва за заздравяване на каменната настилка. Намесата е част от регулярната поддръжка на една от най-натоварените зони в музея – мястото, през което преминава основният поток от посетители, както и обслужващият транспорт за занаятчийските работилници.
Работата започва преди около седмица и половина и се извършва под ръководството на специалисти по реставрация. Един от тях е Павел Кунчев – помощник на главния реставратор, който ежедневно се грижи за съхраняването на каменните елементи в музея.
„Това е най-добрият начин да се стабилизира калдъръмът. Натоварването тук е сериозно и е напълно естествено подобни дейности да се извършват периодично“, обяснява Кунчев. По думите му сипицата постепенно прониква между камъните, като укрепва основата, но част от нея с времето се отмива и трябва да бъде подновявана.
Подобни намеси се извършват и в други части на музей „Етър“, където автентичната каменна настилка е ключов елемент от възрожденската атмосфера. Макар често да остават незабелязани от посетителите, тези дейности са от съществено значение за запазването на облика на музея.
Павел Кунчев е сред малкото професионално подготвени специалисти в България за работа с камък. Той е и първият майстор в страната, получил свидетелство за „Покривни работи (каменни плочи)“ – признание за високото ниво на неговите умения и познания в традиционните строителни техники.
Именно благодарение на такива майстори музей „Етър“ успява да съхрани не само видимата красота на възрожденската архитектура, но и нейната автентичност. Калдъръмът, каменните стълби и покривите от каменни плочи не са просто декоративни елементи – те са носители на памет, занаятчийска традиция и жива връзка с миналото.
Днес грижата за тези детайли продължава с внимание и професионализъм, за да може всяка разходка в „Етър“ да бъде истинско пътуване назад във времето.
Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.
„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.
Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.
Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.
Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.
„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!
Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.
След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.
В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.
Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.
Входът е свободен.
-
Новинипреди 7 дниОтбелязваме Велика събота!
-
Новинипреди 6 дниВеликден е! Христос Воскресе!
-
Новинипреди 5 дниОтбелязваме Светли понеделник!
-
Кримипреди 4 дниЧетирима се „лашнаха“ с пико по Празниците в Габрово, сред тях и жени
-
Икономикапреди 4 дниГаброво оптимизира светофарите: Осем кръстовища под лупата на урбанистите
-
Културапреди 4 дни„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 4 дниДоживотен затвор за тревненеца, заклал майка на 3 деца
-
Икономикапреди 3 дниБлизо 9 милиона евро за нов живот на крайречната до ДХС и зала Орловец