Свържи се с нас

Култура

Бунтовник, войник, заговорник срещу монархията, емигрант и дори съдия – това е Цанко Кавалов

Published

on

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

От снимката ни гледа млад мъж. Погледът му е открит, лицето сякаш изразява известен скептицизъм и лека, интелектуална ирония. Ръцете са скръстени, но въпреки общоприетите разбирания в този случай не става въпрос за защитна реакция, а за удобна на тялото поза.

Старата фотография, която Регионален исторически музей-Габрово съхранява е на Цанко Кавалов, една личност оставена от времето в известен покой. За него най-вероятно си спомнят специалистите по нова българска история и наследниците му. Един човек с неспокоен живот – въстаник, войник, участник в заговори, опитал се да детронира представител на българската монархия, емигрант и дори съдия. Къде ли не го отвежда животът?

Не, това не е роман на Александър Дюма. Историята на Цанко Кавалов е истинска, а неговите постъпки са превърнали живота му в приключение.

Според историкът Иван Христов от Регионален исторически музей-Габрово, Цанко Николов Кавалов е личност, която представлява интерес за нас, не само заради участието си в бележити събития от българската история, но и поради местните му корени.

„За него във времето се пише фрагментарно, като най-известната част от неговия живот е периодът около Съединението, Сръбско-българската война и детронирането на княз Александър I през лятото на 1886 г.

Кратки биографични статии за Ц. Кавалов се срещат епизодично в местния печат, а името фигурира в някои енциклопедични издания по Нова българска история. Въпреки това неговата фигура остава слабо осветлена и е почти непозната за габровската аудитория.

Роден е през 1857 г. в габровските колиби Кавалите, Габровско (над Гарванов камък). До 5 клас учи в Априловската гимназия. През 1876 г. се присъединява към четата на Цанко Дюстабанов. По сведения на братя Гъбенски е назначен за знаменосец.

Знамето, което носи младият Кавалов, всъщност е червена престилка взета от млада девойка. По време на Априлското въстание той участва в боевете заедно с четата до нейния разгром при местността Рани бунар. След края на въстанието се укрива до влизането на руските войски в българските територии.

След Освобождението Цанко Кавалов завършва първия випуск на Военното училище в София. В края на 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Служи като офицер в 18-та пехотна габровска дружина и 6-ти Търновски полк. През 1882 г. Кавалов е вече поручик, а три години по-късно – капитан .
По време на защитата на Съединението е командир на 2-ра опълченска дружина – Русчушка, Видинска, Силистренска и Ломска доброволчески чети, с обща численост над 1000 души. Задачата, която му е възложена е да охранява левия фланг на Сливнишката позиция.

По думите на историка Ил. Маринов една от големите заслуги на кап. Цанко Кавалов е, че успява да задържи три дни (до 4 ноември 1885 г.) сръбските войски, въпреки числения им превес. Неговата дружина проявява мъжество и решително воюва във важни сражения при Три уши и настъпателните боеве при Драгоман.

След края на Сръбско-българската война за своите изключителни заслуги капитан Кавалов е отличен с Орден за храброст IV степен. След войната Цанко Кавалов е назначен за командир на юнкерската рота във Военното училище.

През лятото на 1886 г. в България назрява политическа криза. Дипломатическото признаване на Съединението влошава международните отношения. В страната се оформят два лагера – единият заставащ зад лозунга „Без Батенберг няма България“, а другият обединен около мнението „Без Русия не можем“.

Първите третират личността на княза като символ на обединена България, а вторите защитават мнението, че Александър I трябва да бъде жертван, за да се запазят добрите българо-руски отношения.

Развръзката на тези събития – 9 август 1886 г. води до детронирането на първият български монарх след Освобождението. То е дело на група офицери – русофили.

Инициатори и изпълнители на преврата са кап. Атанас Бендерев, майор Петър Груев, кап. Радко Димитриев и др.
В преврата участват дейно юнкерите от Военното училище, чийто командир е кап. Цанко Кавалов. Именно те на 8 срещу 9 август арестуват княза. На кап. Кавалов е възложено да охранява Александър I по пътя до гр. Рени (дн. Украйна), където българския монарх е предаден на руските власти.

Последвалите събития в България обаче налагат оставането на висшия офицер в Румъния. Там заедно с другите участници в преврата организират заговор и в началото на 1887 г. вдигат бунт в Силистра и Русе, който в крайна сметка е неуспешен. Цанко Кавалов по чудо оцелява. Прехвърля се отново в Румъния, а от там се насочва към Русия.

В Санкт Петербург той завършва право и след разрешаването на офицерско-емигрантския проблем се завръща в България.
В страната си работи като съдия в Стара Загора и Бургас. В периода 1903-1904 г. е председател на съда в Ловеч. Цанко Кавалов завършва земния си път на 4 май 1911 г. в с. Кавалите, Габровско.

Регионален исторически музей – Габрово съхранява във фонда си снимка на Цанко Кавалов. Тя е предадена на институцията през 1988 г. в добро състояние. Сравнително малка, с размери 6,5/10,8 см. На нея е представен до кръста младия офицер във военна униформа с акселбант, с кръстосани ръце на гърдите.

На обратната страна на снимката има надпис, който дава ценна информация. Той гласи следното: „Вь знакь признателность моему достоуважаемому благодетелю Ангелу Добреву 1873 – 4 – 5 1876 година./ Подп. Ц. Каваловь/5 Марть 1880 г.“

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

снимка: Регионален исторически музей – Габрово

Чрез точно изписаните имена на подателя и получателя върху снимката стават известни близките отношения, които имат Цанко Кавалов и габровския търговец фабрикант и дарител Ангел Добрев Стоянов (1849-1914 г.). Годините, които са изписани вероятно имат за цел да напомнят периода когато Ангел Д. Стоянов подпомага финансово ученика в Габровското училище. Снимката е направена в Търново от известния фотограф Онорий Марколеско (1844-1917 г.), който в периода 1878-1902 г. работи в старата столица.

Цанко Николов Кавалов е личност със съществен принос към националната история. Чрез тази фотография се осветлява още един момент от неговия живот“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица