Култура
Бунтовник, войник, заговорник срещу монархията, емигрант и дори съдия – това е Цанко Кавалов

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
От снимката ни гледа млад мъж. Погледът му е открит, лицето сякаш изразява известен скептицизъм и лека, интелектуална ирония. Ръцете са скръстени, но въпреки общоприетите разбирания в този случай не става въпрос за защитна реакция, а за удобна на тялото поза.
Старата фотография, която Регионален исторически музей-Габрово съхранява е на Цанко Кавалов, една личност оставена от времето в известен покой. За него най-вероятно си спомнят специалистите по нова българска история и наследниците му. Един човек с неспокоен живот – въстаник, войник, участник в заговори, опитал се да детронира представител на българската монархия, емигрант и дори съдия. Къде ли не го отвежда животът?
Не, това не е роман на Александър Дюма. Историята на Цанко Кавалов е истинска, а неговите постъпки са превърнали живота му в приключение.
Според историкът Иван Христов от Регионален исторически музей-Габрово, Цанко Николов Кавалов е личност, която представлява интерес за нас, не само заради участието си в бележити събития от българската история, но и поради местните му корени.
„За него във времето се пише фрагментарно, като най-известната част от неговия живот е периодът около Съединението, Сръбско-българската война и детронирането на княз Александър I през лятото на 1886 г.
Кратки биографични статии за Ц. Кавалов се срещат епизодично в местния печат, а името фигурира в някои енциклопедични издания по Нова българска история. Въпреки това неговата фигура остава слабо осветлена и е почти непозната за габровската аудитория.
Роден е през 1857 г. в габровските колиби Кавалите, Габровско (над Гарванов камък). До 5 клас учи в Априловската гимназия. През 1876 г. се присъединява към четата на Цанко Дюстабанов. По сведения на братя Гъбенски е назначен за знаменосец.
Знамето, което носи младият Кавалов, всъщност е червена престилка взета от млада девойка. По време на Априлското въстание той участва в боевете заедно с четата до нейния разгром при местността Рани бунар. След края на въстанието се укрива до влизането на руските войски в българските територии.
След Освобождението Цанко Кавалов завършва първия випуск на Военното училище в София. В края на 1879 г. е произведен в чин подпоручик. Служи като офицер в 18-та пехотна габровска дружина и 6-ти Търновски полк. През 1882 г. Кавалов е вече поручик, а три години по-късно – капитан .
По време на защитата на Съединението е командир на 2-ра опълченска дружина – Русчушка, Видинска, Силистренска и Ломска доброволчески чети, с обща численост над 1000 души. Задачата, която му е възложена е да охранява левия фланг на Сливнишката позиция.
По думите на историка Ил. Маринов една от големите заслуги на кап. Цанко Кавалов е, че успява да задържи три дни (до 4 ноември 1885 г.) сръбските войски, въпреки числения им превес. Неговата дружина проявява мъжество и решително воюва във важни сражения при Три уши и настъпателните боеве при Драгоман.
След края на Сръбско-българската война за своите изключителни заслуги капитан Кавалов е отличен с Орден за храброст IV степен. След войната Цанко Кавалов е назначен за командир на юнкерската рота във Военното училище.
През лятото на 1886 г. в България назрява политическа криза. Дипломатическото признаване на Съединението влошава международните отношения. В страната се оформят два лагера – единият заставащ зад лозунга „Без Батенберг няма България“, а другият обединен около мнението „Без Русия не можем“.
Първите третират личността на княза като символ на обединена България, а вторите защитават мнението, че Александър I трябва да бъде жертван, за да се запазят добрите българо-руски отношения.
Развръзката на тези събития – 9 август 1886 г. води до детронирането на първият български монарх след Освобождението. То е дело на група офицери – русофили.
Инициатори и изпълнители на преврата са кап. Атанас Бендерев, майор Петър Груев, кап. Радко Димитриев и др.
В преврата участват дейно юнкерите от Военното училище, чийто командир е кап. Цанко Кавалов. Именно те на 8 срещу 9 август арестуват княза. На кап. Кавалов е възложено да охранява Александър I по пътя до гр. Рени (дн. Украйна), където българския монарх е предаден на руските власти.
Последвалите събития в България обаче налагат оставането на висшия офицер в Румъния. Там заедно с другите участници в преврата организират заговор и в началото на 1887 г. вдигат бунт в Силистра и Русе, който в крайна сметка е неуспешен. Цанко Кавалов по чудо оцелява. Прехвърля се отново в Румъния, а от там се насочва към Русия.
В Санкт Петербург той завършва право и след разрешаването на офицерско-емигрантския проблем се завръща в България.
В страната си работи като съдия в Стара Загора и Бургас. В периода 1903-1904 г. е председател на съда в Ловеч. Цанко Кавалов завършва земния си път на 4 май 1911 г. в с. Кавалите, Габровско.
Регионален исторически музей – Габрово съхранява във фонда си снимка на Цанко Кавалов. Тя е предадена на институцията през 1988 г. в добро състояние. Сравнително малка, с размери 6,5/10,8 см. На нея е представен до кръста младия офицер във военна униформа с акселбант, с кръстосани ръце на гърдите.
На обратната страна на снимката има надпис, който дава ценна информация. Той гласи следното: „Вь знакь признателность моему достоуважаемому благодетелю Ангелу Добреву 1873 – 4 – 5 1876 година./ Подп. Ц. Каваловь/5 Марть 1880 г.“

снимка: Регионален исторически музей – Габрово
Чрез точно изписаните имена на подателя и получателя върху снимката стават известни близките отношения, които имат Цанко Кавалов и габровския търговец фабрикант и дарител Ангел Добрев Стоянов (1849-1914 г.). Годините, които са изписани вероятно имат за цел да напомнят периода когато Ангел Д. Стоянов подпомага финансово ученика в Габровското училище. Снимката е направена в Търново от известния фотограф Онорий Марколеско (1844-1917 г.), който в периода 1878-1902 г. работи в старата столица.
Цанко Николов Кавалов е личност със съществен принос към националната история. Чрез тази фотография се осветлява още един момент от неговия живот“.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Бай Страхил се настани в музей „Етър“ с булката и децата

Бай Страхил пристигна в музей „Етър“ и официално започва работа „на пълен щат“. По принцип основното му задължение е да пази реколтата, но тук мисията му е много по- сериозна – да подпомогне съхраняването на традициите, свързани с бостанското плашило. Той не идва сам, а се мести с цялото си семейство – жена си Ружа и двете деца Бинчо и Радка. Не че Ружа е ревнива, но за всеки случай. Знае си тя, че на мъж вяра не може да се има и все под око трябва да го държи. Особено когато е наясно сред какви красавици Страхил ще изпълнява мисията си – при всеки Национален конкурс за бостанско плашило в музея край Габрово пристигат претендентки от цялата страна, коя от коя по- впечатляваща.
Официална делегация придружи Страхил и семейството му до новия им дом. Водена от Десислава Заевска – изпълнителен директор на Местната инициативна група (МИГ) в Раднево, групата включваше кмета на село Ковачево Зорница Георгиева, създателката на бай Страхил и семейството му Юлияна Перова, както и Ралица Йорданова – журналист и пиар на „Мини Марица-изток“.

Има хора, с които просто работиш. И такива, с които твориш. Тогава работата се превръща в емоционално преживяване, а подобни дни са истински подарък. В леко мрачния и влажен 5 ноември делегацията от село Ковачево, община Раднево донесе в музей „Етър“ не само настроение, но и впечатляващи дарове, създадени с много усет и душа. Когато по- късно след разходката по чаршията екипът на музея се събра около подаръците, първият въпрос бе: „Това ще се яде ли, или ще го пазим за украса?“. Толкова естетично бе опаковано всичко.
Деси Заевска бе опекла питка – още топла и с аромат, който направо подканя да бъде опитана. Напитките бяха запазени за предстоящите празници, но рачелът по стара рецепта, ябълките, гроздето и медът изчезнаха бързо. Остана малко от шарлана – „Слънцето на Тракия“, и от самардалата, но и те са към привършване.
Екипът на музей „Етър“ също изненада своите гости. Заместник-директорът д-р Ваня Донева им връчи сувенирни календари и традиционни сладки изкушения – сечена мента, ореховки и бонбони, излезли изпод ръцете на етърския майстор шекерджия Боян Минчев, обявен от Министерството на културата за „Живо човешко съкровище“.

Това топло, приятелско отношение всъщност започна като работно сътрудничество. Със съдействието на Десислава Заевска, кметът на село Ковачево Зорница Георгиева потърси експертна подкрепа от музей „Етър“ за свое голямо събитие. Уредникът Дамян Христов се включи като представител на културната институция с характерните си енергия и размах.
Така в началото на октомври ковачевци превърнаха селото си в истинска арена на творчеството и есенното настроение по време на „Празника на бостанското плашило и тиквата“. Като институция, която от години организира Национален конкурс за бостанско плашило, РЕМО „Етър“ подкрепи събитието с консултации и специален щанд с рекламни материали.

Празникът бе белязан от богата програма: конкурс за плашила в няколко категории, фолклорни изяви на местните читалища и интерактивни игри. В занаятчийския и кулинарен базар специален акцент бе традиционният рачел, приготвен по автентична рецепта лично от кмета Зорница Георгиева, с който тя гощаваше гостите. На финала заместник-кметът на Община Раднево Теменужка Сотирова връчи отличията, а Голямата награда (Гран при) заслужи двуметровият бай Страхил.
По инициатива на Десислава Заевска големият победител вече е в РЕМО „Етър“. Предстои да бъдат уточнени детайлите около гостуването на семейството, за да могат посетителите на музея да ги видят отблизо още преди следващия Национален конкурс за бостанско плашило през 2028 година.

Култура
Новият роман на Боян Боев „Земя на мъже“ ще бъде представен в Габрово

Една от най-чаканите книги на годината е „Земя на мъже“на младия автор Боян Боев – епичен роман в традициите на голямата българска класика, но и със съвременно светоусещане.
Романът „Земя на мъже“ е семейна сага, която носи духа на магическия реализъм, вдъхновен от българския фолклор. Истинското и магичното танцуват своя древен танц, а земята говори на хората чрез символи. Смъртта оставя своите нишани, за да напомни, че скоро ще се върне да си вземе дължимото. Тази семейна сага ще ви пренесе в мистичния балкан, където ще чуете тропота от копита на полудивото хергеле и гласа на враната с бяло крило, кацнала на кестеновото дърво, напоено с родова кръв.
„Земя на мъже“ е огромна стъпка нагоре към върховете на литературата, направена от талантливия писател Боян Боев, който вече владее голяма част от читателската аудитория в България. Романите му „Последна молитва“ и „Сайбиевата невеста“, сборникът с разкази „Двайсет гроша“ и книгата с приказки за деца и възрастни „Доброто сърце“ са сред най-четените български книги през последните години. „Земя на мъже“ обаче го изстрелва високо сред пишещите днес.
Срещата с Боян Боев, представен от Ваня Бойчева ще се състои на 10 ноември от 17.30 ч. в читалня „Д-р Петър Цончев” на РБ „Априлов – Палаузов”.
„Почти всичко, което аз пиша са истории за човешките взаимоотношения и макар „Земя на мъже“, както и предишният ми роман „Последна молитва“, да се развиват в една реална историческа обстановка, историите са човешки и залагам повече на взаимоотношенията, отколкото на историческите факти. Това е една история, колкото различна, толкова и еднаква с всичко, което досега съм писал, защото наистина магическият реализъм е много здраво стъпил в цялата история.”
Боян Боев

Култура
Галина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“

Една история за силата, която носим вътре в себе си… и за четирите стихии, които я пробуждат. Заповядайте на вдъхновяваща литературна среща, посветена на дебютния роман „Ния и четирите стихии“ от Галина Стоилова, история за себеоткриването, смелостта и пътя към вътрешната трансформация.
Разговорът е насрочен за 5 ноември, от 17.30 часа в Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово. Романът проследява историята на огнената принцеса Ния, която се озовава в момент на дълбока промяна.
За да израсне и да открие истинската си сила, тя трябва да овладее енергията на четирите стихии: Огън, Вода, Въздух и Земя.
Всяка от тях ѝ разкрива нови знания и дарове: Въздух: Работа с мислите Вода: Приемане и разбиране на чувствата Огън: Смело действие Земя: Стабилност и вътрешна опора „Ния и четирите стихии“ е резултат от дългогодишната работа на Галина Стоилова като психолог, д-р по личностно развитие и творец… комбинация, която ѝ позволява да разказва дълбоки теми по лек, разбираем и вдъхновяващ начин.
Ще имате възможност да се срещнете с автора, да задавате въпроси и да научите повече за създаването на тази вълнуваща история, която носи осъзнавания на различни нива.

-
Новинипреди 3 дниАлександър Петров от „Габрово 91“ стана държавен шампион по бокс за ученици
-
Новинипреди 4 дниТВ „Канал Фокус“ с плакет за принос в съвременната журналистика
-
Новинипреди 4 дниПБ -Габрово благодари на избирателите за гласуваното доверие
-
Новинипреди 4 дниЙотова и Вълчев печелят и в област Габрово на балотажа
-
Новинипреди 4 дниУспешен уикенд за шахматистите от ШК „Орловец 1997“ в два турнира в страната
-
Културапреди 4 дниГалина Стоилов представя дебютния роман „Ния и четирите стихии“
-
Любопитнопреди 4 дниКак да изпратите само нужните страници от голям PDF файл?
-
Любопитнопреди 3 дниLidl и издателство Мармот превръщат осъзнатото хранене в детско приключение








