Свържи се с нас

Новини

Продължава есенното наблюдение на едри бозайници

Published

on

blagoroden-elen

Продължава есенното наблюдение на едри бозайници в Национален парк „Централен Балкан“. То е част от годишния план на Дирекцията на парка, в който е заложен мониторинг на над 30 животински и растителни вида с висок природозащитен статус, разпространени в защитената територия.

В центъра на вниманието през септември и октомври е благородният елен, който по това време е в брачен период. Рогачите издават силен рев, с ритуални сражения помежду си впечатляват кошутите и налагат господството си над харемите.

Десетки са местата в Парка, където елените се събират и образуват така наречените сватбовища. В зависимост от различни фактори – климатични условия, фази на луната и др., периодът на сватбуване има различно начало, край и продължителност, но обикновено обхваща месеците от август до октомври.

По време на наблюденията парковите служители събират информация за общия брой елени на сватбовищата, възрастта на сватбуващия рогач, броя на кошутите около него, както и на младите рогачи. Отбелязват се и други подробности от брачния процес.

Данните се попълват в специално подготвен за целта полеви формуляр, а по-късно, информацията от него се въвежда в регионалната база данни на Националната система за мониторинг на състоянието на биологичното разнообразие.

Събраната информация дава възможност да се оценява и анализира състоянието на вида в Парка и при необходимост да се определят управленски мерки за подобряването му.

Мониторингът на благородния елен се извършва в режим на засилен контрол и охрана на сватбовищата. Целта е да се предотвратят опитите на бракониери да се възползват от струпването на беззащитни и уязвими животни на едно място.

През октомври и ноември предстои мониторинг на кафява мечка и дива коза в територията на Национален парк „Централен Балкан“.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Изложба в памет на Атанас Смирнов

Published

on

На 26 февруари 2026 г. се навършват 50 години от смъртта на видния дряновски творец и общественик Атанас Смирнов. В знак на почит към неговата памет четири институции обединяват усилията си за организирането на документална изложба, която ще бъде открита на 24 февруари от 17.30 ч. в малкия салон на Народно читалище „Развитие-1869“.

Инициативата е на читалище „Развитие-1869“, а като съорганизатор се включва Исторически музей – Дряново, който осигурява многобройни архивни материали, както и необходимата експертна и техническа помощ. В подготовката участват още Държавен архив – Габрово с факсимилета, снимки и кратък 4-минутен филм от 1969 г., както и Националният литературен музей – София.

„Това не е просто изложба, а опит да върнем в обществената памет цялостния образ на една необикновена личност – поет, преводач, общественик и морален авторитет“, подчертава Дянко Колев, уредник в Исторически музей – Дряново. „Смирнов е от хората, които придават духовен облик на своя град.“

Атанас Смирнов е роден през 1909 г. в учителско семейство в гр. Дряново като Атанас Стефанов Дечев. Още в младежките си години е покосен от тежко заболяване, което частично го обездвижва. Въпреки това той посвещава целия си живот и творчество на родния град и се превръща в една от най-емблематичните фигури в неговия обществен и културен живот.

Първите му литературни опити датират от края на 20-те години на ХХ век, а през 1928 г. във вестник „Глобус“ е публикувано стихотворението му „Слънчева песен“. Именно тогава той приема псевдонима Смирнов, с който остава в историята на българската литература. Следват стихосбирките „Кръгозор“ (1933), „Колибарски химни“ (1964), „Далечно ехо“ (1968), „Избрани стихотворения“ (1969) и „Ранна светлина“ (1974).

През 1934 г. е приет в Съюза на писателите от провинцията, а от 1945 г. е член на Съюза на българските писатели. Особено активен е като преводач на руски поети в периода 1946–1965 г., както и като сътрудник на редица литературни издания. През 1943 г. съставя първия сборник „Писатели-дряновци“, а през 1945 г. е сред учредителите на читалищния литературен кръжок „Николай Хрелков“. Повече от 30 години е председател на дряновското читалище „Развитие“ (в периода на социализма носещо името „Иван Владков“). След 1969 г. поставя основите на културните празници „Поезия и песен на Балкана“, които продължават успешно и до днес.

„Неговият принос не се изчерпва с публикуваните книги. Смирнов изгражда културна среда – той създава пространства за диалог, за срещи между творци, за обмен на идеи“, отбелязва още Дянко Колев. „Домът му е бил отворен за редица значими личности на българската култура.“

Сред неговите приятели и съмишленици през годините са писателите Рачо Стоянов, Атанас Далчев, Камен Калчев, Павел Матев, Марко Ганчев, Димитър Стефанов, Николай Димков, скулпторът Любомир Далчев, оперният певец Никола Гюзелев и много други дейци на образованието и културата. С тях той води оживена кореспонденция и ги посреща често в дома си в Дряново.

Наред с литературната си дейност, Атанас Смирнов остава верен на своите леви убеждения, които според някои негови биографи му създават пречки преди 9 септември 1944 г. В дните след тази дата обаче той се обявява решително против намеренията на новите управници да репресират и дори да унищожат част от дряновската интелигенция, свързана пряко или косвено с предишната власт. В този сложен исторически момент Дряново се превръща в отрицание на масовите прояви на политическа саморазправа и насилие, довели в много други населени места до физическото унищожение на хиляди български граждани без съд и присъда.

„Това е един от най-ярките примери за неговия морален кураж“, посочва Дянко Колев. „В едно поредно „време разделно“ той избира пътя на помирението. Успява да наложи в малкия балкански град един по-различен, цивилизован модел на обществено поведение – модел, основан на човечност и отговорност.“

През 1967 г. Атанас Смирнов е удостоен със званието „Заслужил деятел на културата“, а по случай своята 60-годишнина получава орден „Кирил и Методий“, първа степен. Малко са личностите в най-новата история на Дряново, които се ползват с подобно уважение независимо от политически и идеологически различия.

Атанас Смирнов умира на 26 февруари 1976 г., но името му и днес се споменава като пример за човечност, културна отдаденост и неуморна работа в полза на обществото.

„С тази изложба искаме не просто да отбележим една годишнина, а да напомним защо паметта за такива личности е важна“, обобщава Дянко Колев. „Защото те ни показват, че истинската мярка за величие не е властта, а служенето на общността.“

Зареди още

Новини

Областният свика консултации с партиите за състава на РИК

Published

on

Областният управител Мария Башева насрочи датата и часа за консултациите за състав на Районната избирателна комисия (РИК) за изборите за народни представители в 7 Многомандатен избирателен район – Габрово на 19 април 2026 г.

Консултациите ще се проведат на 22 февруари, неделя, от 10.00 часа, в Заседателната зала на Областна администрация – Габрово.

Зареди още

Новини

ИМ – Дряново представи „30 години от основаването на Общински комитет „Васил Левски“

Published

on

Икономовата къща в Дряново се превърна в пространство на памет, признателност и родолюбие. На 18 февруари там беше открита изложбата „30 години от основаването на Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново“, събитие, което събра поколения дряновци около името и делото на Апостола на Свободата.

Тематичната експозиция бе част от програмата, с която комитетът отбелязва своята 30-годишнина и 153 години от безсмъртието на Васил Левски. Подредените документи, снимки и материали проследяват три десетилетия последователна работа в името на историческата памет – усилията да се съхрани и предаде на младите духът на Апостола, неговите идеи за свобода, равенство и чиста република.

Изложбата беше представена от председателя на ОК „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, който очерта пътя, извървян от организацията през годините. В словото му прозвуча не просто отчет за дейността, а равносметка за отговорността да носиш името на Левски. „Име, което не допуска формалност, а изисква постоянство и личен пример“, подчерта Цветков.

Събитието бе уважено от кмета на Дряново Трифон Панчев, заместник-кметовете Диляна Джеджева и Ангел Ангелов, председателя на Общинския съвет Тодор Георгиев, бившите кметове Даниел Данков, Дария Съчкова и Надежда Донева, директора на Историческия музей Иван Христов, директорите на СУ „Максим Райкович“ и ПГИТ „Рачо Стоянов“ Катерина Стефанова и Мария Събева, бившия директор на СУ „Максим Райкович“ Румяна Станчева, както и редица общественици.

Малко преди откриването на изложбата, отново в Икономовата къща, Общинският комитет проведе годишното си общо събрание. Председателят Георги Цветков представи план за дейността през 2026 година, а в редиците на организацията бяха приети и нови членове.

В рамките на събранието бяха отличени ученици, преподаватели и директорите на двете дряновски училища за дългогодишна и активна дейност, за постигнати резултати при изучаването и отразяването на живота и делото на Васил Левски, за разпространяването на неговите идеи и ценности, както и по повод 30-годишнината на комитета в Дряново.

След откриването на изложбата „30 години от основаването на Общински комитет „Васил Левски“ – Дряново“ гости, участници и официални лица се отправиха към паметника на Апостола на Свободата, за да почетат 153 години от безсмъртието на българския национален герой.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица