Свържи се с нас

Култура

Филм за Габровския шоколад по време на Празника на пестила

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Екип на режисьора Георги Михайлов засне филм за Габровския шоколад по време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”, който се проведе от 22 до 25 септември.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Продукцията е предназначена за голяма телевизия и е част от поредица, посветена на кулинарни теми с отношение към етнографията и културата на местните общности.

От думите на Георги Михайлов става ясно, че напоследък в цяла България има бум на събития, които представят бита на народа в миналото.

„Вече има много кулинарни празници, с основен акцент – продукти по старовремски технологии. Днес ги наричаме „еко” и „био”, но преди десетилетия бяха част от ежедневието на хората”.

Ваня Богданова, репортер от екипа е убедена, че чужденците проявяват интерес към начина на производство на пестил.

„Вие бихте ли гледали как се прави швейцарски шоколад?”, риторично пита тя и допълва: „Най-вероятно на швейцарците ще им е интересно как се прави пестил”.

В миналото жената е въртяло цялото домакинство, така че едва ли някой от посетителите се е учудил, виждайки леля Райна, позната с приготвянето на хляб в пещ, на ястието „Бял мъж” и биенето на масло, край огъня да разбърква сливите за пестила в тавата.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

След специалната преработка от това съдържание се получава прочутия габровски шоколад.

Още първите посетители на 22 септември опитаха пестил и установиха колко вкусен и здравословен е този продукт.

„Вече свърши готовия мармалад, а ширата също много се харесва”, споделя впечатленията си леля Райна, докато бърка сместа в тавата, върху пиростията пред Часовниковата кула в ЕМО „Етър”.

Приготвянето на пестил днес е интригуващо занимание, към което повечето хора проявяват интерес и гледат на него като атракция.

В миналото, при това не толкова назад във времето, е било част от дейностите, характерни за домакинствата в габровско.

Как да приготвят пестил дори са били обучавани учениците в някои български училища.

Ръководство по консервиране, написано от М. Ширяев, учител в Средното Лозаро-винарско и градинарско училище в Плевен бе показано на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ако човек се зачете може да разбере, че:
Пестилът е обикновен мармалад, разстлан на тънки пластове от по 1-2 см. и изсушен. Това може да става на слънце или в сушилня, като при втория вариант температурата трябва да е до 80 градуса. След 2-3 часа местата на етажерките в сушилнята се променят, а целия процес продължава около 15 часа.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Ястия приготвени със сливи от различни краища на страната бяха представени в дните на Празника на пестила.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Жени от габровското село Гостилица впечатлиха посетителите с домашните сладкиши и сладка. Особено изненадващ за публиката бе качамакът със сини сливи.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От сини стават различни ястия – вкусни, не особен трудни за приготвяне, а често непознати за трапезата на съвременния българин. По време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър” своите рецепти разкриха домакини от село Красен, които предложиха на посетителите характерни за своята общност ястия и продукти.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Сърми със сини сливи, рецепта на Надежда Велинова, село Красен:
„Задушава се лук, слага се ориза и се държи на огъня, за да стане „стъклен”. Прибавя се малко червен пипер и се залива с гореща течност. Колкото е оризът, толкова е водата. Вари се до поемането й. Съдът се отдръпва и на огъня се слага друг, в който са поставени гъби. Задушават се до омекване и след изстиването на ориза са смесват. Прибавят се и счукани орехови ядки. Плънката се слага в зелев лист, прибавя се сушена слива, може и с костилката, и сърмата се навива. Наредените сърми се заливат с вода, към която може да има добавен бульон. В домашни условия често се прави и сос, в който да се сложат сърмите”.

Яхния със сливи, рецепта на Манолка Йосифова, село Красен:
„Нарязват се лук и моркови, задушават с. Прибавят се доматено пюре, препечено брашно и червен пипер. Сместа се залива с вода, за да стане като сос. Прибавя се повече лук и след като заври се слагат измитите сливи. Прибавят се сушените сливи и се овкусяват със сол, черен пипер и канела.”
Тайната на Манолка Йосифова, която тя разкри по време на Празника на пестила в Етнографски музей на открито „Етър”: сушените сливи се запържват, докато станат като глазирани, след което се прибавят към общата смес за приготвянето на яхнията от сливи с лук.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Александра Бянова от село Красен само сервира храните, които нейната баба и други жени от селото са приготвили. Въпреки че е момиче на 11 години, тя споделя, че не обича купените неща.

„Предпочитам сготвеното в къщи. Особено това, което баба и мама са направили”, казва Александра.

Мъстеница, рецепта на Павлина Русева от село Красен:
Ширата, която се получава от сините сливи или от грозде, се разбърква на огъня докато заври. Размива се нишесте или брашно и се прибавя към ширата, докато се сгъсти.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Култура

90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Published

on

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.

Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.

Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:

“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.

Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.

В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.

Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.

Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.

Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.

Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.

Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.

Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово

Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Published

on

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.

Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.

За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.

В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.

Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.

Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“  е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица