Свържи се с нас

Култура

„Пафтата – образът на жената в миналото”

Published

on

снимка: Община Габрово

снимка: Община Габрово

Регионален исторически музей – Габрово представя част от богатата си колекция с пафти в изложбата „Пафтата и образът на жената в миналото”. Всеки, който желае, може да я посети до 30 септември в сградата на музея на ул. „Николаевска“ 10.

В изложбата е представена историята на този накит и неговото развитие през годините. Пафтите са неразделна част от традиционния женски костюм от XVIII и началото на XX век. Появили се като накит още през Първото българско царство, под различна форма продължават да се употребяват до XX век.

В латинския език „pacta” означава сключвам, а в турския език терминът „пафте” – луксозно украшение. Широко се използва и другото им название от турско-персийски произход – „чапрази“. Те едновременно служат за закопчаване и украсяване на колана, който е тъкан или съставен от метални прешлени.

При проучване на средновековните селища и некрополи в страната, се откриват малки по размери пафти. Те са изключително ценни за датировката на даден обект. От габровско най-ранните открити пафти са от спасителни археологически разкопки на около храм „Св. Богородица”. Те са датирани към XIV век и са пример за дългия път на развитие, който извървява пафтата, от чисто практическата си функция до художествено-естетическата през Възраждането.

В историята на този накит се вижда една устойчива традиция. Развитието и изменението се изразява в по-големите размери, повишаване на качеството на изработка и изпълнението на орнамента. Като за съществена разлика в качеството може да се говори едва през началото на Възраждането – края на XVIII и началото на XIX век.

Техниката на изработка с течение на времето също търпи развитие. Усъвършенстват се все по-сложните техники – филигран и ажур. От Средновековието главно се запазват формата и розетата. Пафтите с розета в центъра са сред най-срещаните в музейните колекции. Розетата е предпочитан мотив за украса и то не само на накитите. Среща се върху различни предмети (свещници, кутии и др.)

Като цяло пафтите са в доста богато разнообразие, относно форма материал и изработка. Още през 1927 година етнографът Евдокия Петева прави опит за систематизация и класификация на пафтите. Те се разделят на продълговати, със заоблени крайща, пафти с форма на индийска палмета, с извити нагоре крайща и кръгли пафти. По начина на изработка биват лети, ковани и филигранени, като най-често техниката е смесена.

Често мотивите изобразявани върху пафтите имат символично значение – релефни библейски композиции, човешки и животински фигури, растителни мотиви, на които се преписва магическа сила. Смятало се, че отклоняват лошия поглед. Безспорна е апотропейната роля, както на колана, така и на пафтите. Чепразите (особено по-големите) предпазват кръста на жената при тежка физическа работа. Практическата и апотропейната им роли са се допълвали и са превърнали колана с пафти в предпочитан елемент на женския костюм от Средновековието до Ново време.

В орнаментиката се проследява частично продължение на художествените традиции на средновековното златарство. По време на османската власт върху накитите оказват влияние ориенталските украшения. Възприемат се някои характерни за Изтока елементи и мотиви от арабеската, стила лале и ягодовите плодове.

Често срещан мотив върху пафтите от централната част на северна България е ягодата. През Възраждането най-майсторски изработени и изящни са пафтите с техника от усукани тънки жички – филиграни. Филигранените изделия са едни от най-скъпите, което се определя не само от сложността на изработката, но и от скъпия материал.

Съхраняваните колекции от пафти в отделните музеи са ценни извор при определянето на границите на разпространение на различните видове. Посочват степента на популярност на едни или други образци; дават сведения за възможностите на местното производство; за чуждите влияния и други.

Пафтите се появяват у нас още през Първото българско царство, което затруднява точното установяване на техния произход. Те продължават да се използват и през Второто българско царство, когато се създават устоичиви форми и типове украса, които се превръщат в традиционни през Османския период.

През XVIII – XIX век е разцвета на този накит, като един завършек на народния костюм. Пафтите стават все по атрактивни, богато украсявани и масово произвеждани в почти всички области. Създадени са регионални ателиета, появяват се и много влияния. Но основата си остават създадените през Средновековието форми и мотиви (главно розетата), макар и изпълнени по-прецизно и с неколкократно увеличени размери.

През втората половина на XIX век се забелязват промени в отношение на украсата при накитите. Обръща се повече внимание на декоративния елемент и на художествено естетическата страна. Апотропейното значение остава на заден план.

Новите явления в бита на българите, резултат от утвърждаването на градската култура и европейските влияния, дават отражение върху развитието на златарството в края на XIX век.

Въпреки външните влияния, накитите от Възраждането отразяват самобитните художествени прояви и съвършеното художествено майсторство на златарите от този период.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Световноизвестният художник Николай Панайотов реставрира стенописа в НЧ „Развитие-1870”

Published

on

Световноизвестният български художник Николай Панайотов, който живее и работи от 30 години във Франция, реставрира стенописа в Народно читалище „Развитие-1870”. Произведението – негово дело, е една от първите му големи творби. Сред тях са и мозайките в Дома на културата „Мара Белчева”, както и стенописите на Общинската болница в Севлиево.

Николай Панайотов e роден през 1956 г. в София. Завършва стенопис в Художествената академия в българската столица и от 1983 до 1990 г. преподава същата специалност. След това се установява в Париж, където Френското министерство на културата му предоставя ателие. Прави поредица изложби живопис в галерии в Париж, Белгия и Люксембург, Германия, САЩ, Националната галерия и Галерията за чуждестранно изкуство в София.

През 2008 г. Панайотов създаде Център за модерно изкуство „Бялото училище” в севлиевското село Стоките и превърна изоставеното школо в огромна галерия на съвременното изкуство. Така, вече години наред, той твори и живее между ателието си в Париж и Бялото училище.

По време на тазгодишния престой на Панайотов в България, художникът се отзова на молбата на председателя на читалището Данаил Лалев да реставрира стенописа.

„Огромно благодаря за отзивчивостта на Николай Панайотов. Стенописът, който посреща стотици граждани и гости в читалище „Развитие”, нашия храм на култура и духовност в Севлиево, е признат шедьовър на изкуството. Радваме се, че авторът му отново беше при нас и отлично свърши работата по реставрацията”, изрази задоволство и признателност към художника Данаил Лалев.

В читалищната летописна книга, при визитата си, Николай Панайотов написа: „С вълнение се завръщам в читалище „Развитие”, където има една от първите ми стенописни творби, благодарение на предаността, високия културен дух на прекрасните хора от моя край – Севлиево, село Душево и село Сенник”, пожелавайки читалището да продължи да бъде духовният център на град Севлиево.

Автор: Десислава Димитрова,
организатор при НЧ „Развитие – 1870“ – Севлиево

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Тангра“ закриват Рок фест „Хоталич“

Published

on

На 27 август Севлиево и гостите на града посрещат легендарната група „Тангра“, която ще бъде специален участник в тазгодишното издание на Рок фест Хоталич, организиран с подкрепата на Община Севлиево.

Любимците на няколко поколения ще изпълнят на живо в осъвременен аранжимент и звучене почти всички парчета от култовия албум „ТАНГРА ІІ“, сред които „На 35”, „Бъди какъвто си”, „Оловният войник”, „Делник”, „Неделя”, „Жулиета”, „Циркът”, „Така стоят нещата”, както и хитовете, с които всеки българин свързва групата – „Нашият град“, „Богатство“, „Любовта, без която не можем“, „До последен дъх“.

„Тангра“ продължава да надгражда славната си история и на сцената на Рок фест „Хоталич“ ще свири в състав: Дани Ганчев – кийборди, вокали и оригинален композитор на по-голямата част от емблематичните за групата песни, Боби Косатката – вокали, Иво Чалъков – китари, Стефан Попов – барабани и Валери Григоров – Рио – бас.

Амбициите за съвременно звучене и завръщане към по-авангардната стилистика, с която групата е свързвана през ню уейвския си период, не са отстъпили и в момента „Тангра“ анонсира колаборацията си с небезизвестния художник и визуален артист Станислав Беловски, в чието лице музикантите откриват съмишленик и партньор за креативни експерменти.

Негови са идеята и реализацията на плаката на „Тангра“, както и фотографиите на групата, които скоро ще видят бял свят.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Български танцов състав от Унгария ще представи народни хора тази вечер в Трявна

Published

on

За първи път Трявна ще приветства българския танцов състав “Биляна”, който е сред водещите танцови състави на Унгария, неспиращи да изучават, развиват и разпространяват магията на българския фолклор. В момента групата е на лагер у нас и за свой престой гостите са избрали именно възрожденска Трявна.

“Всяка година организираме танцов лагер в България и този път решихме той да е в Трявна. Ще се радваме докато сме тук да изиграем няколко български хора, като по този начин искаме да покажем обичта, уважението и преклонението си пред магията на българския фолклор и това, което Ви прави горди българи! Свързахме се с кмета Силвия Кръстева за съдействие и сме много радостни, че получихме разбиране и подкрепа за провеждане на нашия малък концерт на старинния площад в Трявна!”, споделя Янос Майор, който е основател на групата и междувременно художествен ръководител и хореограф на състава. Негов помощник е българката Диана Добрева от Варна.

Българският танцов състав “Биляна” е основан през 2003 година в град Карцаг в Унгария. Танцьорите са настоящи и бивши ученици, както и преподаватели от Карцагшката Реформаторска гимназия там. Групата изучава танци от всички фолклорни области на България, като за своята дейност е отличена с престижната награда “Про култура миноритате Хунгарие”, която се дава на изтъкнати дейци, допринасящи за съхраняването на културата на малцинствата и едновременно обогатяващи културата на Унгария.

За последните 19 години съставът е участвал на различни фестивали в България, Гърция, Румъния, Сърбия, Словакия и др. Фолклорният концерт ще се проведе днес, 11 август, от 19.00 ч. на площад “Капитан Дядо Никола” в Трявна.

Съставът ще представи четири народни танца, а именно Завило се вито хоро; Пиринско хоро; Тракийски танц и Свищовско хоро. Публиката ще бъде зарадвана и с две поздравителни песни – една на български език и една на унгарски език.

Община Трявна информира всички граждани, че във връзка с провеждането на предстоящия концерт движението в района на площад “Капитан Дядо Никола” по ул. “Проф. Пенчо Н. Райков” до пресечката й с ул. “Пенчо Славейков” ще бъде затворено за преминаване от 18.30 ч. до 19.30 ч.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица