Любопитно
Повод за гордост: Олимпийско злато за Габрово от Сингапур!
снимка: Община Габрово
Златен медал спечели шестокласникът от ПМГ „Академик Иван Гюзелев“ Мартин Копчев в Сингапурската международна математическа олимпиада на предизвикателствата – SIMOC 2016 г. Подобно на спортистите ни в Рио и той трябваше да вземе предварително квота, за да има правото да се яви на голямото състезание. Също като представителите ни в индивидуалните дисциплини, той разчита само на себе си, за да победи. И вече е притежател на медала с най-голяма стойност.
Да се качиш за пръв път на самолет, да прекараш 13 часа във въздуха, да прелетиш 9400 км, да станеш в 1 часа през нощта (източноевропейско време), да те заведат в приятно, но непознато място, за да решаваш задачи по математика на английски език, преборвайки се със 760 конкуренти от 15 страни и то … за удоволствие. Да, правилно прочетохте – за удоволствие, защото математиката е удоволствие за тринадесетгодишния талант от Габрово.
Последният успех на Мартин в Сингапур е само повод да разговаряме за многобройните му успехи. С него се срещаме в парк „Маркотея“, като до него, както обикновено, са родителите му – Даниел и Габриела Копчеви. Мартин изглежда спокоен, макар че казва, че еуфорията от случилото се само преди няколко дни не е отминала и говори също толкова спокойно за себе си, за състезанията и за победите си.
Как стигна до пътуването за Сингапурската международна математическа олимпиада на предизвикателствата /SIMOC/?
Спечелих правото да се явя на SIMOC след като станах първи на предварителния кръг, който се нарича Сингапурско-азиатска училищна математическа олимпиада-SASMO и се проведе през месец април тази година. За 6-ти клас участваха 2405 деца от 18 страни и аз постигнах най-високия резултат – 82 от възможни 85 точки.
снимка: Община Габрово
Как протече подготовката ти за олимпиадата?
В последната година се подготвям основно в школата към института по математика и информатика към БАН, а мои преподаватели там са доц. Емил Колев и Невена Събева. Преди това мои учители бяха Росица Коева и Христина Георгиева.
Решавах много задачи само на английски език, защото от татко знам, че успехът е 90% труд и 10% талант. Условията на задачите трябваше да са на български и на английски, но бях решил да чета само английския текст. Не исках да се обърквам от превода.
Изненада ли те нещо на самото състезание?
Аз не бях изненадан, защото както вече споменах, бях решил да чета задачите на английски. Някои от децата бяха неприятно изненадани, защото липсваше текст на родния им език. Все пак на по-малките задачите бяха на български, нашите бяха само на английски. Това изобщо не ме притесни, разбрах условията без проблем. Малко по-трудно ми беше с решаването на самите задачи.
Но все пак си се справил отлично – решил си 23 от 25 задачи?
Е, да справих се и имам 79 точки от 85 възможни, което е втори резултат в моята категория.
Казваш, че нямаш проблем с английския език. Кой те подготвя?
Уча английски от първи клас в школа Интензив. През първите години преподавател ми беше Деси Баръмова, а сега е Рая Очипалска. Освен това ми е приятно да се занимавам с него. Усетих силата да говориш чужд език не само на състезанието, а и през целия ми престой там. Имахме водач на българската група и се случваше той да говори на мен, а аз да превеждам за останалите.
Какви впечатления остави у вас участието в SIMOC? /Питам Мартин и неговия баща, защото в Сингапур пътуват заедно./
Даниел К. – Само положителни. Организацията беше много добра, изключително стройна. За 13-ти август, денят на състезанието, имахме програма по часове. Марти трябваше да стане в 6 часа местно време, което е 1 източноевропейско. Приготви се, закусихме и един автобус дойде да вземе всички деца, за да ги отведе в училището, където щеше да се състои олимпиадата. Всъщност това е стандарт там – родителите не ходят и не влизат в училището на детето си. Ние – майките и бащите, май бяхме по-емоционални от тази раздяла, защото сме свикнали да сме заедно до последния момент.
След състезанието имаше отборни игри, като във всеки отбор имаше деца от различни класове и различни държави. Децата се забавляваха да мислят логически.
Гала вечерята и награждаването бяха изключително тържествени. Присъстваха министърът на образованието на Сингапур, официални лица и големи имена от областта на математиката, защото в Азия SIMOC е популярно и престижно състезание. С церемонията по връчването на медалите организаторите успяха да накарат децата да се чувстват наистина специални.
Мартин – Бях много горд, когато ми връчиха златния медал.
Имаше ли сценична треска преди състезанието? След като приключи коментира ли с някого задачите?
Мартин – Не, не се притеснявах нито в Сингапур, нито на другите състезания, защото се чувствам добре подготвен. Понякога, когато задачите са по-трудни, след като изляза усещам леко притеснение и коментираме със съучениците си. В Сингапур бях убеден, че съм си решил задачите и бях спокоен.
Даниел К. – Ние никога не проверяваме задачите с него. Достатъчно ми е да го попитам: „Какво става? Реши ли задачите?“, а той обикновено отговаря: „Да“. Всъщност по отношение на математиката с майка му не можем да му помогнем повече от това да сме му морална подкрепа.
Отиде ли за победа в Сингапур?
Мартин – Да, аз винаги искам да победя, защото мисля, че иначе няма смисъл да се явявам.
Даниел К. – Победата Мартин извоюва със собствени сили, но пътуването ни до там би било невъзможно без помощта на хората, които повярваха в него и ни подадоха ръка. Ето защо от името на цялото семейство бих искал да изкажа специални благодарности на кмета на Габрово Таня Христова, която прие присърце нашата молба за съдействие, както и на членовете на Общинския съвет на града, гласували отпускането на част от необходимите средства за пътуването. Също така сме дълбоко признателни за финансовата подкрепа на г-жа Милена Богданова, г-н Емил Гатев и г-н Валентин Ганев – членове на борда на Директорите при „Идеал Стандарт – Видима“ АД, на г-н Ангел Велчев – управител на фирма „Балканско ехо“ ЕООД, както и на г-н Момчил Кънев – управител на фирма „Никипласт – М“ ООД. Искаме да изразим искрената си благодарност и на г-жа Николинка Хинкова – директор на Център за професионално развитие към „Мехатроника“ АД.
Какво ви впечатли в този далечен град-държава?
Мартин – Много е различно от тук. Имат изключително строги закони и много глоби, дори за дъвчене на дъвка на публично място ще ви глобят 500 сингапурски долара. Много зелен град е. Засадени са много дървета и ще засаждат още, защото така понижават средните температури.
Даниел К. – Удиви ни редът и дисциплината във всяко отношение – от улицата до организацията и провеждането на олимпиадата. Също така предварително ни обърнаха внимание, че образователната система в Сингапур е една от най-добрите в света. Училищата, които видяхме, разполагат с отлична база, за която би им завидял и професионален отбор по футбол.
Марти, имаш много награди от математически състезания. Кои са ти най-ценни? Имаш ли стена на славата вкъщи?
Да, наградите са много. Вкъщи имам специална витрина, в която подреждаме спечелените медали и купи, а грамотите вече напълниха цял шкаф.
Особено скъпа за мен е победата, която постигнах в 4-ти клас на „Австралийско кенгуру“, математическо състезание само на английски – 30 задачи за 60 минути. Тази година спечелих „Пролетни математически състезания“ за 6-ти клас и съм много щастлив, защото все не успявах да го направя до сега, а се явявам за трети път. Златният медал от Сингапур също се нарежда сред най-ценните ми отличия.
Какво правиш, когато не решаваш задачи?
Играя компютърни игри и програмирам на програмния език C++. Явявам се и на състезания по програмиране. Миналата година бях първи, а тази съм втори в ранг листата на състезателите от моята възрастова група.
Какво е да имаш вкъщи талант?
Габриела К. – Да имаш талант вкъщи е голяма радост и гордост, но и голяма отговорност и инвестиция на време и средства. Има много талантливи деца като него, но те трябва да бъдат подкрепяни. Родителите правим всичко по силите си, но те не винаги стигат.
Източник: Община Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
За втора поредна година в Дряново ще се състои фестивалът „Тук и сега“ – едно събития, измислено и организирано от младите хора в града. Планирани са музикален концерт, размяна на книги, куиз вечер, прожекция на филм, групова тренировка и др.
Всички събития ще се проведат в парк „Максим Райкович“, срещу часовниковата кула, с вход свободен. Програмата ще започне на 12 август с концерт на група Молец и талантливите млади изпълнители GoGo, Toria, ZoV & Vakavliev.
На 13 август организаторите са предвидили занимания и за здрав дух, и за здраво тяло. Инструкторката по пилатес и йога Йоанна Петрова от FitLab ще се погрижи за добрия тонус с групова тренировка от 19.00 ч., а след това ще има мозъчна атака с куиз вечер за обща култура. Вечерта ще приключи с прожекция на новия български комедиен филм „Брънч за начинаещи“ – в парка, под звездното дряновско небе.
И двете вечери ще продължи инициативата „Книга за книга“ – всеки може да донесе книга от личната си библиотека и да вземе друга. Целта е обмен на заглавия, впечатления и приятен разговор за литература.
12 АВГУСТ (сряда)
19:00ч. „Книга за книга“ – донеси книга, вземи си друга, обсъди заглавия и автори с други читатели
20:00ч. Концерт на група МОЛЕЦ, GoGo, Zov&Vakavliev, Toria
21:30ч. Коктейли и музика
13 АВГУСТ (четвъртък)
19:00ч Групова тренировка с Йоанна Петрова от FitLab
20:00ч. Куиз вечер за обща култура
21:30ч. Прожекция на филма “Брънч за начинаещи” Ще бъде хубаво – не някога и някъде, а тук и сега!
Фестивалът се организира по случай Международния ден на младежта, който се отбеляава редовно в Дряново от дълги години.
За трета поредна година Младежки център – Габрово организира инициативата „Персеиди и китари“, която ще се проведе на 12 август от 20.00 ч. в местността Градище. Събитието се организира от Младежки център – Габрово и целта му е да отбележи Международния ден на младежта с преживяване, посветено на природата, музиката и летните нощи, а също така и да напомни колко са важни младежките дейности и политики на местно, национално, европейско и международно ниво – за развитието на младите хора и техните умения.
Вечерта е в пика на метеорния поток „Персеиди“ – едно от най-красивите и очаквани астрономически явления през годината. В продължение на няколко дни Земята преминава през шлейф от частици, оставени от кометата 109P/Swift-Tuttle.
Тези частици изгарят в атмосферата над нас и ние ги виждаме като ярки падащи звезди. На тъмно и високо място могат да бъдат забелязани около 100 падащи звезди на час. На Градище, заради близостта на града, броят им е значително по-малък, но все пак много по- голям, отколкото в обикновена лятна вечер.
Младежкият център кани и всички млади хора, които свират на китара, да се включат – независимо от професионалното им ниво. Събитието е различно – то не е концерт, а споделено преживяване, в което всеки участва по свой начин. Няма сцена или официална програма, няма предварително обявени изпълнители и разделение между публика и артисти. Всеки е добре дошъл да пее, свири или просто да преживее звездопад, изпълнен с музика, падащи звезди и желания.
За да улесни всички желаещи да се включат, Младежки център – Габрово осигурява безплатен транспорт до местността Градище. Електрическият автобус ще тръгне в 19:30 ч. от пл. „Възраждане“, а обратно към града в 00:00 ч. – от паркинга до поляната. Вземете със себе си връхна дреха и одеяло или шалте! За повече информация тел. 0887907075.
Градският часовник на едно населено място е символ на неговия духовен и стопански просперитет. Това заяви Венцислав Симеонов от екипа на Исторически музей – Дряново, гост в новия епизод на първия музеен подкаст у нас „Музеят говори“. Именно с неговото участие стартира и новата рубрика на предаването „Непознатите дряновци“.
В разговор с водещата Мая Денчева Симеонов, който навива градския часовник от 2021 година насам, разказа увлекателната история на часовниковия механизъм и на часовниковата кула в града, от появата им през Възраждането, през годините на социализма, чак до днешния ден.
По думите му историческите данни сочат, че първата часовникова кула в Дряново е построена през 1778 година, което я нарежда сред първите десет подобни съоръжения по българските земи. Симеонов представи и една от версиите за нейното изграждане: макар в края на XVIII век Дряново да е част от Османската империя, градът е бил икономически развит, а часовниковата кула се явява логичен резултат от този подем. Тя е издигната с финансовата подкрепа на местни занаятчийски сдружения (еснафи), за които е била необходима, за да регламентират производствният процес. „Часовниковата кула има изключително силно влияние на целия обществен живот. Чрез нея се регулира времето. Тя е и форма на справедливост и именно тя прави едно населено място град“, коментира Симеонов.
Сто и пет години след построяването на първата часовникова кула, механизмът ѝ е заменен с нов, дело на двама тревненски майстори – Генчо Колев и Христо Василев, през 1883 година. Той работи до 1945 година, когато самата кула е съборена. Нейното „тиктакащо сърце“ обаче е спасено от местните жители, съхранено и предадено по-късно на дряновския музей.
Години след разрушаването на кулата се заражда инициатива за нейното възстановяване, обединила местни културни дейци – сред тях творецът Иван Койчев и етнографът Бонка Тихова. Усилията им се увенчават с успех и на 8 септември 1984 година часовниковата кула, с работещия век по-рано механизъм, е официално открита наново. Самият механизъм е възстановен година по-рано, през 1983 г., от майстор Илия Ковачев, който изковава липсващите му части. Днес неговият син, Иван Ковачев, продължава делото на баща си, като се грижи за техническата поддръжка на механизма и отстранява евентуални повреди.
Разказаната от Симеонов история разкрива и любопитен детайл около самото местоположение на новата кула. Архитект Илия Лефтеров е трябвало да търси подходящо място за нейното изграждане, тъй като до средата на 80-те години на нейното оригинално място вече били построени сградите на Община Дряново и на полицията.
В новия епизод на „Музеят говори“ зрителите ще видят в детайли как се навива часовникът, как се извършва неговото сверяване и как изглежда кулата отвътре – до самото „сърце“, което неуморно отмерва времето на града. Часовниковата кула е висока 22 метра и разполага с над 70 стъпала. Механизмът се задвижва от два тежести от по 80 килограма, чието издигане се извършва на всеки 24 часа. Кулата има два циферблата, от северната и южната ѝ страна, а камбанен звън известява всеки половин час с един удар и всеки кръгъл час.
Целият епизод с участието на Венцислав Симеонов може да бъде изгледан в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.
