снимка: Община Габрово

Златен медал спечели шестокласникът от ПМГ „Академик Иван Гюзелев“ Мартин Копчев в Сингапурската международна математическа олимпиада на предизвикателствата – SIMOC 2016 г. Подобно на спортистите ни в Рио и той трябваше да вземе предварително квота, за да има правото да се яви на голямото състезание. Също като представителите ни в индивидуалните дисциплини, той разчита само на себе си, за да победи. И вече е притежател на медала с най-голяма стойност.

Да се качиш за пръв път на самолет, да прекараш 13 часа във въздуха, да прелетиш 9400 км, да станеш в 1 часа през нощта (източноевропейско време), да те заведат в приятно, но непознато място, за да решаваш задачи по математика на английски език, преборвайки се със 760 конкуренти от 15 страни и то … за удоволствие. Да, правилно прочетохте – за удоволствие, защото математиката е удоволствие за тринадесетгодишния талант от Габрово.

Последният успех на Мартин в Сингапур е само повод да разговаряме за многобройните му успехи. С него се срещаме в парк „Маркотея“, като до него, както обикновено, са родителите му – Даниел и Габриела Копчеви. Мартин изглежда спокоен, макар че казва, че еуфорията от случилото се само преди няколко дни не е отминала и говори също толкова спокойно за себе си, за състезанията и за победите си.

Как стигна до пътуването за Сингапурската международна математическа олимпиада на предизвикателствата /SIMOC/?

Спечелих правото да се явя на SIMOC след като станах първи на предварителния кръг, който се нарича Сингапурско-азиатска училищна математическа олимпиада-SASMO и се проведе през месец април тази година. За 6-ти клас участваха 2405 деца от 18 страни и аз постигнах най-високия резултат – 82 от възможни 85 точки.

снимка: Община Габрово

Как протече подготовката ти за олимпиадата?

В последната година се подготвям основно в школата към института по математика и информатика към БАН, а мои преподаватели там са доц. Емил Колев и Невена Събева. Преди това мои учители бяха Росица Коева и Христина Георгиева.

Решавах много задачи само на английски език, защото от татко знам, че успехът е 90% труд и 10% талант. Условията на задачите трябваше да са на български и на английски, но бях решил да чета само английския текст. Не исках да се обърквам от превода.

Изненада ли те нещо на самото състезание?

Аз не бях изненадан, защото както вече споменах, бях решил да чета задачите на английски. Някои от децата бяха неприятно изненадани, защото липсваше текст на родния им език. Все пак на по-малките задачите бяха на български, нашите бяха само на английски. Това изобщо не ме притесни, разбрах условията без проблем. Малко по-трудно ми беше с решаването на самите задачи.

Но все пак си се справил отлично – решил си 23 от 25 задачи?

Е, да справих се и имам 79 точки от 85 възможни, което е втори резултат в моята категория.

Казваш, че нямаш проблем с английския език. Кой те подготвя? 

Уча английски от първи клас в школа Интензив. През първите години преподавател ми беше Деси Баръмова, а сега е Рая Очипалска. Освен това ми е приятно да се занимавам с него. Усетих силата да говориш чужд език не само на състезанието, а и през целия ми престой там. Имахме водач на българската група и се случваше той да говори на мен, а аз да превеждам за останалите.
Какви впечатления остави у вас участието в SIMOC? /Питам Мартин и неговия баща, защото в Сингапур пътуват заедно./

Даниел К. – Само положителни. Организацията беше много добра, изключително стройна. За 13-ти август, денят на състезанието, имахме програма по часове. Марти трябваше да стане в 6 часа местно време, което е 1 източноевропейско. Приготви се, закусихме и един автобус дойде да вземе всички деца, за да ги отведе в училището, където щеше да се състои олимпиадата. Всъщност това е стандарт там – родителите не ходят и не влизат в училището на детето си. Ние – майките и бащите, май бяхме по-емоционални от тази раздяла, защото сме свикнали да сме заедно до последния момент.

След състезанието имаше отборни игри, като във всеки отбор имаше деца от различни класове и различни държави. Децата се забавляваха да мислят логически.

Гала вечерята и награждаването бяха изключително тържествени. Присъстваха министърът на образованието на Сингапур, официални лица и големи имена от областта на математиката, защото в Азия SIMOC е популярно и престижно състезание. С церемонията по връчването на медалите организаторите успяха да накарат децата да се чувстват наистина специални.

Мартин – Бях много горд, когато ми връчиха златния медал.

Имаше ли сценична треска преди състезанието? След като приключи коментира ли с някого задачите?

Мартин – Не, не се притеснявах нито в Сингапур, нито на другите състезания, защото се чувствам добре подготвен. Понякога, когато задачите са по-трудни, след като изляза усещам леко притеснение и коментираме със съучениците си. В Сингапур бях убеден, че съм си решил задачите и бях спокоен.

Даниел К. – Ние никога не проверяваме задачите с него. Достатъчно ми е да го попитам: „Какво става? Реши ли задачите?“, а той обикновено отговаря: „Да“. Всъщност по отношение на математиката с майка му не можем да му помогнем повече от това да сме му морална подкрепа.

Отиде ли за победа в Сингапур?

Мартин – Да, аз винаги искам да победя, защото мисля, че иначе няма смисъл да се явявам.

Даниел К. – Победата Мартин извоюва със собствени сили, но пътуването ни до там би било невъзможно без помощта на хората, които повярваха в него и ни подадоха ръка. Ето защо от името на цялото семейство бих искал да изкажа специални благодарности на кмета на Габрово Таня Христова, която прие присърце нашата молба за съдействие, както и на членовете на Общинския съвет на града, гласували отпускането на част от необходимите средства за пътуването. Също така сме дълбоко признателни за финансовата подкрепа на г-жа Милена Богданова, г-н Емил Гатев и г-н Валентин Ганев – членове на борда на Директорите при „Идеал Стандарт – Видима“ АД, на г-н Ангел Велчев – управител на фирма „Балканско ехо“ ЕООД, както и на г-н Момчил Кънев – управител на фирма „Никипласт – М“ ООД. Искаме да изразим искрената си благодарност и на г-жа Николинка Хинкова – директор на Център за професионално развитие към „Мехатроника“ АД.

Какво ви впечатли в този далечен град-държава?

Мартин – Много е различно от тук. Имат изключително строги закони и много глоби, дори за дъвчене на дъвка на публично място ще ви глобят 500 сингапурски долара. Много зелен град е. Засадени са много дървета и ще засаждат още, защото така понижават средните температури.

Даниел К. – Удиви ни редът и дисциплината във всяко отношение – от улицата до организацията и провеждането на олимпиадата. Също така предварително ни обърнаха внимание, че образователната система в Сингапур е една от най-добрите в света. Училищата, които видяхме, разполагат с отлична база, за която би им завидял и професионален отбор по футбол.

Марти, имаш много награди от математически състезания. Кои са ти най-ценни? Имаш ли стена на славата вкъщи?

Да, наградите са много. Вкъщи имам специална витрина, в която подреждаме спечелените медали и купи, а грамотите вече напълниха цял шкаф.

Особено скъпа за мен е победата, която постигнах в 4-ти клас на „Австралийско кенгуру“, математическо състезание само на английски – 30 задачи за 60 минути. Тази година спечелих „Пролетни математически състезания“ за 6-ти клас и съм много щастлив, защото все не успявах да го направя до сега, а се явявам за трети път. Златният медал от Сингапур също се нарежда сред най-ценните ми отличия.

Какво правиш, когато не решаваш задачи?

Играя компютърни игри и програмирам на програмния език C++. Явявам се и на състезания по програмиране. Миналата година бях първи, а тази съм втори в ранг листата на състезателите от моята възрастова група.

Какво е да имаш вкъщи талант?

Габриела К. – Да имаш талант вкъщи е голяма радост и гордост, но и голяма отговорност и инвестиция на време и средства. Има много талантливи деца като него, но те трябва да бъдат подкрепяни. Родителите правим всичко по силите си, но те не винаги стигат.

Източник: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730