

Култура
„От раклата на баба” до 15 септември в Дечковата къща

снимка: Община Габрово
В миналото чеизът е важна част от живота в едно семейство. Много от вещите са създавани, благодарение на уменията на жените в различните домашни занятия – предене, тъкане, плетене, шиене. Един чеиз съдържа дрехите и предметите, с които девойката отива в новия си дом, когато се омъжи и стане невеста. Чеизът се е съхранявал в ракли, които и днес могат да се открият по таваните на по-старите къщи.
Това е едно забравено вече наследство от нашите баби.
Регионален исторически музей – Габрово, институцията която пази в архивите си огромна колекция от предмети на бита в миналото, осъзнати днес като част от духовното наследство на българския народ, връща спомена за чеиза. Това става с изложбата „От раклата на баба”, която от днес може да се види на чардака на Дечковата къща. Експозицията ще остане там до 15 септември, период достатъчен за посетителите от всяка възраст да се запознаят с интересни и близки до нашата душевност предмети. Някои от тях са закупени или наследени, други лично изработени.
„Български обичай е на своята сватба младоженците да получават подаръците от роднините и близките, това се нарича чеиз или още даровете на булката. Традиция е тези дарове да се наследяват. Не е прието да се подаряват или дават на други хора, ако семейството няма деца, чеизът се връщал на родителите на булката”, разказва историкът Николета Маринова, която организира изложбата „От раклата на баба”.
По нейните думи, сведения за габровския чеиз черпим от разкази на хора от местните села. Информацията е събрана от специалистите на Регионален исторически музей – Габрово през 70-те години на миналия век.
„В състава му основно преобладават дрехи, тъкани, накити, битови предмети, пари, срещат се дори имоти. Но основно място заема облеклото – различно по изработка и материал, основно памучно и кенарено. Украсено с шевици и гайтани. Като дар се срещат и кърпите за глава, салтамарки, престилки, рокли, разбира се чорапи, пешкири, черги и др.
Пешкирите заемат голяма част от бита в миналото. Това се обуславя не само от чисто практическата им функция, а и от обредната. Окачвали се на престилката на момата, на поясът на момъка, като украса на стаята. Пешкирът е и допълнителен елемент в обредите за различните празници и обичаи. Поради това се среща и в голямо разнообразие, относно материал, украса и размери.
Възглавницата също е често срещан предмет, който има практическа функция и е важен декоративен елемент в бита.
Голямо място заемат и накитите и то като подарък от страна на мъжа, най-често като сватбени дарове. Най-многобройни и разнообразни са пафтите, гривните, обеците, пръстените. По-скъпите предмети от благороден метал са изработвани специално от майстори-златари.
Раклите, обикновено богато украсени, били необходими, за да се прибират вещите”, разказва още историкът Николета Маринова.
Посетителите на изложбата могат да видят оригинален брашовски сандък от фонда на РИМ – Габрово, който е от края на XIX. Той е с метален обков и украса в различни цветове.
Голяма част от поставените в него предмети са домашно тъкани. В по-ранните години все още не се купува готова продукция от пазарите, а само суровините, които се ползват при изработката. По-късно за градското по заможно население това става навик. С развиването на пазара, навлизат фабричните тъкани и нараства значението на занаятчийските произведения.
Ценното на изложбата „От раклата на баба“ е, че показва запазеното наследство от недалечното минало. Наследство, на което за съжаление днес не се обръща голямо внимание.
Регионален исторически музей – Габрово и НЧ „Христо Ботев 1929“ в село Донино са организаторите на изложбата. Сътрудничеството между двете институции стана традиционно. През февруари съвместно с Дома на културата „Емануил Манолов“, музеят и читалището представиха традиционни габровски ястия в кратък филм, заснет от екип на телевизия „Дестинация България“ в Дечкова къща.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Културапреди 6 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Новинипреди 6 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Културапреди 4 дни
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие
-
Кримипреди 6 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи
-
Новинипреди 5 дни
Монтираха два от пилоните с осветление на стадион „Христо Ботев“ (Видео)
-
Културапреди 5 дни
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“
-
Новинипреди 4 дни
Валери Божинов стана спортен директор в Севлиево
-
Културапреди 6 дни
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир