Новини
Цветан Василев: Хапката Виваком е твърде голяма за алчния Пеевски

снимка: vassilev.bg
Цветан Василев публикува статия, със заглавие „Хапката Виваком – прекалено голяма за алчната паст на Пеевски“ в личния си сайт днес.
В нея габровецът коментира какво се случва с компаниите, свързвани с Делян Пеевски, с медии и „обслужващи го“ държавни структури.
Публикуваме съдържанието на статията, без редакторска намеса.
„Тъмнокафявият сайт на Бозукова изплака болката на нейния ментор – ненаситния Пеевски, че сделката за Виваком или по-скоро „отредените“ му 33% от телефонния оператор му се изплъзват. Разбираемо е изнервянето на „бизнесмена“, след като „перлата“ му Булгартабак е със затихващи функции, а системата му за източване на фондове чрез строителни компании „пощенски кутии“ беше осветена. Виваком и Дунарит останаха последните му надежди. А може би и единствен начин да откупи благоволението на своите господари, уверили се в неговата непочтеност.
Стилът е типичен за съответното същество, кой знае защо припознато от някои като „национално богатство“. Под мотото за защита на обществения интерес (пази, боже) недосегаемият господин се опитва да отклони вниманието от наглата кражба, наречена нескромно търг за продажба на необслужван заем от компания-майка на Виваком. Естествено с крайна цел да се добере до това, което му отказах през 2014 г. Но понеже апетитът му очевидно се е увеличил, злите езици говорят, че е спазарил 33% от баницата за себе си и още някои фактори. Говорят още, че очаква от това не по-малко от 100 милиона евро. Какъв борец за защита на обществения интерес! А и как да не е, когато има поддръжката на цялата държавна машина – най-вече на изпълнителната власт, защото машинациите му продължават да минават, но и на репресивната, тъй като тя му е основното оръжие срещу политическите и икономическите му противници.
Малко предистория
Следните факти свидетелстват до каква степен Фондът за гарантиране на влоговете на гражданите, който е подопечен на финансовия министър, за който отдавна е известно, че е пионка на Пеевски, е защитил интересите на кредиторите на КТБ:
- Пеевски придоби Техномаркет, без да влезе и лев в КТБ. Причината – квесторите, синдиците и държавните институции позволиха делът на основния акционер да падне на 15% след фиктивно увеличение на капитала за сметка на оборотния капитал. Загубата за КТБ от това е над 50 милиона лева.
- В обезпечение на ангажименти на Водстрой 98 към ПИБ след машинации на измамника и доверено лице на Пеевски и лично подчинената му прокуратура Бисер Лазов попадна сградата на София Прес. Пряката загуба за КТБ от това е 20 милиона лева. Прокуратурата и БНБ са уведомени. Познайте каква е реакцията?…
- Проспано е ограбването на активите на стъкларския завод Рубин в Плевен от партньора на Пеевски по кражби и изнудване Александър Сталийски, въпреки че 80% от акциите на завода са заложени в КТБ. Загубата за КТБ от това е 70 милиона лева.
- Тандемът Веселин Бушев (по стечение на обстоятелствата свидетел по зашеметяващия доклад на Аликс Патнерс…чудя се защо ли?) – Бисер Лазов източи под носа на синдиците и прокуратурата активи на ИПС, включително и вземания от АПИ, за над 50 милиона лева.
- Вездесъщият и готов на всичко измамник Бисер Лазов успя да окраде чрез фиктивни цесии централата на КТБ, 50% от две газови компании, редица имоти в Обзор, Разлог, Горна Оряховица, Велико Търново и София на реална стойност над 100 милиона лева. За всичко това прокуратурата и синдиците са сигнализирани. Няма смисъл да коментирам липсата на реакция от тяхна страна.
- Позволиха на Пеевски да си спести 80 милиона лева, които дължеше на КТБ за изграждането на неговото печатарско бижу – новата му печатница. Няма да се учудя, ако сега я придобие чрез някой от камикадзетата ЧСИ (Якимов, Бъзински) на 10-15% от цената.
- Докато Пеевски си разиграваше спокойно с помощта на небезизвестния Петър Манджуков операции по доказване на доходи чрез акциите на Булгартабак, въпросните защитници на интересите на банката (синдици) отказаха да гласуват срещу мениджмънта на Булгартабак, номиниран от Пеевски и работещ в ущърб на миноритарните акционери, каквато е и КТБ. Загубата за КТБ от това се измерва с над 40 милиона лева.
- Селективният престъпен подход към атакуването на цесиите цели само едно – контрол от страна на Пеевски на всичко и респективно осребряване на заслугите му по сриването на КТБ. Как иначе да си обясним двойния аршин, прилаган в редица фрапантни случаи, като например цесията на ПИБ, освен с интересите на Пеевски и голямата грижа на управляващите да не се гътне „перфектната“ банка.
- Само от неадекватните действия и липсата на стратегия за максимизиране на стойността на активите на КТБ (каквато предложих през есента на 2015 г. в последен опит да отворя очите на правителството на Борисов) са загубени над 600 милиона лева от фирми, преминали в ръцете на други кредитори (Петрол, ХК Костенец, Телиш).
- В същото време с лека ръка се разграбват или се позволява разграбването на активи от фирми, несвързани с КТБ за над 150 милиона лева – Оранжерии Петрич (може би заради близостта на собственика им Велин Георгиев с Бисер Лазов), Генимекс, Интерхотели – Велико Търново, Странд Бургас и други.
- Междувременно единственото добре усвоено от Пеевски и компания упражнение – безцеремонните кражби, се практикуват при и без това „постната“ маса на несъстоятелността. От нея, по неофициални данни, чрез подставени юридически кантори под контрола на бившата касичка на Владимира Янева – Момчил Мондешки и неговия приятел Матей Матев, приближен до Позитано, досега са източени над 120 милиона лева за правни услуги. Казват, че 75% от тях се връщали в брой на Пеевски и сие. Ако някой се интересуваше, щеше досега да провери случая след толкова сигнали. Вярвам, че тези, от които зависи това, не са заинтересовани. Защо ли? За едни месечни абонаменти говоря, господа от прокуратурата, ДАНС и НАП!
Мога да продължа с изброяването, но и това би трябвало да е достатъчно да предизвика интереса и на обществото в държава-членка на Европейския съюз. За жалост, при нас това не е така. Очевидно, за всички е много по-лесно да хвърлят вината върху мене. Това, че парите няма да се върнат, не ги интересува. Цинизъм е, че точно тези, които са клекнали в неприлична поза на Пеевски и компания, трябва да защитават интереса на обществото!
Да се върнем на „Бозукините вълнения“
Що се отнася до активите, които оплакват Бозукова и Крачунов, те са единствените, които ще могат да се осребрят относително добре. Причината е една-единствена: не преминаха през месомелачката на Пеевски, независимо от непрекъснатите опити за това.
На широката публика сигурно не е известно, че от няколко месеца контролираната от Пеевски КЗК (преди чрез Петко Николов, а сега чрез Юлия Ненкова) не разрешава увеличение на капитала на Дунарит с 60 милиона лева, предназначени за погасяване на задълженията на Хедж Инвестмънт – компания, която е записана на моя сметка. Компания, която беше спасена през 2014 г. от лапите на Пеевски и Сталийски, които опитаха чрез Лазов да наложат лица от техния кръг, и по-специално Мирослав Миленов (за бизнес историята на този герой ще говорим в друг формат, когато му дойде времето), за изпълнителен член на борда с цел овладяване на Дунарит и Авионамс.
В същото време и правителството, и прокуратурата си затварят очите пред поредния опит на Пеевски да овладее Дунарит чрез никому неизвестната фирма Виафот от Вирджинските острови, откупила вземанията на Едуардо Миролио. Фактът, че компания с 500 лева капитал има претенции за десетки милиони към предприятие от отбранителната промишленост, не смущава иначе бдителните държавни институции. Министър Лукарски беше готов да отнеме лиценза на предприятието заради „заплаха за националната сигурност“ от мене и да го постави в зависимост от Пеевски и мераклията Петър Манджуков. Това е „държавническо“ мислене!
Сега, обаче, всички удобно мълчат. Както мълчат по отношение на безобразното източване на Булгартабак чрез знайни и незнайни фирми на Пеевски, известни и на ДАНС, и на НАП, и на прокуратурата. За да им освежа паметта, ще им припомня част от тях – Булгартабак Трейд Дубай, Тобако ЕМЕА, Ти Джи Ай Мидъл Ийст. Там въобще не става въпрос за пране на пари в огромни мащаби. И там въобще не са намесени марионетките на Пеевски Александър Ангелов и Венцислав Чолаков.
Случаят Авионамс пък от своя страна е еманация на цинизма и шизофренията в поведението на държавните институции. Хем държавата тържествено обяви, че го е придобила, хем КОНПИ го търси от мене. Решението на правителството да закупи Авионамс за 28 милиона лева е добро само за държавата и по-скоро за тези, които са си я приватизирали, тъй като само печалбата от договора с НАТО, който бе подписан през 2014 г., въпреки усилията на всички да го спрат, ще донесе над 50 милиона лева печалба. Отсега бих могъл да предположа в чий джоб ще отиде лъвският пай от това. И за чия сметка ще бъде! Само да припомня, че същата тази компания беше закупена от държавата за повече от 70 милиона лева без никакъв потенциал, без лицензи и договори.
За Виваком
Случаят Виваком представлява особен раздел от сагата КТБ. Виваком беше не просто най-големият актив, придобит чрез финансиране от банката – той беше и най-желаната хапка за ненаситния Пеевски и неговите ментори. След като с лека ръка правителствата на Плевнелиев (уж Близнашки), а след това и на Борисов, отхвърлиха предложението за възстановяване на КТБ, включващо естествено всички активи (и Виваком), започна масовото им разграбване от кликата на Пеевски с помощта на подопечните им квестори и синдици, под благия поглед на институциите, призвани да защитават обществения интерес.
Овладяването на мениджмънта на Виваком от владеещите несобственици Велчеви-Пеевски очевидно не представляваше трудност при наличието на готовия на всяко подчинение само и само да защити личния си интерес Атанас Добрев. Естествено, в източването беше включен веднага Телелинк на Любомир Минчев (какво стечение на обстоятелствата: хем партньор на Спас Русев, хем бивш собственик на Канал 3), както и много други знайни и незнайни герои, уредени на вимето на Виваком от Велчеви и Пеевски. За да стигнем и до отбора на народа, щедро финансиран от компанията без никаква логика (за да зарадват Пеевски и Сталийски).
Неприлично наведеният тогавашен Председател на КЗК разреши сделка, която бе в ущърб на кредиторите на КТБ, и допусна последващо акциониране на ВТБ при положение, че ВТБ е в списъка за санкции на САЩ и ЕС. Истината е, че единствената спирачка за тази безобразна кражба от страна на кликата Велчеви-Пеевски с помощта на руската банка се оказа Дмитрий Косарев. Той, разбира се, има ангажимент да възстанови финансирането от КТБ за придобиването на този актив. Това финансиране надхвърля значително размера на компенсацията, определена предварително при сделката на Спас Русев в размер на около 115 милиона евро, която е очевидно одобрена от правителството. За разликата до 500 милиона евро, колкото е реалната стойност на пакета, финансиран от КТБ, отговорни са българските държавни институции, срещу които ще предявя поредния иск в Страсбург.
В тази сметка не включвам пазарната стойност на НУРТС, придобит от Виваком на смешна цена и служещ сега като разменна монета на лакомниците, управляващи Виваком, при оттъргуването на безобразната кражба на Виваком с т. нар. държава. Естествено, за моя сметка и за сметка на кредиторите на КТБ.
Едва ли на широката публика е известно, че „обективната“ БНТ се излъчва безплатно в продължение на повече от 2 години с щедрото спонсориране на Виваком. В ущърб на НУРТС и на Виваком. Задълженията са за повече от 30 милиона лева, но какво от това! Нали журналисти на БНТ лапат кебапчета в Белград на държавна софра, за да отразяват обективно процеса на века. А групата от златотърсачи-престъпници, вкл. Велчеви – Пеевски – правителство, ще се компенсира от печалбата от препродажбата на телекома, която се оценява скептично на повече от 300 милиона евро!
Засега, обаче, голямото плюскане се отлага. Благодарение на Косарев. И на мене.
А дотогава, в един по-добър свят, НАП и прокуратурата биха потърсили отговорност от ГМ Прес, Стандарт и Блиц, излизащи благодарение на десетки милиони левове неразплатени задължения на техния „гуру“ към банката. Ако не друго – поне да спрат да излизат още две тъмнокафяви медии на Пеевски! Едва ли някой би загубил нещо от това!…“
Официално изявление на Цветан Василев, публикувано на личната му страница.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Икономика
Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?
Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово
В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.
Може би тези проблеми вълнуват и вас?
Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.
Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?
Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.
Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.
Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.
Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?
За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.
Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.
Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.
Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.
Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.
Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.
Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.
В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.
Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.
Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.
Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.
Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.
И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Икономика
Български фермерски пазар в Габрово

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.
Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.
Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.
Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.
Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.
И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.
Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Култура
Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.
На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.
Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.
Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

-
Кримипреди 6 дниСанкционираха шофьор на бус, влязъл в насрещното на кръговото на Шивара
-
Кримипреди 4 дниЗакопчаха 46-годишен заради марихуана и незаконен боен пистолет (Снимки)
-
Културапреди 6 дниМузеят на хумора и сатирата предписва „Виц-терапия“ за Деня на четенето
-
Културапреди 5 дниКметица меси питка за Валентин Велчев
-
Културапреди 5 дниКарнавалът в Габрово през 2027 година ще се проведе на 22 май
-
Кримипреди 6 дни18-годишна пострада при катастрофа на пътя между Габрово и Трявна
-
Културапреди 4 дниИван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“
-
Икономикапреди 3 дниБългарски фермерски пазар в Габрово









