Свържи се с нас

Култура

Първи национален панаир на музейната книга

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Първи национален панаир на музейната книга се провежда на 10, 11 и 12 юни в Етнографски музей на открито „Етър”. Събитието има за цел да популяризира качествените издания на българските музеи и галерии. Организаторите са убедени, че сборниците с научен характер, които тези институции издават, заслужават да бъдат по-разпознаваеми и продаваеми у нас и в чужбина.

Институтът за приложна музеология, Етнографският музей на открито „Етър”, ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий” и издателство „Фабер” са институциите, които осъществяват Първия национален панаир на музейната книга.

13323421_1293205820719094_8723074748670085652_o

снимка: ЕМО „Етър“

На 10 юни следобед е предвидено провеждането на кръгла маса „Музейната книга в пространството на съвременните културни общувания”, чиито модератор е проф. д-р Николай Ненов.

Доц. д-р Евгения Русинова от Университета по библиотекознание и информационни технологии ще представи своето виждане върху темата „Музейните издания: маркетингови и PR функции”.

Чл.-кор. проф. Васил Николов от НАИМ ще говори за „Музейната археология: научното изследване и неговото публикуване”.

Виждането си върху процесите, които движат „Етнографската тематика в съвременната музейна книжнина” ще представи проф. д-р Николай Ненов от Регионален исторически музей – Русе.

Проф. д.и.н. Вера Бонева от Институт за приложна музеология ще изнесе доклад на тема „Националните музеи в България: академичен профил и книжовно издателска дейност”.

Участниците в кръглата маса ще научат каква е научната продукция и издателската дейност на Регионалния исторически музей в Кюстендил от неговия представител Валентин Дебочички.

„Академично издателство и музей: съдържателно взаимодействие с добра перспектива”, това е темата на доклада на проф. д.п.н. Тодор Галунов от Великотърновски университет „Св. св. Кирил и Методий”.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

От особено значение за Първия национален панаир на музейната книга е 11 юни.

През целия ден на територията на ЕМО „Етър” ще се осъществява търговска дейност и обмен на музейни книги и сувенири. Предвидено е да се реализират срещи и договаряния между представители на различни издателства и музеи.

В 10:00 часа ще бъде обявено официалното откриване на форума, по време на което ще бъдат прочетени поздравителните адреси от страна на Вежди Рашидов, министър на културата, Таня Христова, кмет на Община Габрово, проф. д-р Христо Бонджолов – ректор на ВТУ „Св. Св. Кирил и Методий”, Борис Хаджийски, директор на РИМ – Пазарджик и председател УС на Сдружение „Български музеи“, доц. д-р Светла Димитрова, директор на ЕМО „Етър“ и Нейко Генчев , управител на Издателство „Фабер“ и съпредседател на Института за приложна музеология.

На 11 юни в ЕМО „Етър” може да се разгледа арт ателие на художници-докторанти по изобразително изкуство във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“.

От 13:00 ч. на откритата сцена в ЕМО „Етър” ще бъде показан спектакъла „Равноденствие“, едно представление на артистичен екип към Сдружение „Артпиерия”, Бургас.

През този ден от Панаира предварително обявено жури ще събере данни за осъществената търговската и обменна дейност.

Целта е отличаване на участници в три категории:

1. Най-стара музейна книга, продадена/обменена на Панаира
2. Най-добре оформена и издадена музейна книга
3. Цялостно представяне

През последния ден на Панаира, 12 юни, ще продължи търговската дейност и обмена на музейни книги и сувенири, срещите и договарянията между представителите на издателства и музеи.

Преди закриването на форума ще бъдат представени творбите, създадени в арт ателието, а от 12:00 ч. ще бъде показан спектакъла „Клюки от старо българско село”, който е по мотиви на разкази от Чудомир.

От 12:30 ч. до 13:30 ч. е официалното закриване на Панаира на музейната книга, по време на което ще бъдат обявени резултатите от осъществената търговската и обменна дейност между музеи, галерии и издателства.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Култура

Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Published

on

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.

Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.

Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.

Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

Зареди още

Култура

Хумористичният спектакъл „Кантора ф селу“ ще бъде представен в Габрово

Published

on

Този петък, 3 юли, в Читалня „Д-р Петър Цончев“ на РБ „Априлов – Палаузов” от 17.15 ч. Рада Цонева и Павлина Йосева ще представят хумористичния спектакъл по техни стихове „КАНТОРА Ф СЕЛУ“, както и подбрани стихове от свои самостоятелни стихосбирки.

Рада Цонева живее в Дрезден, Германия от 10 години, но започва да пише своите стихове едва преди 5 години. Носталгия по родината, липсата на пълноценна и качествена връзка с нейните деца, майка и роднини са част от причините, които я подтикват да хване перото. Бързо добива популярност във Фейсбук с ироничния псевдоним „Поетесата с метлата” и читателите я подтикват да издаде стиховете си в книга.

Към днешна дата Рада Цонева е автор на цели три самостоятелни стихосбирки, а именно: „Тя е всичко“, “ Рецепти за щастие“ и „Тъгата е любов“, както и съавтор в компанията на поетесата Павлина Йосева, в още две хумористични стихосбирки, както следва: „Смехоранки“ и „Кантора ф селу“, по които са правени над 20 представления в България и Германия.

Павлина Йосева е родена на 24 май в град Шумен. Има няколко издадени книги със стихове – „Трудна за сънуване” 2006; „Още тишина” 2011, хумористичната „Еротика по селски” 2011, която е със стихове, написани на североизточен диалект. През 2013 излиза двуезичната “Отвъд тишината“, която е представена в Санкт Петербург, Русия през септември същата година. През 2020 г. издава книгата „И тъмното почва да свети“ – избрано, а през 2021 – мъничката книжка „Свободата е в карантина“.

Книжката за деца „Пуф, Пиф и Паф – трите прасенца, приказка в рими“ става факт през 2023 г., а през март 2025 г. – „Слънцето ме поиска“. Двете с Рада създават хумористичната книга „СмехОранки“, по която правят сценарий и представление, за да веселят своите почитатели.

Павлина е носител на множество национални литературни награди. Член е на съюза на шуменските писатели и на Санктпетербургския писателски съюз. Тя е художник и има участия в общи, международни и благотворителни изложби. Досега е осъществила осем самостоятелни изложби в България и чужбина. Автор е на няколко документални филма като режисьор и оператор. В литературното пространство е популярна с никнейм pin4e.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица