Свържи се с нас

Култура

За габровската сметка и живителната смехотерапия

Published

on

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Музеят „Дом на хумора и сатирата” – Габрово гостува на Регионалния исторически музей в Търговище с тематичната изложба „Габровска сметка”. Експозицията е разположена в Свещаровата къща и ще бъде открита на 12 май от 17 ч.

Има една хубава максима, която звучи еднакво на място във всяко време: „Ако нямаш пари, иди в Габрово да видиш как се печелят. Ако имаш пари, иди в Габрово да видиш как се харчат”. За нея се сещаме винаги, когато стане дума за габровския хумор. Не за серия вицове, които се разказват на опашка или в третъпкания транспорт, да речем, или могат да се прочетат в интернет. Думата ни е за стойностни житейски правила, извеждали едни балканджии от всяка тежка ситуация. Е, най-напред тези весели истории с пресметливи габровци започнали да се появяват в дебели списания и книги, при това съставени не от габровци, че и учени-философи анализирали и се произнасяли за това чудо, наречено габровски хумор. По това време и другаде по нашите земи имало зевзеци и пресметливи, живеещи със сметка хора, но габровци пак били първи и затова и по-първи се сетили, че хуморът не е само забава и слава, но в едни умели ръце (или глави!) става печеливш. Когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави. Да припомняме ли първото светско училище, първите фабрики, първите покорили Европа търговци с уменията и стоката си. Така балканджиите от Габрово започват да се съизмерват с постиженията на Европа и света и градът става люлка и на просветата, и на индустрията, а вече и всепризнат център на хумористичното изкуство.

Днес габровските вицове и анекдоти са разпространени на повече от 40 езика в света. Наскоро зазвучаха и на японски. Техният преводач проф. Чихару Накамура от университета в Кобе пояснява за сънародниците си, че е добре те да знаят: в България има не само вкусно кисело мляко и прочут парфюм от рози, но и богата хумористична култура.

снимка: Дом на хумора и сатирата

снимка: Дом на хумора и сатирата

Изложбата е синтетична: предлага подбрани габровски вицове и анекдоти, придружени от илюстрации на големия Борис Димовски (1925-2007) от художествения музеен фонд „Хумор на народите”. Димовски се вгражда чрез творчеството си в темелите на Дома на хумора и прославя габровския хумор, с което спечелва признанието на габровци и става почетен гражданин на Габрово.
Всеки посетител на музея се впечатлява, че Домът е своеобразна изложба от творби на Димовски. Още се помнят стенописаните от него стени и таван в Полу-бара, създадени през 1975 г. изцяло в стила на габровския фолклорен хумор. На входните врати са Борис-Димовските мозайки с габровски символи, тук е паното „Светът е оцелял, защото се е смял!”, „усмихнатите” кашпи от шамот, всички трайно вплетени в интериора на сградата. Туристите искрено се забавляват в постоянната експозиция „Рай” с гоблени от цикъла „Адам и Ева – габровци”, изработени по негов проект, както и пред другия негов гоблен „Магарето”, също носещ духа на габровския хумор. Да добавим и колекцията от уникални габровски хумористични сувенири, плод на остроумието на Димовски, които всеки турист с удоволствие отнася за спомен от посещението си.

Във фонда „Хумор на народите” на ДХС се съхраняват 513 творби на карикатуриста – откупки и дарения от негови изложби, а в по-ново време – и дарени от роднините му. Тези карикатури и илюстрации не веднъж участват в различни издания на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, в авторови или тематични изложби не само в Габрово.

Организаторите на изложбата „Габровска сметка” нямат за цел да направят своята публика по-пресметлива, но са убедени, че всеки ще си тръгне с нова идея или откритие на някой ценен жизнен постулат. И само с усмивка да е, значи изложбата е оказала живителен терапевтичен ефект, което също е габровски патент!
Приятно гледане.

Автор: Венета Георгиева-Козарева, МДХС.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

ИМ-Дряново издаде кулинарна книга с рецепти от края на XIX и началото на XX век

Published

on

Излезе от печат най-новото книжно издание на Исторически музей – Дряново. То е свързано с кулинарията и е насочено към всички почитатели на традиционния български вкус. Кулинарната книга носи заглавието „Дряновски вкусотии и изкушения“.

Тази малка книжка събира готварските рецепти на дряновката Анастасия Лафчиева (1847–1927 г.) – съпруга на Станчо Лафчиев, кмет на Дряново (1896–1899 г.). Родени в домашното пространство, изпитани в практиката и проверени от опита, тези рецепти са предавани устно: от майка на дъщеря, от баба на внучка, през няколко поколения.

Съхранени и записани от потомците в няколко тетрадки, днес те се публикуват за първи път и достигат до читателите като ценен дар от съкровищницата на Исторически музей – Дряново.

Съставители на изданието са музейните специалисти Юлия Дабкова, Стилияна Топалова – Марчовска и Христо Петров. Книгата е с твърди корици и цветни илюстрации. Графичното оформление е дело на Силвия Георгиева, а предпечатът и печатът са осъществени от издателство „Фабер“ – Велико Търново.

На над 150 страници са представени рецепти за салати, супи, основни ястия, десерти, сладка, конфитюри, напитки и парфюм – голяма част от тях актуални и към днешна дата. Уводният текст е на доц. д-р Светла Ракшиева от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей към БАН (ИЕФЕМ-БАН). В изданието е включена и историческа справка за семейство Лафчиеви.

Книгата може да бъде намерена в обектите на Исторически музей – Дряново или да бъде поръчана онлайн чрез сайта на институцията. Официалното представяне на изданието ще се състои на 15 май 2026 г. в родния град на майстор Колю Фичето, в рамките на инициативата „Нощ на музеите“, в която ИМ – Дряново ще се включи и тази година.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица