Култура
За габровската сметка и живителната смехотерапия
Музеят „Дом на хумора и сатирата” – Габрово гостува на Регионалния исторически музей в Търговище с тематичната изложба „Габровска сметка”. Експозицията е разположена в Свещаровата къща и ще бъде открита на 12 май от 17 ч.
Има една хубава максима, която звучи еднакво на място във всяко време: „Ако нямаш пари, иди в Габрово да видиш как се печелят. Ако имаш пари, иди в Габрово да видиш как се харчат”. За нея се сещаме винаги, когато стане дума за габровския хумор. Не за серия вицове, които се разказват на опашка или в третъпкания транспорт, да речем, или могат да се прочетат в интернет. Думата ни е за стойностни житейски правила, извеждали едни балканджии от всяка тежка ситуация. Е, най-напред тези весели истории с пресметливи габровци започнали да се появяват в дебели списания и книги, при това съставени не от габровци, че и учени-философи анализирали и се произнасяли за това чудо, наречено габровски хумор. По това време и другаде по нашите земи имало зевзеци и пресметливи, живеещи със сметка хора, но габровци пак били първи и затова и по-първи се сетили, че хуморът не е само забава и слава, но в едни умели ръце (или глави!) става печеливш. Когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави. Да припомняме ли първото светско училище, първите фабрики, първите покорили Европа търговци с уменията и стоката си. Така балканджиите от Габрово започват да се съизмерват с постиженията на Европа и света и градът става люлка и на просветата, и на индустрията, а вече и всепризнат център на хумористичното изкуство.
Днес габровските вицове и анекдоти са разпространени на повече от 40 езика в света. Наскоро зазвучаха и на японски. Техният преводач проф. Чихару Накамура от университета в Кобе пояснява за сънародниците си, че е добре те да знаят: в България има не само вкусно кисело мляко и прочут парфюм от рози, но и богата хумористична култура.
Изложбата е синтетична: предлага подбрани габровски вицове и анекдоти, придружени от илюстрации на големия Борис Димовски (1925-2007) от художествения музеен фонд „Хумор на народите”. Димовски се вгражда чрез творчеството си в темелите на Дома на хумора и прославя габровския хумор, с което спечелва признанието на габровци и става почетен гражданин на Габрово.
Всеки посетител на музея се впечатлява, че Домът е своеобразна изложба от творби на Димовски. Още се помнят стенописаните от него стени и таван в Полу-бара, създадени през 1975 г. изцяло в стила на габровския фолклорен хумор. На входните врати са Борис-Димовските мозайки с габровски символи, тук е паното „Светът е оцелял, защото се е смял!”, „усмихнатите” кашпи от шамот, всички трайно вплетени в интериора на сградата. Туристите искрено се забавляват в постоянната експозиция „Рай” с гоблени от цикъла „Адам и Ева – габровци”, изработени по негов проект, както и пред другия негов гоблен „Магарето”, също носещ духа на габровския хумор. Да добавим и колекцията от уникални габровски хумористични сувенири, плод на остроумието на Димовски, които всеки турист с удоволствие отнася за спомен от посещението си.
Във фонда „Хумор на народите” на ДХС се съхраняват 513 творби на карикатуриста – откупки и дарения от негови изложби, а в по-ново време – и дарени от роднините му. Тези карикатури и илюстрации не веднъж участват в различни издания на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, в авторови или тематични изложби не само в Габрово.
Организаторите на изложбата „Габровска сметка” нямат за цел да направят своята публика по-пресметлива, но са убедени, че всеки ще си тръгне с нова идея или откритие на някой ценен жизнен постулат. И само с усмивка да е, значи изложбата е оказала живителен терапевтичен ефект, което също е габровски патент!
Приятно гледане.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, МДХС.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.
Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.



До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.
Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.



Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.
Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.



Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Култура
Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“


От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.
И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.
Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.
Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.
Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.
За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.
Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Култура
Мария Алексиева спечели Наградата на Дряново за живопис за 2026 година

Мария Алексиева е носителят на Наградата на Дряново за живопис за 2026 година и победител в Петия национален пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“. Отличието ѝ бе присъдено снощи, 5 юли, в Икономовата къща, където бе обявено името на победителя и бе открита изложба с творбите на тазгодишните участници в инициативата.
Наградата, която дава на притежателя си правото да представи самостоятелна изложба през 2027 година, бе връчена на Мария Алексиева от Надя Петрова – една от двете миналогодишни победителки. Творбите на петимата художници, участвали в тазгодишния пленер, бяха оценени от жури в състав Даниела Чулова-Маркова и Никола Енев от Съюзa на българските художници, заместник-кметът на oбщина Дряново Диляна Джеджева и художникът Антон Антонов, уредник в Исторически музей – Дряново. Членовете на журито споделиха, че определянето на победителя се е оказало изключително трудна задача, заради високото качество на всички нарисувани и представени картини.
Домакинът на събитието Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, приветства присъстващите на откриването на изложбата и поздрави Мария Алексиева с наградата. Той отбеляза, че петото издание на пленера затвърждава мястото му сред най-значимите подобни инициативи в страната. Христов анонсира и намерението на дряновския музей да издаде луксозен каталог, включващ всички творби, наградени през годините и останали във фонда на институцията, дарени от участвалите в пленера художници. Директорът благодари специално на Съюза на българските художници за партньорството и на Община Дряново за организацията на събитието.

С думи на благодарност се обърна и заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева, която подчерта, че всяка година Националният пленер по живопис оставя нещо стойностно за града. По думите ѝ тазгодишната изложба е най-богатата в историята на инициативата, а самото Дряново – градът на майстор Колю Фичето, е предложило на пленеристите творческа обител и вдъхновение, които те са претворили чрез багри и светлосенки, улавяйки неповторимата архитектура и дух на населеното място.
Развълнувана от отличието, Мария Алексиева благодари за наградата и сподели, че е приятно изненадана. „Мисля, че това е един от най-прекрасните пленери! Благодаря за наградата! Благодаря и на всички гости на изложбата, че ни уважиха“, заяви тя.

В продължение на пет дни петимата художници: Ивелина Петрова, Весела Николова, Нели Гашарова, Силвана Илиева и Мария Алексиева, търсиха вдъхновение и пресъздадоха в своите картини красотата на родния град на майстор Колю Фичето. Пленерът по живопис се проведе от 1 до 5 юли и бе организиран от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със СБХ.

-
Новинипреди 6 дниКомуникацията между институциите в региона е добра, работи се в синхрон
-
Новинипреди 4 дни170 години от рождението на Никола Тесла – геният, който чуваше Вселената
-
Новинипреди 6 дниСребро за Иван Екимов от международен шахматен турнир
-
Любопитнопреди 5 дниДрескод футболна фланелка за споделеното гледане на първия полуфинал
-
Новинипреди 6 дниГабровски учител участва в международен педагогически форум
-
Кримипреди 4 дниТри нови патрулки получи Областната дирекция на МВР – Габрово
-
Новинипреди 4 дниПолагат нов асфалт на още 4 км на пътя за Узана
-
Кримипреди един денПолицията проведе акция за контрол на електрическите тротинетки










