Култура
За габровската сметка и живителната смехотерапия
Музеят „Дом на хумора и сатирата” – Габрово гостува на Регионалния исторически музей в Търговище с тематичната изложба „Габровска сметка”. Експозицията е разположена в Свещаровата къща и ще бъде открита на 12 май от 17 ч.
Има една хубава максима, която звучи еднакво на място във всяко време: „Ако нямаш пари, иди в Габрово да видиш как се печелят. Ако имаш пари, иди в Габрово да видиш как се харчат”. За нея се сещаме винаги, когато стане дума за габровския хумор. Не за серия вицове, които се разказват на опашка или в третъпкания транспорт, да речем, или могат да се прочетат в интернет. Думата ни е за стойностни житейски правила, извеждали едни балканджии от всяка тежка ситуация. Е, най-напред тези весели истории с пресметливи габровци започнали да се появяват в дебели списания и книги, при това съставени не от габровци, че и учени-философи анализирали и се произнасяли за това чудо, наречено габровски хумор. По това време и другаде по нашите земи имало зевзеци и пресметливи, живеещи със сметка хора, но габровци пак били първи и затова и по-първи се сетили, че хуморът не е само забава и слава, но в едни умели ръце (или глави!) става печеливш. Когато по света за нещо се заговори, в Габрово то вече се прави. Да припомняме ли първото светско училище, първите фабрики, първите покорили Европа търговци с уменията и стоката си. Така балканджиите от Габрово започват да се съизмерват с постиженията на Европа и света и градът става люлка и на просветата, и на индустрията, а вече и всепризнат център на хумористичното изкуство.
Днес габровските вицове и анекдоти са разпространени на повече от 40 езика в света. Наскоро зазвучаха и на японски. Техният преводач проф. Чихару Накамура от университета в Кобе пояснява за сънародниците си, че е добре те да знаят: в България има не само вкусно кисело мляко и прочут парфюм от рози, но и богата хумористична култура.
Изложбата е синтетична: предлага подбрани габровски вицове и анекдоти, придружени от илюстрации на големия Борис Димовски (1925-2007) от художествения музеен фонд „Хумор на народите”. Димовски се вгражда чрез творчеството си в темелите на Дома на хумора и прославя габровския хумор, с което спечелва признанието на габровци и става почетен гражданин на Габрово.
Всеки посетител на музея се впечатлява, че Домът е своеобразна изложба от творби на Димовски. Още се помнят стенописаните от него стени и таван в Полу-бара, създадени през 1975 г. изцяло в стила на габровския фолклорен хумор. На входните врати са Борис-Димовските мозайки с габровски символи, тук е паното „Светът е оцелял, защото се е смял!”, „усмихнатите” кашпи от шамот, всички трайно вплетени в интериора на сградата. Туристите искрено се забавляват в постоянната експозиция „Рай” с гоблени от цикъла „Адам и Ева – габровци”, изработени по негов проект, както и пред другия негов гоблен „Магарето”, също носещ духа на габровския хумор. Да добавим и колекцията от уникални габровски хумористични сувенири, плод на остроумието на Димовски, които всеки турист с удоволствие отнася за спомен от посещението си.
Във фонда „Хумор на народите” на ДХС се съхраняват 513 творби на карикатуриста – откупки и дарения от негови изложби, а в по-ново време – и дарени от роднините му. Тези карикатури и илюстрации не веднъж участват в различни издания на Международното биенале на хумора и сатирата в изкуствата, в авторови или тематични изложби не само в Габрово.
Организаторите на изложбата „Габровска сметка” нямат за цел да направят своята публика по-пресметлива, но са убедени, че всеки ще си тръгне с нова идея или откритие на някой ценен жизнен постулат. И само с усмивка да е, значи изложбата е оказала живителен терапевтичен ефект, което също е габровски патент!
Приятно гледане.
Автор: Венета Георгиева-Козарева, МДХС.
Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730
Култура
Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.
Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.
Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.
Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.



Култура
Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.
Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.
Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.
„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.
Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.
Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Култура
Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.
Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.
Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.
Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.
Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.
Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.
Входът е свободен.

-
Кримипреди 2 дниЧерен джип с безумно изпълнение на пътя край Габрово, полицията го погна!
-
Икономикапреди 5 дниНова ера при таксуването в обществения транспорт на Габрово
-
Културапреди 5 дниМонографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора
-
Икономикапреди 2 дниОтвъд IT: Защо Gabrovo Digital Summit е полезен за всеки, искащ да е подготвен за бъдещето?
-
Икономикапреди 5 дни„Мисия 15“ на Дигитален клуб към ГТПП
-
Новинипреди 4 дниГеополитика и общество: Дипломатически анализи
-
Икономикапреди 4 дниБългарски Фермерски пазар пред зала ,,Възраждане“ в Габрово на 20 юни
-
Кримипреди 2 дниМладши съдия Илиева вече е доктор по право









