Свържи се с нас

Новини

Цветан Василев с нови разкрития за атаката срещу КТБ

Published

on

Цветан Василев 1В играта на пинг понг между Прокуратурата, НАП И КОНПИ бе включен нов „международен играч“ – АликсПартнърс Сървисиз. Целта остава същата!

„Мозъчният“ тръст на атаката срещу КТБ реши да включи едно от поредните си оръжия, за да замете следите на организираното от него престъпление. Безусловно единствената му цел е да ме обвинят и линчуват публично, за да оправдаят вандалската атака от май – юни 2014 г.

Независимо от твърде „новаторския“ си подход към задачата, граничещ на моменти с абсурдни обяснения от типа „това не е правно, но е прагматично“, АликсПартнърс е трябвало да стигнат до основния момент – „г-н Василев prima facie, самостоятелно или чрез съдружници, е причинил значителни (невъзстановими) загуби в резултат на действията си.“ И още – „грешните, неправилни и потенциално престъпни действия са от страна на г-н Василев в качеството му на председател на Надзорния съвет на КТБ, мажоритарен акционер… и т.н.“ Такава е била задачата, поставена от организаторите на рейдърската атака, но платена от банката, т.е. от нейните кредитори и акционери. Съвсем неслучайно нито предметът на договора, нито цената по него са обявени по същество.

Надявам се, че поне българският текст е автентичен превод на оригинала, за да могат моите адвокати да заведат в скоро време дело срещу АликсПартнърс за спорния подход и абсурдните твърдения, които изобилстват в него. И дано това SPV да не се окаже необходимият „бушон“ на компанията – майка за мръсната игра, в която са влезли с българските поръчители.

Всъщност на АликсПартнърс се е паднала задачата да защитят тезите на прокуратурата и КОНПИ. На прокуратурата и КОНПИ пък им трябва международна индулгенция, за да докажат голословните си обвинения. Нещо, за което са платили щедро, но с чужди пари, както обикновено досега.

Основните си „убийствени“ изводи АликсПартнърс правят въз основа на разделянето на част от кредитния портфейл на банката на 3 групи по критерии, за които самите те признават, че не са правно издържани, но били прагматични. Очевидно, за да стигнат до този „дълбок“ извод, са ползвали същите източници на информация от първа ръка като прокуратурата – „лабораторията“ на Пеевски и брътвежите на главния лъжесвидетел на прокуратурата. Това е удобната теза на всички – банката не контролирала активите, придобити чрез финансиране. А как тогава е функционирала години наред?

Като са преглеждали фирмените досиета, би трябвало да са забелязали как се е процедирало с печалбите на „бушони“ по проекти като Агрофинанс АДСИЦ, Централна гара, Вамо Варна, Електроника, Лагера, Булгартабак и пр., включително и печалбата на собствените ми компании, огромната част от която е била предназначена за капиталова подкрепа на банката. Би следвало лъжесвидетелят да не е изгубил паметта си, макар и да е изгубил съвестта си! За негово и на неговите покровители нещастие, има много други, които ще потвърдят моите думи.

Прагматичният подход на „форензичарите“ е довел до „перфектното разделяне“ на 3 групи:

а) група за „търговия на главница“ (каквото и да значи тази глупост). В тази група са включени на практика основните оперативни компании, чието финансиране е осигурено от следващата група, известна като „бушоните“ на Василев;

б) група „канали за финансиране“;

в) групата „Василев“ е тюрлю гювеч, който включва фирми, чиито имена и функции знае само лъжесвидетелят. Там е добавена и бивша фирма на моята съпруга (Консулт АВ), продадена на същия този лъжесвидетел по негово настояване през 2011 г. без нито лев задължение към банката.

За да не досаждам с изреждането на факти, ще кажа следното: цялата философия на нашето банкиране през всичките тези години е била чрез система от подобни фирми да осигурим придобиването, преструктурирането и продажбата на стойностни активи. И това ни е носило успех 13 години.

При организирания фалит на банката, който експертите на АликсПартнърс са нарекли евфемистично „оттегляне на депозитите на банката“, естествено тази връзка се скъса и голяма част от основните активи – Виваком, НУРТС, Петрол, Техномаркет, Гипс, Инфраструктурна компания, ХК Костенец, Рубин Плевен и др., попаднаха под контрола или на мениджмънта, или на нови кредитори по линия на цесиите в периода на специалния надзор. Друга част пък от т. нар. канали за финансиране като ТЦ – ИМЕ попаднаха под контрола на групата на лъжесвидетеля и основен идеолог на системата „влез – излез“ при осигуряването на необходимото финансиране на компаниите от първата група.

Оказва се, че „обективните“ следотърсачи добре са научили урока на поръчителите. Само че им предстоят много неприятни изненади. Защо същите тези „форензичари“ не направиха проверки по следните случаи:

1. Кой е причината ВТБ, без да е инвестирала 1 лев в собствеността на Виваком, да се разпорежда с акциите? Причината не се ли корени в удара срещу банката и предварително подготвената несъстоятелност на ТЦ – ИМЕ, организирана от Пеевски? Загубите за банката само от този актив плюс НУРТС са над 530 млн. евро, ако се случи широко рекламираната транзакция на Спас Русев, машата на братя Велчеви!

2. Загубата от Петрол се измерва понастоящем с над 250 млн. евро предвид офертите, по които работехме. Акциите бяха заложени в полза на банката.

3. Както и тези на Техномаркет, за които квестори и синдици допуснаха участието на фирмата -собственик да падне на 15% , естествено с цел Пеевски да го придобие безплатно. Да не говорим за веригата Домо в Румъния.

4. Както и 6% от Булгартабак, за който бяхме поискали извънредно общо събрание, за да свалим управлението на Пеевски, който без да е вложил и 1 стотинка, го източваше на гърба на мажоритарните акционери. Квесторите гласуваха „въздържал се“, с което ощетиха банаката с поне 30 млн. лева.

5. Както и акциите на Витро Инвест в Рубин, които днес нямат никаква стойност, след като си затвориха очите пред дърварската кражба на Александър Сталийски, дейно подпомаган от лъжесвидетеля и изпълнителния директор на Стъкларския завод в Плевен.

6. Дали въпросните анализатори са изследвали фирмата – собственик на студията в Герман, поставена от тях също в групата на „каналите за финансиране“? Щедро платеният след изнудване от Ал. Сталийски имот сега се разграбва от същия този човек и неговите помагачи.

7. Дали случайнo информираните експерти на АликсПартнърс знаят за безразборното отклоняване на активи от страна на лъжесвидетеля с помощта на останалите душеприказчици от „групата на лейтенантите“ – София прес, Катарино, 160 дка на Черно море, сградата на централата на KTБ, цялата техника на Инфраструктурна компания и какво ли още не? Не видях нищо в тази посока от доклада. Всъщност това не интересува и прокуратурата!

8. Ударът срещу КТБ, както и негласната координирана политика на останалите банки, на практика съсипа инвестиционни проекти като Стъкларска фабрика – Парачин, Газова централа – Хасково, Търговски център Странд и пр. Да не говоря за данъчното и финансово малтретиране на операционни компании, които са дамгосани с клеймо „Василев“ – Дунарит, Авионамс, компаниите- собственици на хотели и др. Това очевидно е убягнало от погледа на АликсПартнърс, но, виждате ли, било престъпление фирмени данъци да бъдат плащани с кредити. Къде го прочетохте това, господа? Да не би да е така в другите европейски страни? Ако ще се хармонизираме с тяхното право и ако не мерим с двоен аршин, нека НАП да погледне как е платен данъкът на Балканска Медийна Компания през 2013 година!

9. В този ред на мисли, не мога да не отбележа изключителната координация на исковете на КОНПИ и доклада на АликсПартнърс. Нали уж докладът им беше секретен?

За да не отегчавам повече с тези детайли, ще подчертая още веднъж, че както аз, така и изпълнителните директори на банката, нито за миг през всичките тези 14 години на нейното съществуване не сме си позволили да подготвяме активи за кражба, каквито намеци има в доклада – например, че „непредоставянето или предоставянето на минимални обезпечения предполага, че тези намерения са били изначални“. Историята на банката и документите от архива само могат да го потвърдят. И това е неудобната истина за господата – поръчители на този памфлет. Все пак за този период капиталът на банката е увеличен с над 400 млн. лева: 200 млн. лева са предоставени като подчинени срочни дългове. Както и да увъртат форензичарите от АликсПартнърс!

Продължавам да твърдя, че обемът на активите (пазарна цена, стойност на инвестиция, оценки и др.) към 31.05.2014 г. е бил достатъчен (както е изброено в приложението* по-долу), за да покрие всичките задължения на фирмите, поставени в групата „Василев“ и „група за търговия с главници“, т.е. над 2 млрд. евро.

Това е неудобната истина за тези, които опитвайки се и успявайки да откраднат част от тези 2 млрд. евро, се стараят да прехвърлят вината върху мене и моите колеги!

*ПРИЛОЖЕНИЕ: АКТИВИ ПОД КОНТРОЛА НА БАНКАТА ПРЕДИ ПОСТАВЯНЕТО Й ПОД ОСОБЕН НАДЗОР

АКТИВИ   ЦЕНА/РАЗМЕР НА ФИНАНСИРАНЕ                        ПОЯСНЕНИЕ
77% ВИВАКОМ 500 млн. евро 6,5 пъти ЕБИТДА
100% НУРТС И МУЛТИПЛЕКСИ 150 млн. евро 10-14 пъти ЕБИТДА
97% ПЕТРОЛ 300 млн. евро по оферта към онзи момент; по оценка – 400 млн. евро
100% ДУНАРИТ 100 млн. евро оценка, договори, печалба
100% АВИОНАМС 40 млн. евро тригодишен договор с НАТО
80% РУБИН-ПЛЕВЕН 40 млн. евро oценки cost replaced
100% СФС ПАРАЧИН 100  млн. евро oценки cost replaced
РУСЕНСКА КОРАБОСТРИТЕЛНИЦА И ПРИСТАНИЩЕ   ЗАПАД 65 млн. евро oценки cost replaced; проект за интермодален терминал
ГИПС 20 млн. евро печалба; 35-годишна концесия
ГАЗОВИ КОМПАНИИ 30 млн. евро oценки cost replaced
90% ГЦ ХАСКОВО 25 млн. евро oценки cost replaced; съвместен проект с американски фонд
ХК КОСТЕНЕЦ 50 млн. евро oценки cost replaced
40% ЛИТЕКС МОТОРС 20 млн. евро oценки cost replaced
ИНФРАСТРУКТУРНА КОМПАНИЯ 20 млн. евро само стойност на материалните активи
ТЕХНОМАРКЕТ И ДОМО 70 млн. евро цена на придобиване плюс оборотен КАП
ВИНАРНА КАСТРА РУБРА 50 млн. евро оценки; 2000 дка лозя; налична продукция
ТЪРГОВСКИ ЦЕНТЪР СТРАНД 40 млн. евро оценки; оборотни средства
НЕДВИЖИМИ ИМОТИ 350 млн. евро инвестиции и проекти; сред тях 4 хотела, комплекс от 40 000 кв. м в Св. Константин и Елена, Централата на КТБ, ИПК Родина (55 000 кв. м застроени и пред продажба + 40 дка терен за застрояване), Зала Универсиада + 20 дка терен, София Прес – пред продажба, магазин Темпо/Техномаркет, 65 дка зад Централна гара, 160 дка на първа линия Равда/Обзор, 150 дка в Огняново, Катарино и много други.
ПАРТНЕР ЛИЗИНГ 30 млн. евро вземания (без печатницата на Пеевски); Всички вземания са клиринговани с помощта на лъжесвидетеля. Вероятно от някои от тях се е възползвал самият той, а от други – кредитираните (предимно медийните авантюри на Пеевски). Отделен случай са Красимир Гергов и БТВ.
ДРУГИ ВЗЕМАНИЯ над 150 млн. евро в това число – 40 млн. евро от печатницата на Пеевски, 15 млн. евро от Техноекспортстрой, 20 млн. евро от Красимир Гергов, 500 хиляди евро от Левски и Александър Ангелов
ПОДЧИНЕН СРОЧЕН ДЪЛГ 100 млн. евро
ОБЩО 2,25 милиарда евро  

 ЗАБЕЛЕЖКА:

Реализацията на тези стойности изисква нормално функциониране на кредитната институция и управление с визия, а не ликвидатори – крадци.

 

Официално изявление на Цветан Василев, публикувано на личната му страница.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Култура

Иван Христов получи най-голямата ни награда за култура „Златен век“

Published

on

Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново, получи най-голямата награда за култура „Златен век“. Министърът на културата Евтим Милошев му я връчи днес, 18 ноември, на официална церемония в Балната зала на Национална галерия – Двореца в София. Наградата се присъжда по случай 1 ноември, Деня на народните будители.

На Иван Христов бяха връчени грамота и почетният знак „Златен век“ – печат на Цар Симеон Велики, в сребърен клас, за значим принос в развитието и популяризирането на българската култура и изкуство.

Христов благодари на Министерство на културата за почетния знак и наградата. Той я посвети на целия екип на Исторически музей – Дряново и подчерта, че тя е резултат от неуморната работа на всички колеги.

Тази година по повод 1 ноември престижните отличия на министерството получават общо 50 изтъкнати творци, артисти, читалищни и научни дейци, хора на словото и културни организации от различни области на изкуствата, за техния принос в развитието на българската култура и духовност.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица