Свържи се с нас

Култура

Флашмоб – част от Маратона на четенето в Габрово

Published

on

снимка: РБ "Априлов - Палаузов"

снимка: РБ „Априлов – Палаузов“

Днес, 13 април, точно в 11 часа в парковата алея между централната сграда на библиотеката и Детския отдел се състоя едно интересно събитие – флашмоб с книги, доброволци и библиотекари „Как докато четем – растем!”.

снимка: РБ "Априлов - Палаузов"

снимка: РБ „Априлов – Палаузов“

Ученици, доброволци, библиотекари и приятели на библиотеката четоха откъси от детски, юношески, фентъзи и книги за възрастни.

снимка: РБ "Априлов - Палаузов"

снимка: РБ „Априлов – Палаузов“

Символично четенето започнаха библиотекари от Детския отдел с детски книжки, а останалите участници продължиха по алеята към основната библиотечна сграда, споделяйки любими откъси от любими автори:
Ран Босилек. Стихове.
Ран Босилек. Патиланско царство.
Батко Златко. Медената пита.
Йордан Радичков. Ние, врабчетата.
Джани Родари. Надежда.
Приказки: „Легенда за кондора” и „Старият лъв”
Иван Вазов. Под игото.
Христо Ботев. Хайдути.
Пенчо Славейков. Стихове.
Пейо К. Яворов. Стихове.
Йордан Йовков. Разкази.
Чудомир. Разкази.
Мирослав Пенков. На изток от запада.
Румен Радев. Стихове.
Ивинела Самуилова. Животът може да е чудо.
Оскар Уайлд. Афоризми и откъси.
Марк Твен. Афоризми и анекдоти.
Габриел Зевин. Книжарничката на острова.
Симон Берто. Едит Пиаф („Една песен в три такта…”).
Джон Грийн. Вината в нашите звезди.
Сюзан Колинс. Сойка-присмехулка.
Джил Хатауей. Чужди очи.
Джак Канфийлд. Пилешка супа за душата на тийнейджъра.
Най-голяма книга на вицовете
Скот Кънингам. Снежната кралица.
Нейтън Файлър. Където луната я няма.
Маркъс Зюсак. Крадецът на книги.
Акценти – творчеството на Ран Босилек (130 години от рождението) и Пенчо Славейков (150 години от рождението).

Идеята беше чрез четенето да се илюстрира порастването на човека във физически смисъл и духовното му съзряване чрез книгата и словото.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Завесата на Карнавала в Габрово се открехва

Published

on

Окончателно е готова програмата за празниците на Габрово през месец май и веселите цветни афиши скоро ще грейнат из града, за да информират мало и голямо кога и как да се явява на различните събития.

На 20 май в Музея на хумора и сатирата ще бъде открито 25-тото Габровско Биенале, което ще даде възможност на посетителите да се докоснат до две журирани изложби – една за карикатура и една за съвременно изкуство, както и от курирана изложба, дело на художника Олаф Вестфале.

Във вечерните часове на сцената на пл. Възраждане ще се качат група Джеръми?, а после небето ще бъде озарено от лазерно шоу.

Карнавалният ден – 21 май ще започне с детски мини карнавал и карнавално шествие на детските градини по ул. „Аврам Гачев“. На централния градски площад пък деца от цялата страна ще показват своите таланти в Националния детски фестивал на хумора „Смехоранчетата“. За най-малките в градинката с мечето ще бъде изградена и детска карнавална сцена. Юбилейното, 20-то, издание на Националното карнавално ревю с котки ще започне в 11 часа в Спортната зала.

В 18.30 часа стартира големият карнавал на Габрово, който тази година събира над 60 карнавални картини. Сценаристи, режисьори, шивачи на карнавални костюми, участници и всякакви културни работници и дейци са в трескава подготовка на най-цветния, пищен, весел, щур и незабравим Карнавал, който тази година се подвизава под мотото „Кот доди, гад доди!“.

След неговия финал сцената на площад „Възраждане“ ще завладеят „Остава“, C-Block, Culture Beat, C+C Music Factory и Funky Monkeys.

Но това, разбира се не е всичко, защото на 22 май карнавалът продължава с фестивал „Улицата“ по пешеходната „Радецка“ – шарена и щура рецепта за щастие, направена с любов, магия и музика. В следобедните часове на площад „Възраждане“ ви очаква традиционният Биг Бенд парад.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Чуй ме с жест“: Изложба, учеща ни как да кажем „Благодаря“ и „Извинявай“ на жестов език

Published

on

Никога не се изправяш толкова високо, като когато се наведеш да помогнеш на човек в нужда. Никога не си по-богат от момента, в който научиш още един нов език. Никога денят ти няма да бъде по-смислен от секундата, в която си ощастливил непознато момче с увреден слух с един простичък жест.

Елементарни движения, които значат „Добър ден! Как си?“. Именно това е целта на изложбата „чуй ме с жест“ – да открехне вратата на жестовия език към по-голяма част от българското общество и все повече хора да общуват свободно и без притеснение с хората с увреден слух.

„Обществото на хората с увреден слух е известно с това, че имат своя култура и своя доста силна общност. Трудностите, които срещат, не са се променили, те не са решени и в световен мащаб. Основните са борбата с митовете, които съществуват за глухотата, трудностите с комуникацията, усещането, че някой, ако вика, ще бъде разбран по-добре от човек, който не чува. Съществуват и трудности с това да бъдат приети добре на пазара на труда, което е наша мисия и борба да може да се случи – да уведомим работодателите, че това са едни много добри работници, хора, които могат да се справят много добре с различни професии“, обяснява директорът на Специално училище за ученици с увреден слух „Проф. д-р Дечо Денев“ Севделина Джонгарска.

Тя добави, че именно заради инициативи като „Чуй ме с жест“ поставят първата крачка по пътя на по-доброто разбиране на едно цяло общество, в което да уважаваме това, че всеки има право да бъде различен и да ценим това, което той може да направи за това всички да бъдат по-добре.

Всеки, на когото би му било интересно да научи как изглеждат на жестов език „Да“, „Не“, „Извинявай“ и всички подобни ежедневни изрази, може да го направи от 16 до 24 май 2022 г. в двора на Национална Априловска гимназия на постоянната изложба на Музея на образованието.

Официалното откриване на изложбата ще бъде днес, 16-ти май, от 17.30 часа. Представянето на изложбата в Габрово е съвместна инициатива на Ротари клуб Габрово, Национален музей на образованието Габрово, Регионално управление на образованието Габрово и Национална Априловска гимназия.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Препълнена зала, аплодисменти и много емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев

Published

on

Препълнена зала „Възраждане“, нестихващи аплодисменти и неподправени емоции белязаха 90-та годишнина на хореографа Геньо Генев. Рожденият му ден на 5 май бе поводът Дружеството на писателите в Габрово и Фолклорен танцов ансамбъл „Габровче“ да организират юбилеен концерт с творчеството му, с който бивши танцьори на хореографа, приятели и гости да се насладят на неговото изкуство.

„Геньо Генев ще остане с многобройните танци, които създаде и които се играят в страната и чужбина, с текстовете си за песни и с онзи необорим оптимизъм, с който ни кани на концерта по повод 100-та си годишнина“, представи го водещата на концерта Светлана Кацарска.

Да сподели празника на официално най-възрастният хореограф в България беше и областният управител на Габрово Ралица Манолова.

Тя поднесе поздравителен адрес и картина с извезана българска шевица, изобразяваща „Дървото на живота“ – с пожелание за дълголетие и неспиращо творческо вдъхновение. Към всички присъстващи в залата Манолова се обърна с думи на благодарност, защото само една истински сплотена общност, може да донесе такава радост в душата на този човек, който е направил изключително много за нашия град, за нашите деца и за нас самите.

„Една идея може да се превърне в прах или в магия… Зависи от таланта, който я създава!“, цитира думите на Бил Бърнбах областният управител и допълни: „Тази вечер ние сме тук, за да признаем, че талантът на Геньо Генев създава магии и след него ще остане много, което ще се пренася от поколение на поколение, ще се танцува, ще се пее, ще се говори, а и вярвам, че предстои да се създаде още много.“

Поздравленията към юбиляра продължиха през целия концерт, стихове на твореца, негови песни и танци радваха публиката и разказваха неговата история.

Геньо Генев е роден в Габрово на 05.05.1932 година. Още като ученик в текстилния техникум, пленен от танцовото изкуство поема ръководството на състава към завод „Буря”. Липсва опит, но благодарение на упоритостта и ентусиазма, колективът израства и печели симпатиите на населението в цялата околия.
С първите си танцьори Геньо Генев работи над 15 години. Същевременно става ръководител на танцовия състав при фабрика „Добри Карталов”. Той обогатява репертоара с танци от различни географски области. С вродения си творчески и неспокоен дух търси нови форми и стилове, и още в началото се насочва към тематични композиции. Първите са : „Дядо белобради, ряпа взе да вади” и „На чешма за вода”. По-късно поставя „Билкоберачи”, „Кончета”, „Танц с камшичета”, „Зима”, „Сол-пипер”, „Танц с въжета”, „Женски габровски танц”, „Северняшка сюита” и др.
Във всички танци хореографът използва фолклорната основа, в която вплита тематична образност на произведението, като запазва поетичността и непосредствеността на народния фолклор. В тях създава и нови герои, изградени в обобщени щрихи, но жизнени и привлекателни.
Авторът Геньо Генев споделя: „Без идеи и теми не обичам самоцелно да градя композиции. Живият живот и прекрасното ни фолклорно наследство са извор на неизчерпаеми идеи”.
От 1966 година той е художествен ръководител на танцовия състав при Пионерски дом в град Габрово. Със своята преданост и всеотдайност към работата, с трудолюбието си и неизмеримото творческо въображение той води състава към най-високи сценични постижения.
През 1967 година съставът участва в международния пионерски фестивал в Париж, организиран от съюза на френските пионери. Габровчетата печелят първо място в този престижен форум.
През 1968 г. участват в Деветия младежки световен фестивал на художествената самодейност в София. През 1978 г. издателство „Танцово изкуство” отпечатва негова книга, посветена на танцовия фолклор в Габровския край. Книгата предизвиква изключителен интерес, тъй като съдържа автентични и уникални бележки, репортажи и фотоснимки на етнографски обичаи, накити и облекло. Тя представя доказателствата за богатото духовно развитие на местното население от дълбоки времена.
Други десет негови постановки са описани в списание „Танцова самодейност”. През 1988 г. Геньо Генев става член на редакционната колегия на списанието.
От 1968 до 1975 Генев е основател и главен художествен ръководител на танцовия състав при Образцово народно читалище „Априлов – Палаузов”. Още н началото съставът подготвя програма, която представя в България, Полша и СССР. Публиката е възхитена и очарована от играта на танцьорите. На страниците на тогавашния вестник „Балканско знаме” (предшественик на сегашния „Габрово днес”) се появява статия със заглавие – „Габрово жадува за повече такива концерти”.
От 1975 година Геньо Генев е създател и главен художествен ръководител на Детския ансамбъл за песни и танци „Габровче” до 1992 г., когато се пенсионира.
По повод на 30 – годишния юбилей на ансамбъла Снежана Серафимова пише: „В репертоара на „Габровче” сякаш разгръщаме страници от мили и познати далечни времена, когато са се раждали песните и танците на нашите деди. В новата си интерпретация те ни сближават и ни напомнят за топлината на род и роден край, за топлината на милото ни отечество. Не случайно поетесата сравнява малките оркестранти в габровските им носии с „гугутки”, китните цветове на костюмите с „цветя и полски треви, дънери и ели”, а певиците –„ с гласове от бисерни води и юнашки кърви, втъкани в поезията на песните”.
Танцовите постановки на Геньо Генев са включени в репертоара на редица състави от страната: Попово, Хасково, Русе, Казанлък, Плевен, В. Търново, Омуртаг, Шумен, Видин, Стара Загора и други.
На II, III, IV, V, VI и VII републикански фестивали на художествената самодейност танцовите състави, ръководени от Генев печелят златни медали и лауреатски звания. На районни, окръжни и републикански състезания по танцова самодейност се класират винаги на първо място.
Завоюваните успехи мотивират участниците в съставите и ръководителя им, издигат престижа на Габрово и стават лице на града им.
С указ на Държавния съвет хореографът Геньо Генев е награден с орден „Червено знаме на труда”. Присъден му е и орден „Кирил и Методи” – I степен. Със своите колеги, близки и приятели Генев споделя: „Приех тези отличия не като моя лична награда, а като признание за ентусиазма и професионализма на моите танцьори, колеги от състава и хората от Габрово, които ни помагаха”.
Геньо Генев е не само изпълнител, ръководител и автор. От 1975 до 1992 г. едновременно с работата си в ансамбъл „Габровче” той е и методист в Центъра за художествена самодейност в гр. Габрово.
От 1978 до 1995 година той преподава български народни танци от всички етнографски области в курсове за чужденци: руснаци, канадци, американци, французи, швейцарци, австралиийци, испанци и японци. Като лектор и постановчик, той е изпращан в тогавашния Съветски съюз пет пъти, в Швейцария шест пъти и във Франция четиринайсет пъти, като всеки отделен курс продължава до четири месеца.
Както във всяка област на обществения живот така и в танцовото изкуство, се повишават изискванията за техника, творчески дизайн и търсения на нови пластични и естетически форми. Затова са необходими млади кадри, влюбени в народното изкуство и притежаващи огромна творческа енергия.
Много млади и талантливи последователи на прекрасните български фолклорни традиции са израснали, благодарение на подкрепата и помощта на Геньо Генев. Самият хореограф казва, че не толкова личната му помощ , а „желанието на младите хора да се учат, да приемат и продължат непреходните културни традиции на българския народ е в основата за успеха и творческата реализация на много днешни хореографи и ръководители на танцови състави”.
За 70 годишния си юбилей – 5 май 2002 година Геньо Генев изненадва габровци с нова и непозната досега област на своето творчество – поезия. Тогава излиза стихосбирката му „Каквото и да става – животът продължава”. През 2005 година излиза стихосбирката „Три години по-късно”. Същата година излиза и стихосбирката „Хайде хопа, хайде тропа към Европа (Фермата на Тешо и Туряна)”.
Поезията му е белязана от същите концептуални идеи, които присъстват в танцовото му творчество – злободневни теми, представени в духа на фолклорните традиции на българския народ, но и лирични нотки, докосващи най-чувствените човешки възприятия за околния свят.
През 2002 година Геньо Генев е обявен за почетен гражданин на Габрово. През тази година получава отличието „Златна лира” на Съюза на музикалните и танцови дейци.
В инициативата на ЮНЕСКО от 2008 г. „Живи човешки съкровища” Геньо Генев е номиниран на първо място за област Габрово и на пето място в България.
Известният габровец Ботьо Бараков – дарител и меценат казва за Геньо Генев: „Като запознаваш другите народи с нашите танци, ти сближаваш нашите народи с другите, ти вършиш полезна дейност, колкото едно министерство”
.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица