Свържи се с нас

Култура

ЕМО „Етър” най-предпочитан партньор по програма Култура

Published

on

снимка: Исторически музей Попово

снимка: Исторически музей Попово

Росица Бинева, уредник отдел „Занаяти” в Етнографски музей на открито „Етър”, представи Програма „Култура” на Община Габрово на националната конференция „Музеи и Общини”, която се проведе в град Попово.

Диалогът „музей – местна власт” е важно условие, за да се привличат нови публики.

Пред участниците във форума Росица Бинева разказа историята на Програмата, както и успешните проекти, реализирани от ЕМО „Етър” с финансовата подкрепа на Община Габрово.

„Програма „Култура” към Община Габрово е създадена през 2011 г., а основната й цел е да подкрепя и стимулира развитието на значими културни инициативи и създаването на качествени културни продукти. Програмата е насочена към търсене на оригинални и новаторски подходи и решения, в съответствие със стратегическите приоритети на Община Габрово”, каза Росица Бинева пред участниците в конференцията.

Уредникът от ЕМО „Етър” припомни, че финансовите средства, необходими за реализирането на Програма „Култура”, се осигуряват ежегодно от бюджета на Община Габрово.

„Първоначално, когато се създава Програмата, сумата която тогава се е разпределяла е била в размер на 30 хиляди лева. От 2011 г. бюджетът е увеличен повече от три пъти, като през 2014 година общата сума за финансиране на проекти възлиза на 100 хиляди лева. Това е стойността, която продължава да бъде отпускана и през следващите години”, сподели Бинева пред участниците в конференцията.

За периода на съществуване на Програмата ЕМО „Етър” е една от най-предпочитаните за партньор институции.

Част от постиженията на Програма „Култура”, в които участие има ЕМО „Етър”

Проект „155 години Габрово град” на Регионален исторически музей – Габрово

Създаден е масив от дигитални изображения на личности, събития, културни ценности, паметници и документи от периода 1860 – 2015 г.

Партньори в тази инициатива са Регионална библиотека „Априлов – Палаузов”, Държавен архив – Габрово, ЕМО „Етър”

Целта на проекта е социализиране и популяризиране на непознати за широката общественост визуални и документални свидетелства за миналото на Габрово, чрез създаването на мобилна експозиция – изложба в куфар „155 години Габрово град” и печатно издание – илюстрована хроника „155 години Габрово град”, с културни ценности от фондовете на участващите институции.

Проектът „Габрово – град с минало, град с бъдеще”, спечелен от Фондация „Граждански форум”, позволи на няколко културни институциите в града, между които ЕМО „Етър”, да отворят своите архиви и съхраняваните в тях ценности станаха достъпни не само за специализирана аудитория, но и за всеки потребител на интернет по света.

Проект „Каменна пластика на открито”. В експозицията на открито се експонираха представителни културни ценности от фондовете на Регионалния исторически музей и ЕМО „Етър”, които притежават характеристики, подходящи за открито представяне. Основната част от сбирката се състои от паметници от античната епоха и Възраждането.

По този начин се социализират закрити досега за широката публика културни ценности, които се представят в хармонизирана с градската архитектура експозиционна среда. Експозицията се изгради до река Янтра, в пряка връзка с възрожденския Баев мост и в непосредствена близост с църквата Успение Богородично.

Един от най-атрактивните проекти, които бяха реализирани с партньорството на Музея е фолклорен танцов спектакъл „Не ходи там след залез слънце”, който е реализиран от РРЦК „Фабриката” и ФТА „Сивек” и ЕМО„Етър” през 2011 г.

Той постави началото на реализирането на идеята за поредица от спектакли под общото наименование „Нощи в Етъра“. Първият фолклорен спектакъл на открито бе посветен на нощта в народните вярвания и представи.

Чрез изразните средства на танца, музиката, чрез обреден реквизит и естествения декор на единствения музей на открито бяха представени българите от края на ХІХ и началото на ХХ век и тяхното разбиране какво представлява нощта – вярванията, страховете и надеждите, съхранени в ритуалите и обичаите.

„Двете представяния в Етъра предизвикаха голям интерес и последваха предложения за гостуване. На празника на град Трявна през 2012 г. През 2013 г. участието на ЕМО „Етър” бе основно събитие в програмата посветена на Нощта на музеите в Троян.

Успехът подсили желанието на партньорите да създадат поредица от спектакли и така с подкрепата на НФ „Култура” бе реализиран спектакъла „Нощта срещу Еньовден”, сподели Росица Бинева по време на конференцията.

„Традиции чрез иновации” е проект, посветен на 50 години от откриването на ЕМО „Етър”.

„Балкански фолклорен фестивал „Сватбата – единство и многообразие” стартира още през 2008 година като национален с основна цел да представи етническото и етнографско многообразие в България чрез възстановки на моменти от сватбената обредност.

През 2015 година фестивалът прерасна в Балкански, благодарение на финансовата подкрепа на програма „Култура” на Община Габрово.

Участие взеха 4 състава от България, представящи етнографските групи на шопи, тракийци, хърцои и турлаци и 4 състава от Балканските страни – Република Сърбия, Република Македония, Република Румъния и Република Турция.

Във фестивала взеха участие 100 представители от България и 79 от балканските страни. Те бяха от различни възрасти, но с обща страст – фолклор и народни традиции.

„Като музеен специалист, представляващ ЕМО „Етър”, като ръководител, координатор и музеен експерт в реализирането на няколко проекта по Програма „Култура”, според мен приносът й за музея може да се търси в четири основни направления”, коментира Росица Бинева.

Според нея, първото е надграждането на традиционните функции на музеите.

„Тази програма дава възможност да се реализират идеи, събития и инициативи, които не са в основните функции и задачи на институциите. Втората посока е, че чрез нея се подпомага реализирането на иновативни идеи”.

Търсене и привличане на нови публики, в частност привличане на младите хора, достъпност и социализация на културното наследство, подкрепата на иновативни методи за представяне на културното наследство на Габрово и представяне на Габрово като съвременна културна дестинация, са другите важни постижения на Програма Култура на Община Габрово.

Информация за националната научна конференция „Музеи и общини“ – Институт за приложна музеология.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Поредна фестивална селекция за Куклен театър – Габрово

Published

on

Превърнал се във визитна картичка на кукления театър, спектакъла – „Главатарят, който искал да плени месечината“, след седмично турне в град Кюстендил, ще вземе участие в 7- то издание на Международния фестивал на изкуствата – „Магията на вятъра“ – 2025, който се провежда в Сливен.

След завръщането си екипа на Главатаря, няма миг спокойствие, между репетициите на новото премиерно заглавие „Макс и Морис“, за втори път поема към фестивална дестинация. Само преди два месеца трупата се завърна от XII-ТИ Международен куклен фестивал на открито – „Дни на куклите“ – 2025, провел се в Бургас, където бе покорена в два дена публиката с представлението – „Бременските музиканти“ под режисурата на Мая и Митко Димитрови.

Престижното събитие селектирало участието на габровския куклен театър, се е  утвърдило като сцена, отворена към различни публики – деца, тийнейджъри, възрастни, жители и гости на Сливен. Фестивалът е с многостранно послание и за това няма състезателен характер – за почитателите на кукления театър и за всички, които търсят живо и разнообразно културно преживяване.  

Спектакълът – „Главатарят, който искал да плени Месечината“ с участието на Алекса Манчева, Виктория Василева, Янна Генчева, Павел Кинчев, Петър Гайдаров е драматизация по турска народна приказка, но в процеса на работа целенасочено екипът се стремеше да надскочи националния характер на произведението.

Въз основа на тази трактовка представлението придоби по-мащабен – извън битов и глобален лик. Сценография и кукли – Елена Цонкова, художественото осветление – Ивайло Марков, авторска музика – Станимир Иванов Програмата включва внимателно подбрани, награждавани спектакли, които представят най-доброто от сцената на България и света.

Във фестивала ще участват театри от Бургас, Ямбол, Габрово, Плевен и София, както и международни гости, сред които Турция и унгарската трупа „Малко театро“ от Будапеща – дългогодишен партньор на селекционера. Събитията ще реализира в  различни локации и пространства. Основната сцена на Кукления театър, читалище „Зора“, където ще се състои габровският спектакъл и Националната художествена гимназия – „Димитър Добрович“.

Освен театралните заглавия, програмата включва уъркшопи, изложби, стрийм шоу и открити събития на площада пред театъра и пред общината. Мисията е да достигне всичко до възможно най-много хора – дори случайни минувачи. Да се изненадат и да се потопят в магията на изкуството.

Зареди още

Култура

Историческият музей в Дряново показва най-древните доказателства за Homo sapiens в Европа

Published

on

До края на месец октомври Исторически музей – Дряново е домакин на впечатляващата изложба „Наследство в камък и кост“. Откриването ѝ се състоя на 14 октомври, Денят на света Петка, като събра археолози и учени от цял свят, както и ценители на историята, за да ни върне към самото начало на човешкото присъствие в Европа.

Изложбата представя уникални находки от пещерата Бачо Киро – едни от най-ранните доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Експозицията включва фрагменти от човешки кости, каменни сечива и лични украшения, които разказват за живота и мисленето на първите хора на континента. С приветствени думи към гостите се обърна д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново. Той подчерта, че изложбата е своеобразен мост между миналото и настоящето, пътешествие към зората на Homo sapiens на континента. „Тя ни отвежда в дълбините на времето, в епохата, когато първите съвременни хора започват да стъпват по европейските земи. Това е знание, което дължим на революционните открития в пещера Бачо Киро“, каза той.

Между 2015 и 2021 година там бяха направени находки с глобално значение, включително най-ранните неоспорими доказателства за присъствието на Homo sapiens в Европа. Благодарение на съвременни генетични и изотопни анализи, в комбинация с класическите археологически методи, изложбата разказва за живота, технологиите и света на тези първи модерни хора, заселили югоизточна Европа. „Нашата цел е да представим не само как са изглеждали тези хора, но и как са мислели, оцелявали, препитавали и как са общували със света около тях“, сподели д-р Ценка Цанова от Института „Макс Планк“ в Лайпциг, Германия. Тя е модератор на Конференцията на Комисия 8 на Международния съюз за праисторическа и протохисторическа наука (UISPP), която се провежда от 13 до 17 октомври в Дряново и е посветена на темата „Произходи и развитие на Началния късен палеолит в Евразия“.

Сред експонатите в изложбата посетителите могат да видят автентични фосили – фрагменти от човешки кости и горна челюст, както и каменни сечива, орнаменти и лични украшения, съхранили спомена за хората, които някога са населявали тези земи. Особен интерес предизвикват едни от най-старите лични украшения в Европа, изработени от зъби на пещерни мечки – символ на зараждащото се абстрактно мислене и социална организация.

„Тези находки говорят за раждането на символичното мислене и за желанието на човека да остави следа“, посочи още д-р Цанова. „В същото време те показват и колко иновативни са били тези ранни хора . Те са обработвали и преизползвали своите инструменти с изключително майсторство.“ Чрез интердисциплинарните изследвания, представени в изложбата, научаваме повече за адаптивността, технологичните постижения и взаимодействието с природата на първите Homo sapiens. „Наследство в камък и кост“ е не просто изложба. Тя е разказ за началото на нашата история, за онези първи хора, които споделят света с неандерталците и поставят основите на бъдещия европейски свят.

По-рано през деня, участниците в Конференцията на Комисия 8 на UISPP проведоха изнесено заседание в ИМ-Дряново, където представиха свои доклади на различни теми от Праисторията.

Паралелно с откриването на изложбата, под стария чардак на Лафчиевата къща оживяха ароматите и спомените на отминали времена. Представители на читалищата от Ганчовец, Гостилица, Руня, Гвоздейка и Скалско донесоха свои домашни рецепти – пазени през поколенията и приготвени с обич. Всеки гост можеше да опита от ястията, които носят в себе си духа на българското село – на топлия хляб, на събирането край огнището, на простичкото, но истинско човешко общуване.

Отец Ивелин благослови ястията и отправи молитва за здраве и благоденствие, а заместник-кметът на Дряново Диляна Джеджева приветства участниците и подчерта колко важно е да се пазят живи традициите на родния край. Песните на фолклорната група от село Гостилица, посветени на Колю Фичето, допълниха празничната атмосфера и вплетоха кулинарното събитие в програмата на Националните чествания, по повод 225 години от рождението на майстор Колю Фичето.

Зареди още

Култура

Честит празник, архивисти!

Published

on

За първи път Международният ден на архивите се чества на 9 юни 2008 г. Решението за отбелязването му е взето на Генералната асамблея Международния съвет на архивите (МСА) в Квебек, Канада през ноември 2007 г. На този ден през 1948 г. в Париж към ЮНЕСКО е основан МСА. Първото отбелязване на Международния ден на архивите съвпада с 60-годишнината на световната професионална организация на архивистите от 190 страни. Решението на МСА и включването на датата 9 юни в календара на ЮНЕСКО като световен ден на архивите и архивистите им предоставя още една добра възможност ежегодно да напомнят за значението на документите и за своята неуморна грижа и отговорност за опазването им.

Габровският архив ще отбележи професионалния празник на българския архивист и своята 66-а годишнина, днес от 15.00 часа в административната сграда на ул. „Чардафон“ № 17.

Архивът, който е пазител на документалното богатство на Габровска област, съхранява документи в обем от 2878 линейни метра, в 2573 архивни фонда в 347 233 архивни единици, 1402 частични постъпления и 1361 спомена. По тези показатели той се нарежда на едно от първите места сред останалите областни архиви в България.

На събитието в петък ще бъдат представени резултатите от дейностите по приоритетните цели през годината: дигитализация и обработка на документи, постъпили в архива от дарения. Дигитализацията през настоящата година е в изключително завишен обем заради показателите по плана за възстановяване и устойчивост, които трябва да бъдат изпълнени. Габровският архив сканира 3710 изображения и изготви 560 описания (метаданни) към тях. Интересът към дигитализираните документи е голям – от началото на годината са регистрирани над 3500 разглеждания на снимки и документи в Информационната ни система. Общо в нея вече са достъпни за разглеждане 16 490 изображения с 5845 описания към тях.

Следващата приоритетна цел е обработката на документи, дарени от личности, т. нар. лични фондове. Дълъг процес, който изисква много време, професионални познания и умения, добро познаване на спецификата в сферите, в които е работила и творила личността, дарила свои документи. Обработените лични фондове през годината са на журналиста и публицист Илия Пехливанов и на писателя и пощенски служител Георги Парасков. Така в научен оборот ще бъдат още два лични фонда към общо над 200 лични фондове, съхранявани при нас.

„Другият акцент в празничната програма е изложбата с оригинали „Изкуството в архива“. Архивът не е само пазител на документалното наследство, но и място, където историята оживява чрез образи, жестове и багри. Сред писмата, протоколите, плановете, отчетите, докладите, снимките в хартиен и дигитален вид има и художествени произведения – акварели, графики, шаржове, които също разказват история – по поетичен, личен и визуален начин. Те са художествени свидетелства на времето – произведения, които носят духа на епохата, личния почерк на твореца и неповторимата връзка между изкуство и история. Съхраняват се в личните фондове и постъпления на Богомил Даскалов, Иван Начев, Цаньо Антонов, Пенчо Кулеков, Николай Попов, Ботьо Ботев, Веселин Василев и Илия Пехливанов. Голяма част от подбраните творби са дело на самите личности, а други са постъпили в техните фондове като дарения. Основната цел, която си поставяме с реализирането на тази изложба, е да представим Архива като хранилище не само на факти, но и на изкуство и вдъхновение.

С благодарност към дарителите, които чрез своето доверие към архивите правят възможно това съкровище да бъде достъпно за обществото. Изкуството в архива е свидетелство за живата памет на нацията – памет, която не избледнява, а се преоткрива“, споделят от ДА – Габрово.

Изложбата може да бъде разгледана от деня на нейното откриване, 10 октомври, до 20 октомври всеки работен ден от 9.00 до 17.30 часа.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица