Свържи се с нас

Култура

Екип на „Златната ябълка”: „Ако ще се води битка, нека да е за България“

Published

on

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Ако ще се води битка, предпочитам да я водя за България. Тук на местна територия, за нещо което е мое и ще остане за децата ми”.

Ще повярвате ли, че това го казва младо момиче, което е получило отлично образование в Англия? Елена Рапонджиева е продуцент на първия анимационен сериал, базиран на българския фолклор – Златната ябълка. Когато Димитър Петров, създател на сериала й показва за първи път град Кукерово, тя разбира, че иска света да види това.

Елена Рапонджиева отива на срещата с Димитър Петров с мисълта да му откаже да стане продуцент на филма, но остава запленена от идеята.

„За първи път видях българска възрожденска архитектура, представена по един съвременен анимационен начин. В следващия момент ми хрумна, че това е нещо, което искам да покажа на приятелите си за България. Това е най-хубавото, което имаме – нашата култура, фолклора ни. И осъзнах стойността на този проект”, разказа Елена по време на представянето на сериала в рамките на събитието „Европейски дни на художествените занаяти”, което се провежда в ЕМО „Етър” на 2 и 3 април.

„Златната ябълка” предизвика огромен интерес от страна на феновете, които препълниха залата в музея, участваха активно в дискусията и се снимаха с Димитър Петров и Елена Рапонджиева.

Дали е случайно това? Едва ли! Когато имаш кауза и вярваш в нея, успяваш да увлечеш останалите. „Златната ябълка” наистина е кауза – първоначално за по-малка група от хора, след това за все повече.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

„Интересното за българския фолклор е, че няма изцяло положителни или изцяло отрицателни същества. Дори и змейовете, които са най-могъщите, носят тази характеристика”, разказа Димитър Петров.

Такива са героите в сериала. Нито един от тях не е черно-бял, не е само добър или само лош. Така е в живота. Героите от „Златната ябълка” ще правят грешки, ще понасят последиците от тях, ще се учат и ще израстват.

В настоящия етап от реализацията на филма се работи по пилотния епизод. Екипът се бори за финансиране. От БНТ са дали съгласие да станат партньор и до 2017 година се очаква пилотния епизод да бъде факт.

„Ние изграждаме една вселена, един цял свят, в който има много същества със своя история и собствена мотивация. Преплитат се съдби. Докато измислим историята на сериала, измислихме историята на един цял пълнометражен анимационен филм, действието в който отново ще се развива в този свят”.

Екипът, който представи „Златната ябълка” в ЕМО „Етър” не е случаен. Димитър Петров се занимава с анимация от доста време, въпреки младостта си. Той учи анимация в Лондон, работи за компании като Cartoon Network Studios Europe, HUTS JWT и Strata Аdvertising.

снимка: ЕМО "Етър"

снимка: ЕМО „Етър“

Елена Рапонджиева е завършила „Медии и комуникации” във Великобритания и е работила като продуцент и/или мениджър проекти за редица компании и фестивали като East Winds International Film Festival, Кинематограф LIVE, RCR Films Spain и Worldwide FX.

28 души, живеещи в 6 държави работят върху сериала. Всеки от тях има интересна биография, обединява ги любовта към българските традиции и разбирането им, че фолклора не е нещо от миналото, познато само на нашите баби и дядовци. Българският фолклор има своите съвременни измерения и чрез него страната ни може да се представи пред света.

„Европейските дни на художествените занаяти” в ЕМО „Етър” продължават на 3 април. Със събитията от втория ден на инициативата може да се запознаете тук.

Следете ни и във Фейсбук на:
http://www.facebook.com/#!/pages/Gabrovonewsbg/140586109338730

Култура

Валя Балканска ще открие Славейковите празници

Published

on

Една от най-обичаните и талантливи народни певици, жената с космически глас – Валя Балканска ще открие тазгодишните Национални Славейкови празници, които се провеждат под патронажа на президента на Република България и с финансовата подкрепа и съдействие на Министерство на културата.

Под съпровода на каба гайди, нейният глас ще огласи площада пред НЧ „Пенчо Славейков 1871“ в Трявна днес, 19 юни, от 18.30 ч. Половин час по-рано своето тържествено слово ще произнесе кметът на Трявна Денчо Минев, предшестван с отслужването на водосвет за здраве от местните духовни лица към Тревненска духовна околия.

Неразривна част от официалното откриване ще бъдат талантливите дами от Камерен хор „Еуфоника“, които също ще вземат участие в Славейковите празници, както и местните танцьори от Ансамбъл „Трявна“ и самодейни колективи при НЧ „Пенчо Славейков 1871“.

Тържествената програма ще продължи в 19.30 ч. с поетичния спектакъл „Нощ на поезията“ по стихове на Славейкови в салона на читалището. Жители и гости на града ще могат да видят творчеството на ученици от 119 СУ „Академик Михаил Арнаудов“ – гр. София и местни възпитаници от Славейковото училище, които ще представят пред публика специално разработен спектакъл за Националните Славейкови празници.

Зареди още

Култура

Родственик на Колю Фичето гостува в първия музеен подкаст в България

Published

on

В „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, гостува Константин Фичев, четири пъти правнук на възрожденския майстор Колю Фичето. С този, петнадесети по ред епизод, форматът на Исторически музей – Дряново потвърждава позицията си на пионер в музейната комуникация у нас, а разговорът на директора Иван Христов с родственика на Никола Фичев се превърна в специален и личен момент на завръщане към родния край на Първомайстора.

Константин Фичев определи присъствието си в Дряново като особено вълнуващо преживяване и разгърна положителното наследство и родовата история на своя клон от фамилията Фичеви. Той припомни съвместната инициатива, реализирана съвместно с Исторически музей – Дряново по представяне на книгата „(НЕ)познатия Колю Фичето“, с автор д-р Венелин Бараков, главен уредник в музея, осъществена в рамките на фестивала „Варуша юг“ във Велико Търново.

В студиото на „Музеят говори“ гостът сподели, че поддържа активна връзка и с други представители на рода и изрази мнение, че Историческият музей в Дряново периодично може да продължи да бъде домакин на родови срещи на фамилията Фичеви.

Сред най-впечатляващите моменти от разговора бе разказът за жива реликва от времето на Колю Фичето – литиен свещник във формата на кръст, подписан лично от Първомайстора и съхраняван до днес във великотърновския храм „Св. Св. Кирил и Методий“ в квартал „Варуша“.

„Приживе, Колю Фичето е обединявал хората – разказвал е дядото на дядо ми“, сподели Константин Фичев и допълни – „Когато се пускал по Самоводската чаршия, например в неделя, за да се черкува, той е събирал тълпа от хора, които са искали да го видят, да се докоснат до него“, отбеляза Константин.

Към края на разговора Фичев развенча и два широко разпространени мита около своя знаменит предшественик. Той категорично отхвърли налаганата по времето на социализма теза, че Никола Фичев е бил самоук строител, а по отношение на популярната легенда, представяща Колю Фичето като спасител на парижката катедрала „Нотр Дам“, бе не по-малко категоричен. „Тази легенда руши, а не съзидава“, определи я той като по-късно дописана, но дълбоко вкоренена в общественото съзнание заблуда.

Петнадесет епизода по-късно, „Музеят говори“ вече не е просто подкаст. Той започва да се превръща в трибуна, на която българското нематериално културно наследство получава глас.

Епизодът с участието на Константин Фичев вече е достъпен в YouTube канала на Историческия музей – Дряново.

Зареди още

Култура

Монографията „Борис Димовски“ ще бъде представена в Музея на хумора

Published

on

На 17 юни, в последния ден на ретроспективната изложба „Борис Димовски – 100 години от рождението“, Музеят на хумора и сатирата ще представи монографията „Борис Димовски“, с автор изкуствоведа Красимир Илиев, куратор на експозицията.

Изданието е резултат от съвместната работа на автора и музея и има за цел да съхрани и популяризира творческото наследство на един от най-значимите български художници и карикатуристи.

Монографията проследява живота и творческия път на Борис Димовски и откроява връзката му с Габрово – град, който през 1983 г. го удостоява със званието „Почетен гражданин“.

Книгата съдържа 340 страници и над 600 изображения на карикатури, илюстрации и фотографии. Тя предлага задълбочен поглед към живота, творчеството и обществената роля на Борис Димовски – художник, чието име остава неразривно свързано с нашия град.

Борис Димовски е не само един от най-значимите български карикатуристи, но и сред хората, които заедно със Стефан Фъртунов стоят в основата на превръщането на габровския хумор в културен символ, разпознаваем далеч отвъд пределите на България.

Неговите образи и идеи продължават да живеят в символите на града и в историята на музея. Заповядайте на среща с автора Красимир Илиев – човекът, който посвети година на това да върне Борис Димовски на заслуженото му място в историята на българското изкуство.

Входът е свободен.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица