© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Правителството на Бойко Борисов се радва на високо одобрение и бе посрещнато с много надежди. За съжаление, някои от правителствения екип започнаха да загърбват националната икономика и в частност държавните финанси и социалната политика. Те се оказаха „сизифов камък”, непосилен нито за мощните плещи на премиера, а камо ли за неговия финансов министър Дянков – един на пръв поглед симпатичен вечен оптимист, който над 15 пъти вече ни посочи кога ще излезем от кризата, в която все повече „затъваме”. Рефренът „за всичко, дори и за юлския пек е виновно правителството на Станишев”, който слушаме до втръсване вече година е изтъркан дотам, че вече започнаха да не му вярват и хилядите безработни и изправени пред фалит дребни предприемачи, гласували преди година за ГЕРБ и Атака. Те вероятно още са заслепени от безспорната харизма на своите лидери Борисов и Сидеров, но като идат в магазина и започват да си броят стотинките, а банките ги притискат да си върнат кредитите, са вече изправени пред дилемата кой да слушат – собственият си глас, който отразява колко е празен джоба им или на обещанията.

Не е случайна негативната оценка за едногодишното управление на най-големия ни синдикат КНСБ, тъй като бе пропуснато най-благоприятното време за реформи. Известно е от опита на редица държави, че първите месеци на всяко управление са най-подходящите за началото на сериозни реформи, защото тогава подкрепата към властта и енергията на хората в нея са най-големи, тъй като след това компромисите със статуквото започват да изглеждат все по-приемливи и волята за промяна постепенно намалява и дори избледнява.Наистина е вярно твърдението на министър Дянков, че България остана единствената страна от ЕС в ЮИЕ, в която данъците не са повишавани и засега не сме потърсили чуждестранна финансова помощ, но докога ще е така и на каква цена?! На държавните служители не са повишавани заплатите от 2 години (01.VІІ.2008 г.), а пенсиите – от 01.VІІ.2009 г. и те са най-ниските в ЕС. В Румъния доходите са с над 50 % по-високи от българските, ДДС нарасна с цели 5 пункта и е вече 24 %. Гърция – също за втори път в последните три месеца повиши ставката на ДДС на 23 %. Все пак имиджът на правителството се крепи все още заради успехи в борбата с престъпността. Осъдените засега са малко –само Марио Николов и толкоз, докато братята Маргини бяха оправдани… Налице са арести на заподозрени за серията отвличания, което е сериозен успех за органите на МВР и вероятно ще има осъдителни присъди за групата, наречена „Наглите“. За т.нар. „Медузите“, „Лапачите“, „Мошениците“ или „Недосегаемите“, както и за най-шумно рекламираната от медиите група „Октопод” изходът засега е неясен, но българското общество се надява те да приключат с осъдителни присъди. Много съществен момент е колко от заграбените по престъпен начин средства или „източен” ДДС ще влезе в хазната? В тази връзка логичен е и въпроса защо през първата година на управление на правителството на ГЕРБ не се създаде финансова полиция?

Известно е, че България е една от малкото страни в ЕС без такава структура Липсата на реални реформи в публичната сфера и на системен подход в държавното управление, не може да се компенсират само с успехи срещу престъпността. В икономическата област има светъл лъч – успешно проведените търгове на доста по-ниски от реалните цени за автомагистрала „Тракия“. В икономиката ни и преди всичко в публичните ни финанси сеналага оценката преди всичко на външни анализатори и икономически наблюдатели (Виенския институт за икономически изследвания и др.), че управлението на ГЕРБ, е ако не провал, то поне трябва да бъде класифицирано като относително неуспешно. В предизборната платформа на партия ГЕРБ имаше ред хубави неща, които не се случиха, като: финансова стабилност, петпроцентно намаление на осигуровките (в крайна сметка намалиха ги с 2 %) и увеличение с 50 % на надбавките на пенсиите на вдовици. Вместо тях налице са непрекъснати люшкания – законодателната програма на парламента; във фискалната ти политика. Неслучайно основателни са въпросите: „Космическият кораб на държавното ни управление на автопилот ли се движи?”; „Къде отиват българските публични финанси, като догодина привърши фискалния резерв?”. Не може вечно правителството ни да се оправдава с наследството от тройната коалиция, която му остави около 8,2 млрд. лв. фискален резерв, от който товече изхарчи половината с актуализацията на бюджета, приета от НС през юли 2010 г. Няма и прелом в оползотворяването на еврофондовете, а правителството ни продължава да се хвали, че е „размразило” спрените евросредства, но странно защо те не достигат до бенефициентите засега?С популистки цели бе открит тази пролет с решение на НС 52-ри университет в Перник, което е проява на недалновидност предвидсилно намалелия брой на младежи, които завършват средно образование. Нонсенс е да се въвежда платено обучение в държавните ВУЗ, което води до неравнопоставеност между студентите държавна поръчка и платено обучение. Странно защо бе закрита „Агенцията по икономически анализи и прогнози”, досега в състава на МФ, което ни направи единствената държава от ЕС, в която липсва самостоятелен орган по планиране и прогнозиране?

България все още има някои относителни предимства пред останалите закъсали страни в ЕС –фискален резерв инисък държавен дълг. Фискалният резерв обаче започва да се топи и правителството ни не е в състояние да преодолее тази негативна тенденция. На него му липсва адекватна организация и визия за бъдещето на българската икономика и за публичните ни финанси.През първите 6 месеца на управлението му цел № 1 бе нулевия бюджетен дефицит и влизането на България в ERM ІІ през 2010 г., а през 2013 г. – в еврозоната. През март управляващият екип видя, че това няма как да се случи и започна „ударно да харчи” от фискалния резерв на фона на намаляващи приходи във фиска, вследствие на лошо работещата ни икономика. Амбицията на министър Дянков за влизане във валутния механизъм е все по-нереална. Тя бе отложена във времето и не ясно за кога. За сметка на това забуксуваха всички структурни реформи, чиято цел е да се подобрят публичните услуги и да се намалят държавните разходи. На всичкото отгоре за състоянието на българското национално стопанство и преди всичко на строителния ни отрасъл определена вина има и настоящето правителство, което едва в средата на годината разплати чрез ББР първите стотина милиона от дължимите на бизнеса близо 2 млрд лв. Не може като държавата да е най големия длъжник у нас да искаш от фирмите да внасят регулярно данъци като същевременно те не са получили дължимите суми и са кредитирали държавните фирми и общините, без това да се отрази на постъпленията във фиска? Независимо от обещанията си пред ЕК правителството не успя да балансира бюджета – нито през 2009 г., нито през настоящата 2010 г., когато той с актуализацията достигна до 4,8 % дефицит. Най-голямата слабост във фискалната политика, е, че реални реформи не са направени засега в нито една област, а разходите дори нарастват спрямо кризисната 2009 г.„Потъват като вода в пясъка” милиарди лева от данъците на българския предприемач в: нереформираното ни здравеопазване, социалната сфера, държавната администрация, пенсионното дело, образованието и науката. Част от политическата ни действителност е зачестилата намеса на премиера в работата на парламента и след обществен натиск под негово давление, НС да прегласува току-що приета поправка в някой закон. Вече стана практика, причината за смяната на позициите на мнозинството, да са обвинения в лобизъм от страна на опозицията и медиите. Фрапиращ пример за неуспял опит за лобизъм е отхвърлянето на поправката в Закона за приватизация и за следприватизационен контрол, която даваше правомощия на областните управители да продават държавни имоти до 500 000 лева. Опозицията се обяви срещу тази идея, а депутати от БСП дори я определиха като децентрализация на корупцията. Едва по-късно след появата на премиерът Бойко Борисов в парламента, ПГ на ГЕРБ се отказа от нея. След намесата на премиера беше оттеглена и друга спорна поправка в Закона за земеделските земи, която предоставяше привилегии на арендаторите при покупката на парцели. Налице са вече над 20 примера за лобистки поправки на закони, а за съпредседателката на ПГ на ГЕРБ в един от най-тиражните български вестници излезе статия със заглавие – „Лобистка Фидосова”.

Вярно е, че огромните печалби и рекордните чужди инвестиции у нас от над 24 млрд.евро за последните 4 години , както и нарастващите доходи и лесните кредити (по телефона и без поръчители и достатъчни обезпечения) създадоха проблемни сектори в българската икономика (строителство, недвижими имоти), които са с рекорден спад при разразилата се криза. За нея правителството ни няма вина, но то не прави нищо за преодоляването й и да активира системата за държавни поръчки в тях, като строеж на общински комунални жилища за социално слаби, както и по-високи инвестиции в образование и наука, а точно обратното – реже парите на БАН и на университетите с над 10 % с актуализацията на Бюджет 2010. В началото на юли България бе поставена в класацията на 10 място сред страните в света застрашени от фалит, което е негативно признание за безрезултатната и погрешна финансова политика на правителството ни. Пропуснати бяха благоприятни възможности за емитиране на външен еврооблигационен дълг при благоприятни лихвени нива през втората половина на 2009 г. Сега при очертаващото се стопяване на фискалния резерв – почти е ясен изхода за укрепване на публичните ни финанси. Най-вероятно през зимата или най-късно напролет ще „потропаме” на вратите на МВФ. Сключим ли финансово споразумение с фонда, при което ползваме негов ресурс, вероятността за по-високи ДДС и акцизи и у нас, както и опасността от намаление на заплати и по всяка вероятност и на пенсии е напълно реална. Втора седмица премиерът и финансовият ни министър повтарят мантрата, че споразумение и заем от МВФ не е необходимо нито тази, нито следващата година, но дали ще са прави – времето ще покаже.Те казваха, че е въпрос на месеци за да излезем от кризата. За първите 4 месеца на тази година у нас привлечени едва около 30 милиона евро чуждестранни инвестиции, а са репатрирани от България няколкостотин милиона евро. Оправдания, че чуждестранните компании връщат заеми към фирмите-майки не са несъстоятелни. Дойде ли мисия на МВФ у нас, ще започнат под чужд диктат много болезнени и тежкиреформи в администрацията и публичната сфера. Без тях сегашното положение на гърци и румънци дори ще ни се вижда завидно. Известно е, че независимо от наложените рестрикции от тази пролет гръцкият жизнен стандарт е все още доста по-висок от нашия. В случай, че правителството ни и през следващата година продължава да харчи остатъка от фискалния резерв (без резерва на НЗОК и сребърния фонд, които са около 2 млрд.лв.) и да отлага плащанията си към доставчици, в т.ч. и да не се разплаща с бизнеса по стари задължения от предходни години, може да се отложи сключване на споразумението с МВФ и за след местните и президентски избори в края на 2011 г. Тогава – ще е много късно.

Автор д-р Йосиф Аврамов.