Свържи се с нас

Икономика

Финансовата политика на правителството …

Published

on

© Copyright 2011 — Gabrovo News. All Rights Reserved

Правителството на Бойко Борисов се радва на високо одобрение и бе посрещнато с много надежди. За съжаление, някои от правителствения екип започнаха да загърбват националната икономика и в частност държавните финанси и социалната политика. Те се оказаха „сизифов камък”, непосилен нито за мощните плещи на премиера, а камо ли за неговия финансов министър Дянков – един на пръв поглед симпатичен вечен оптимист, който над 15 пъти вече ни посочи кога ще излезем от кризата, в която все повече „затъваме”. Рефренът „за всичко, дори и за юлския пек е виновно правителството на Станишев”, който слушаме до втръсване вече година е изтъркан дотам, че вече започнаха да не му вярват и хилядите безработни и изправени пред фалит дребни предприемачи, гласували преди година за ГЕРБ и Атака. Те вероятно още са заслепени от безспорната харизма на своите лидери Борисов и Сидеров, но като идат в магазина и започват да си броят стотинките, а банките ги притискат да си върнат кредитите, са вече изправени пред дилемата кой да слушат – собственият си глас, който отразява колко е празен джоба им или на обещанията.

Не е случайна негативната оценка за едногодишното управление на най-големия ни синдикат КНСБ, тъй като бе пропуснато най-благоприятното време за реформи. Известно е от опита на редица държави, че първите месеци на всяко управление са най-подходящите за началото на сериозни реформи, защото тогава подкрепата към властта и енергията на хората в нея са най-големи, тъй като след това компромисите със статуквото започват да изглеждат все по-приемливи и волята за промяна постепенно намалява и дори избледнява.Наистина е вярно твърдението на министър Дянков, че България остана единствената страна от ЕС в ЮИЕ, в която данъците не са повишавани и засега не сме потърсили чуждестранна финансова помощ, но докога ще е така и на каква цена?! На държавните служители не са повишавани заплатите от 2 години (01.VІІ.2008 г.), а пенсиите – от 01.VІІ.2009 г. и те са най-ниските в ЕС. В Румъния доходите са с над 50 % по-високи от българските, ДДС нарасна с цели 5 пункта и е вече 24 %. Гърция – също за втори път в последните три месеца повиши ставката на ДДС на 23 %. Все пак имиджът на правителството се крепи все още заради успехи в борбата с престъпността. Осъдените засега са малко –само Марио Николов и толкоз, докато братята Маргини бяха оправдани… Налице са арести на заподозрени за серията отвличания, което е сериозен успех за органите на МВР и вероятно ще има осъдителни присъди за групата, наречена „Наглите“. За т.нар. „Медузите“, „Лапачите“, „Мошениците“ или „Недосегаемите“, както и за най-шумно рекламираната от медиите група „Октопод” изходът засега е неясен, но българското общество се надява те да приключат с осъдителни присъди. Много съществен момент е колко от заграбените по престъпен начин средства или „източен” ДДС ще влезе в хазната? В тази връзка логичен е и въпроса защо през първата година на управление на правителството на ГЕРБ не се създаде финансова полиция?

Известно е, че България е една от малкото страни в ЕС без такава структура Липсата на реални реформи в публичната сфера и на системен подход в държавното управление, не може да се компенсират само с успехи срещу престъпността. В икономическата област има светъл лъч – успешно проведените търгове на доста по-ниски от реалните цени за автомагистрала „Тракия“. В икономиката ни и преди всичко в публичните ни финанси сеналага оценката преди всичко на външни анализатори и икономически наблюдатели (Виенския институт за икономически изследвания и др.), че управлението на ГЕРБ, е ако не провал, то поне трябва да бъде класифицирано като относително неуспешно. В предизборната платформа на партия ГЕРБ имаше ред хубави неща, които не се случиха, като: финансова стабилност, петпроцентно намаление на осигуровките (в крайна сметка намалиха ги с 2 %) и увеличение с 50 % на надбавките на пенсиите на вдовици. Вместо тях налице са непрекъснати люшкания – законодателната програма на парламента; във фискалната ти политика. Неслучайно основателни са въпросите: „Космическият кораб на държавното ни управление на автопилот ли се движи?”; „Къде отиват българските публични финанси, като догодина привърши фискалния резерв?”. Не може вечно правителството ни да се оправдава с наследството от тройната коалиция, която му остави около 8,2 млрд. лв. фискален резерв, от който товече изхарчи половината с актуализацията на бюджета, приета от НС през юли 2010 г. Няма и прелом в оползотворяването на еврофондовете, а правителството ни продължава да се хвали, че е „размразило” спрените евросредства, но странно защо те не достигат до бенефициентите засега?С популистки цели бе открит тази пролет с решение на НС 52-ри университет в Перник, което е проява на недалновидност предвидсилно намалелия брой на младежи, които завършват средно образование. Нонсенс е да се въвежда платено обучение в държавните ВУЗ, което води до неравнопоставеност между студентите държавна поръчка и платено обучение. Странно защо бе закрита „Агенцията по икономически анализи и прогнози”, досега в състава на МФ, което ни направи единствената държава от ЕС, в която липсва самостоятелен орган по планиране и прогнозиране?

България все още има някои относителни предимства пред останалите закъсали страни в ЕС –фискален резерв инисък държавен дълг. Фискалният резерв обаче започва да се топи и правителството ни не е в състояние да преодолее тази негативна тенденция. На него му липсва адекватна организация и визия за бъдещето на българската икономика и за публичните ни финанси.През първите 6 месеца на управлението му цел № 1 бе нулевия бюджетен дефицит и влизането на България в ERM ІІ през 2010 г., а през 2013 г. – в еврозоната. През март управляващият екип видя, че това няма как да се случи и започна „ударно да харчи” от фискалния резерв на фона на намаляващи приходи във фиска, вследствие на лошо работещата ни икономика. Амбицията на министър Дянков за влизане във валутния механизъм е все по-нереална. Тя бе отложена във времето и не ясно за кога. За сметка на това забуксуваха всички структурни реформи, чиято цел е да се подобрят публичните услуги и да се намалят държавните разходи. На всичкото отгоре за състоянието на българското национално стопанство и преди всичко на строителния ни отрасъл определена вина има и настоящето правителство, което едва в средата на годината разплати чрез ББР първите стотина милиона от дължимите на бизнеса близо 2 млрд лв. Не може като държавата да е най големия длъжник у нас да искаш от фирмите да внасят регулярно данъци като същевременно те не са получили дължимите суми и са кредитирали държавните фирми и общините, без това да се отрази на постъпленията във фиска? Независимо от обещанията си пред ЕК правителството не успя да балансира бюджета – нито през 2009 г., нито през настоящата 2010 г., когато той с актуализацията достигна до 4,8 % дефицит. Най-голямата слабост във фискалната политика, е, че реални реформи не са направени засега в нито една област, а разходите дори нарастват спрямо кризисната 2009 г.„Потъват като вода в пясъка” милиарди лева от данъците на българския предприемач в: нереформираното ни здравеопазване, социалната сфера, държавната администрация, пенсионното дело, образованието и науката. Част от политическата ни действителност е зачестилата намеса на премиера в работата на парламента и след обществен натиск под негово давление, НС да прегласува току-що приета поправка в някой закон. Вече стана практика, причината за смяната на позициите на мнозинството, да са обвинения в лобизъм от страна на опозицията и медиите. Фрапиращ пример за неуспял опит за лобизъм е отхвърлянето на поправката в Закона за приватизация и за следприватизационен контрол, която даваше правомощия на областните управители да продават държавни имоти до 500 000 лева. Опозицията се обяви срещу тази идея, а депутати от БСП дори я определиха като децентрализация на корупцията. Едва по-късно след появата на премиерът Бойко Борисов в парламента, ПГ на ГЕРБ се отказа от нея. След намесата на премиера беше оттеглена и друга спорна поправка в Закона за земеделските земи, която предоставяше привилегии на арендаторите при покупката на парцели. Налице са вече над 20 примера за лобистки поправки на закони, а за съпредседателката на ПГ на ГЕРБ в един от най-тиражните български вестници излезе статия със заглавие – „Лобистка Фидосова”.

Вярно е, че огромните печалби и рекордните чужди инвестиции у нас от над 24 млрд.евро за последните 4 години , както и нарастващите доходи и лесните кредити (по телефона и без поръчители и достатъчни обезпечения) създадоха проблемни сектори в българската икономика (строителство, недвижими имоти), които са с рекорден спад при разразилата се криза. За нея правителството ни няма вина, но то не прави нищо за преодоляването й и да активира системата за държавни поръчки в тях, като строеж на общински комунални жилища за социално слаби, както и по-високи инвестиции в образование и наука, а точно обратното – реже парите на БАН и на университетите с над 10 % с актуализацията на Бюджет 2010. В началото на юли България бе поставена в класацията на 10 място сред страните в света застрашени от фалит, което е негативно признание за безрезултатната и погрешна финансова политика на правителството ни. Пропуснати бяха благоприятни възможности за емитиране на външен еврооблигационен дълг при благоприятни лихвени нива през втората половина на 2009 г. Сега при очертаващото се стопяване на фискалния резерв – почти е ясен изхода за укрепване на публичните ни финанси. Най-вероятно през зимата или най-късно напролет ще „потропаме” на вратите на МВФ. Сключим ли финансово споразумение с фонда, при което ползваме негов ресурс, вероятността за по-високи ДДС и акцизи и у нас, както и опасността от намаление на заплати и по всяка вероятност и на пенсии е напълно реална. Втора седмица премиерът и финансовият ни министър повтарят мантрата, че споразумение и заем от МВФ не е необходимо нито тази, нито следващата година, но дали ще са прави – времето ще покаже.Те казваха, че е въпрос на месеци за да излезем от кризата. За първите 4 месеца на тази година у нас привлечени едва около 30 милиона евро чуждестранни инвестиции, а са репатрирани от България няколкостотин милиона евро. Оправдания, че чуждестранните компании връщат заеми към фирмите-майки не са несъстоятелни. Дойде ли мисия на МВФ у нас, ще започнат под чужд диктат много болезнени и тежкиреформи в администрацията и публичната сфера. Без тях сегашното положение на гърци и румънци дори ще ни се вижда завидно. Известно е, че независимо от наложените рестрикции от тази пролет гръцкият жизнен стандарт е все още доста по-висок от нашия. В случай, че правителството ни и през следващата година продължава да харчи остатъка от фискалния резерв (без резерва на НЗОК и сребърния фонд, които са около 2 млрд.лв.) и да отлага плащанията си към доставчици, в т.ч. и да не се разплаща с бизнеса по стари задължения от предходни години, може да се отложи сключване на споразумението с МВФ и за след местните и президентски избори в края на 2011 г. Тогава – ще е много късно.

Автор д-р Йосиф Аврамов.

Икономика

Анатомия на европейския разлом – реминисценции и уроци. България: А сега накъде?

Published

on

Доц.д-р Цветелина Ганкова – Иванова,
Стопански факултет на Технически университет – Габрово

В навечерието на 20-годишнината от влизането на България в Европейския съюз и изтичащата една година от въвеждането на единната европейска валута евро в страната доцент д-р Цветелина Ганкова – Иванова и нейните студенти обменят мисли за европейския интеграционен процес и дискутират някои от проблемите, възникващи извън обсега на учебното съдържание и академичния дебат.

Може би тези проблеми вълнуват и вас?

Защото динамиката на времето в което живеем, а и ограниченията, в които сме поставени, правят почти невъзможно тяхното обхващане и осмисляне, камо ли обстойното анализиране и намиране на съвременните им проекции. Настоящата публикация представлява обзор и въведение, насочваща към някои от дискусионните въпроси, които ще бъдат анализирани под формата на диалог със студентската аудитория и представени не като истина от последна инстанция, а като възможна гледна точка в поредица следващи издания.

Когато в навечерието на присъединяването на България към Европейския съюз – в края на 2006 година – време на очакване, еуфория и надежда – подготвях за издаване учебника си „Европейска интеграция“, написах в предговора: „Европейската идея придобива днес все по-голямо значение за мнозина от умовете на нашия континент, осъзнаващи своята отговорност пред човечеството.“ Днес, двадесет години по-късно, възниква парливият въпрос: осъзна ли човечеството своята отговорност, а умовете прозряха ли действително какво стои в основата на „европейската идея“? Питаме се: към този Европейски съюз ли, който виждаме днес, се присъедини България през 2007 година?

Европейската интеграция никога не е била романтичен проект, движен от сантименталност и хармония между нациите. Като се започне от плана „Шуман“ през 1950 г. и се стигне до днес, архитектурата на Стария континент винаги е била отбранителна коалиция, формирана под натиска на външни геополитически сили. През ХХ век Съветският съюз провокираше екзистенциалния страх при изграждането на общия европейски дом и играеше ролята на стрес фактор, а Съединените американски щати поеха функцията на финансов и военен „мотиватор“, а защо не и донор, чрез плана „Маршал“ и щита на НАТО. Този модел обаче, замислен в лабораторията на Студената война и поддържан десетилетия наред от богат спектър илюзии, рухна.

Съвременната реалност в края на 2026 г. ни прави свидетели на брутално геополитическо отрезвяване. Конфликтът с Русия оголи пълното политическо късогледство, липсата на далновидност и късата историческа памет на западноевропейския „елит“. Доктрината за „промяна чрез търговия“ се срина, а с нея пропадна и икономическият гръбнак на европейската хегемония – германският индустриален модел, захранван с евтин руски газ.

Днес германската икономика буксува в структурна стагнация и рецесия, френско- германският тандем е парализиран, а САЩ стават все по-непредвидими и фокусирани върху себе си. Този вакуум в лидерството спука балона на изкуствения брюкселски федерализъм. Вместо реализиране на т.нар. супердържава, Европа се фрагментира и по неволя се завръща към изконната идея на генерал Шарл дьо Гол за „Европа на отечествата“ – съюз от суверенни нации, в който единствената легитимна власт е тази на националната държава.

Къде се намира България в тази анатомия на европейския разлом?
На 1 януари 2026 г. страната официално въведе единната европейска валута евро – акт, издигнат в култ от родния „политически елит“, но реализиран в период на дълбока институционална криза на самата еврозона (Европейски икономически и валутен съюз) и при абсолютно несъответствие с реалните конвергентни критерии. България беше политически насилствено вкарана в Икономическия и валутен съюз не защото беше икономически готова, а заради спешната нужда на Запада геополитически да „закотви“ Балканите извън руската сфера на влияние. Резултатът от този „федерализъм по неволя“ вече е налице: внос на стагнация и инфлация, реален ценови шок и заплаха от загуба на фискален суверенитет, гарнирани с перманентни остри вътрешнополитически противоречия и административна парализа. Възниква въпросът: А сега накъде?

За да следва своя трезв рационалистичен национален интерес България незабавно трябва да спре да се държи като пасивен получател на разпоредби отвън и да премине към водене на взаимноизгодна външна политика. Бидейки член на еврозоната България трябва да използва правото си на вето срещу всеки опит за споделяне на чужди дългове и данъчни реформи в ущърб на националната икономика, да потърси стратегически съюзи с прагматичния Източен блок – Полша, Румъния, Чехия, Унгария – и безкомпромисно да защити вътрешния си пазар от спекула. Защото във времената на суверенен икономически и външнополитически реализъм оцеляват само онези нации, които поставят хладнокръвно националния интерес над илюзорните брюкселски догми.

Историческата ирония или как Уинстън Чърчил и генерал Шарл Дьо Гол предвидиха съвременните процеси, разграничавайки суверенитет и наднационалност
Анализът на следвоенните визии на Уинстън Чърчил и генерал Шарл дьо Гол показва, че днешната институционална парализа на Европейския съюз е резултат от неизбежния сблъсък между наднационалния федерализъм и националния интерес за суверенитет. Настоящите икономически, политически, миграционни, финансови кризи потвърждават техните предупреждения, че наднационалните структури отстъпват пред легитимността и отговорността на суверенните национални държави.

Сривът на хегемона или как изчезването на руския газ счупи германския модел и преразпредели картите в Европейския съюз
Десетилетия наред геополитическото влияние на Германия в рамките на Европейския съюз се крепеше на една проста, но изключително печеливша формула: евтин руски газ (суровини), съчетан с безпрепятствен достъп до глобалните пазари, особено китайския, и всичко това – под защитния чадър на САЩ. Тази симбиоза позволи на Федералната република да се превърне в безспорния икономически локомотив на Стария континент и да налага с тежка ръка своята визия за финансова дисциплина и бюджетни ограничения на останалите държави членки. Прекратяването на мащабните доставки по руските газопроводи обаче взриви основите на тази конструкция. Изправен пред необходимостта да замени тръбопроводния газ със скъп втечнен природен газ от САЩ и Катар, германският индустриален модел се пропука драматично. Енергоемки сектори като химическата, автомобилната и металургичната промишленост бяха поразени от вълна от фалити. Германската икономика на практика се деиндустриализира. За първи път от десетилетия Федералната република се озова в капана на продължителна структурна криза и стагнация, открито се заговори за „структурен упадък“ и „свободно падане“.

Този икономически колапс пренаписа радикално вътрешния баланс на силите в Европейския съюз и сложи край на ерата на безпрепятствената германска хегемония. Загубата на финансова мощ автоматично отслаби политическия авторитет на Германия пред европейските институции, създавайки безпрецедентен вакуум в лидерството.

Френско-германският тандем, който дълги години функционираше като политически и икономически двигател на европейската интеграция, днес изглежда напълно блокиран от вътрешни кризи и фискална немощ. Германия вече няма нито моралната легитимност, нито икономическата мощ да чете проповед на останалите нации за фискална дисциплина или да финансира амбициозните проекти за наднационална федерализация.

Същевременно Италия, Испания и Франция, възползвайки се от слабостта на хегемона, започнаха открито да оспорват досегашните германски постановки във връзка със споделянето на фискални дългове. Те настояват, че спасението на европейската конкурентоспособност минава през перманентното емитиране на финансови инструменти за финансиране на общ европейски фискален дълг. Така сривът на един икономически модел разруши илюзията за монолитна Европа, оставяйки след себе си фрагментиран континент, в който отделни регионални блокове ожесточено се борят за пренаписване на правилата на играта.

Българският парадокс и необходимост от конкретни прагматични действия занапред
Присъединяването на България към еврозоната през януари 2026 г. представлява геополитически акт за институционално закотвяне в западната архитектура, реализиран не благодарение на, а въпреки икономическите реалности. Почти година по-късно в страната е налице масиран скок на цените, а решенията на Европейската централна банка стимулират имотния балон и водят до реално обедняване на населението.

В тази нова и опасно противоречива и фрагментирана реалност процесите за България са необратими – тя вече споделя съдбата на единната валута. Големият въпрос „А сега накъде?“ изисква радикална промяна в манталитета на българската държавна машина. Българските управляващи трябва незабавно да изоставят ролята си на пасивен и плах изпълнител на брюкселски, англосаксонски и всякакъв друг вид евроатлантически и отвъдокеански директиви и да премине към прилагане към национална доктрина, основана на прагматичния национален интерес и международни дипломатически действия, водени от взаимноизгоден интерес. В качеството си на страна членка България притежава право на глас и вето, които трябва решително да бъдат използвани за защита на собствените си граждани.

Една от най-спешните стъпки е постигането на пълна сухопътна интеграция в Шенгенското пространство. Частичното приемане на България по въздух и вода е половинчато решение, което не отстранява огромния икономически проблем – километричните опашки по границите с Румъния и Гърция, които буквално блокират конкурентоспособността на българския бизнес. Българската дипломация трябва да обвърже подкрепата си за важни европейски инициативи и гласувани с категоричното премахване на сухопътните бариери от страна на Австрия и Нидерландия. Времето на любезните молби безвъзвратно изтече; България трябва да започне да търгува подкрепата си срещу реални икономически ползи.

Друга съществена стратегическа опора е безкомпромисната защита на фискалния суверенитет на България и данъчната система. Евентуалното реформиране на данъчната система трябва да бъде ясно и категорично обвързано с ефектите върху бюджетната политика, данъчните тарифи, приходите в държавния бюджет и събираемостта на данъците. Едновременно с това трябва да бъдат блокирани плановете за превръщането на еврозоната в „трансферен съюз“ чрез постоянен общ дълг – българските данъкоплатци не могат и не трябва да плащат цената за десетилетното дългово разточителство и липса на бюджетна дисциплина в страните от Южна Европа или за скъпоструващото преструктуриране на германския бизнес.

Трета решителна стъпка е пълната ревизия на ангажиментите по т.нар. „Зелена сделка“ на национално ниво. Във времена на геополитически сблъсък и икономическа несигурност енергийната независимост е въпрос на оцеляване на държавата. България трябва да спре насилственото и изкуствено затваряне на въглищните мощности в Маришкия басейн, изисквайки от европейската администрация предоговаряне на плановете за декарбонизация въз основа на новите реалности. Националният ни интерес диктува изграждането на енергиен микс, основан на ниски и предвидими цени за вътрешния пазар чрез максимално използване на собствените ресурси и ускоряване на ядрените проекти в АЕЦ „Козлодуй“.

Това са само част от възможните, но не и единствените стъпки, които управляващите българската държава незабавно са длъжни да предприемат. И нека подчертаем – нашата роля тук не е да влезем във функцията на доброволци, които консултират и спасяват волеизявилите се управленци на държавата България. Ние сме част от тези, които с име, ум и сърце работят за Отечество България.

И още нещо – в ерата на суверенния реализъм Европейският съюз вече не е идеологическо семейство, а пазар, на който всяка страна търгува в защита на националния си интерес и търси взаимната изгода. България ще успее да премине през настоящия европейски разлом само ако нейните политически лидери и държавни ръководители проявят хладнокръвие, здрав разум, твърда аргументирана позиция и съумеят да поставят благосъстоянието на собствения си народ пред аплодисментите на външни фактори. Настъпило е времето за завръщане към изконните национални интереси – единствената разумна гаранция в турбулентно променящия се пред очите ни свят.

Зареди още

Икономика

Български фермерски пазар в Габрово

Published

on

На 21 ноември от 9:00 часа Български фермерски пазар на площад „Възраждане“ в Габрово ще събере български производители и занаятчии с разнообразни предложения за трапезата и дома. В Деня на християнското семейство ви каним да изберете качествени продукти за близките си, да научите повече за произхода им и да се запознаете с хората, които стоят зад тях.

Грижата за семейната трапеза започва още с избора на храната. Фермерският пазар ни дава възможност да купуваме непосредствено от производителите, да задаваме въпросите си за съставките и начина на приготвяне и да подбираме според вкуса и потребностите на своето семейство.

Сладкопекарна „Медчетата“ ще предложи ароматни печива, а Винарска изба „Ноя“ ще представи своите вина, с които да допълним празничната трапеза. Мед и пчелни продукти ще открием при Pure honey и Пчеларска ферма „Маневи“. „ПАМХЕРБ“ ще предложи билки, а „Био ядки Ники“ — ядки и таханови продукти. Възможност да обогатим домашното меню и да научим повече за всяко от тези предложения направо от хората, които ги създават. При „Мони-ЕН“ и „Боженски чифлик“ пък ще можете да си напазарувате пресни млечни продукти. На щандовете на „Р.А-03 БОБИ“ ще има вкусни колбаси, а „Елена Екомес НМ“ ще предложи месни продукти — избор за ежедневното меню и за споделената празнична вечеря.

Нашите приятели от Anadore Natural ще се включат с натурална козметика. Посетителите ще могат да разгледат продуктите, да попитат за състава и приложението им и да изберат подходяща грижа за себе си или подарък за близък човек. Място на пазара ще има и българското майсторство. Ще има щандове с български стоки за бита, шевици, декупаж и сувенири, които внасят естествена красота и уют за нас и дома ни.

Всяка покупка от български производител е подкрепа за неговия труд и възможност той да продължи да развива своето стопанство, работилница или семейно начинание. Именно тази връзка между произхода на продукта, човека зад него и нашия осъзнат избор е в основата на фермерския пазар.

И този път посетителите ще могат да участват в редовната ни томбола. Всеки, закупил продукт от пазара, има шанс да спечели по един продукт от всеки щанд — подарък, който събира разнообразието на пазара и дава възможност да опитате и откриете още от предложенията на участниците.

Нека в празника на семейството изберем с внимание храната, която поднасяме на любимите си хора, и подкрепим българските производители и занаятчии.

Зареди още

Икономика

„Интер Пауър“ ремонтира и автоматизира осветлението на тунел Ловеч

Published

on

Габровската компания „Интер Пауър“ успешно изпълни проект за ремонт на осветителната система и внедряване на автоматизация в тунела на околовръстния път на Ловеч.

Подобренията от този вид имат съществено значение за безопасността и ефективността на тунелната инфраструктура. Реализираните дейности ще доведат до по-добра видимост и до повишаване на пътната безопасност в съоръжението.

Осветлението играе ключова роля в тунела, тъй като осигурява видимост на пътната обстановка и помага за предотвратяване на инциденти.

Ремонтът на осветителната система ще подобри поддържането на ясна видимост и ще повиши комфорта, както за водачите, така и за пътниците, преминаващи през тунела.

Внедряването на автоматизация допълнително подобрява управлението на осветлението и вентилацията, като двете функции вече се контролират в рамките на една цялостна система.

„Благодарим ви за доверието!“, заяви основателят на компанията Мирослав Дончев.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица