Свържи се с нас

Икономика

Рекламна стратегия

Published

on

Стратегия за реклама с единна визия на туризма в България ще бъде разработена за първи път у нас. Създаването на национален, регионални и продуктови брандове е част от проекта „Разработване на стратегия за бранд „България“ и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт“. Проектът ще се реализира до края на 2011 г. от Министерството на икономиката, енергетиката и туризма по Оперативна програма „Регионално развитие“ и е на стойност 2 822 900 лв.

Целта на проекта е да се повиши ефективността на рекламата на България като туристическа дестинация чрез разработване на стратегия за бранд на страната, включително продуктови под-брандове за различните видове туризъм – морски, зимен, културно-познавателен, еко и селски, балнео и спа и др. Ще бъде разработена и стратегия за брандинг на туристическите райони у нас и поне един пилотен регионален туристически бранд. В рамките на проекта ще бъдат извършени анализи на резултатите от маркетингови проучвания сред чуждестранните туристи, изследвания на интереса към туристическите продукти и услуги на българските граждани, проучване на 10 генериращи пазара и др. Ще се анализират и брандинговите стратегии на конкурентни дестинации, практиките на българския туристически сектор и неправителствените организации в туризма и ще се проучва разпознаваемостта на България сред ключовите аудитории. На базата на анализите ще бъде разработена стратегия за бранд на дестинация България с визия, мисия, цели, ключови аудитории, позициониране, индивидуалност, емоционални ползи и асоциации, послания и препоръчителни символи.

Стратегията за бранда ще бъде консултирана с туристическия бизнес, медиите и други заинтересовани групи. Планира се и тестване на разработените брандове на международните и вътрешни пазари. Допълнително ще бъде изработена концепция за собственост на продуктите от проекта, в която ще се определи кой, кога, къде и как ще може да използва и разполага националния и регионалните брандове и кой ще има контролни функции върху използването им. От разработената стратегия за бранд „България“ ще могат да се възползват над 60 туристически сдружения – национални, регионални и местни и туристически информационни центрове в страната. Туристическите райони и техните организации също ще разполагат със стратегия, методически насоки и конкретен пример за регионален брандинг.

Ще бъде разработен и наръчник за правилно ползване на символите за националния, продуктовите и регионалните брандове. Този документ е създаден в рамките на проект „Разработване на стратегия за бранд „България“ и въвеждане на практика на интегриран и последователен бранд мениджмънт“, договор № BG161PO001/3.3-01/2008/001-8, който се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Регионално развитие“ 2007 – 2013 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие. Цялата отговорност за съдържанието на документа се носи от бенефициента – Министерство на икономиката, енергетиката и туризма и при никакви обстоятелства не може да се счита, че този документ отразява официалното становище на Европeйския съюз и Управляващия орган.

Икономика

Местните бизнеси губят клиенти, заради липса на маркетинг стратегия

Published

on

Въпреки че все повече местни бизнеси присъстват онлайн, голяма част от тях продължават да разчитат основно на реклама „от уста на уста“ и случайни публикации в социалните медии. Това показва проучване на габровската дигитална агенция market tackle сред фирми от региона.

Според наблюденията, 70% от местните бизнеси нямат ясна маркетингова стратегия, като 40% от тях не работят със специалисти в сферата на дигиталния маркетинг. В резултат на това много фирми губят потенциални клиенти, без дори да осъзнават причината.

„Много собственици вярват, че ако услугата им е добра, клиентите ще дойдат сами чрез препоръки. Истината е, че днес хората първо търсят онлайн, сравняват, проверяват мнения и чак тогава избират“, коментира Мирена Колева, собственик на market tackle.

Неефективно изразходване на бюджети

Най-честият проблем не е липсата на бюджет, а липсата на посока. Много фирми инвестират време и средства хаотично, без анализ какво реално носи резултат.

Често маркетингът се свежда до „пускане на постове“ или “спонсориране на публикации” без реална стратегия как бизнесът да достига нови клиенти и да изгражда доверие.

Според проучването, голяма част от местните фирми имат поне едно слабо звено, като:

  • остарели сайтове;
  • неактивни страници;
  • липса на Google присъствие;
  • реклами без конкретна цел;
  • липса на последователна комуникация с клиентите.

Променени потребителски нагласи 

Дори при традиционни местни бизнеси като ресторанти, магазини, салони, сервизи или медицински услуги, изборът на клиентите все по-често започва онлайн. Все повече потребители търсят мнения в Google, релевантно съдържание, което резонира с техните потребности, бързина при обратната връзка, надеждност и актуалност на бизнеса онлайн.

Ако една фирма липсва или изглежда неподдържана онлайн, клиентът често избира конкурент, дори услугата да не е по-добра.

Как местните бизнеси да растат?

Според експертите в market tackle именно местните бизнеси имат най-голям потенциал за растеж, когато използват правилно дигиталните канали.

Изграждането и следването на ясна маркетингова стратегия не е привилегия за избрани бизнеси, тя е задължителна за всеки бранд, който иска да се развива. “Често се смята, че работата по един канал, например създаването на съдържание за социалните медии, е цялостна услуга, която ще направи чудеса и не е необходимо друго. За съжаление това не е така. Онлайн, та дори и офлайн, присъствието и имиджът на един бизнес не се градят само със съдържание. Съдържанието е едно от парчетата на пъзела. За да се разкрие цялостната картина са необходими правилно таргетирана реклама, добра и уеднаквена комуникация на бранда, изграждане на доверие.“, добавя още Мирена Колева.

Зареди още

Икономика

2 427 данъчни декларации са подадени в офис на НАП в Габрово

Published

on

Над 2 400 юридически лица, отчитащи дейността си пред офис на НАП Габрово, вече са изпълнили задължението си и са подали годишни данъчни декларации.

Времето изтича – крайният срок е 30 юни. До тази дата своите декларации трябва да подадат и едноличните търговци и земеделските стопани, избрали този ред на облагане.

Те дължат и окончателни осигурителни вноски, декларирани с Образец № 6. Декларирането става единствено по електронен път – през сайта на НАП с ПИК или електронен подпис.

Данъците могат да се платят онлайн, в банка или с пощенски запис. Допълнителна информация можете да намерите тук.

Зареди още

Икономика

Област Габрово продължава да се топи: Всеки трети жител е пенсионер

Published

on

*Автор на използваното фоново изображение е Светломир Христов.

Област Габрово продължава да губи население с тревожни темпове, а демографската картина в региона става все по-тежка. Това показват данните за 2025 година, оповестени от Териториално статистическо бюро – Север, отдел „Статистически изследвания – Габрово“, според които областта вече е сред най-застаряващите в цялата страна.

Към края на миналата година жителите на областта са 92 722 души, с 1 095 по-малко спрямо година по-рано. Зад сухата статистика обаче се крие далеч по-сериозен проблем, а именно, че бързото застаряване и свиване на населението поставя под въпрос бъдещото развитие на региона.

Данните показват, че над 30% от хората в областта са на възраст над 65 години. Това означава, че почти всеки трети жител е пенсионер. По този показател Област Габрово е на трето място в страната, изпреварвана единствено от Област Видин и Област Смолян.

В същото време децата до 15-годишна възраст са едва 11.5% от населението. Средната възраст в региона вече достига 49.6 години, стойност, която ясно показва задълбочаващото се демографско остаряване.

Особено тревожна е ситуацията с трудоспособното население. На всеки 100 души, които излизат от пазара на труда, се падат едва 58 млади хора, които тепърва навлизат в него. Този дисбаланс поставя сериозни въпроси пред бизнеса, икономиката и устойчивостта на социалната система през следващите години.

Продължава и спадът при раждаемостта. През 2025 година живородените деца в областта са по-малко спрямо предходната година, а средният брой деца, които една жена ражда през живота си, пада до 1.66. Това остава далеч под нивото, необходимо за естествено възпроизводство на населението.

Въпреки че смъртността бележи лек спад, тя остава изключително висока – 20.7 промила. По този показател областта отново е сред първенците в негативната национална статистика.

Най-тежка е картината в Трявна, където повече от една трета от населението е над 65 години. Най-благоприятна остава структурата в Севлиево, макар и там тенденцията също да е негативна.

Демографските процеси в Област Габрово от години вървят в посока на обезлюдяване, но новите данни показват, че кризата вече придобива критични размери. Все по-малко млади хора, все по-възрастно население и все по-сериозен недостиг на работна сила. Това е реалността, пред която регионът е изправен днес.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица