Свържи се с нас

Икономика

Севлиево спечели награда за „Успешен мениджмънт в туризма“

Признанието дойде в навечерието на Световния ден на туризма

Published

on

На официална церемония в Централния военен клуб в София кметът на община Севлиево д-р Иван Иванов получи годишната награда „Успешен мениджмънт в туризма“. Събитието “Дестинация България – „Българските общини – туризъм, култура, бизнес“ е под патронажа на Министерството на културата и отличи общини, инвеститори и мениджъри с изключителен принос за развитието на туризма в България.

снимка: Община Севлиево

Кметът на Севлиево д-р Иван Иванов благодари за признанието и за това, че Община Севлиево е забелязана и в категория, която до скоро е била в страни от подчертано индустриалния профил на общината.

“Успешният мениджмънт в туризма се доказва с хилядите туристи, посетили Севлиево през последните години по време на множеството фестивали, които Община Севлиево организира и провежда успешно. Днес започва и третият Събор на историческото наследство, а след по-малко от месец е Празникът на тиквата, който е изключително любопитен и за медиите. В последните години покрай този празник се оказва, че града ни е малък и не е може да поеме толкова много хора“, коментира д-р Иван Иванов и добави, че “освен като индустриалното бижу на Северна България, Севлиево вече става известен и със своите културно-исторически забележителности и фестивали”.

снимка: Община Севлиево

Севлиево е 11-тата по площ община с прекрасни природни дадености, разпростираща се на юг от Мазалат на билото на Стара планина до Деветашкото плато на север.

Председателят на Комисията за защита на потребителите (КЗП) Димитър Маргаритов, който връчи отличието за Община Севлиево, определи града като един от „икономическите тигри“ не само в България, но и в целия Югоизточен Европейски регион.

снимка: Община Севлиево

За да стигне до победител в своята категория, Община Севлиево с времето се нареди сред икономически най-добре развитите общини в Северния централен регион на България. През последните десетилетия Севлиево се превърна в привлекателно място за инвестиции и се оформи като значителен индустриален център с над 1200 работещи компании.

Удостоена с наградата „Образцова община“ за комплексно икономическо развитие през 2019 г., в момента БВП на глава от населението в Севлиево е сред най-високите за страната. Индустрията е водещ двигател на икономиката на Севлиево – около 90% от вложенията на бизнеса са там. Инвестициите на компаниите само за миналата година са за над 50 млн. лева.

снимка: Община Севлиево

Всичко това обуславя и естествения бърз подем в туризма, фокусиран върху “Хоталич” – един от най-старите и наскоро открити от археолозите средновековни градове – крепости. В последните години градът и околностите му са желана дестинация за все повече български и чуждестранни туристи.

Общината полага усилия за развитие на културния живот в района, а туристическият календар е наситен с редица мероприятия. Все повече хора посещават Севлиево, за да се насладят на фестивала „Семе българско“, на националния фолклорен конкурс „Море песен екна…“ и на фолклорния събор под връх Бабан.

Името „Хоталич“ е добре познато и на музикалните фенове – крепостта стана емблема на едно от основните рок събития в България. Националният рок фестивал „Хоталич”.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Икономика

Социалният предприемач вижда възможност там, където другите виждат проблем!

Published

on

На 1 юни преди две години Министерство на труда и социалната политика създаде шест Регионални центъра на социалната икономика /фокус-точки/ в страната, за всеки от плановите икономически райони по NUTS-2. По този повод разговаряме с г-жа Теодора Тодорова, началник-отдел „Социална икономика и социална отговорност“ в министерството.

Г-жо Тодорова, какво е социално предприемачество и необходимо ли ни е то?
Социалното предприемачество е форма на стопанска дейност, при която печалбата не е самоцел, а средство за постигане на обществено значими цели. Това означава, че социалните предприятия съчетават бизнес модел с мисия – например, да създават работни места за хора в неравностойно положение, да предоставят достъпни социални услуги или да допринасят за устойчивото развитие на дадено населено място.

То е необходимо повече от всякога, защото отговаря на комплексни социални предизвикателства, които често не могат да бъдат решени единствено с класически административни подходи. Социалните предприемачи предлагат иновативни решения, изградени върху реални нужди и с активното участие на общността. Те създават добавена стойност – не само икономическа, но и социална, и екологична.

В допълнение, в контекста на променящия се пазар на труда, демографските процеси и социалните неравенства, социалното предприемачество е ключов инструмент за изграждане на по-справедливо, приобщаващо и устойчиво общество. То е мост между икономиката и солидарността – и точно затова ни е толкова нужно.

Как администрацията подкрепя развитието на социалното предприемачество? Министерството на труда и социалната политика (МТСП), чрез нашата дирекция, разработва и прилага политики, които насърчават създаването и устойчивото развитие на социални предприятия. Администрацията подкрепя сектора чрез нормативна уредба, финансиране по проекти, популяризиране на добри практики и изграждане на капацитет. Един от най-съществените приноси е приемането на Закона за предприятията на социалната и солидарната икономика, който създаде стабилна рамка за развитие на сектора.

С какви механизми и инструменти разполага администрацията, за да прилага ефективно политиката на МТСП в тази посока?
Основните механизми включват както законодателни, така и финансови инструменти. На първо място, Регистърът на социалните предприятия дава възможност за институционално признаване и подпомагане на тези структури. Предприятията, вписани в него, могат да се възползват от насърчителни мерки, като преференции при участие в обществени поръчки, достъп до финансиране и консултации.

Проект П41 „Развитие на социалната икономика“, който изпълняваме със средства от Националния план за възстановяване и устойчивост, осигурява целенасочена подкрепа чрез обучения, информационни кампании, създаване на мрежи за сътрудничество и обмен на добри практики между публичния и частния сектор. Именно чрез този проект изградихме шест регионални фокус-точки, които действат като посредници между администрацията и социалните предприемачи по места.

Каква е Вашата оценка за изминалия период – две години след създаването на шестте регионални центъра на социалната икономика в страната?
Оценката ни е положителна. Регионалните центрове /фокус- точки/ в Благоевград, Бургас, Варна, Габрово, Ловеч и Пловдив вече функционират активно като информационно-консултативни центрове. За тези две години те проведоха стотици консултативни срещи, инициативи и кампании за повишаване на информираността на обществото. Създадоха мрежи от местни партньори, включително общини, неправителствени организации, университети и бизнес. Това е изключително важно, защото именно на местно ниво социалните иновации могат да се адаптират най- добре към конкретните нужди на общностите. Регионалните центрове вече са разпознаваеми в публичното пространство, а тяхната експертиза е търсена от заинтересованите субекти.

Ще дам само следния пример, в който числата говорят достатъчно красноречиво. Преди регионалните центрове да започнат работа в Регистъра на министерството имаше 38 регистрирани социални предприятия. Днес, 2 години по-късно, те са вече над 170 /някои са в процес на оценка/.

Кажете ни защо темата „Социална икономика, социално предприемачество и социални иновации“ е важна за местните администрации?
Местните администрации са най-близо до хората и до социалните проблеми, с които се сблъскват техните общности. Те разполагат с най-добрата възможност да идентифицират нуждите и да насърчат устойчиви решения чрез социалната икономика. Чрез подкрепата на социални предприятия, местните власти могат да насърчават местната заетост, социалното включване и икономическата устойчивост.

Освен това социалното предприемачество предлага иновативни подходи за предоставяне на социални услуги, които често са по-гъвкави и адаптивни от традиционните модели. Това прави сътрудничеството между централната и местната власт критично важно за развитието на една устойчива и солидарна икономика.

В заключение какво послание бихте отправили?
Социалното предприемачество не е просто икономически модел — то е начин на мислене, при който човешкото достойнство, общността и устойчивото развитие стоят наравно с печалбата. В свят, който се променя бързо и често е разделен, социалните предприятия показват, че е възможно бизнесът да бъде и добър, и полезен.

Както често казваме при нас — там, където някой вижда проблем, социалният предприемач вижда възможност за промяна. Именно такива хора и организации изграждат тихата, но значима трансформация в българското общество.

Предстоят ни още много стъпки, но вярвам, че с усилията на всички – институции, граждани, местни власти и предприемачи – ще продължим да превръщаме социалните идеи в реални възможности. Защото бъдещето на икономиката не е просто по-иновативно. То е по-солидарно.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Икономика

„Теспом“ търси фрезист – универсална фреза

Published

on

Фирма „Теспом“АД търси:

1. Фрезист – универсална фреза.

При интерес, моля изпратете Вашата автобиография на е електронна поща: tedi_nikolova@tespom.bg или на място в дружеството: гр. Габрово, ул.“Бодра смяна“1.

Тел. за връзка: 0879/123 678 – инж.Георги Дженков.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица