Свържи се с нас

Любопитно

145 години от рождението на Пенчо Славейков

Published

on

Пенчо Петков Славейков е български поет, един от участниците в кръга „Мисъл“, наред с Кръстьо Кръстев, Петко Тодоров и Пейо Яворов. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Брат е на политиците Иван Славейков и Христо Славейков.

Пенчо Петков Славейков е роден на 27 април 1866 г. в Трявна. Учи в родния си град и в Стара Загора, където през 1876 г. баща му е назначен за учител. Той е свидетел на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война, споменът за което остава завинаги в съзнанието на бъдещия поет. Тези „враснали тъй дълбоко в душата спомени“ служат на Славейков при работата му върху „Кървава песен“. Семейство Славейкови едва се спасява от пожарищата и се събира в Търново.

Пенчо Славейков е най-малкото седмо дете в семейството на Петко Рачов Славейков и Ирина Райкова. Пенчо Славейков продължава образованието си в Пловдив, пише Информационна агенция КРОСС. През 1883 г. е един от начинателите и водителите на ученическия смут в Пловдивската реална гимназия против лошото преподаване на предметите, след като учители като П. Р. Славейков, Петко Каравелов и Трайко Китанчев били заменени с парфюмирани контета и умствено боси „възпитатели. През януари 1884 г. заспива върху заледената Марица след невинна детска игра и заболява тежко. Въпреки продължителното лечение в Пловдив, София, Лайпциг, Берлин, Париж, за цял живот остават поражения – затруднен вървеж (движи се с бастун), пише с усилия и говори трудно. След тримесечна борба със смъртта Славейков се отдава на мрачни мисли, страда от пристъпи на меланхолия, от които търси лек в книгите и в творчеството. Към средата на 1884 г. семейството на Пенчо Славейков се връща в София. През 1885 г. той се сближава с Алеко Константинов. Двамата сътрудничат на списанието „Библиотека Свети Климент“ с преводи от руски поети. През Стамболовия режим Славейкови преживяват тежки години. Всички братя, високообразовани хора, владеещи чужди езици, автори на стихове, журналисти, публицисти и общественици, като демократи и русофили са подлагани неведнъж на преследване и побоища. През 1892 г. Славейков заминава да следва в Лайпциг философия. Като студент Славейков си поставя за задача да разшири житейския, философския, естетическия си кръгозор, да школува при големи творци. Лекциите, които слуша, свидетелстват за многостранните му интереси. Интересът на Славейков към живописта и скулптурата го насочва към Лайпцигското дружество на любителите на изкуството, в което членува. Член е и на Лайпцигското литературно дружество; посещава театрални премиери. Вглъбява се в творчеството на Йохан Волфганг Гьоте и Хайнрих Хайне, чете изследвания за тях, интересува се не само от художественото им дело, но и от философските и естетическите им възгледи. В Лайпциг Славейков завършва (1896 г.) кн. 1 от „Епически песни“, подготвя кн. 2, продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. (Стихосбирката „Сън за щастие“ е плод на многогодишна творческа работа в тази насока). Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. „Знаме“.

Славейков се завръща в България в началото на 1898 г. и през същата година става действителен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в СофияПрез 1909 г. е командирован в Москва за участие в честването на 100-годишнината от рождението на Николай Гогол. Заедно с проф. Васил Златарски прибира в България костите на Марин Дринов и библиотеката му. В началото на март 1911 г. е командирован в Цариград, Атина, Неапол, Соренто, Рим, за да се запознае с библиотечните сгради и с развитието на библиотечното дело. След завръщането си в София Славейков се отдава на трескава работа: завършва ч. 2 на „Кървава песен“ (IV-VI песен), подготвя антологията „Немски поети“.

На 10 юли 1911 г. министърът на просвещението Стефан Бобчев го уволнява от поста директор на Народната библиотека и го назначава уредник на училищния музей при Министерството на народното просвещение. Погребан е в селското гробище; костите му са пренесени в България през 1921 г.

източник: Агенция КРОСС

Любопитно

Велопътека от Трявна до Божковската поляна

Published

on

Община Трявна ще предостави още една възможност за развитие на туризма в региона, като предвижда да изгради велопътека в бъдеще. Живописният маршрут ще започва от Трявна и ще води до Божковска поляна в кв. “Божковци”, минаващ през кв. “Тепавици”. За да се стигне до реализиране на идеята, обаче, предстои тепърва проектиране на велопътеката, а преди това ще бъде закупен част от частен имот по предвиденото трасе.

От местното ръководство вече са провели разговори със собственика на имота и са започнали процедура по закупуване на тази част от парцела, който е в урбанизирана територия. Предложението за възмездно придобиване на част от имота бе прието единодушно на последното редовно заседание на Общински съвет – Трявна в края на месец декември миналата година.

“Знаете, че към момента се изгражда “Божковска поляна”, която за радост става един много добър кът за отдих и почивка и всички ние имахме идеята да направим велопътека от Трявна до Божковска поляна. Водихме доста дълги разговори със собственика, но към днешна дата имаме неговото съгласие, с което предлагаме да закупим част от имота, за да преминем към следващия етап, а именно проектиране на велопътеката”, коментира кметът Силвия Кръстева пред общинските съветници на последното провело се заседание на ОбС-Трявна.

Идеята за осъществяването на подобна велопътека в региона е обсъждана и на предходни заседания на местния парламент, като един от имотите по трасето вече е придобит по възмезден път от общината с тяхно решение. Цената, определена за участъка, който предстои да бъде закупен, от частния имот е 30 лв./кв.м. за общо 214 кв.м. площ.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

135 години от създаването на Габровската метеорологична станция

Published

on

През януари се навършват 135 години от създаването на метеорологична станция в двора на Държавната мъжка реална гимназия в Габрово (днес Национална Априловска гимназия).

Тя е една от първите в страната и е изградена след издаденото от Министерството на народното просвещение (МНП) на 24 декември 1886 г. окръжно № 6324, с което се възлага на директорите към поверените им гимназии да открият станции за метеорологични наблюдения.


Аврам Досев, преподавател по физика и математика в Априловската гимназия

Директорът на гимназията тогава Манол Белчев и учителят по физика Христофор Ангелов с ентусиазъм приемат поставената задача и успешно изграждат метеорологична станция. За целта те използват доставените от чужбина през 1881 г. и подарени на гимназията от Министъра на народното просвещение проф. Константин Иречек метереологични уреди. Оборудването на станцията се допълва с уреди от кабинета по физика, който е първият в страната – уреден в гимназията през 1872 г. от учителя по математика и физика Иван Гюзелев.

Станцията е построена в югозападната част на двора на училището. Размерите и конструкцията ѝ са съобразени с най-съвременните за времето изисквания. Тя разполага с над 16 уреда: термометър, барометър, анемометър (уред за определяне скоростта и посоката на вятъра) и др.

На метеорологичната площадка, 1919 г.

До станцията върху дървен стълб, висок 8 метра, е поставен ветромер на Билд. До стълба се намира цинков дъждомер и разграфена дървена линия за измерване дебелината на снежната покривка.

Вътре в гимназията, в малко помещение под стълбите на дясното крило, ,,в едно кюше”, по думите на Аврам Досев, са поставени 4 различни барометъра (живачни, анероид и бароскоп), таблици за редуциране височината на живачните барометри, атлас за определяне вида на облаците.

Ученици от Априловска гимназия пред станцията, 1959 г.

Под ръководството на първия завеждащ метереологичната станция – преподавателя по физика Христофор Ангелов, редовните наблюдения започват от 1 януари 1887 г. С помощта на събраните измервателни уреди се извършват 8 типа наблюдения и замервания: на атмосферното налягане; температурата на въздуха; минималната и максималната температура; относителната влажност; посоката и силата на вятъра; вида и количеството облачност; количеството на валежите от дъжд и сняг; отбелязва се времето и продължителността на атмосферните явления: гръмотевици, светкавици, бури, метеори.

Наблюденията се извършват три пъти дневно (в 7.00, в 14.00 и 21.00 ч .), а резултатите се вписват в специални дневници. Всяка сутрин в 7.20 ч. данните се изпращат с шифрована телеграма по морзов апарат до централната метеорологична станция в София.

Петко Чубриков, старши метеорологичен наблюдател, 50-те години  на XX в.

За работата в станцията през годините отговарят учителите-физици Христофор Ангелов, Никола Дуков и Аврам Досев, П. Харлаков – писар и Алекси Стойков – математик. В измерванията често се включват и ученици от гимназията.

Първи годишен отчет на Държавна мъжка Априловска гимназия, 1897 г.

Работата на станцията е преустановена през 1998 г. след 111-годишна дейност. Тогава започва строителството на ново крило на Априловската гимназия. Голяма част от уредите, използвани в метеорологичната станция, днес са част от богатата колекция ,,Училищни уреди и апарати” на Националния музей на образованието.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Почти всяко домакинство в региона има достъп до интернет

Published

on

Резултатите от проведеното изследване за използването на информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в домакинствата и от лицата през 2021 г. в област Габрово показват, че 83.7% от домакинствата в областта имат достъп до интернет в домовете си, при средно 83.5% за страната.

За областта е отбелязан ръст от 6.2 процентни пункта спрямо предходната година, който е по-висок от регистрирания за страната – 4.6 пункта. По този показател област Габрово се нарежда на второ място в рамките на Северен централен район.

През 2021 г. 74.6% от лицата в област Габрово, на възраст между 16 и 17 навършени години, използват интернет всеки ден или поне веднъж седмично на работа, вкъщи или на друго място. Мъжете в областта са по-активни при регулярното използване на интернет – техният относителен дял е 78.8%, при 69.4% за жените, като при мъжете относителния дял е по-висок от средните за страната с 3.7процентни пункта, а при жените е по-нисък с 3.4 процентни пункта.

Значителни са различията при редовно използващите интернет по образование, като за област Габрово 92.9% от лицата с висше образование използват редовно глобалната мрежа, при 72.5% от лицата със средно образование. В сравнение с 2020 г. по този показател намалява относителният дял на лицата с висше и основно и по-ниско образование съответно с 0.9 процентни пункта и със 7.3 процентни пункта.

Данните за 2021 г. в национален мащаб показват, че при лицата с основно или по-ниско образование делът на регулярно използващите глобалната мрежа варира между 69.8% за област Бургас и 21.3% за област Кюстендил. При лицата със средно образование относителният дял се движи между 89.8% за област Шумен и 53.6% – за област Пазарджик.

При висшистите относителният дял на лицата, регулярно използващи интернет в отделните области на страната е между 100.0% за областите Перник и Ловеч 79.6% за област Ямбол.

Данните от изследването за използване на ИКТ в домакинствата и от лицата през 2021 г. сочат, че относителният дял на лицата в област Габрово, използващи глобалната мрежа за взаимодействие с публичните институции през последните 12 месеца е 20.2% при 26.6% средно за страната.

В рамките на Северен централен район с най-висок относителен дял е област Силистра -28.6%, докато в област Разград – 10.6% от лицата използват предлаганите онлайн услуги от публичната администрация. Област Благоевград е с най-висок относителен дял в страната – 43.8%.

В сравнение с 2020 г. делът на лицата в област Габрово, използващи интернет с цел взаимодействие с институции от публичния сектор, намалява с 3.1 процентни пункта.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица