Свържи се с нас

Любопитно

Подвигът на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа в паметта на поколенията

Published

on

На 6 срещу 7 юли (18-19 юли) 1868 г. четата на Хаджи Димитър Асенов и Стефан Караджа тръгва по своя път към безсмъртието – от румънското село Петрушан край Гюргево към родната българска земя. Сред 125-мата (според Захари Стоянов) участници в четата, има представители от цялото българско етническо землище. Сред тях и габровците Иван (Ванката) Попхристов Райчев – военен ръководител и писар, Коста Евтимов (Наполеон), Йонко Балкански, Никола Балкански, Стефан Иванов Калцун, Стоян Пенчев, Илия Димов Димитров, дряновците Христо П. Генчович (Дряновски) и Антон Пейов и тревненците Златю Пейов Ошанов и Минчо Д. Венков. От акостирането си на българския бряг в местността „Янково гърло” край свищовското село Вардим до разбиването й на вр. Бузлуджа в Стара планина, четата е преследвана от турската власт. Подвигът им завинаги остава вплетен в нишките на националната ни памет, в кръвната връзка и генетичния код, предаван от поколение на поколение вече 155 години.

Обезсмъртяването намира най-силното си проявление чрез гениалната поема на Христо Ботев „Хаджи Димитър”, написана още през 1873 г., чието начало „Жив е той, жив е..”, продължава с пророческото „..Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира…”. На всички знакови места, свързани със сраженията с турските войски – край селата Караисен, Патрешница (Патреш), Вишовград, местността Канлъдере, където е ранен и заловен войводата Стефан Караджа, до вр. Бузлуджа, са издигнати паметници. Тяхното изграждане започва само няколко години след героичните събития. Паметниците се превръщат в местата, където се отдава почит на загиналите герои, защото гробовете или лобните им места често остават неизвестни. Както пише в свое писмо Комитетът от с. Караисен за увековечаване паметта на героите от четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа от 1942 г. с призив за събиране на средства за паметник,: „Паметниците са крепостни актове за собственост на земята и изразяват признателността на потомството, което ги е построило..”.

Бузлуджа е мястото, където четата води последните си сражения. Тук тя е окончателно разбита, загиват много четници, ранен е Хаджи Димитър. На историческия връх на 18 (30 юли) е последния сблъсък, тук трийсетина четници в над тричасов бой срещу 700 на брой редовни и нередовни турски войници, доказват на цивилизования свят „Как знае да умира българинът за Свобода, как лее той кръвта си за своето Отечество”.

Тук загиналите герои са погребани и опети на 20 юли (2 авг.). Това се превръща в мястото, където всяка година признателните потомци ще се качват, за да си спомнят за подвига им, да отдават почит и да предават паметта им на идните поколения. Тук се учи урок по Свобода, как се воюва и умира за нея, и каква отговорност носи тя – отговорност пред костите на загиналите за нея и отговорност пред бъдещите поколения.

Едно от първите засвидетелствани официални чествания е през 1883 г. и е организирано от казанлъшки учители и ученици. На следващата година, честването е организирано от Община Казанлък, по инициатива на общинския секретар Константин Бозвелиев. Паметно остава честването през 1885 г., на поклонението присъстват над 200 души, сред които майката на Хаджи Димитър – Мария Асенова, както и Панайот Хитов, Захари Стоянов, Чардафон Велики. Честването се превръща в символично начало на делото на Съединението между Северна и Южна България от септ. 1885 г.

Особено тържествено е отбелязването на 30-та годишнина през 1898 г. Костите на загиналите четници са осветени от Негово Преосвещенство Старозагорския Митрополит Методий, в присъствието на Панайот Хитов, Филип Тотю, Христо Македонски (оцелял участник от четата), поборници, опълченци и още около 6000 души. Възпоменателна картичка от събитието издава Хаджи Васил Николов – участник в четата на Панайот Хитов и другар на Васил Левски. Габровското градско общинско управление изпраща делегация за поднасяне на венец, в състав Цанко П. Хаджистойчев, Васил Тюлюмбаков и Коста Априлов. Снимките показват как през 20-те и 30–те години на миналия век, обикновени хора с животински впрягове, духовни лица, военни и др. продължават да се качват на върха и да коленичат пред костите на юнаците, дръзнали да развеят през 1868 г. знамето на свободата в Балкана и да умрат, за да сме свободни ние днес. През 1928 г., по случай 60-та годишнина, се открива нова гробница на загиналите четници на вр. Бузлуджа. На нея пише „1868-1928 г. В чест на героите загинали за Родината. За вяра и независимост 1868. Свобода или смърт.

Жив е той жив е,
Там на Балкана 1868.
Тоз, който падне в бой за Свобода
Той не умира.
Построил Коста Чернев,
Казанлък”
.

В Сливен – родния град на Хаджи Димитър Асенов на 8 ноември 1935 г. е открит величествен паметник, с автори арх. Йордан Йорданов скулптора Стефан Пенчев. През 1959 г. историческия връх Бузлуджа става част от новосъздадения Национален парк-музей „Шипка-Бузлуджа”. През същата година е издигнат паметник на Стефан Караджа в родното му село Ичме ( днес с. Стефанкараджово).

През авг. 1961 г. е открит големият паметник на Хаджи Димитър на Бузлуджа. Автори са скулптора Любен Димитров и архитекта Петко Цвятков. Част от надписа гласи „..Нашата цел не е да превземем Търново или Цариград, но да умрем за свободата на народа ни, да турим основи на бъдещето си.

Воевода Хаджи Димитър от Сливен. Воевода Стефан Караджа от Тулча.”

Източник: Държавен архив – Габрово.

Любопитно

Детското коледно градче на Габрово отваря тази вечер

Published

on

Мястото, където мечтите оживяват, тази година е паркът с Мечето, където ще отвори врати Детското коледно градче. Днес, 15 декември, от 17.30 часа Община Габрово кани всички малчугани и техните родители на официалното откриване.

Градчето тази година е още по-богато и пъстро – сред светлините и празничната украса ще ви очакват фигурите на любими герои, които не само ще можете да видите, но и да докоснете, да се снимате с тях и да се пренесете в техния приказен свят. Децата ще могат да застанат редом до Скай и Чейс от „Пес патрул“, да се почувстват част от магията на „Замръзналото кралство“ с Елза и Анна, да срещнат Спайдърмен, а Мики Маус ще бъде там, за да раздава усмивки и настроение.

За най-любопитните ще има и истинска приказна изненада – къщичката на Хензел и Гретел, която ще ви примами със своята сладка магия. За доброто настроение на присъстващите ще се погрижат децата и младежите от денс-формация „Олимпея“, а най-очакваният гост – Дядо Коледа – ще пристигне по един малко по-необичаен начин, за да приеме писмата с най-съкровените желания и да се снима за спомен с всяко дете.

Детското коледно градче е мястото, където усмивките стават най-ценният подарък, а празничният дух се разлива навсякъде.

Зареди още

Любопитно

ПТГ „Д-р Никола Василиади“ отбелязва 130 години с тържествен концерт

Published

on

На 18 декември, четвъртък, от 17.30 часа в зала „Възраждане“ ще се състои тържествен концерт по повод 130-годишнината на Професионалната техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово.

Събитието ще събере ученици, учители, възпитаници и приятели на училището, за да отпразнуват дългогодишната му история, традиции и приноса му в образованието. През последните години гимназията следва ясна политика – всички тържества, концерти и празници да бъдат изцяло дело на нейните възпитаници. Така сцената се превръща в място, където талантливите ученици на училището показват своите умения и постигнатото, без да се канят външни изпълнители.

Юбилейният концерт ще представи пъстра и емоционална програма, подготвена от най-изявените ученици на гимназията. В нея участие ще вземат XIV училищен гвардейски отряд и IV училищен гвардейски оркестър, танцов клуб „Майсторите“, както и Младежка театрална формация „Искра“.

На сцената ще се изяви и Йоана Ненова – ученичка от 12 „б“ клас и помощник-диригент към вокална група „Габровски гласчета“. Част от концерта ще бъдат и Николай Нанев от 10 „д“ клас и неговата партньорка Ема Пенкова, ученичка в Националната Априловска гимназия – представители на клуб „Ритмика“ – Габрово, многократни медалисти от национални и международни състезания по спортни танци.

Юбилеят на ПТГ „Д-р Никола Василиади“ е не само празник на училището, но и символ на приемствеността, духа и вдъхновението, които поколения възпитаници продължават да носят и развиват вече 130 години.

Ден след концерта, на 19 декември, ще бъде открита и новата спортна зала на Професионална техническа гимназия „Д-р Никола Василиади“ – Габрово „Арена Механо“.

Зареди още

Култура

Коледни и новогодишни картички в Държавен архив – Габрово

Published

on

Изпращането на коледни картички е традиция на повече от век. Тя изисква време и внимание да подбереш, надпишеш и изпратиш послание до близки и любими хора. Поне така е било в далечното и не толкова далечно минало, когато масово хората са си изпращали поздравителни картички на хартия.

И за да се улесни клиента в предпразничните му приготовления, включително избор на подходящи коледни картички за неговите близки и приятели, английската фирма Reed & Sons, базирана в Лондон през 1882 г. подготвя рекламни брошури, с които приканва своите клиенти да се запознаят с предлагания асортимент и да направят своите поръчки навреме! Една от тези брошури е запазена в „Семеен фонд Хаджидимитрови“ в Държавен архив – Габрово. В нея четем за богат набор от 5 пакета с коледни и новогодишни картички с различни мотиви, за възможност за поръчка на наградената с първа награда от изложба картичка „The dream of patience”, както и на такива, отпечатани върху сатен!

Пощенската картичка навлиза в бита на българина веднага след Освобождението. Или десет години след официалното й начало на 1 окт. 1869 г. в Австроунгарската империя. През 1896 г., след въвеждането на нови методи за отпечатване и размножаване, пощенските картички стават цветни, с различни илюстрации. В зависимост от изображението се появява огромно разнообразие от картички – с изгледи от места, запечатали различни събития, с произведения на изкуството, с рекламна цел, както и с хумористичен характер. Огромен е избора и от поздравителни картички за имен и рожден ден, Рождество Христово и Нова година, Великден, сватба, годеж и др. празници.

В Държавен архив – Габрово се съхранява значителен обем от коледни и новогодишни пощенски картички, те датират от началото на XX век до началото на XXI век. Дори и днес, в дигиталното време, все още има традиция за изпращане на коледно-новогодишни картички, особено на институционално ниво. Особено популярни са ръчно изработените картички, които се купуват с благотворителна цел и след това се изпращат на сродни институции, партньорски организации и пр. Да се върнем към онова отминало време, от началото на миналия век и да погледнем как са изглеждали тогава картичките. Изпращани са от роднини и приятели, т.е. те са една особено красива форма на човешко общуване, в която е пълно с добри пожелания за здраве, късмет, благополучие, изобилие и пр. Пожеланията и днес са същите, но носителя е друг. Изображенията на тях са много разнообразни и цветни, като акцентите са украсената коледна елха, часовникът със стрелките на 12 ч., зимните пейзажи, засмени и празнуващи хора, елегантно облечени дами, символи, свързани с късмета и разбира се, Дядо Коледа.

Важно място заемат и децата, тъй като техните очаквания за празника са най-големи. Не липсват и картички с изображения на семейства от млади хора с малки деца край тях, което ни напомня за важността на това да сме заедно в посрещането най-чаканите празници през годината.

Една от най-старите коледни картички, запазени от Държавен архив- Габрово, е от 1904 г. и е от фонда на първата дипломирана габровска акушерка Мария Патрунчева. Интересни образци от началото на миналия век са запазени във фондовете на тревненския учител и краевед Богомил Даскалов, в Колекция „Документални материали за историята на Габровски окръг“, във фондовете на сестри Пинтеви, на Александър и Петър Часовникарови и др. Част от тях ви представяме в настоящата публикация. Акценти са картичка за Новата 1904 г. с изображение на елегантна млада жена, облечена в стила от времето на краля-слънце, както и картичката на 120 години, изпратена за Новата 1906 г.

Изображението й представлява празненство в своя разгар с доста нажежени страсти, нещо специфично за празненствата и в наше време. 120 години по-късно изпращането на хартиени поздравителни картички е позамряла традиция, но желанието на хората за празнуване е същото.

През XX век, пощенските картички са масово средство за комуникация, те са визуално допълнение на историческия разказ. Днес, почти изместени от дигиталните съобщения и изображения, те запазват своето предназначение – да отразяват нравите, колорита и вкусовете на времето, в което са създадени. В този смисъл те носят своята важна историческа стойност. Ако в къщи имате пощенски картички, не ги изхвърляйте, донесете ги в Държавен архив – Габрово, където ще бъдат съхранени, обработени и след това достъпни за обществено използване.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица