По повод 70-годишнината от създаването на българските държавни архиви, Държавен архив – Габрово подготвя поредица от публикации, посветени на тяхното минало, настояще и бъдеще. Днес публикуваме спомените на г-жа Юлия Бързакова, която работи в габровския архив повече от 10 години, а 2 години е и негов директор.

Архивите, музеите и библиотеките са основните пазители на историческата памет в продължение на цялата датирана история на човечеството. В България 10 октомври е професионалният празник на българските архивисти – експертите, които работят за съхраняване на националната ни документална памет. Достъпът на хората до архивните учреждения е открит. Комплектуването на документи с непреходна ценност, съхраняването им за вечни времена и предоставянето им на потребителите е знакова обществена функция, която обаче е недооценена. Да, архивите говорят, но невинаги ги чуват; архивите са живи, но се четат подборно. А времето много, много бавно поставя всичко на мястото му.

Държавният архив в Габрово събира и опазва паметта на поколенията, населяващи централната част на Предбалкана.

Като институция спазва установена система за натрупване, съхранение и използване на историческата памет, но има и свои специфични черти, намиращи пряко отражение и върху характера, и върху организацията на дейността му. Като професионалисти ние наследихме тези регионални особености от колегите преди нас и се постарахме да ги предадем и на следващите екипи от архивисти: грижата за реликвите от миналото, самочувствието на първооснователи на промишлеността в България, безпокойството за обезлюдяването на богатия със събития габровски край.

През септември 1989 г. започнах работа в държавния архив на Габрово. Заедно с Таня Михайлова бяхме първите филолози в полето на историци, икономисти и инженери. Беше много забавно в началото; после и ние възприехме документите по-широко – с оглед на годините, в които са създадени, информацията, която съдържат, същността на времето, за което се отнасят.

Преминах през всички структурни нива в организацията и през 1998 г. се наложи и да я управлявам. И за разлика от предишните директори, които преодоляваха трудностите с недостатъчната материална база, ужасното наводнение в Габрово, помело първия етаж на сградата до реката, ние получихме сграда нависоко, но за жалост и тя се оказа непригодна за съхраняване на документалното богатство на габровския край. Градът не се разрасна и сградата на планетариума си остана откъсната и труднодостъпна за ценителите на ретроспективна информация.

И сега, след близо 70 години, Държавният архив не разполага със сграда, която да подхожда на функциите му. Престижната професия на архивиста заслужава да се упражнява във функционална, представителна, подредена сграда, в която има удобства и за архивистите, и за ползвателите на архивните фондове.

От момента на създаването си, пред държавния архив в Габрово стои проблемът за издирване, събиране и откупуване на архивни документи, но съхранявани извън пределите на архивната система.

Ние, в Габрово, разчитахме на дарения и сътрудничество с дарителите. Взаимното уважение, доброто отношение и загриженост към почитателите на историята на родния край ни помагаше в привличането на хора, които да се доверят на архива като пазител и съкровищница на събираните с любов документи на цели родове, кариери на общественици, научни и културни дейци, значими събития. Тези документи стават известни на гражданите и влизат в научен оборот като съставна част на националния архивен фонд.

За жалост, част от архивите изобщо не виждат бял свят, освен ако не са предмет на изследване с конкретна научна насоченост. А всеки документ по един или друг начин носи в себе си информация за истински факти и събития. Затова интересна инициатива беше списването на вестник „Реликви“. Идеята за издаване на популярно четиво с информации за необичайни и любопитни факти и събития от нашето минало се реализира през 1993 г.

Не всички документи предизвикват вниманието на научната общност, но това не означава, че те не носят духа на времето, давайки точна представа за минали процеси, събития и факти. Затова вестниците „Реликви“ разказаха на хората за мечтата на габровци за тунел под Шипка, за евтината седмица в Габрово, за първия гъдулар, записан на грамофонна плоча, за публичния дом в Севлиево, за разцвета на Габрово, сравняван с промишленото чудо Манчестър през 30-те години на 20 в., за призива „Българи, купувайте само родното! Само така ще закрепне българското племе“ – събития съвсем актуални и днес.

Вестниците „Реликви“ повдигат самочувствието на габровци като предприемчиви, амбициозни и успешни българи – търговци, индустриалци, банкери, пожарникари, зъболекари, лекари, медицински сестри – личности от габровско с бележит и интересен живот. Документалната съкровищница потвърждава всеизвестната истина, че всичко тече, всичко се изменя, но и всичко се повтаря.

Историята се повтаря, макар и по друг начин, но съм убедена, че габровският край отново ще се възроди като водещ в развитието на България. 40-годишният юбилей на държавния архив отбелязахме през 1999 г. с научна конференция на тема „Документални свидетелства за връзки на Габрово с други градове“ и препрочетохме съхранените в архивните източници данни за търговски връзки на Габрово с Шумен, Ловеч, Троян, Варна; българо-австрийски отношения в документи на ДА – Габрово; контакти на Пловдивската търговско-индустриална камара и габровската индустрия; Варненската търговско-индустриална камара и занаятчийската просвета в габровско; общуването на училищата в Габрово с немския академичен отдел в Мюнхен за специализация на учители; с Одеската духовна семинария, гимназията в Битоля и други. През 2002 г. материалите от конференцията са публикувани в том 2 на сборниците „Из документалното наследство на Габровския край“.

Създаването на огромна част от документите с официален произход е задължителен елемент от организацията на обществената и държавната дейност. Писмените материали възпроизвеждат живота пълно и най-близко до събитието. Те притежават автентичността и юридическата валидност на явление, процес или факт.

По тази причина подлежат на задължително запазване – постоянно или за определено време. Документите отразяват действителността ежедневно, оперативно, непрекъснато и с тези характеристики винаги ще са привлекателни за изследователите на историческата памет и за любознателните ползватели на информация с поглед към миналото.

Автор: Юлия Бързакова, Директор на Държавен архив – Габрово от 18.11.1998 – 06.11.2000 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

На 6 май се състоя отбелязване на 100-годишнината от създаването на НГПИ „Тревненска школа“.

Откриването на празника се състоя в двора на училището и започна с приветствие от директора Орфей Миндов.

Своите поздрави поднесоха и официалните гости, сред които заместник-министърът на културата Румен Димитров, Елена Таскова – представител на МОН, вр.и.д. областен управител на област Габрово Мария Пенева, кметът на Община Трявна Силвия Кръстева, бивши преподаватели и други официални гости на събитието.

„Гордост за всички нас е фактът, че делото на първооснователите е подето, разширено и развито от стойностни преподаватели и талантливи ученици. Националната гимназия за приложни изкуства „Тревненска школа“ прославя името на Трявна не само в България, но и по света“, каза в своето слово Силвия Кръстева.

„Особено радостна съм и от обстоятелството, че и днес училището е жива и развиваща се общност. Резултатите са видими за всеки, застанал пред дипломните работи и изложбите на ученици и учители. От сърце пожелавам на НГПИ „Тревненска школа“ да продължава знаменателния си път през годините и всичко, сътворено тук, да обагря с уникалния си дух културния живот на нашия град“, допълни още Кръстева.

Състоя се и награждаване на отличените в „Национален конкурс за детска рисунка на тема Гергьовден” на НГПИ “Тревненска школа”, след което гостите имаха възможността да разгледат изложбата с творби на децата.

След официалната част се състоя шествие на майсторите дърворезбари и гостите с иконата на „Св. Георги“ – от НГПИ “Тревненска школа” до музей „Даскаловата къща“ под звуците на гайди.

В „Даскаловата къща“ се е състоял облогът между майстора Димитър Ошанеца и калфата Иван Бочуковеца, създали двата красиви тавани-слънца. В знак на почит и признателност към тях и към първомайсторите, бяха поднесени венци.

Програмата продължи с откриване на изложба „100 години – Тревненска школа“- представителна изложба на училището с творби на учениците от трите специалности: „Дърворезба“, „Интериорен дизайн“ и „Иконопис“ в галерия „Гъбенски“ на НДФ „13 века България“.

Следобед в двора на училището бе организирана Творческа работилница – „Спектър” с ментори възпитаниците от XI клас от НГПИ “Тревненска школа”, а вечерта в двора на учебното заведение се състоя концерт на група „Cool den“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Послание от организаторите на националния фестивал „Семе българско“.

Стигнахме, защото искахме да се научим да вървим и, пораствайки, следвахме пътя си.

Стигнахме, защото имахме доверието на съидейниците си, на екипа на Община Севлиево, в лицето на д-р Иванов, на партньорите и благодетелите, на демонстраторите, изложителите, на участниците и творците, изпълнителите, на посетителите, на всички добри хора, подкрепящи каузата на фестивала: „От кълна до върха – все българско!“.

Посяхме семената на една идея, в която вярвахме със сърцата, с кръвта и надеждите си, че ако всеки предаде нататък, ще бъдем и пребъдем в името на завета ни български.

Благодарим Ви, че стигнахме дотук. Вярваме, че пътят продължава и въпреки нашите различия, посоки, ценности и стремежи, семената български живеят в нас и ние сме тези, които ще ги предадем нататък.

Екипът на рекламна агенция „ЕЛМАЗОВИ“.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/