Свържи се с нас

Култура

130 години археологически проучвания в област Габрово

Published

on

Оскъдността на писмени извори за най-старата история на Габровска област определя археологическите проучвания като единствения източник на научна информация в тази насока.

Първото описание на древни останки от строителство в района е направено от австрийския военен инженер италианецът граф Луиджи Марсили в края на XVII век.

Впоследствие Васил Априлов насочва внимание към отделни интересни обекти. Важна роля за издирване и популяризиране на археологическото културно наследство в региона изиграва създадената през 1883 г. музейна сбирка към Главното мъжко училище /Априловската гимназия/.

През 1890 г. Степан Юринич – учител в Априловска гимназия, прави първите сондажни разкопки в пещерата „Полички“ край Дряновския манастир и установява праисторическо обитаване.

Първите проучвания в съседната Малката пещера, наречена по-късно „Бачо Киро“, и първите научни публикации прави К. Шкорпил.

Впоследствие първите сондажни археологически проучвания там са дело на Р. Попов през 1920 г. В Голямата (Хандъшка, Андъка) и Малката пещера през 1924 г. и 1937 г ученият провежда археологически сондажи и открива неолитна керамика.

През 1938 г. в Малката пещера работи американската експедиция на Дороти Гаррод и открива следи от неолита и енеолита.

През 1920 г. са проведени и първите археологически разкопки на м. Градище край Габрово. Те са организирани от Историографическото дружество „Габрово“, под ръководството на Макс Нойберт, асистент по геология и археология в Мюнхен и Еким Андрейчин, подпредседател на дружеството. Резултатите датират укреплението към късноантичната епоха. През 20-години на XX век В. Аврамов изследва старите пътища в региона.

Теренни проучвания в Габровското землище правят също Иван Велков от Народния археологически музей и езиковедът Николай Ковачев.

Още през петдесетте години ХХ в. археологът Атанас Милчев започва разкопки на тракийски надгробни могили край с. Столът и с. Кръвеник, Севлиевско и тракийската крепост в местността „Имането“ при с. Столът.

От 1962 г. Ат. Милчев проучва археологическото наследство в административните граници на тогавашния Габровски окръг.

С помощта на доц. Цоньо Петров, тогава директор на Окръжния музей в Габрово, е организирана научна експедиция със задача първично теренно проучване на археологическите паметници, която прави сондажи на няколко перспективни обекта.

Истински двигател на проучванията на региона е Кина Койчева, започнала работа през 1962 г. в ОИМ – Габрово.

Тя извършва интензивни обхождания през 60-те години и в началото на 90-те години, в резултат на което е създадена автоматичната информационна система „Археологическа карта на България“ за област Габрово.

Пълният текст на материала, подготвен от Росен Йосифов – главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гала Савчева с ново престижно отличие и музикален проект

Published

on

Гала Савчева бе удостоена с еднолично първо място на XIII-ото издание на международния конкурс „The Sound of Time“ („Звукът на времето“). Отличието тя завоюва с акапелно изпълнение на северняшката народна песен „Соколе, сиви соколе“, впечатлило журито със своята автентичност и вокално майсторство.

Постижението е резултат от последователна работа, професионализъм и отдаденост към българското музикално изкуство. Съществен принос за успеха има нейният вокален педагог д-р Ана Борисова, която също бе отличена с Диплома за високи постижения в творческия и педагогическия процес.

Изпълненията бяха оценявани от авторитетно международно жури с председател Иван Лечев и членове Нели Андреева, Clavdia Vasilache, Емил Струнджев, Жени Лечева, Светла Караджова и HE QingFang.

Без да прекъсва своята творческа дейност, още на 4 май Гала Савчева влезе в студиото на Пенчо Цочев („Пангура Мюзик“), където започна работа по новия си авторски проект – песента „Карнавал“. Текстът е на Георги Облаков, а музиката на Пенчо Цончев. Записът е реализиран с любезното съдействие на Оркестър „Габрово“ (Представителен духов оркестър), с диригент Николай Венков.

Новата песен „Карнавал“ се очаква съвсем скоро и е посветена на празника на град Габрово.

Зареди още

Култура

Зора Колева и нейните ученици с нови върхове на музикалната сцена

Published

on

Ловеч и Велико Търново се превърнаха в сцена на млади музикални таланти, а възпитаниците на вокалния педагог Зора Колева от музикална школа Wild Sound се отличиха с впечатляващи постижения на два престижни международни конкурса.

По време на фестивала „Новите звезди на България“ в Ловеч младите изпълнители демонстрираха високо ниво на подготовка и артистичност. Виктория Гатева завоюва второ място в категория „Етно“, докато Уна Бурек спечели първо място с изпълнението на „Гинем“ и второ място в категория „Рок“.

Силно представяне отбеляза и Анастасия Плачкова, която се нареди два пъти на второ място. За своя принос в развитието на младите таланти Зора Колева беше отличена с диплом за високи педагогически постижения.

Успоредно с това, на международния конкурс „Звукът на времето“ във Велико Търново учениците от школата също се представиха блестящо. Йоана Николова завоюва две първи места в категориите „Мюзикъл“ и „Детска песен“. Наташа Демерджиева и Далия Колева добавиха към успеха с по едно второ място, съответно в обща категория и в „Песен на чужд език“.

Кулминацията на успехите дойде днес, 5 май, когато на международния конкурс Abanico, в категория „Италианска песен“, възпитаник на школата спечели първо място, затвърждавайки високото ниво на подготовка и международното признание.

Зареди още

Култура

Нов документален филм разкрива ролята на жените в Априлското въстание

Published

on

Премиера за Габрово на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ ще се състои на 8 май от 17.30 ч. в зала „Възраждане“ в Габрово. Входът е свободен. „В барутното време жената е тази, която оцелява, за да свидетелства и да опази историческата памет от забвение. Нашата скромна работа беше само да повдигнем завесата на небрежната ни памет.“

С тези думи историкът Петър Стоянович задава не само тона, но и мисията на документалния филм „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание“ – да върне глас на онези, които историята твърде дълго е оставяла в периферията.

150 години след събитията, разтърсили Европа и поставили българския национален въпрос на световната сцена, ние продължаваме да почитаме героите на въстанието. Но паметта ни остава непълна. Именно от това усещане за липса тръгва и филмът.

„Недопустимо е да не знаем нищо – или почти нищо – за не по-малко героичното участие на жените… Сякаш те са били единствено безгласни и невидими жертви на последвалия погром – нищо повече от статистика, а не равностойни съзаклятници и бойци,“ казва сценаристът Димитър Стоянович.

Така филмът поставя въпрос, който дълго е оставал без отговор, и търси справедливост към собствената ни историческа памет. В търсенето на тази справедливост разказът естествено се насочва отвъд познатото. Без да отрича подвига на мъжете, филмът разгръща паралелна, почти непозната история – тази на жените, които са били не просто свидетели, а активни участници.

Именно тук идва и личният поглед на режисьорката Боя Харизанова, която поставя акцент върху тежестта на този разказ: „Работата върху този филм за мен е голяма отговорност, тъй като с екипа се докосваме до едни от най-кървавите страници в нашата история, довели до това да имаме държава днес. Още повече, че ние надникваме в съдбите на не толкова популярните водачи на въстанието от 1876 г. Разбира се, без ни най-малко да омаловажаваме достойното дело на Бенковски, Каблешков, Волов, Заимов, Ботев и всички други мъже дали живота си в името на свободата ни, ние обръщаме внимание и на жените. Във всеки от четирите революционни окръга има жени, които не само са везали знамена и са укривали четници. Не само са леели куршуми или са били куриери на тайни съобщения между революционерите. Това са жени, които са се били редом с мъжете, били залавяни и измъчвани, а някои от тях са дали жестоки саможертви в името на свободна България. Дори най-известната сред тях – Райна Княгиня е най-популярна с това, че е ушила знамето на четвърти революционен окръг с надпис „Свобода или смърт“. По-малко известен е фактът, че тя е била на бойното поле със сабя и пистолет редом с мъжете в битката при Балабанова кория. Тези и много други истории за смели жени се разказват във филма „Жените през април. Непознатите герои на Априлското въстание.“ Така разказът преминава от забравата към действието, от мълчанието към гласовете на самите героини. „След дните на мъжки героизъм идва времето, в което жените са поканени да споделят и най-вече да изживеят неговите последствия. Тя е онази, която обикновено оцелява…“, споделя Петър Стоянович.

Филмът представя жената като носител на паметта, като свидетел и като герой. Историите на Райна Княгиня, Мина Балиндрекова, Фота Манчова, София Вранкова и Лаза Богданова оживяват като част от по-пълно и по-честно разбиране за миналото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица