Свържи се с нас

Култура

Днес е Еньовден!

Published

on

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан.

Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.

Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.

Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.

Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост.

Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.

Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.

Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него.

Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.

Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува.

Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве.

За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.

Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието.

За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.

Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи.

Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.

Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза.

Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.

В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.

Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.

С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.

Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

източник: Vesti.bg.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

С три печатни издания и филм НЦ „Музейно училище“ обогати дейността си

Published

on

Сборник-помагало „Музей – училище, училище – музей”, учебна тетрадка „Старото школо разказва“, илюстровано издание и 20-минутен филм за първото новобългарско училище са най-новите издания на Национален център „Музейно училище“.

Печатната и аудио-визуална дейност на Центъра, насочена към подпомагане и обогатяване на музейно-педагогическата практика, е реализирана по Национална програма на Министерството на образованието и науката „Осигуряване на съвременна образователна среда“ за учебната 2019/2020 година, модул „Културните институции като образователна среда“.

Бенефициент по програмата е Национален музей на образованието, към който Центърът функционира в партньорство с Регионално управление на образованието – Габрово.

Тетрадката „Старото школо разказва” е второ допълнено издание на Центъра. Богато илюстрирана с движими културни ценности от фонда на музея, тя дава възможност на ученици от различни образователни степени да се запознаят с основни дати, събития и личности в просветната история, да проверят наученото чрез забавни игри и кръстословици.

Илюстрованото издание „Габровското училище” може да се ползва от учители и ученици за надграждане знанията и компетенциите по темата „Новото българско училище” в IV, VII и X клас. Филмът за първото новобългарско училище, открито през 1835 г. в Габрово, по сценарий на НМО и с материали от фонда на музея, е помагало за учителите по учебните предмети Човекът и обществото и История и цивилизации.

Сборникът включва практически модели на музейно-педагогически опит, споделен от музейни специалисти и учители от София, Пловдив, Варна, Велико Търново, Русе, Асеновград, Ловеч, Калофер, Елена, Попово, Кула и Габрово – участници в двудневен обучителен семинар на Национален център „Музейно училище“.

Целта на сборника е да подпомага учителите в реализирането на уроци и извънкласни форми в музеи, галерии и места с историческа памет, да им предлага идеи и да провокира тяхната креативност.

А музейните педагози – как да използват съхраненото във фондовете богатство за обогатяване на урочното съдържание, да въвеждат интерактивни методи, да търсят нови форми на музейния наратив, които превръщат учениците в активен посетител.

Сборникът помагало ще бъде представен иа поредния, трети обучителен семинар на Национален център „Музейно училище“, който ще се проведе на 6 и 7 ноември в НМО – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Кои са събитията от културния календар за октомври?

Published

on

1 октомври
17:30 ч. Ден на поезията и музиката
Художествена галерия „Христо Цокев“

3 – 4 октомври
11:30 – 14:30 ч. Да си направим туршия в музея. Демонстрации за приготвяне на зимнина по традиционни рецепти
РЕМО „Етър“

4 октомври
11:00 ч. „Принцесата и граховото зърно“
Държавен куклен театър

6 октомври
19:00 ч. „Умопомрачение“ – театрална постановка
Дом на културата „Емануил Манолов“

9 октомври
18:30 ч. Авторски концерт на Радослав Талев
Зала „Възраждане“

19:00 ч. Предпремиера „Под игото – 1894“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

10 октомври
19:00 ч. 75 години ДТ „Рачо Стоянов“
Премиера „Под игото – 1894“, посветена на 75 години ДТ „Рачо Стоянов“, 160 години Габрово град и 170 години от рождението на Иван Вазов
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

11 октомври
11:00 ч. „Мечо Пух“
Държавен куклен театър

12 октомври
19:00 ч. 2-ра премиера „Под игото – 1894“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

14 октомври
19:00 ч. Концерт на Габровски камерен оркестър, посветен на 70-годишния юбилей на МИНЧО МИНЧЕВ и 160 години от обявяването на Габрово за град
Зала „Възраждане“

15 октомври
18:00 ч. Представяне на книгата „Георги Парцалев – Хамлет от град Левски“ и филма „Рицарят на смеха“ на Георги Тошев
Музей „Дом на хумора и сатирата“

19:00 ч. „Руски вечери с микроскоп“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

16 октомври
18:00 ч. „100 години Тревненска школа“, откриване на представителната изложба на НГПИ „Тревненска школа“
Музей „Дом на хумора и сатирата“

17 октомври
19:00 ч. „Свекърва“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

17-18 октомври
XVIII Международен фестивал „Празник на духовната музика”
Храм „Света Троица” и зала „Възраждане“

18 октомври
11:00 ч. „Цветовете на боклука“
Държавен куклен театър

18:30 ч. Концерт на Габровски камерен оркестър
Зала „Възраждане“

19 октомври
19:00 ч. „Тест“, театрална постановка с участието на Христо Шопов
Зала „Възраждане“

20 октомври
19:00 ч. „Под игото – 1894“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

22 октомври
18:00 ч. Концерт на Оркестър Габрово и Духов оркестър – Стара Загора
Площад „Възраждане“

19:00 ч. „Аз, директорът“, с участието на Герасим Георгиев – Геро
Спортна зала „Орловец“

23 октомври
18:00 ч. Карикатурен салон 2020 – Изложби в рамките на салона:
45-та Национална изложба на карикатурата
Самостоятелна изложба на Любомир Михайлов
Самостоятелна изложба на Светлин Стефанов
Музей „Дом на хумора и сатирата“

23 – 27 октомври
Кино-литературен фестивал „Синелибри“
Зала „Възраждане“

24 октомври
11:00 ч. Съботно приключение в театъра
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

19:00 ч. „Салиери“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

25 октомври
11:00 ч. „Котаракът в чизми“
Държавен куклен театър

19:00 ч. „Лейтенант Густл“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

26 октомври
11:30 ч. Димитровден
Тематична беседа „Богатството на възрожденската архитектура”
РЕМО „Етър“

19:00 „Лъжи ме, обичам те“ – театрална постановка
Дом на културата „Емануил Манолов“

27 октомври
19:00 ч. „Вентрорлогът“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

28 октомври
18:00 ч. Премиера на филма „160 + Габрово град“ и концерт по повод годишнината на града
Зала „Възраждане“

19:00 ч. „Мечтата на Наташа“
Драматичен театър „Рачо Стоянов“

29 октомври
17:30 ч. Мемориална изложба – творби на Кою Янков
Национален музей на образованието

30 октомври
17:30 ч. Връчване на Априловски награди за литература
Ритуална зала на Община Габрово

31 октомври
10:00 ч. Тринадесети регионален музикално-фолклорен конкурс „Златен славей“. Организатори: Община Габрово, ДФА „Габровче“
Зала „Възраждане“

Още през октомври:

Национален музей на образованието

Експозиция на открито „Габрово – център на знания и просвета”. Проектът е осъществен с  финансовата подкрепа на Община Габрово, по Програма „Култура 2020”, приоритет „160 години Габрово град” – пред паметника на Васил Априлов

„Пътища в географията просеки и просветления” посветена на 60-тата годишнина на професор, доктор на науките Атанас Дерменджиев

„Мемориална изложба с творби на Кою Янков след 29. 10. 2020 г.

„Лято 2020 г.”, рисунки от пленера организиран от „Елиза Арт“ и НЧ „Христо Смирненски 1949 г.”

„Напред! Науката е слънце…”

РЕМО „Етър“
Изложби:
„Човешкият кръговрат – миг и вечност“
Гостува РИМ „Акад. Йордан Иванов“ – Кюстендил
„Вратата на спомените“
„Дарени предмети, споделени истории II“
„Точно и навреме“ – или когато радиото в Шумен проговори, а часовникът отмери!
Гостува РИМ – ШУМЕН
„Етно Обектив (Еньовден)“ – фотографска изложба

Художествена галерия “Христо Цокев
01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. – Представителна експозиция от фонда
01.10.2020 г. – 08.10.2020 г. – Фотоизложба „Родопски шарки” на Цончо Балканджиев
09.10.2020 г. – 30.10.2020 г. – Изложба „Икони” от фонда на ХГ „Христо Цокев”
01.10.2020 г. – 31.10.2020 г. – „Нишката на живота” изложба на Христо Йонков, Димитра Йонкова и Мария Йонкова  

Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“
5 18 октомври Европейска седмица на програмирането. Витрина в централното фоайе Обучения на деца и ученици с програмируеми играчки „Bee-Bot“ и „Blue Bot“

7-9 октомври Национални дни за учене през целия живот, Габрово

9  октомври 80 години от рождението на Джон Уинстън Ленън (1940 – 1980), английски рок-музикант, „Бийтълс”. Отдел Изкуство. Web-презентация, www.libgabrovo.com. Витрина, фоайе. Витрина в Заемна

10 октомври 150 години от рождението на Иван Бунин (1870 – 1953), руски писател. Презентация www.libgabrovo.com. Витрина в Заемна

70 години от рождението на Нора Робъртс (1950), американска писателка. Витрина в Заемна

17 октомври 110 години от рождението на Петър Николов Динеков (1910 – 1992), български литературен историк, критик и фолклорист. Витрина в Заемна

22-23 октомври Годишна краеведска среща, посветена на 55 г. Краеведско обединение „Мизия”

23 октомври 100 години от рождението на Джани Родари (1920 – 1980), италиански писател. Детски отдел. Литературно четене на приказки „Приказки по телефона“, 13.00 ч.

28 октомври 65 години от рождението на Бил Гейтс (1955), американски програмист, съосновател на компанията „Microsoft“ и фондация „Бил и Мелинда Гейтс”. Информационен център. Витрина

Музей „Дом на хумора и сатирата“
10 октомври, 11:00, „Оптика и илюзии“ – детско творческо и образователно ателие
24 октомври, 11:00, „В света на карикатурата“ – детско творческо и образователно ателие

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Гербът на Габрово стана на 85 години

Published

on

На 28 септември преди 85 години Габровският градски общински съвет приема първия герб на града, който след различни превратности се запазва до днес. През 1934 г., по предложение на кмета Илия Кожухаров, общинският съвет обявява конкурс за изработване на герб на града.

Изработена е програма за провеждане на конкурса, съгласувана със Съюза на габровските индустриалци, директора на Априловската гимназия и на Местния занаятчийски комитет. Програмата е разпратена до учители по рисуване в страната.

Към обявения конкурс интерес проявява големият български художник-декоратор проф. Харалампи Тачев – един от първите български модернисти. Той е автор на редица знакови произведения, сред които проектът за герб на София и оригиналът на Манифеста за обявяване независимостта на България.

Утвърждава се като един от големите експерти по хералдика в България. До 28 февруари 1935 г. за конкурса постъпват 34 проекта. На 2 март с.г. авторитетна комисия, с председател кмета Илия Кожухаров, се събира на заседание и преглежда представените проекти.

Първа премия е дадена на проекта на проф. Харалампи К. Тачев от София, втора – на Иван Захариев, художник и учител по рисуване в Априловската гимназия – Габрово, и трета – на Иван Манев, художник от София.

Комисията препоръчва на Габровския общински съвет гербът да се изработи по проекта, получил първа премия, но в него да се направят поправки, като се използват символи от другите два проекта. Според препоръките на комисията, гербът е преработен от Иван Захариев.

Пълният текст на материала, подготвен от Иван Постомпиров, главен уредник в РИМ – Габрово, може да прочетете оттук.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица