Свържи се с нас

Култура

Из историята на Габровска община /1860 – 1940 г./

Published

on

снимка: Община Габрово

Годината 1860-та е знакова за развитието на Габрово. Тогава властите решават габровският район да се отдели от Търново и да бъде признато за град. Писмено свидетелство за този акт е приписката на йеромонах Неофит Георгиев Соколски, оставена в богослужебната книга „Пролог за месеците юни, юли и август 1764 г.“

В съответствие с установеното по това време административно и териториално деление на страната, през есента на 1878 г. се създава Габровска околия и се учредява Габровско околийско управление.

Обявяването на Габрово за град и околийски център освен признание за развитието на селището носи на населението и някои затруднения – започва издаването на нови документи за собственост върху притежаваните земи, което е свързано с допълнителни финансови разходи, а непредвиденото облагане води до масово неодобрение сред притежателите на земя и сред занаятчиите.

Положителните промени за града обаче са повече – създават се условия за по-широко представяне в регионалните органи на управление, а представители на чорбаджийската прослойка получават възможност да заемат висши държавни административни длъжности. Това води до проява на стремеж към подобряване на стопанското, социалното и културното развитие на града и околията.

Още през 1860 г. в Габрово пристигат италиански търговци на пашкули и бубено семе с намерение да създадат фабрично производство за точене на коприна, а местните манифактуристи постепенно се ориентират към създаване на фабрики за текстил, обработка на кожи и др.

Съгласно приетия през 1886 г. закон за градските общини, структурата на Габровската градска община включва Общински съвет /общинските съветници, кмета и помощниците му/ и Общинско управление, включващо кмета и помощник-кметовете.

В първите години след Освобождението Габровският общински съвет решава въпроси, свързани с осигуряване на реда в града, подпомагане на бедни и пострадали от войната, връщане на бежанци от южна България по родните им места, раздаване на общински места за строеж на жилища, регулиране цените и осигуряване снабдяването на населението.

Полагат се грижи за планирането и благоустройството на града – водоснабдяване, канализация, осветление, павиране на улици и площади, контрол върху частни и обществени строежи, откриване на здравни заведения, общински аптеки, разширяване на училищната мрежа, подпомагане на читалището и др.

Дейността на общинското управление зависи от бюджетите, приемани от общинския съвет, като периодично се сключват заеми за осъществяване на благоустройствени проекти.

Първият кадастрален план на Габрово е изготвен през 80-те години на XIX век, а вторият – по-разширен – през 1905 г. Съществено място в дейността на Габровската община заема социалната политика.

Общината наблюдава цените на стоките и взема мерки срещу спекулата и черната борса. Въпросът за електрификацията на Габрово намира решение още през 1906 г., като Общината отдава осветлението в Габрово на различни частни предприемачи.

През 1927 г. е построена помощната дизелова електроцентрала на Синдикат „Грамадата“, в който Габровската община е учредител и съсобственик. Нуждата от удобен транспорт, който да свързва Габрово с другите региони, води до решението градът да бъде свързан с националната жп мрежа през 1912 г.

С помощта на Габровската община и с дарения на габровци, през 1922 г. е изградена новата сграда на читалище „Априлов-Палаузов“ – една от най-представителните в града.

Сред основните приоритети на тогавашната управа е и създаването и развитието на градския транспорт.

Първата автобусна мрежа става факт през 1936 г., като първоначално Общината я отдава безвъзмездно на частно предприятие. А за хората, изиграли водеща роля за бурното развитие на Габрово като град ще бъде разказано в следващи публикации.

Източници:
„Градско общинско управление – Габрово“ /Справочник на документите в архивния фонд на Градско общинско управление-Габрово в териториален архив – Габрово и Регионален исторически музей – Габрово (1977-1959 г.)/, София, 2009 г.
„Габрово – 130 години град – 1860-1990 г.“ /Сборник от доклади и съобщения, изнесени пред научната конференция, посветена на 130-годишнината от обявяването на Габрово за град/, Габрово, 1994 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица