Свържи се с нас

Любопитно

Язовец се разходи посред бял ден в центъра на Трявна

Published

on

снимка: Александра Иванова

Язовец направи своята разходка съвсем необезпокоявано посред бял ден по улиците в центъра на Трявна, в близост до Общината и пред СУ „Петко Рачев Славейков“ в града.

снимка: Александра Иванова

Обиколката на спрягания за аристократа на животинския свят представител на семейство Порови не остана незабелязана и той бе уловен днес, 8 април, от обектива на Александра Иванова, която публикува негови фотоси в социалните мрежи.

снимка: Александра Иванова

За часове снимките събраха стотици харесвания, десетки споделяния и коментари, под които авторът им пояснява, че всъщност животното е женско, а потребители на фейсбук се шегуват, че именно заради това е позирало на фотосесията.

Александра Иванова разкрива, че макар и женският екземпляр да я е допуснал на метри от себе си, все пак е паднало 20-минутно „гонене“ по тревненските улиците за подходящите кадри, като през това време дивото животинче си похапнало най-различни неща по пътя.

снимка: Александра Иванова

Според коментиращи появата на язовеца в Трявна не е изненада, нито необичайна гледка, като те допускат, че вероятната причина за присъствието на горското животно насред града е унищожаването на естествената му среда от незаконни дървосекачи.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е вид, разпространен в Европа и части от Азия. Среща се и в България, основно в Стара планина, в обезлюдени местности и винаги край река или поне извор. Той е активен предимно нощем. Единствен представител на семейство Порови, който спи зимен сън.

снимка: Александра Иванова

Храни се с разнообразна храна – плодове, дребни гръбначни, най-различни безгръбначни и други. Изкопава си убежища в земята, снабдени с дълги ходове и няколко входа.

снимка: Александра Иванова

Обикновено язовците живеят в общности, като големината им зависи от наличието на храна наоколо. Оглавяват се от мъжкар, който гони пришълците. В една бърлога могат да живеят до 15 язовеца.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е единственото животно, което допуска „квартиранти“ в жилището си. По време на зимния му сън, наблизо навътре в някой от входовете на лабиринтовото му жилище се настаняват лисици.

снимка: Александра Иванова

Фактът, че язовецът не ги гони, се обяснява с това, че лисиците спират течението в жилището му и то става по-топло.

снимка: Александра Иванова

Язовецът е наричан още борсук. Според научни публикации видът с право може да се нарече „аристократът на животинския свят“, тъй като тежи животни са ужасно консервативни.

Правят всичко в съответствие с установените привички и като истински аристократи обичат да живеят в големи имения – големи дупки, някои от които на няколко века, които предават от поколение на поколение, точно като старинни замъци.

Животните са големи чистници. Те редовно сменят „постелята си“, състояща се от слама, трева или листа, като изхвърлят старата и грижливо носят новата. Тялото на язовеца е дълго до 90 см. Покрито е с груба козина – на главата бяла, на гърба сива, по краката черна. От муцуната през очите и ушите минава по една черна ивица. Опашката е къса, с дължина до 20 см. Краката също са къси.

На пръв поглед липсва полов диморфизъм, но в действителност размерите на черепа показват, че женските са с 5 – 10% по-дребни. За разлика от своите подземни „събратя“ (къртици, слепи кучета и т.н.) той не търси близост с хората, а дистанция. Личното си разстояние спрямо хората, обаче той е склонен да пренебрегне, ако те не го тревожат с присъствието си. Такива обикновено са пчеларите, но пък язовецът пази кошерите от мишки – едни от най-големите врагове на пчелите.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Любопитно

Асоциацията на арбористите гостува в Габрово с демонстрация

Published

on

В четвъртък, 4 юни, представители на Асоциацията на арбористите в България (ААБ) ще гостуват в Габрово.

ААБ обединява професионалистите в сферата на работата по дървета – арбористи и експерти.

В организацията влизат и хора, които обичат дърветата в градовете около нас и искат за тях да се полага правилна грижа.

На терен ще бъде извършена презентация – обследване на дървета, които представляват сложни казуси и изискват допълнителна експертна оценка.

Професионалната демонстрация в Габрово ще се състои в Градинката с мечето и ще започне в 10.30 часа.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Елиза Арт“ гостува в НМО с рисунки, родени в извънредното положение

Published

on

Изложбата „Моето ателие“ e подредена в Арт коридора на НМО

Възпитаниците на школата по изобразително изкуство „Елиза Арт“ гостуват в Националния музей на образованието в Габрово с изложба под наслов „Моето ателие“. Името е избрано неслучайно, защото петдесетте рисунки са създадени вкъщи, в условията на извънредното положение заради пандемията КОВИД-19.

Откриване на изложбата „Моето ателие“ в двора на НМО

Изложбата беше открита на 1 юни по повод Международния ден на детето и е първо събитие в музея след като на 11 май НМО отвори врати за посетители. Въпреки разхлабването на мерките награждаването на младите творци и символичното завършване на учебната година в школата се състоя на открито в двора на НМО.

Вероника Кръстева, 16 години

Рисунките са подредени в Арт коридора на музея и могат да бъдат видяни до края на месец. Школата на Елиза Божидарова Ковачева – Цокова за четвърти пореден път представя годишната продукция на своите възпитаници в Националния музей на образованието.

Емили Цонева, 15 години

Тази година изложбата включва рисунки на деца и младежи от 3 до 20 години, които впечатляват с многообразието на теми, усет за цветовете, интересни композиционни решения, въображение и добра техника.

Андреа Лукянова, 12 години

Многообразието от теми и сюжети разкрива преживявания, чувства и интерес към заобикалящия свят и актуалните събития, включително появата на епидемията от коронавирус.

Вяра Пенчева, 10 години

Ръководителят на школата Елиза Божидарова Ковачева – Цокова и директорът на музея Любка Тинчева поздравиха младите творци за успешното участие в представителната годишна изложба на „Елиза Арт“.

Димитър Митов, 8 години

На тържественото откриване присъстваха народният представител Кристина Сидорова, общинският съветник Николай Григоров, родители и приятели на децата.

Денислав Георгиев, 9години
Даная Бончева, 12 години
Мария Илиева, 9 години

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Любопитно

Стефан Георгиев, НАГ: Искам да видя България наистина свободна и правова държава!

Published

on

Десетокласникът в Национална Априловска гимназия Стефан Георгиев спечели първа награда в категорията за есе от Националния ученически конкурс „150 години Българска Национална революция“, организиран от Общобългарския комитет „Васил Левски“. Разработката на възпитаника на елитната габровска гимназия бе на тема „Аз съм Левски“ и бе оценена от компетентно жури, в чийто състав бе и големият български съвременен писател Антон Дончев. Новинарският портал за Габрово и региона „Габрово Нюз“ ще направи публично достъпно есето на Стефан Георгиев, отличено на първо място и донесло престижната награда за НАГ.

Стефан Георгиев, Национална Априловска гимназия


„Аз съм Левски“
/Есе/

Времето е миг от Вселената – минало, настояще, бъдеще. То е винаги с нас. Времето – то е съдник на нашите дела и дава своя оценка за забрава и безсмъртие.

Времето… то е една безкрайна нишка невидима за очите, но вечно следваща небесния хоризонт , „…времето е в нас, а ние сме във времето“.

Аз, човекът от 21 век искам да хвана тази тънка нишка и по нея да се върна назад – в далечното минало на нашите деди. Време на сълзи, безправие, безчинства и робски хомот… години на турска власт и достойнство.

Защо искам да се върна там? За да усетя по-силно тази мрачна епоха и това време родило теб, Апостоле – най-светлата личност на България. Васил Левски – Дякона – човек от народа, надарен с далновидност, мъдрост, скромност и лъвско сърце. Времето те роди, времето те направи свободен човек, обикновен с необикновена мисия на която принадлежеше изцяло и безрезервно. Ти живя, ти умря в робско време, но не беше роб. Ти живя, за да видиш своята Родина свободна, шепнеше и заклинаше прости на глед неща. И сега аз виждам твоите стъпки и повели навсякъде около мен. Те напомнят на всеки един от нас за теб и за смисъла на живота.

Ние живеем в твоята земя – земята на Левски. Днес сме свободни. Днес аз уча, живея, мечтая. Живея с миналото, живея в настоящето и мечтая за бъдещето. Седя умислен, затварям очи и искам за малко да бъда Апостол, Дякон или просто да бъда Левски… възможно ли е? А защо да не е? От къде да тръгна? Какво да направя, какъв съм?

Да бягам ли от болката, която виждам в очите на стара жена, да бягам ли от плача на изоставено дете, да бягам ли от самия себе се? Глупости – та нали съм Левски. Аз трябва да намеря спасението, да върна надеждата и вярата на народа за по-добро утре, да сплотявам, да обединявам. Трябва да намеря светлината, за да я дам на хората.

Искам да видя България наистина свободна и правова държава. Сигурно някой ще каже, че тя е „свободна“, да но само на думи. Народът ни пак е потиснат, старците ровят край кофите за смет, майките днес не раждат, бащите са с празни джобове, децата бягат немили недраги, селата мъртви, пусти градовете. Шири се мизерия и беззаконие. Как тогава едни имат толкова много яхти, коли и къщи за милиони, как върхушката живее толкова добре, а по-голямата част от хората мизеруват!

„Народе????“ събуди се.

Отхвърли хомота на робството!

Докога ще търпиш?

Ще записвам в тефтерчето мое – от ляво дадена дума вчера, от дясно – неизпълнена още, кой какъв пост по-висок заема, на кой джоба по-дълбок е от колкото душата му човешка, на кого словата са само думи – а делата къде са?

„Народе????“… аз не мога да те позная. Какво правиш? Търпиш, бездействаш, живееш в общество в което цари лъжата, насилието, безчовечността. Младежите нехаят за нищо. В душата им е робска тъмнина. Те си имат господари, на които са покорни слуги, но тези господари нехаят за българското. Имат самочувствието, че са някои а всъщност са никои. Гордостта и свирепостта ни прави слепи за случващото се в България. Не сме „братя и сестри“ всеки е сам за себе си. Без обединение как ще се борим срещу врага? А той дебне отвсякъде, само че е зад маската на т.н. „европейски ценности“.

Аз съм Апостола, аз съм Левски и се боря. Боря се, за да не съм като другите, да живея в „чиста и свята република“, защото ако не се боря ще бъда повален, а не искам. Вярвам в доброто, вярвам, че новата революция е възможна – но трябва да започне първо в умовете и сърцата на хората.

Да бъдеш човек, да даряваш любов и доброта, да създаваш нещо ново, да накараш дори и един като теб да направи крачка напред, после още една, това вече е нещо, това е действие. Сега е моментът да действаме. Никога не е късно за това. Ти си това което показваш чрез действията си, да бъдеш себе си, да участваш, да бъдеш отговорен – с една дума да бъдеш човек. Всяка измама води до предателство, не търси лесни решения и удобни оправдания. Зачитай паметта на своя род и честност свята. Да бъдем истински, защото няма свобода без истина. Защото няма начин да открием жадувания път към светлината ако забравим кои сме.

… Мечта, но всеки има мечта. Най-важното не е дали си постигнал мечтата си. Най-важното е дали си се осмелил да се бориш за нея. Ето защо в момента ,в който повярваш в нея, в момента, в който тръгнеш към нея ти вече си намерил смисъл. Вече не просто съществуваш, вече живееш. За малко аз бях Левски. И искам вярата в доброто и смелостта, които той ни завещава да не останат потънали в праха на забравата. Миналото се е случило, за да формира настоящето, а настоящето ще формира бъдещето.

Изготвил:
Стефан Георгиев, 10 „В“ клас, Национална Априловска гимназия.
Научен ръководител:
Силвия Стоянова, преподавател по история и цивилизации

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица