Свържи се с нас

Култура

Никола Гръблев – авторът на архитектурни шедьоври в Габрово (снимки)

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.

Снимка от строителството на електроцентралата на Воден синдикат „Грамадата“ в Габрово с технически ръководител арх. Никола Гръблев. 1925-1926 г.

През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.

Снимка на вилата на Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“), проектирана от арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.

Снимка на арх. Никола Гръблев

Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.

Снимка на Девическия пансион (Парахода), построен от Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“) по проект на арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.

Снимка на сграда (къщата на адв. Никола Сокеров) в Габрово, проектирана от арх. Никола Гръблев. [1935  г.]

Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.

План за узаконяване на киносалон на „Майчина грижа“, проектиран от арх. Никола Гръблев, 1937 г.

През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.

Проект за Девически пансион към Габровски манастир „Св. Благовещение“ от арх. Никола Гръблев, 1930 г.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Театрална миниатюра „Грамотното мишле“ в Детския отдел на Библиотеката

Published

on

Театралната миниатюра „Грамотното мишле“, с автор Радостина Андреева, ще започне в 11.00 часа на 11 септември 2024 г. в залата за събития и срещи на Детския отдел. Актьори от Държавен куклен театър – Габрово ще ви запознаят с вълшебството на буквите и приключенията на едно малко мишленце.

Представлението е част от проекта на РБ „Априлов – Палаузов“ „В началото бе Словото…” – от глаголицата до съвременното изкуство”, който е съфинансиран по програма „Култура“ на Община Габрово за 2024 година.

Бяха осъществени четири творчески ателиета под общ надслов „Светът на глаголицата” – оцветяване на глаголически букви, рисуване върху коприна, забавни образователни игри, ателие за папие-маше и арт-колажи „Втори живот за вестници, списания и книги“, както и събитие за създаване на приказки с литературно четене.

Входът е свободен.

В заключителната част на проекта на 27 септември 2024 г. в ХГ „Христо Цокев“ ще бъде открита изложба „Изкуство в книга „Ars in Libro”.

Зареди още

Култура

Хор от Трявна ще участва във второто издание на „Земя на славни предци“

Published

on

Второто издание на Международен хоров фестивал “Земя на славни предци“ ще събере над 280 хористи на 5 и 6 октомври. Участие ще вземат 12 хора от градовете Нови пазар, Шумен, Варна, Ловеч, Трявна и Гюргево, Румъния.

В богатата фестивална програма те ще изпълнят четири концерта, като два от тях ще бъдат на някои от най-знаковите обекти за културно-исторически туризъм в област Шумен и ще зарадват публиката със своите изпълнения в две категории – православна и светска музика, в две възрастови групи до и над 17 години.

На 5 октомври, в рамките на фестивала, се организира базар „Произведено в Нови пазар“, където гостите на събитието ще могат да си закупят стоки от местни производители, които ще предлагат своята продукция във фоайето на НЧ „Христо Ботев-1872“ гр. Нови пазар.

Фестивалът се организира и финансира от община Нови пазар и НЧ “Христо Ботев -1872“ по идея на Милка Данаилова, диригент с дългогодишен опит в ръководенето на училищни и читалищни хорове от Нови пазар, по настояще ръководител на дамска хорова формация “Лира“ към читалището.

Събитието се провежда под патронажа на Министерството на културата и кмета на община Нови пазар, с финансовата подкрепа на община Шумен и подкрепата Български хоров съюз.

Съдействие оказват община Каспичан, кметство Плиска, кметство Мадара, Регионален исторически музей – Шумен (РИМ-Шумен), Националните историко-археологически резервати „Плиска“ и “Мадара” към РИМ-Шумен както и храм „Св. Параскева“ – Нови пазар.

Зареди още

Култура

„Празник на пестила“ на 7 и 8 септември в музей „Етър“

Published

on

На 7 и 8 септември в музей „Етър“, Габрово се провежда осмото издание на „Празник на пестила“. По време на това събитие посетителите ще се запознаят с приготвянето на пестил по традиционна рецепта, ще могат да се разходят по алеята на вкусовете, където ще се предлагат храни и напитки, свързани с пестила и сливите.

През двата дни ще има демонстрации на направа на кошници, калайдисване на съдове, изработване на дървени лъжици и бакърджийски изделия – занаяти и домашни занятия, свързани с направата на пестил. Предвидени са фолклорни изпълнения и тематични изложби, както и възможност за участие в образователната игра с награди „Сливи с късмет“.

Пестилът, изработен от сини сливи по традиционна технология е включен в Световната книга на уникалните храни „Арка на вкусовете“. С „Празник на пестила“ музей „Етър“ спечели класацията Годишни награди в туризма 2018 в категорията „Духът на България“.

Технологичният процес на приготвяне на пестил е продължителен. Подбират се здрави, чисти, добре узрели, едри месести сливи и се насипват в големи бакърени пестилджийски тави, чиято вместимост е между 200 и 300 кг. Сварената и прецедена през дърмон или сито смес се разлива равномерно върху букови дъски. Поливката от гъстата сливова каша, с дебелина около 7–8 мм, се оставя на силно слънце на двора.

За два-три дни тя изсъхва и се вари нова каша, която се разстила върху първата смес. Тази операция се повтаря 7–8 пъти до получаване на желаната дебелина на пестила. Добре изсъхнал, пестилът се одира с огрибка. За по-лесно отлепване и за сладост в първата каша се сипват няколко шепи джанки. Готовият пестил се навива на руло и се съхранява в сухи проветриви места. Около Коледа вече е готов за консумация.

В миналото в Габровско се варят по 20 тона сливи, от които се изкарва 7 тона пестил. Добре изсушен и съхраняван при подходящи условия, пестилът имал трайност до 10 години. Само на 7 септември ще се проведе второто издание на Националния фолклорен конкурс „Обредна трапеза“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово. Проявата се реализира с финансовата подкрепа на Министерство на културата, в рамките на „Празник на пестила“.

Част е от програмата на „Европейски дни на наследството“ – инициатива на Европейския съюз и Съвета на Европа. На 7 септември 2024 музей „Етър“ отбелязва 60 години от своето откриване.

По този повод от 19.00 часа на голямата сцена в музея започва безплатен концерт на Нина Николина и виртуозните музиканти Калин Вельов – барабани и перкусии, Таня Първанова – вокал, Дамян Йорданов – кавал, Петър Миланов – китара. В репертоара са включени песните „Излел е Дельо“, „Лале ли си, зюмбюл ли си“, „Назад, назад, моме Калино“, „Майстор Манол“,“Свети Георги“, „Пуста младост“, „Еленко“, „Катерино Моме“, „Гюл девойкя“ и др., представени в модерен микс от етно и джаз.

От 18.00 часа влизането в музея ще бъде безплатно, за да могат посетителите на концерта спокойно да се настанят.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица