Свържи се с нас

Култура

Никола Гръблев – авторът на архитектурни шедьоври в Габрово (снимки)

Published

on

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габрово за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности от недалечното минало, дали своя принос за развитието на нашия град. Днес си припомняме с огромно уважение за архитект Никола Гръблев, автор на архитектурни шедьоври в Габрово.

Снимка от строителството на електроцентралата на Воден синдикат „Грамадата“ в Габрово с технически ръководител арх. Никола Гръблев. 1925-1926 г.

През 20 и 30-те години на 20 в. Габрово придобива облик на съвременен европейски град. Една от причините са това е завръщането на дипломирани български архитекти. Те са учили в Чехия, Италия, Франция, Германия и Австрия.

Снимка на вилата на Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“), проектирана от арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

Тяхното завръщане по родните места е най-бързият канал, по който актуалните художествени тенденции в архитектурата и градоустройството проникват в България. За Габрово една такава личност е арх. Никола Гръблев.

Снимка на арх. Никола Гръблев

Никола Георгиев Гръблев е роден на 10 ноември 1891 г. в Габрово. Средното си образование завършва през 1912 г. в Априловска гимназия – Габрово. Следва инженерство със специалност архитектура във Висшето техническо училище в Прага, Чехия. Отбива военната си служба в 322 артилерийски полк с чин капитан. Участва в Балканската и Първата световна война като запасен офицер. През 1925 г. завършва висшето си образование. От месец август на същата година основава архитектурно-строително бюро „Арх. Никола Гръблев“, което съществува до 1948 г. и започва частна практика като архитект-проектант. Работи самостоятелно и проектира много постройки, обществени и частни сгради. От него са разработени проекти за продължения, разширения и преустройство на фабриките: „Бъдащност“, „Балкан“, „Габрово“, „Хемус“, „Щастие“, „Еловица“, „Бр. Иван Калпазанови“, „Принц Кирил“, „Сан Стефано“, „Успех“ и др. – общо 34 на брой в Габрово и в други съседни градове. Проектира и ръководи строителството на Стопанското училище към Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ в Габрово и други училища в Габровско. Работи проекти за преустройството на Механо-електротехническото училище „Д-р Василиади“, проектира сградата на Дружество „Червен кръст“, на Девически пансион към манастира „Св. Благовещение“, на старопиталище и дневен детски дом към църквата „Покров Пресветая Богородица“ и др. Ръководи строителството на електрическата централа на Воден синдикат „Грамадата“, на Околийското инженерство в Габрово и други обществени и частни сгради в града. За шедьоври на неговото творчество се считат сградите на Вилата на Пенчо Семов, която индустриалеца завещава на Габрово за Старопиталище, но тази му воля никога не е изпълнявана. В момента тя тъне в разруха. Другата сграда е едно от чудесата на Габрово – сградата на Парахода, проектирана пак по поръчка на габровския индустриалец. Днес тя се използва от Държавната белодробна болница и продължава да смайва с изящната си красота. Вече само спомен е и красивата сграда на Женско благотворително дружество „Майчина грижа“ – Габрово, преустроена и надстроена по негов проект.

Снимка на Девическия пансион (Парахода), построен от Пенчо Семов край Габрово (кв. „Дядо Дянко“) по проект на арх. Никола Гръблев. [1940 г.]

В началото на 1948 г. при създаването на първите държавни проектантски организации арх. Никола Гръблев постъпва във Ведомствената техническа организация към Околийски народен съвет – Габрово като проектант. От 1949 г. е временен ръководител на организацията. Работи в Териториална проектантска организация до 1957 г., когато е освободен от длъжност проектант поради съкращение в щата. След това е нещатен сътрудник на организацията. През този период арх. Никола Гръблев взема активно участие в архитектурно-проектантския живот на Габрово. От 1939 г. той е член на Комитета за управление имотите на фонд „Д-р Василиади“ и взема дейно участие по връщане на отчуждените имоти на фонда през 1943 г. Член е на Инженерно-архитектурната камара – София, Дружество „Червен кръст“ – Габрово и на Дружеството на собствениците на едра градска покрита, недвижима собственост – Габрово. Арх. Гръблев има 44 години работа като архитект, от които 22 години в Проектантска организация и 22 години на частна практика. Проектирал е над 2 000 постройки в Габрово и други градове. Награден е с орден „Червено знаме на труда“ и със значка на Министерството на архитектурата и благоустройството. Умира на 7 март 1975 г. в Габрово.

Снимка на сграда (къщата на адв. Никола Сокеров) в Габрово, проектирана от арх. Никола Гръблев. [1935  г.]

Фондът на арх. Никола Гръблев е дарен на Държавен архив – Габрово от съпругата му, д-р Павлина Гръблева през 1980 г. Десет години по-късно са приети и допълнителни материали, предимно проекти на сгради. Документите от него са едни от най-често използваните през последните десетилетия.

План за узаконяване на киносалон на „Майчина грижа“, проектиран от арх. Никола Гръблев, 1937 г.

През 2018 г., в Габрово бе представена пътуващата изложба „Българският архитектурен модернизъм“ с автори Васил Макаринов и Теодор Караколев. Като съпътстваща изложба, на 14 табла бяха показани архитектурните образци на модернизма в Габрово. Съпътстващата изложба бе дело на Държавен архив – Габрово, Камара на архитектите в България – Регионална колегия – Габрово, Музей Дом на хумора и сатирата, Сдружение „АРТерия“ и галерия „Орловска“ №10. Сред експонираните образци бяха и документи и архивни снимки на жилищните сгради, проектирани от арх. Никола Гръблев.

Проект за Девически пансион към Габровски манастир „Св. Благовещение“ от арх. Никола Гръблев, 1930 г.

Автор: Цветомира Койчева – началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Библиотеката отличи най-активните си читатели за десета поредна година

Published

on

Габровската библиотека отличи своите най-активни читатели за десета поредна година. Инициативата „Читател на годината“ на габровската регионална библиотека се организира за десети път.

Наградите се връчват традиционно в началото на новата година и имат за цел насърчаване на четенето сред всички възрасти и формиране на трайна любов към словото и книгата. Определят се на база безпристрастна статистика чрез автоматизираната система за заемане на литература в библиотеката.

Наградите се връчват в две възрастови групи – до 14 и над 14 години, за деца и за възрастни, и са I- ва, II-ра и III-та награда. При най-малките читатели на първо място е Христиана Красимирова Митева, на 8 години с 216 заети книги, на второ – 5-годишният Волен Андреев Струмин със 150 заети и на трето място – Ванеса Димова Димитрова, на 10 години със 118 прочетени книги. Любимите книги на Христиана са „Магьосникът от Оз”, „Фингъс” и „Кучето Мопс”, Волен харесва „Дивият робот”, „Спайдърмен” и „Пес Патрул”, а Ванеса „Чичо Скрудж”. И двете млади дами учат в Шесто ОУ „Иван Вазов”.

При порасналите читатели на първо място е Румяна Константинова Тотева с 557 заети библиотечни единици, на второ Ива Любомирова Момчилова с 268 и на трето Габриела Несторова Несторова с 244 прочетени книги.

Директорът на библиотеката Савина Цонева поздрави отличените читатели на 2025 година и им връчи наградите – грамоти „Читател на годината”, книги, календари и талон за безплатна карта за една година.

Емоционалната церемония завърши с пожелания за здраве, късмет и много нови прекрасни четива през 2026-та година, през която габровската библиотека ще отбележи своята 165-годишнина.

Зареди още

Култура

НАГ стана асоциирано училище към Софийския университет

Published

on

Националната Априловска гимназия получи едно от най-високите отличия в системата на българското образование. По решение на Ректорското ръководство на Софийския университет „Св. Климент Охридски“ училището бе избрано за четвъртото асоциирано училище към най-стария и престижен университет в страната.

Новината беше официално обявена днес – 14 януари, от заместник-ректора по администрацията и информационните дейности на Софийския университет, доц. д-р Първан Първанов, по време на тържественото честване на патронния празник на гимназията пред паметника на Васил Априлов в Габрово.

Асоциираните училища към Софийския университет са част от национална мрежа от образователни институции, които имат официално партньорство с университета. Статутът се присъжда след решение на Ректорското ръководство и одобрение от Министерството на образованието и науката.

Новият статут предоставя редица възможности за учениците и учителите на гимназията – участие в университетски лекции, семинари и научни инициативи, реализация на съвместни проекти с преподаватели от СУ, както и достъп до академични ресурси, лаборатории и иновативни програми.

Учителите ще получават методическа подкрепа и възможности за допълнителна квалификация, а учениците – вдъхновение и реална връзка с академичната общност. Включването на Националната Априловска гимназия в тази престижна група от едва четири училища е признание за високото ниво на обучение, утвърдените традиции и устойчивата работа на училищната общност.

Партньорството със Софийския университет е естествено продължение на мисията, заложена от Васил Априлов – изграждане на модерно и просветено образование, насочено към развитие на таланти, знания и лидерски качества. С този статут гимназията затвърждава своята роля като водещ образователен център, съчетаващ традиция и иновации в подготовката на бъдещите учени, професионалисти и лидери на България.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново ще посрещне художничката Ема Вертерова

Published

on

На 15 януари, четвъртък, от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще бъде домакин на среща с художничката Ема Вертерова. Събитието ще се състои в Икономовата къща, където ще бъде открита нейната изложба „Споделени празници“ – живописна разходка из световете на българското Възраждане, обагрена с декоративна хармония и емоционален колорит.

В платната си Вертерова вплита носталгия и възхита към българското Възраждане – в тях оживяват алафрангите, етно мотивите, декоративните орнаменти, и симетрията, която носи усещане за вътрешна тържественост.

„Много от моите картини правят препратка към нашето Възраждане… Всичко това се стремя да постигна чрез хармония, ритъм, симетрия, подкрепени от декоративно-орнаментална цветност“, споделя самата авторка.

Ема Вертерова е завършила специалност „Монументална живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1975 година живее и твори в Габрово, където е активен член на местната група художници и отдаден педагог в школи по изобразително изкуство. Нейни творби са част от колекциите на Националната художествена галерия – София, ХГ „Христо Цокев“ – Габрово, галерия „Видима“ – Севлиево, както и от редица частни сбирки в България и чужбина.

Творческият ѝ път е озарен от признание – носител е на Голямата награда на Община Габрово (2011), Наградата на името на Христо Цокев (2012), Наградата на Община Габрово (2023) и Наградата на ХГ „Христо Цокев“ (2025).

„Празник е за мен, когато създавам картина, и се надявам това да са празници и за хората, споделили изложбата“, казва Ема Вертерова – с усмивката и топлината на човек, за когото изкуството е не просто професия, а състояние на духа.

Исторически музей – Дряново ви кани да споделите този празник на светлината, цвета и вдъхновението.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица