Свържи се с нас

Култура

За премиерата на „Òрото ламя е“ като преживяване

Published

on

С две премиерни представления на 14 и 16 февруари Габровският театър представи най-новия спектакъл от репертоара си „Òрото ламя е“ на режисьора Васил Дуев. Очакванията на публиката за традиционен театър, базиран на българския фолклор, бяха напълно опровергани и надминати. Не защото липсват фолклорни елементи, а защото българското народно творчество във всичките си проявления присъства във всяка сцена от спектакъла и е органически свързано с действието на сцената.

снимка: Петър Недялков

„Òрото ламя е“ ви връща назад във времето, но не за да търси исторически сходства, а за да напомни на зрителите за живия живот, когато песните, танците, митовете, легендите и гатанките са били част от действителността на хората. Тук няма да видите умело съчетание на различни изпълнителски изкуства, а ще ги видите като самия живот на героите.

снимка: Петър Недялков

В драматургичната тъкан на постановката, написана от Васил Дуев, са вмъкнати откъси от сборника „Фолклорен еротикон“ на Флорентина Бадаланова. Те изграждат личната история на героите, стават част от биографията им. За да ги представят още по-истинно и непосредствено на зрителите, режисьорът и Даниела Николчова, която е художник на спектакъла, прибягват до смелото решение да създадат два паралелни свята, привидно отдалечени един от друг. Сценичното пространство е условно разделено на две картини – мъжете във военна обстановка, бранещи позициите си от врага и жените, останали да се грижат за дома и семейството. Това позволява публиката едновременно да наблюдава случващото се на фронта и в селото. Ненатрапчивата и изчистена сценографска визия прави средата динамична. Трансформира я с всяка картина, което смислово допълва сцената и я развива многопланово. Колкото повече напредва действието, толкова повече осъзнавате, че героите са едно цяло в мислите си, общуването и битуването си. Те са в свят без граници, в който не важат физическите закони за време и пространство.

снимка: Петър Недялков

Декорите и костюмите също са вдъхновени от българския фолклор, което още повече засилва значението му за случването на спектакъла – не само като актьорска игра, музикален фон и сюжетна линия, но и в чисто визуален аспект. Костюмите са съвременна интерпретация на делничното и празнично облекло. За да ги създаде, Даниела Николчова е проучила исторически материал за живота и бита на българите между първото и второто десетилетие на ХХ век.

снимка: Петър Недялков

В това умело организирано пространство няма как да не изпъкне играта на актьорите. Ролите се изпълняват от артистите на ДТ „Рачо Стоянов“: Надежда Петкова, Магдалена Славчева, Тони Христова, Адриана Димова, Силвия Боева, Любен Попов, Димо Димов, Стоян Руменин, Стилиян Желязков и гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров. В спектакъла участва Валентин Петров – познат на зрителите с централната си роля от „За Първото българско царство: Отшелника“ на реж. Петринел Гочев. Публиката попада в пищен и завладяващ свят на емоции, страст и космологични митове, в който гатанките и врачуването са неоспорима истина, а народните хора и песни – автентично изпълнени от актьорите, са средство за разказване на драматургичната история.

С „Òрото ламя е“ Стилиян Желязков дебютира като щатен актьор от габровската трупа. Той е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова през 2018 г. и зад гърба си има значими роли в много спектакли. Играе в „Пилето“ на реж. Васил Дуев в Младежкия театър, в „Одисей“ на реж. Диана Добрева в Драматичен театър Пловдив, в „Палата номер 6“ на реж. Боян Крачолов в Театрална работилница Сфумато.

Гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров естествено се вписват с играта си в духа на трупата – да експериментират режисьорските подавания и с това да надскачат собствения си професионален опит. Моника Иванова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов през 2019 г. Участва в телевизионния сериал „Пътят на честта“. Анатолий Ставрев е завършил НАТФИЗ в класа на проф. д-р Ивайло Христов. След дипломирането си играе в много театри в София, Ямбол, Хасково, а сега и в Габрово. Петър Петров е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев, а зад гърба си има главна роля в най-новия български филм „Екшън“ на реж. Радослав Илиев.

снимка: Петър Недялков

Зрителите добре познават останалите актьори от габровската трупа от хитовите спектакли на ДТ „Рачо Стоянов“ – „Свекърва“, „За Първото българско царство: Отшелника“ и „Жана д‘Арк“ – реж. Петринел Гочев, „Истината или се осмеляваш“ и „Начало на спектакъла“ – реж. Васил Дуев и „Транзит“ на реж. Валерия Минева. Музиката в „Òрото ламя е“ е написана от Стефан Здравески, който отскоро е част от екипа на Габровския театър. Тя също е вдъхновена от българското народно творчество, но е модерна по звучене с осезаемо присъствие на фолклорни елементи.

Музикалната концепция е изградена около силата и значението на тъпана за ритмичността в българските песни и танци. Той е един от най-разпознаваемите народни инструменти и функцията му в постановката, е да подсказва настроенията на героите, да отразява живота, чувствата и емоциите им.

В постановъчния екип на спектакъла влизат хореографът Зоя Шопова, вокалният педагог Евгени Господинов, помощник-режисьорът Гинка Дичева и авторът на плаката Яел Тайг. Фотограф на снимките е Петър Недялков.

Най-новият спектакъл на Габровския театър „Òрото ламя е“ не просто те увлича да го гледаш, а те кара да го преживееш. Назад във времето, когато еротични метафори и космологични митове обясняват битието и началото на човешкия род, когато хорото и песента са обяснение в любов към самия живот.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ДГ „Ран Босилек“ чества 135 години от рождението на своя патрон

Published

on

135 години от рождението на своя патрон чества Детска градина „Ран Босилек“. Там стартираха учебната година с постановката „Патиланци“ на Ловешки музикален театър, а през дните до 26 септември, когато е рожденият ден на писателя, са подготвили богата програма с четения на негови произведения, драматизации, изложба с книги, спортен празник с патилански игри. На 26 септември те ще поднесат и цветя на паметника на Ран Босилек.

Ран Босилек е роден в Габрово на 26.09.1886г. Израснал в бедно многодетно семейство, Ран Босилек се запознава с устното народно творчество от дете чрез приказки, разказвани от майка му. Завършва Априловската гимназия в Габрово (1904), после учителства там (1904–1908). Следва славянска филология и право в Софийския университет (1908–1910), завършва право с докторат в Брюксел (1916). Известно време работи като адвокат, но интересът му към литературата надделява.

Ран Босилек е от малкото писатели, които се посвещават единствено на литературата за деца. Той е забележителен творец, редактор, преводач, издател, отдал повече от 50 години от живота си на децата и детската книга. Дал живот на редица иконични произведения, сред които “Я кажи ми облаче, ле бяло”, “Косе-Босе”, “Патиланци”, “Родна стряха” и “Родна реч”.Творчеството му за деца включва множество авторски текстове, както и редица обработени и преразказани народни приказки. Ран Босилек утвърждава модел, който и днес може да служи за пример как успешно да се откриват и издават стойностни произведения за деца.

Безграничната му любов към децата, лумнала от непосредственото общуване с тях като учител, е неговият най-дълбок извор на вдъхновение.Авторът на „Родна реч” и на веселите патилански истории, големият поклоник на българския фолклор смята, че на детето е нужно да се покаже цялостно животът, да се въведе то постепенно в сложните човешки отношения, да се разкрият пред него взаймоотношенията между човека и природата. Посветил е много страници на отношенията между баба и внук, деца и родители. Особено място в сърцето на селското дете заемат домашните животни. В центъра на вниманието поставя самото дете с неговите игри и мечти. В много от приказките и разказите си той защитава идеята за необходимостта от жизнерадостно творчество за малките. Това се вижда в разказите му „Патиланско царство”, „Патиланско училище” и др.Ран Босилек си поставя за цел да запознае своите малки приятели с нови, неизвестни досега за тях понятия като добро и зло, справедливост и несправедливост, труд, чест, дълг. Много от приказките на писателя са разгърнати върху основата на противоречието между доброто и злото.

Ран Босилек е един от най-добрите български преводачи на световната литературна класика за деца. Издава множество книжки с приказки от норвежки, руски, индийски, шведски, японски произход.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Награда за ФФ „Веселина“ при НЧ „Развитие-1870“

Престижно отличие от фестивала „Фолклорни нюанси” за формация „Веселина”.

Published

on

Фолклорна формация „Веселина“ при народно читалище „Развитие-1870” дообогати колекцията си с престижни награди, добавяйки златен медал, статуетка и диплома от участието си в тазгодишния международен фестивал „Фолклорни нюанси“.

Във форума се изявиха формации от чужбина и България в различни морски курорти и градове. Самодейците от Севлиево очароваха с изпълненията си публиката на откритата сцена в Приморско на 15 юли. Те представиха 24-минутна програма – „Сидела Яна”, сюита от песните: „Калинчице”, „Слънце грее” и „Рада жъне жълто жито”; „Турци Рада бедили”, „Снощи отидох на нова чушмя”, „Събрали се, набрали се” и „Яно, либе, Яно”.

Създадената през 2007 г. и ръководена от Веско Самуилов формация „Веселина” има своето достойно място в културния живот на община Севлиево. Групата е носител на редица отличия, изнесла е десетки концерти.

За своята рожба художественият ръководител казва: „Формация „Веселина” е една моя сбъдната мечта, защото с нея имам възможност сам да си подбирам участниците”. Понастоящем групата се ръководи от Жозе Понзоне – преподавател по ансамблова музика и пеене, който от години проявява интерес към българския фолклор и свири на кавал. Срещнали се преди 4-5 години с Веско Самуилов и станали приятели. „Трябваше да намеря място, където хората да ме приемат да свиря с тях. Свързах се с Веско и той ме покани да се присъединя като кавалджия към формация „Веселина”. Така станах част от оркестъра, а вече и ръководя групата. Ще продължим да прославяме Читалището и Севлиево с изпълнения на българска музика и песни”, с надежда сподели ръководителят Жозе Понзоне, гордеейки се с поредното отличие за формация „Веселина”.

От ръководството на НЧ „Развитие-1870” пожелават на групата още много концертни изяви и успехи!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Оркестър Габрово с концерт на ул.“Радецка“ за Деня на независимостта

Published

on

Оркестър Габрово кани всички свои почитатели и гостите на града на концерт на ул.“Радецка“.

Датата е 22 септември, денят – сряда, а часът – 12.00.

Популярна и джазова музика ще звучи в изпълнение на оркестъра с диригент Николай Венков и вокалистите Таня Соколова, Камелия Ноева и Стефан Косев.

Входът е свободен!

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица