Свържи се с нас

Култура

За премиерата на „Òрото ламя е“ като преживяване

Published

on

С две премиерни представления на 14 и 16 февруари Габровският театър представи най-новия спектакъл от репертоара си „Òрото ламя е“ на режисьора Васил Дуев. Очакванията на публиката за традиционен театър, базиран на българския фолклор, бяха напълно опровергани и надминати. Не защото липсват фолклорни елементи, а защото българското народно творчество във всичките си проявления присъства във всяка сцена от спектакъла и е органически свързано с действието на сцената.

снимка: Петър Недялков

„Òрото ламя е“ ви връща назад във времето, но не за да търси исторически сходства, а за да напомни на зрителите за живия живот, когато песните, танците, митовете, легендите и гатанките са били част от действителността на хората. Тук няма да видите умело съчетание на различни изпълнителски изкуства, а ще ги видите като самия живот на героите.

снимка: Петър Недялков

В драматургичната тъкан на постановката, написана от Васил Дуев, са вмъкнати откъси от сборника „Фолклорен еротикон“ на Флорентина Бадаланова. Те изграждат личната история на героите, стават част от биографията им. За да ги представят още по-истинно и непосредствено на зрителите, режисьорът и Даниела Николчова, която е художник на спектакъла, прибягват до смелото решение да създадат два паралелни свята, привидно отдалечени един от друг. Сценичното пространство е условно разделено на две картини – мъжете във военна обстановка, бранещи позициите си от врага и жените, останали да се грижат за дома и семейството. Това позволява публиката едновременно да наблюдава случващото се на фронта и в селото. Ненатрапчивата и изчистена сценографска визия прави средата динамична. Трансформира я с всяка картина, което смислово допълва сцената и я развива многопланово. Колкото повече напредва действието, толкова повече осъзнавате, че героите са едно цяло в мислите си, общуването и битуването си. Те са в свят без граници, в който не важат физическите закони за време и пространство.

снимка: Петър Недялков

Декорите и костюмите също са вдъхновени от българския фолклор, което още повече засилва значението му за случването на спектакъла – не само като актьорска игра, музикален фон и сюжетна линия, но и в чисто визуален аспект. Костюмите са съвременна интерпретация на делничното и празнично облекло. За да ги създаде, Даниела Николчова е проучила исторически материал за живота и бита на българите между първото и второто десетилетие на ХХ век.

снимка: Петър Недялков

В това умело организирано пространство няма как да не изпъкне играта на актьорите. Ролите се изпълняват от артистите на ДТ „Рачо Стоянов“: Надежда Петкова, Магдалена Славчева, Тони Христова, Адриана Димова, Силвия Боева, Любен Попов, Димо Димов, Стоян Руменин, Стилиян Желязков и гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров. В спектакъла участва Валентин Петров – познат на зрителите с централната си роля от „За Първото българско царство: Отшелника“ на реж. Петринел Гочев. Публиката попада в пищен и завладяващ свят на емоции, страст и космологични митове, в който гатанките и врачуването са неоспорима истина, а народните хора и песни – автентично изпълнени от актьорите, са средство за разказване на драматургичната история.

С „Òрото ламя е“ Стилиян Желязков дебютира като щатен актьор от габровската трупа. Той е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Маргарита Младенова през 2018 г. и зад гърба си има значими роли в много спектакли. Играе в „Пилето“ на реж. Васил Дуев в Младежкия театър, в „Одисей“ на реж. Диана Добрева в Драматичен театър Пловдив, в „Палата номер 6“ на реж. Боян Крачолов в Театрална работилница Сфумато.

Гост-актьорите Моника Иванова, Анатолий Ставрев и Петър Петров естествено се вписват с играта си в духа на трупата – да експериментират режисьорските подавания и с това да надскачат собствения си професионален опит. Моника Иванова е завършила НАТФИЗ в класа на проф. д-р Атанас Атанасов през 2019 г. Участва в телевизионния сериал „Пътят на честта“. Анатолий Ставрев е завършил НАТФИЗ в класа на проф. д-р Ивайло Христов. След дипломирането си играе в много театри в София, Ямбол, Хасково, а сега и в Габрово. Петър Петров е завършил НАТФИЗ в класа на проф. Иван Добчев, а зад гърба си има главна роля в най-новия български филм „Екшън“ на реж. Радослав Илиев.

снимка: Петър Недялков

Зрителите добре познават останалите актьори от габровската трупа от хитовите спектакли на ДТ „Рачо Стоянов“ – „Свекърва“, „За Първото българско царство: Отшелника“ и „Жана д‘Арк“ – реж. Петринел Гочев, „Истината или се осмеляваш“ и „Начало на спектакъла“ – реж. Васил Дуев и „Транзит“ на реж. Валерия Минева. Музиката в „Òрото ламя е“ е написана от Стефан Здравески, който отскоро е част от екипа на Габровския театър. Тя също е вдъхновена от българското народно творчество, но е модерна по звучене с осезаемо присъствие на фолклорни елементи.

Музикалната концепция е изградена около силата и значението на тъпана за ритмичността в българските песни и танци. Той е един от най-разпознаваемите народни инструменти и функцията му в постановката, е да подсказва настроенията на героите, да отразява живота, чувствата и емоциите им.

В постановъчния екип на спектакъла влизат хореографът Зоя Шопова, вокалният педагог Евгени Господинов, помощник-режисьорът Гинка Дичева и авторът на плаката Яел Тайг. Фотограф на снимките е Петър Недялков.

Най-новият спектакъл на Габровския театър „Òрото ламя е“ не просто те увлича да го гледаш, а те кара да го преживееш. Назад във времето, когато еротични метафори и космологични митове обясняват битието и началото на човешкия род, когато хорото и песента са обяснение в любов към самия живот.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Fun Навън Фест 2020 в Трявна

Published

on

В периода 14 – 16 август ще се проведе второто издание на фестивал в градска среда Fun Навън в Трявна.

Фестивалът цели да популяризира разнообразни форми на изкуство и забавления на открито за малки и големи, като същевременно стимулира здравословен и природосъобразен начин на живот в съответствие с принципите за нулев отпечатък.

Фестивалната програма тази година ще включва: хамачена градина, въздушна йога, музика, танци, театър, сцена за млади таланти, кино край реката, творчески работилници, демонстрации, активни игри за цялото семейство и др.

Вкусна и здравословна храна и студена крафт бира ще допринесат за вашето настроение.

Повече информация можете да намерите на:
Website: http://tryavnafest.com/
Facebook Page: https://www.facebook.com/funtryavna/
Facebook Event: https://www.facebook.com/events/941586402970352/

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Габрово с ценно дарение от фондация „Габровски 1904“

Published

on

Вчера, 3 август, Община Габрово получи ценно дарение от фондация „Габровски 1904“. Книгата, „Бележити хора и събития от габровския край“ на Илия Габровски в луксозно издание, бе връчена лично от внука на видния краевед – Георги Габровски.

Инициативата има за цел да популяризира делото на изследователя на габровското минало Илия Габровски и съвпада с отбелязването на 160-тата годишнина от обявяването на Габрово за град. Първите две книги ще бъдат предоставени на Регионална библиотека „Априлов-Палаузов“ и на отдел „Държавен архив“-Габрово.

Илия Иванов Габровски е роден на 14 август 1904 г. в Габрово, в семейството на опълченеца Иван Габровски. Ввсеотдаен учител и краевед, неуморен изследовател на габровското минало, повече от пет десетилетия обхожда всяко кътче от родния си край, разпитва хиляди хора, издирва и изследва стари архиви, църковни книги, надписи върху паметници, мостове и други постройки, търси произхода на географските и историческите названия, открива, записва и популяризира заслужилите личности и събитията, характеризиращи габровския дух.

Публикува над хиляда изследвания, повечето от които за неизвестни или малко известни факти от историята на родния край. Проследява родословия, публикува стотици песни, легенди и предания, пише историите на селища, църкви и училища.

Заради изключителните му заслуги към Габрово като изследовател и популяризатор на габровското минало, на 16 май 2002 г. посмъртно е провъзгласен за почетен гражданин на Габрово.

Снимки: Община Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Руски чайник е културна ценност за август в РИМ – Габрово

Published

on

Културна ценност за месец август на Регионален исторически музей – Габрово е руски чайник на 7-ма рота от 36-ти пехотен Орловски полк, взела решително участие в отбраната на Шипченския проход през август 1877 г.

По каква причина чайникът е останал в Габрово, можем само да предполагаме. Най-вероятно е предоставен на болниците в града, за да се приготвя традиционната напитка за ранените войници и офицери. Постъпил е в музея в края на 50-те години на ХХ в., от монахините на Девическия манастир “Свето Благовещение“ – Габрово.

Произведен преди повече от 143 години, днес той е реставриран и в отлично състояние. С представянето му пред публиката искаме да напомним за нелекия път, изминат от Орловския полк в състава на 9-та пехотна дивизия от VІІІ корпус от Полтава и Харков до Габрово и за „малките неща“, които стоплят войнишката душа.

На 3 юли 1877 г. Орловският полк влиза в Габрово и е включен в състава на Габровския отряд за овладяване на Шипченския проход. На 5 юли е извършена неуспешна атака и след оттеглянето на турците, на 7 юли проходът е зает от руските войни. На 8 август целият полк се съсредоточава на Шипченския проход, участва в легендарните боеве 9 – 12 август и в по-нататъшната отбрана почти до края на м. октомври.

Във фондовете на музея се съхраняват атрактивни културни ценности от времето на Освободителната руско-турска война 1877/1878 г. – въоръжение, униформи, награди, но целта ни е да покажем реликва, която ежедневно е била в употреба в руската армия.

И това е чайникът, в който се приготвя традиционната руска напитка, сгряваща ръцете и сърцето на обикновения войник. След уморителните преходи всеки от тях с нетърпение е очаквал миговете на почивка. С чаша черен руски чай в ръка, отпивайки от горещата течност, всеки „солдат“ си спомня в минутите на отдих за Родината, за своя дом, семейство, любими и близки хора.

Разсипването на чая е знак за кратка почивка, минути на спокойствие и мечти. Ароматът и топлината на руския чай поддържа бойния дух на защитниците на Шипченския проход през горещото лято на 1877 г. и сковаващия студ през зимата на същата година. Традицията да се пие чай в Русия е вековна, той се консумира ежедневно, навсякъде и по-всеки повод, през всички сезони на годината. Затова и в обоза на руските войски задължително присъстват масивните чайници.

Съхраненият в РИМ – Габрово полеви чайник е изработен от мед, с цилиндрична форма, капак и извита дръжка. На него е щампован надпис „VII р.“, а към тялото е прикрепен висок чучур, завършващ с капаче. Празен теглото му е над 6 кг, обемът е приблизително 9,5 л, т.е. за около 200- числения състав на ротата по 50 грама ободряваща напитка на войник.

Този наглед обикновен предмет от бита – чайник, но с огромни размери – полеви чайник, ни напомня, че и в малките неща – измерими с чаша чай, се крие духът на големите победи! Спазването на вековните традиции, дори по време на война, крепи морално войника по време на походи и битки.

Автор: Катя Гечева – гл. уредник, РИМ-Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица