Свържи се с нас

Култура

Набират предложения по Програма Култура

Published

on

Община Габрово открива процедура за Първа конкурсна сесия по Програма Култура за съфинансиране на проекти за 2020 година.

Процедурата се провежда съгласно Правилник за съфинансиране на проекти по Програма Култура от бюджета на Община Габрово и заповед на кмета на община Габрово за определяне на приоритети и срок за подаване на проектни предложения.

Специалните цели на програмата за настоящата година са отбелязване на значими за общината годишнини, дейности за развитие на публиките, търсене на връзка между култура и образование и акцент върху културно съдържание с международно измерение и принос за достойно представяне на местните културни постижения в рамките на иновативния проект на ЮНЕСКО Мрежа от творчески градове.

Два са основните приоритета на Програма Култура 2020 – „160 години Габрово град“ и „Едно лято в Габрово“.

Пълната информация за съдържателния обхват, финансирането, сроковете и начините за кандидатстване може да откриете тук.

Всяко едно лице може да поиска в срок до 12.03.2020 г. писмено от Община Габрово, вкл. на email: kultura@gabrovo.bg, разяснения по Програма Култура и документите за кандидатстване. Разясненията се дават в срок до 5 работни дни от постъпване на искането.

Срокът за кандидатстване по Програма Култура е 20 март.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Коментари

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Култура

Габровецът Иван Златин участва в създаването и приемането на първата българска конституция

Published

on

Снимка: Държавен архив – Габрово

Иван Пенчов Златин (1843-1927 г.), родом от Габрово, е една от активните и значими общесвено-политически фигури през втората половина на XIX век.

Роден e в семейство на търговец. Завършва класно училище при Хр. Костович и Тодор Бурмов. Впоследствие е един от крупните търговци в региона. Освен това той постепенно се превръща и в изявен общественик. В средата на 60-те години на XIX век е избран за училищен настоятел и касиер. Тази длъжност изпълнява до 1877 г.

Златин има съществен принос за превръщането на Габровското главно училище в пълна гимназия. През 1872 г. дори отваря ученически пансион. Близък приятел и сподвижник на войводата, от Априлското въстание, Цанко Дюстабанов. С него са избрани в Габровския градски съвет през 1873-1874 г. През 1875 г. градският съвет прераства в казалийски смесен съвет, а Златин става негов касиер. В същото време е председател на читалището и надзорник на ученическия мъжки пансион. След Априлското въстание е арестуван от турските власти, заедно с учителите от града.

Член е на първия комитет за гражданско управление в Габрово (1877 година).

През 1878 г. е избран за председател на Габровския градски общински съвет. От следващата година е назначен за председател на Габровския окръжен съд.

През 80-те години на XIX век се премества в столицата София и се заема с големи икономически проекти. Сродява се с търговската фамилия Арие от гр. Самоков. През 90-те години на XIX век основава ново командитно дружество „Ив. П. Златин & Сие“ с капитал от 2 млн. лв. В него, заедно със сина си Никола Златин са съдружници и притежават общ дял от 30%. Основател и главен акционер на първата книжна фабрика в Княжество България.

Главен акционер и член на Управителния съвет на предприятието за построяване на жп линиите Роман-Плевен-Шумен и Радомир-Кюстендил-границата. Това са едни от най-мащабните проекти по това време.

Председател на Софийската търговско-индустриална камара 1902-1904 г. Основател на Съюза на индустриалците в България.

В Учредителното събрание от 1879 г., което приема Търновската конституция, той участва „по звание“. Избран за депутат в IV ОНС от Габровска избирателна околия.

Деец на Либералната партия в Габрово след държавния преврат от април 1881 г.

Умира в София през 1927 г.

В спомените на съвременниците си, Иван Златин е описан като човек, който изключително съвестно и отговорно изпълнява своите професионални и обществени задължения. Д-р Петър Цончев го определя като “голям габровец”.

ИЗТОЧНИЦИ:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово – Исторически приноси, 1996, с. 399, 739-741.
Палангурски, М. Учредителите. Участниците в Учредителното народно събрание в Търново 10.II. – 16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. София, 2014, с. 125-126.
Славейков П. Р., Габровското училище и неговите първи попечители. Цариград, 1866, с. 48.
Априловски свод. Автор-съставител Петрана Колева. С., 2009, с. 234-235.

Автор: Иван Христов,
старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

* Публикацията е част от инициативата на Община Габрово и Държавен архив – Габрово за представяне на известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Д-р Алекси Христов открива първата болница в Габрово по време на Руско-турската освободителна война

Published

on

През 2020 година Габрово отбелязва своята 160-та годишнина от обявяването му за град. И макар да не е юбилейна, годишнината e повод да си спомним миналото, да се огледаме в очите на съвременниците си, да продължим да работим за бъдещето – нашето и на децата ни. Заедно. Защото може да сме различни в своите очаквания, мечти и стремежи, но е важно, че сме единни в усилията си да запазим и развиваме Габрово като град с ясно разпознаваема идентичност, град, който има собствен дух и характер.

Именно духа и характера, вярата и волята на габровци ще представим през настоящата година в поредица от публикации, свързани с известни габровци, участници в обществено-политическия живот на Габрово и България.

Тази инициатива се осъществява от Община Габрово в партньорство с Държавен архив – Габрово.

Д-р Алекси Христов е роден в Габрово през 1849 г. Произхожда от рода Палаузови. Десетгодишен е изпратен в Одеса при своя вуйчо Николай Петрович Палаузов, където учи във Втора одеска гимназия. Впоследствие следва във Физико-математическия факултет на Новоросийския университет, но въпреки това завършва медицина в Московския университет като Априлов стипендиант. След полагане на изпит в Цариград, за легализиране на дипломата си, започва частна практика. През 1874 г. се завръща в Габрово и същата година е назначен от общината за градски лекар. Едновременно с това училищното настоятелство му предлага да работи като училищен лекар, който да обслужва мъжкия и женския пансион към училището. Именно в този период въвежда обучение по хигиена.

Включва се активно в дейността на габровското читалище с публични беседи на медицинска тематика. Изнася здравни лекции и пред дружество “Майчина грижа”.

Чрез негов доклад и изрично настояване градската управа започва строителство на ново здание за девическото училище. То обаче е прекратено през 1876 г. поради избухването на Априлското въстание.

По време на Руско-турската война (1877-1878 г.) инициира създаването на болница в сградата на Априловска гимназия и работи заедно с лекарите, изпратени от Руския червен кръст. Тази болница обслужва 9-та и 14-та пехотна дивизия от руската армия.

Д-р Алекси Христов завежда откритата бежанска болница в Дечкова къща. Той поддържа медицинското обслужване и в Девическия манастир, който се превръща също в болнично заведение в периода на Освободителната война. По това време определя и мерките за борба с пламната епидемия от тиф в Габрово.

В края на 1878 г. е назначен за окръжен лекар в Габровската болница. Впоследствие е управител на Търновската болница (1879-1899 г.), а след това е назначен на същата длъжност и в Александровска болница в София.

Членува във Върховния медицински съвет от 1908 г.

По време на Балканската война (1912-1913 г.) се заразява от тиф в турски военнопленнически лагер и умира.

Д-р Алекси Христов е член на гражданския комитет за управление на Габрово, утвърден през юли 1877 г. Той е избран от Габровски окръг и е един от 92-мата депутатите в Учредителното народно събрание от 1879 г. Останалите – 116 са избрани по звание, а 21 са назначени от руския губернатор княз Александър Дондуков-Корсаков.

На 16 април 1879 г., в Търново, участниците в Учредителното събрание официализират първия и основен закон на свободна България – конституцията.

Автор: Иван Христов, старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово.

ИЗТОЧНИЦИ:
Цончев, П. Из общественото и културно минало на Габрово. С. 1934, с. 48.
Палангурски, М. Учредителите. Участници в Учредителното народно събрание в Търново 10.II.-16.IV.1879 г. Енциклопедичен справочник. С., 2014, 281-282.
Габрово след Освобождението. Спомени от д-р Константин Вапцов. Състав. Даниела Цонева, Ирена Узунова. С., 2012, с. 215-216. История на Габрово. С. 1980, с. 158.
Българска възрожденска енциклопедия. Състав. Н. Генчев , Кр. Даскалова. С., 1988, с. 684. Априловски свод. Автор-състваител Петрана Колева. С., 2009, с. 562-563.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Проф. д-р Алекси Пухлев – един от доайените на българската медицина, родом от Габрово

Published

on

Проф. д-р Алекси Романов Пухлев

По повод 160-та годишнина от обявяването на Габровo за град, Държавен архив – Габрово подготвя публикации за личности, свързани с града ни, дали своя принос за развитието на българската наука и изкуство.

Днес, 7-ми април – професионален празник на здравните специалисти, си спомняме с уважение и признателност за проф. д-р Алекси Романов Пухлев – кардиолог и нефролог, родом от Габрово.

  Проф. д-р Алекси Романов Пухлев, ок. 1970 г.

На днешната дата през 1948 г. е основана Световната здравна организация (СЗО) – специализирана агенция към ООН, целяща постигането на “цялостно физическо, умствено и социално благоденствие” на всички народи. Това събитие става повод за честване на Ден на здравето – инициатива, която всяка година фокусира световната общественост върху текущо здравно предизвикателство. България се присъединява към СЗО още същата година и от тогава участва в програмите за противодействие на глобални заплахи за здравето, подобряване и масовизиране на медицинските услуги, установяване на редовна здравна профилактика на населението. През 1964 г. с Постановление № 32 на Министерски съвет датата 7 април е приета за професионален празник на медицинските специалисти, а Денят на здравето започва да се чества официално и у нас.

Един от представителите на България в СЗО и член на Експертната комисия по сърдечно-съдови заболявания при нея е проф. д-р Алекси Пухлев – лекар интернист, преподавател в Медицински университет – София, автор на множество академични изследвания, посветени на вътрешните болести, член на Българска академия на науките и носител на орден „Кирил и Методий“ I степен.

Родната къща на проф. д-р Алекси Пухлев на ул. „Скобелевска” №7 в Габрово, съборена през лятото на 1969 г.

Алекси Романов Пухлев е роден на 8 септември 1905 г. в гр. Габрово, в учителско семейство. Като ученик има всестранни интереси, сред които музиката – свири на цигулка в оркестъра на Априловска гимназия. През 1924 г. е приет за студент, като едновременно следва музика и медицина в София. Завършва ги успешно до 1931 г. След дипломирането си работи като общински лекар в Трявна, но през 1938 г. заминава за Германия, където специализира вътрешни болести в продължение на една година. След завръщането си работи в Терапевтичната клиника на Медицинския факултет към СУ „Св. Климент Охридски” и новопостроената тогава болница „Царица Йоанна“ в София. През 1941 г. е назначен за асистент в Медицинския факултет и прекарва няколко месеца в Лайпциг, Германия, където специализира сърдечни болести. Постепенно израства в академичната йерархия, достигайки научна степен професор и длъжностите Ръководител на Катедра по терапия на вътрешните болести и Директор на Терапевтичната клиника към университета – постове, които заема до 1975 г. В продължение на две години е ректор на Висшия медицински институт (по-късно преименуван на Медицински университет – София). Пухлев е член и председател на Научния медицински съвет при Министерство на народното здраве, един от основателите и първи председател на Съюза на научните медицински дружества, член на БАН и Академията на медицинските науки в Съветския съюз, доайен и водещ изследовател на хипертонията в България, член на множество научни съвети и редакционни колегии.

Научно-преподавателската дейност на Алекси Пухлев наброява над 80 трудове, посветени на различни сфери на вътрешните болести като диагностика и лечение на сърдечен инфаркт, проучване на балканската ендемична нефропатия и хипертония. Той е част от редакционния екип на медицински списания у нас и в чужбина и е сред авторите на учебници по вътрешни болести за студенти. Като преподавател и учен участва в международни здравни конгреси в Москва, Лондон, Ню Йорк, а в Женева работи като съветник и експерт за сърдечно-съдови въпроси към Световната здравна организация.

Информация от БТА за живота и кончината на д-р Алекси Пухлев, 29 авг.1979 г.

Проф. д-р Алекси Пухлев умира след кратко боледуване на 29 август 1979 г. Научно-клиничната му дейност е добре описана в медицинската книжнина и позната в здравните среди, включително намерила широк отзвук в много държави. Удостоен е със званието “Заслужил деятел на науката” (1965).

Държавен архив – Габрово съхранява малко по обем документи, свързани с житейския и професионален път на проф. д-р Алекси Пухлев във Ф. 1325 „Габровски, Илия Иванов (1904-1982)” – кореспонденция между него и Илия Габровски със сведения за родословното му дърво, учение и живот в София, биографични справки и портретни снимки.

Автор: Стела Илева, младши експерт Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица