Свържи се с нас

Култура

Odd Crew на живо в Севлиево

Published

on

Севлиевци  и техните гости ще имат шанса да видят  най-горещата българска метъл банда Odd Crew, която  ще   забие  довечера от  20 часа в „Кафе – театъра“.

Освен добре познатите парчета като “I Ain’t Losing Myself” и “Fallen Down”, бандата ще изсвири и песни от новия си албум “A Bottle of Friends”, който излезе на пазара през ноември миналата година.

Odd Crew е една от най-успешните и бързо развиващи се метъл банди в България. Макар да са заедно от 1998 година, Васил Райков (вокали), Васил Първановски (китари), Мартин Стоянов (бас) и Боян Георгиев (барабани) ориентират стила си към по-тежките звуци едва след като прекръстват старата си банда на Odd Crew. От тогава са издали два албума, свирят редовно из страната и определено имат едни от най-верните фенове.

Култура

Вазов не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение

Published

on

Спомени на Рачо Стоянов за патриарха на българската литература, запазени в Държавен архив – Габрово.

В навечерието на 172-та годишнина от рождението на Иван Вазов, Държавен архив – Габрово разгръща старите архивни документи, в които откриваме интересни спомени за него, разказани от друг ваятел на словото Рачо Стоянов.

Ето какво е записал авторът на „Майстори” за патриарха на българската литература: „Иван Вазов какъвто го видях
Откръшлеци от спомени

Трябва да беше към края на миналия век. Бях ученик в Габрово и един следобяд бяхме излезли по китните поляни покрай рекичката Синкьовица за да играем в свободните часове, когато някой дотърча и ни обади, че Вазов се намира в гимназията. Грабнахме си палтенцата и хукнахме през глава за да го видим. Истина, Вазов бил в гимназията, на път за Шипченския проход, разгледал я, поговорил с директора и си заминал с файтона. Язък! Не можахме да видим народния поет! Някой си ни утеши с това, че ни донесе една малка брошурка, печатана в Казанлък стихове някакви като поема, от които съм запомнил досега само тоя припев:
Девет годин да се миеш
Във реката Стрема
Петната си да измиеш Нема,
Вазов, нема!

Какви бяха тия злокобни петна и защо така го жигосваше неизвестния поет, не беше ни ясно тогава. Пък и немаше нужда да ни се обяснява: Вазовите стихове бяха налице и ако те бяха греховете му, ние ги приемахме като големи грешници също така.

Ако ние лудеехме по тия негови стихове, ако ги заучвахме като на игра наизуст и ги декламирахме при всеки случай, какво чудно има, че когато след няколко години се озовах в София, първата ми работа бе да видя тоя човек, чиято поезия дълбоко ме е вълнувала?

Един познат, по-дългогодишен софийски жител ми го посочи един ден в……градската градина. Не ми се вярваше: Вазов седнал на една проста пейка между най-обикновени хора! Той, поетът, който според моето младежко въображение трябваше едва ли не в облаците да витае. Това ли беше тронът му, та тая ли обикновена пейка и тия ли бяха олимпийските божества, с които общуваше-няколко души службогонци или обикновени хора? Досетих се скоро, че това е „Кардашев на лов”, сиреч поетът на лов за сюжети за своите драски и шарки. И все пак впечатлението, че Вазов не отбягва обикновените хора, че не се гнуси да седне между тях, ми остави дълбоко впечатление.

Скоро трябваше да видя, че той не се различава от обикновените хора с веселостта си и доброто си разположение.

Впечатления от Иван Вазов, написано в Паметната книга на Априловската гимназия, написано при пссещението му, 18 юни 1901 г.

Бях коректор на вестник „Ден”. Една сутрин в редакцията, която беше тогава на булевард „Дондуков” дойде сам Вазов и влезе в стаичката, дето работеха репортерите и коректора. Влезе Вазов засмян и весел и се обърна, ако се не лъжа към Христо Силянов и го запита видял ли е афиша на представлението, което щеше да дава трупата на Матей Икономов. Работата била там, че в тоя афиш имало две чудновати, невероятни имена: „Гобаров” и „Гробокопов”. Това именно направило впечатление на Вазова и той бе дошел да запита дали някой не познава кои актьори ще играя под тия имена и дали са истински или псевдоними. За щастие аз познавах и двамата актьори и обадих, че те са лъжливите им имена. Вазов се смя още повече, когато му казах, че са приели тия невероятни имена двамата актьори, двама добри приятели, понеже играели гробарите в пиесата „Хамлет”.

След доста години аз бях вече чиновник в българската академия на науките, когато трябваше да открия случайно една друга негова черта: сговорчивостта му. Вазов беше член на Академията, но на заседанията й, на заседанията на Историко-филологичния клон, на който беше член и покани за които аз редовно му пращах всеки четвъртък, той не се явяваше никога. Не мога сега да си спомня през коя година беше, но Академията трябваше да има годишно събрание за да избере управителен съвет: председател, подпредседател, секретар и ковчежник. После тоя управителен съвет се допълняше от председателите и секретарите на трите клона, и целия тоя сбор представяше пълния състав на управителния съвет. Обикновено общото събрание на Академията се насрочваше в неделен ден, към края на юний, след което започваше ваканцията.

Нищо не показваше, че ще има някаква промяна в управителния съвет: Ив. Ев. Гешев щеше да заеме председателското си място, подпредседател щеше да стане проф. Л. Милетич, секретар Ив. Пеев Плачков, ковчежник Ст. Аргиров. Така си беше от години, а пък академията не обичаше промените, както се бях убедил. Тоя път обаче, бе станало нещо като бунт: за подпредседател не беше избран Милетич, а Вазов! Така поне показваше избора на всички акдемици, които бяха присъствували на заседанието.

Трябва да кажа, че длъжността председател, която се заемаше от години от Ив. Ев. Гешов беше до голяма степен почетна и представителна. Когато трябваше да се приемат чужди учени, обикновено ги приемаше и разговаряше с тях секретаря или подпредседателя. Това налагаше известни задължения, с които едва ли бе се съгласил самия Вазов. На тя точка именно беше наблегнал, изглежда ловкия Иван Пеев-Плачков, секретарят на академията. Може да е имало и друго влияния. Но най-ясно стана, че самият Вазов не е искал и не е желаел тоя пост, който би го обременил с лишни и не негови грижи, които биха му пречили в неговата писателска дейност. И скоро той се отказа от тоя пост и си остана все така непосещаващ заседанията на академията. Какво всъщност бе станало? В Академията, а също и в университета, отдето идваха болшинството академици, Л. Милетич с характера си умееше да си печели врагове и ако не врагове, поне недоволници от неговото държане. Кой бе скроил тая игра на Милетича, не зная и не ми бе работа да узная, но то се се озова в меншество. Както секретаря Пеев се изрази тогава, „да беше гласувал и бай Захарий (разсилния) и той щеше да бъде против Милетича:. Но Вазов с отсъпчивостта си не бе пожелал да се възползува от това случайно стечение на обстоятелствата, от което предполагам не биха се отказали други.

С каква широта е гледал той и на тия чевствувания, които му се устроиха по повод седемдесетгодишнината му, показа търпението, което наблюдавах и аз и цялата публика през време н манифестацията една наистина грандиозна и всенародна манифестация, в която главен дял заемаха учениците от софийските гимназии. Той бе застанал на балкона на своя дом и под него се изреждаха младежи, в стройни редици, заприщили целия простор на околните улици, понесли плакати с имена на негови произведения. И тогава една софийска гимназия му изпя хорово един марш…..от Пенчо Славейков, маршът от Кървата песен.”

Иван Вазов посещава Габрово и в частност Априловската гимназия на 18 юни 1901 г., както свидетелства записаното от него послание в Паметната книга на Априловото школо. Оригиналът ѝ се пази и до днес на място и продължава да се попълва.

822К, оп. 1, а.е. 1 – Лична карта, издадена от Българска академия на науките, на Рачо Стоянов, на длъжност завеждащ канцелария, с описание на отличителните му белези и снимка, 1920 г.

В Държавен архив – Габрово се съхранява нейно дигитално копие, което е част от документалния фонд на Национална Априловска гимназия. Интересните спомени на Рачо Стоянов се пазят в оригинал във фонда му в Държавен архив – Габрово. Като илюстрация към тях Архивът в Габрово прилага и негова лична карта като служител в Българска академия на науките, където са били основна част от срещите му с патриарха на българската литература.

*Използваното фоново изображение е на БНР.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

„Япония… едно взаимно очакване“

Published

on

Под това мото ще премине предстоящият клавирен концерт на шестокласничката Ай Хасегава и нейните приятели – част от младите и талантливи пианисти от Музикален клуб „Весела”. Концертът ще се състои на 5 юли от 17.30 ч. в Художествената галерия „Христо Цокев”. Той ще е в навечерието на дългоочакваното за Ай пътуване до Япония, нейната родина, където тя също ще изнесе концерт.

В програмата са включени творби от японски и български композитори, както и от Хендел, Хайдн, Шопен и др.

Ай Хасегава е родена в столицата на Япония Токио през 2009 година. От 7-годишна тя живее и учи в Габрово. Оттогава започва и занимания по пиано в Музикален клуб „Весела“ при клавирния педагог Весела Пенева. Ай обича да се изявява и участва с желание във всички концерти на клуба. По предложение на своята учителка, малката пианистка започва да се подготвя и за по-сериозни изяви, каквито са музикалните конкурси.

На 9-годишна възраст тя се явява на своето първо музикално състезание. Досега Ай е участвала в Международния конкурс „Андрей Стоянов“ – София -2018, Международния конкурс Vivapiano-София-2019, Международния конкурс „Трявна-Арт”- 2019 и 2021 г., Националния конкурс „Орфеева дарба”- София-2021 /онлайн/, Международния конкурс LES CLÉS D’OR /Златните ключове/- Париж-2022/онлайн/, Националния конкурс „Път към славата”- София-2022, Международния конкурс „Музиката и Земята”– София-2022. Резултатът от тези конкурси са сребърните и бронзови медали, които Ай печели.

През месец май т.г., Ай завоюва две Първи награди от двата конкурса, в които взе участие – Международния конкурс MIKUL VIRTUOZ /Малкият виртуоз – Букурещ/Румъния – 2022 и Международния конкурс „Звукът на времето”- Велико Търново – 2022 г.

Тези напълно заслужени най-високи музикални отличия са плод на нейното трудолюбие, постоянство и натрупания сериозен сценичен опит през изминалите години.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Култура

Рок фестивал „Хоталич“ и тази година

Published

on

Рок фестивалът отново събира зад стените на средновековния град и крепост “Хоталич” музикални фенове от цялата страна с изключително разнообразната си програма в два фестивални дни в края на август.

На 26 август от 19.00 часа фестивалът ще открият севлиевците от Cheese heads. След тях ще забият Old school и Монолит, а кулминацията на вечерта ще бъдат любимците JEREMY.

Вторият фестивален ден започва в 17.00 часа на 27 август с Broken и MD Band. Следват “Фабричен дефект” и “Остава”, а любимците на поколения българи от “Тангра” излизат на сцената последни, за да заредят с добро настроение феновете си и да превърнат фестивала в музикалното събитие на лято’2022.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица