Свържи се с нас

Култура

Днес православната църква почита св. Симеон Богоприемец и Анна пророчица

Published

on

На 3 февруари православната църква почита св. Симеон Богоприемец, който пръв поел в ръцете си Младенеца и го въвел в Божия храм. Народът ни познава този празник като третия, последен ден от Трифонците и го нарича „Стар“ или „Зимен Симеон“, „Симеон бележник“, „Шимион“. Мястото в календара на този празник, както на трите Трифунци, е гранично-преходно време в природния и аграрния цикъл.

Преданието разказва, че Симеон бил един от седемдесетте преводачи на старозаветния текст на Библията от еврейски на гръцки, които египетския цар Птоломей ІІ Филаделф (285-246 г. пр.Хр.) назначил с тази преводаческа задача. На Симеона се паднало да преведе книгата на пророк Исаия. И когато стигнал до глава 7 стих 14, помислил, че в еврейския текст има грешка, като е казано: „Девица ще зачене и ще роди Син, и ще Му нарекат името Емануил“. Посегнал да поправи думата Девица, но ангел Господен го спрял: „Писаното е точно, затова нищо не поправяй! Ти няма да умреш, докато не видиш с очите си изпълнението на тия думи“.

Сега по внушение на Светия Дух Симеон влязъл в храма, когато донясли Иисуса. Той Го взел на ръце и в пророческо вдъхновение извикал: „Сега отпускаш Твоя раб, Владико, според думите си с миром, защото очите ми видяха Твоето спасение, което си приготвил пред лицето на всички народи, – светлина за просвета на езичниците и слава на Твоя народ Израиля!“ Йосиф и св. Дева се чудели на тия негови думи. А той, като ги благословил, обърнал се към Мария и казал: „Ето, Този лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на самата тебе меч ще прониже душата, за да се открият мислите на много сърца“ (Лука. 2:25-35).

Тия думи, тогава не напълно ясни за ония, които ги чули, са ни обяснени чрез земния живот на Спасителя. Той дал на народите нов закон – закона на любовта и благодатта, но Самия Той и Неговото учение станали за мнозина предмет на спорове и противоречия. А пресвета Богородица по време на страданията и кръстната смърт на своя Син преживяла такава скръб, че действително меч пронизал душата й.

Освен св. Симеон, още и пророчица Анна познала в Младенеца Иисус обещания Месия – Христос. Анна, дъщеря Фануилова овдовяла млада, но не се омъжила втори път, а се посветила на служение на Бога, намирала се постоянно в храма и очаквала с твърда вяра идването на Спасителя. Като видяла Иисуса, тя започнала да слави Бога и да говори за Младенеца на всички, които очаквали избавление чрез Месия – Христос. /източник: pravoslavieto.com/

Днес имен ден празнуват:  Мона, Мончо, Симеон

Култура

Гергьовденските празници в музей „Етър“ започнаха

Published

on

От 1 до 6 май с демонстрации на традиционни занятия, занаяти и изложба в музей „Етър“, Габрово се отбелязва най-големия пролетен празник. Във воденицата караджейка се мели зърно. Брашното придобива тъмен цвят и от там идва името караджейка – кара на турски е черен.

Воденицата караджейка е най-старото съоръжение в музея, построена около 1780 г. Тя е един от първите обекти, заварени на терена преди построяването на музея. След реставрация е пусната в движение за откриването на „Етър“ на 7 септември 1964 г. Мирослав Варсев с готовност разказва историята на караджейката, докато показва на посетителите как работи тя.

На чардака на къщата с работилница за плъсти Мариана Колева чепка вълна и преде. От нея посетителите научават, че в миналото за всяка жена преденето е ежедневие, а днес все по-малко се среща някой с това умение.

Овчарят Станимир Драголов е разположил своите хлопки и чанове пред гайтанджийницата. Огънят е запален, защото Станимир прави геги. За предпочитане е да се вземе дряново дърво, защото е най-здраво. Отсича се през есента, когато има по-малко сокове.

Обелва се от кората и се опушва на огъня, за здравина и против дървояди. Овчарите правят украсата, докато пасат стадата. Пастирската дърворезба се създава с нож, с който се издълбават различни орнаменти. Загрятото на огъня желязо позволява да се добави допълнителна пъстрота по гегата.

В музей „Етър“ още на 1 май гергьовденската люлка е вързана на дърво срещу един от мостовете, за да имат възможност повече посетители да се залюлеят. Както казват хората в миналото – и това се прави за здраве.

На самия Гергьовден – 6 май, е откриването на изложбата „Когато момчето става мъж“, която представя определен аспект от историята на българската армия.

Изберете някой от дните през първата седмица на месец май и си подарете емоционални преживявания, свързани с традицията, почувствайте колко дълбоки са корените Ви!

Програмата на Гергьовденските празници в музей „Етър“

1 – 6 май,
11:00 ч. – 15:00 ч.
Демонстрации предене и чепкане на вълна, мелене на зърно, изработване на хлопки

1 – 6 май,
09:00 ч. – 19:00 ч.
Гергьовденска люлка

1 – 2 май,
10:00 ч. – 18:00 ч.
Изложба на геги и звънци с демонстрация

3 – 4 май ,
10:00 ч. – 18:00 ч.
„Алея на вкусовете“– базар на традиционни храни

6 май,
11:00 ч. – 15:00 ч.
Гергьовденски кантар

6 май,
11:00 ч.
Откриване на тематична изложба „Когато момчето става мъж“

6 май,
12:00 ч., сцена на поляната Празничен концерт с участието на Фолклорен ансамбъл „Веселяци“ – Плевен.

Зареди още

Култура

Исторически музей – Дряново отбелязва 120 години от рождението на Иван Койчев

Published

on

В залата за временни изложби „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново този петък, 2 май, ще бъде открита изложбата „Иван Койчев: човекът, художникът, учителят (1905–1976)“.

Събитието, което ще започна в 17.30 часа, е посветено на 120 години от рождението на видния художник, педагог и общественик, оставил значим отпечатък в културния живот на Дряново.

Изложбата е в две части и включва част от последното дарение на семейството на Иван Койчев, направено през 2024 г. В първата част посетителите ще видят негови архивни снимки, документи и лични вещи, показващи живота и приноса му като художник и педагог. А във втората са представени непоказвани за публиката негови творби.

Изложбата представя Иван Койчев не само като талантлив творец, но и като личност с активна обществена роля, оставил следа в местната историческа памет.

Зареди още

Култура

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“

Published

on

Златни медали за „Габровски гласчета“ при НЧ „Габрово-2002“ от конкурса за млади фолклорни таланти „Орфеево изворче“, който се проведе на 26 и 27 април в Стара Загора. Надпреварата събра над 1500 участници от цялата страна.

Гордост за ръководителката е, че наред с изпълнители от музикални училища, децата от Детска фолклорна формация „Габровски гласчета“ бяха удостоени с първо място и плакет от конкурса.

За първи път се явяват и по-малките от „Гласчетата“, които също бяха отличени с първо място.

Трето място получи и Боян Борисов в изпълнение на гайда, който също се явява за първи път на конкурс. Второ място получиха и дуета Габриела и Боян Борисови .Вълнението на ръководителката е голямо от високата оценка на специалисти в областта на фолклора като Професор Георги Петков, доц. Владимир Владимиров, Петьо Костадинов ,Пею Пеев преподаватели в ДМА “ Панчо Владигеров“ .

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица