В началото на ХХІ в. България остава непозната за голяма част от французите. Наистина високообразованите и ерудирани френски специалисти добре познаватисторията на България и отношенията между двете нации през многовековното им битие в нашата древна Европа. Но мнозина не са така добре професионално ориентирани за съдбата на нашия народ, който дълго живя в изолация.

Земите, населявани от българи и французи, са сред най-древните огнища на човешката цивилизация в Европа. Хилядолетната култура на двете страни, независимо от разстоянието между тях, прави българи и французи своеобразни историчиски събратя. Наред с несъмнените различия непредубедения читател ще открие една проста, но важна истина – двата народа, всеки в своя етнокултурен и народопсихологически контекст, а и заедно олицетворяват Европа с нейните дълбоки корени и несекващ стремеж към духовно развитие и общочовешки просперитет.

Историческият път на българите води през резки поврати – върхове на величие и жестоки крушения. Такава е съдбата и на много народи по света, всеки в своята историческа конкретика. Но тъй като българите са много древен народ и пътят, който са извървели през столетията, е дълъг, тези повратиизглеждат по-релефни.

Наситена с драматизъм е и новата история на България, защото са нанесени незарастващи рани върху националната и териториалната цялост, единството и самочувствието на нацията. Но българският народ отдавна е оставил настроенията на враждебност и реванш. Днес той желае само спокойно стопанско и културно развитие сред семейството на обединените европейски нации. Това, което българите не могат да допуснат, е да се фалшифицира и извращава историята им, което за съжаление и досега не е изоставено от някои представители на нашите съседи или от недостатъчно компетентни историци и журналисти от останалите европейски страни. Наистина в настоящия век е крайно време да се изостави един популярен някога в Западна Европа израз: “Кой може да разбере какво става на Балканите, пък и кого ли го интересува”.

Френската нация многократно е доказвала своята справедливост и свободолюбие и ако тя би познавала, макар и съвсем общо, историята на българите и многовековните културни и стопански взаимоотношения между двете страни, тя би видяла в лицето на българите свои приятели.

В името на това желано приятелство между българи и французи авторите и издателите на тази книга я поднасят на уважаемия читател.