Свържи се с нас

Култура

Международният панаир в музей „Етър“ съхранява и популяризира занаятите

Published

on

Цеца Дамянова е носител на наградата „Сребърна хлопка“ от Майсторската надпревара по време на XVIII Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе в музей „Етър“ от 1 до 3 септември.

Тя получи и финансов стимул в размер на 1 500 лева и право на изложба базар. Майсторската надпревара през 2023 година бе в занаята куюмджийство (изработване на бижута от метал, в конкретния случай от сребро) и в нея участваха майстори от пет държави – Малта, Турция, Румъния, Северна Македония и България.

Специалната награда на Община Габрово, придружена с финансов стимул от 1 200 лева, бе връчена на Антъни Боничи от Малта.

Специалната награда на Регионален етнографски музей на открито „Етър“, заедно с 1 000 лева, бе присъдена на Сакин Яман от Турция.

Традиционната награда на майстора ножар от музей „Етър“ Андрей Андреев получи Виктория Геускенс от Румъния.

Занаятчиите от Майсторската надпревара изработиха част от сребърна пафта – собственост на Регионален исторически музей–Шумен, и предмет по избор, който представя традициите на техните държави.

Карина Ампарцумян спечели другата голяма награда – „Бронзова хлопка“, от Националното съревнование на младежи в бижутерски умения, в което участваха представители на Националната гимназия за приложни изкуства „Св. Лука“ – София и възпитаници на Национална художествена академия от специалност Метал. Младежите имаха задачата да изработят обеца – част от фонда на музей „Етър“.

Наградите бяха връчени на официална церемония по време на Майсторската вечер.

В XVIII Международен панаир на традиционните занаяти участваха – със специална покана и без заплащане на такса, над 55 майстори от 15 държави. Всеки от тях има принос към съхранението на занаята, който практикува, което е основно изискване на организаторите –Министерство на културата, Община Габрово и РЕМО „Етър“.

Международният панаир на традиционните занаяти в музей „Етър“ предложи на посетителите възможност да се запознаят и с работата на майстори, които залагат на съвременен дизайн. Те бяха позиционирани в специално пространство, наречено АртЗона, където бяха представени първият съвременен български лулар, привнесъл европейската техника за изработка на лули от Чехия; лютиер иноватор, показващ тънкости при изработката на гъдулки; майстор на арткукли от естествени материали; създател на оригами портфейли и майстор на сухо и мокро плъстене.

Инициативата надгражда вече установеното партньорство между музей „Етър“ и визуалния артист и професионален фотограф Росина Пенчева и нейния авторски проект „Ръчно сътворено. Фотографски дневник, документиращ български майстори на редки занаяти“.

Вдъхновяващата фолклорна програма позволи на професионални и аматьорски състави да представят танцовите си и музикални умения пред многохилядната публика. За първи път Панаирът бе открит официално във вечерните часове на първия ден с участието на Фолклорен ансамбъл „Габровче“, а на следващия ден специален акцент бяха изпълненията на Берковската духова музика.

Майсторите от изложението базар, освен че демонстрираха и продаваха изделията си, имаха възможност да бъдат отличени за своето участие. За „Най-добре аранжирана шатра“ бе определена тази на Етнографския музей на открито в Тбилиси, Грузия.

За „Най-добър демонстратор“ единодушно бяха избрани ковачът Георги Манолов от Хисаря и ножарят Ивелин Вощански от град Ветрен.

Извън регламента, но поради изключителното присъствие, съчетаващо демонстрации, представяне на изделията и личен чар, комисията прие да обяви нова номинация за цялостно представяне, която бе присъдена на тъкачката от Пловдив Елена Драмова.

По време на Панаира бе сключен специален Меморандум за сътрудничество между РЕМО „Етър“ и Малтийската занаятчийска фондация. С този официален документ страните декларират своята воля и ангажираност да обединят действията си за съхраняването, развитието и популяризирането на българските и малтийските традиционни занаяти.

Сътрудничеството цели да подпомогне по-широкото информиране на българските и малтийските граждани, както и гражданите от други държави, с богатството на нематериалното културно наследство в Република България и Република Малта.

Култура

24-часов театрален маратон очаква габровци

Published

on

24-часов театрален маратон очаква габровци на 29 и 30 септември. Първото по рода си събитие в града се организира от „Малка театрална компания“ по случай 10-годишния ѝ юбилей.

На 29 и 30 септември в пространствата на габровския Драматичен театър „Рачо Стоянов“ се провежда пилотното издание на 24-часовия маратон с разнообразни театрални форми, наречен „Театър-24“. Поводът за проявата е 10-годишнината от създаването на „Малка театрална компания“, която кани габровци и гостите на града да се включат в своеобразния празник от 18 ч. в петък до 18 ч. в събота.

Програмата смесва популярни театрални жанрове с такива, които са слабо познати на местната публика. Неделима част от маратона са интерактивните спектакли и атракциони, творчески срещи, ателиета и работилници, в които зрителите могат да се докоснат до магията на театъра. В събитието се включват вече утвърдени театрални формации и индивидуални артисти от цялата страна. Инициативата се реализира в партньорство с Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и с финансовата подкрепа на програма “Култура” към габровската община.

За първи път в рамките на маратона ще бъде представено и новото пространство за театър в Габрово – сцена “Ъндърграунд”. Освен сцените на Драматичния театър, маратонът превзема и нестандартни пространства като коридори, фоайета, технически зони и пространствата на открито около театъра.

24-часовият маратон е нов за града и региона културен формат, целящ да представи театъра в различна светлина – като весел празник, в който артисти и публика изграждат заедно цялостното събитие.

Стартът на “Театър-24” ще бъде даден в петък, 29 септември, от 18.00 часа, във фоайето на Драматичния театър и ще завърши на 30 септември в 18 ч. на Голямата сцена. Ще вземат участие Димитър Иванов-Капитана, Ха-ха-ха импро, Театър Реплика, Тигран Торосян, Театър Арт Ленд, Театър Мале-мале, VR Lab, Драматичен театър „Рачо Стоянов“ и Малка театрална компания.

„Стремежът ни е заедно с нашите партньори да организираме пъстър театрален празник, който да се превърне в ежегодно събитие от културния календар на града. Избрахме този формат, тъй като дава възможност активно да включим и младежите, за да им покажем, че театърът не е скучно, остаряло, елитарно изкуство.“, споделя Емил Йорданов от „Малка театрална компания”.

„Смятам, че маратонът е отличен начин да се даде старт на новия театрален сезон и да се събуди интересът на зрителите към театралното изкуство след летния ваканционен период. Щастливи сме, че можем да зарадваме габровската публика с това различно и вдъхновяващо събитие“, уточнява Петко Койчев, директор на Драматичен театър „Рачо Стоянов“.

За да дадат възможност на повече хора да се включат в театралния маратон дори и през нощта, организаторите осигуряват безплатен театрален автобус.

Театробусът ще се движи в интервала между 22.00 и 07.00 часа и ще превозва пътници към Театръра по маршрут: кв. Русевци – кв. Младост – Автогара – Дом на хумора и сатирата – ЖП Гара – Колелото – ЖП Гара – ПТГ “Д-р Никола Василиади” – Театъра – Шиваров мост – кв. Бичкиня – Етъра – кв. Ябълка и обратно през Театъра до кв. Русевци.

Маршрутът и нощният график на пътуване ще бъдат публикувани в събитието във фейсбук: https://fb.me/e/1ASjKg7zE

Достъпът до представленията и активностите в програмата е с вход свободен. „Малка театрална компания“ е независима организация, работеща в сферата на сценичните изкуства. Създадена е от четирима приятели от НАТФИЗ, влюбени в театралната магия и природата на красивата ни планета. Това са режисьорът Емил Йорданов и куклените актьори Десислава Йорданова, Силвия Тенева и Георги Тенев. Основана през 2013-а, компанията работи в посока социално ангажирани представления. Неин фокус са устойчивото развитие, опазването на околната среда и технологичните иновации. Наред с България, фестивалните участия на трупата включват Белгия, Швеция, Турция и Румъния. Компанията създава първият в света куклен спектакъл с виртуална реалност „Островът на съкровищата v1.0“, а през 2019-а попада в селекцията на Пражкото квадринале – най-големия форум за постижения в сценографията. През 2022 г. печели приза за сценични изкуства с кауза на наградите „АртАкция”.

ПЪЛНА ПРОГРАМА НА МАРАТОНА „ТЕАТЪР-24”
29.09 (петък)
18:00 ВЕЧЕРЕН КАЛЕЙДОСКОП – коктейл и откриване в Централно фоайе
18:45 ОФИЦИАЛНО ОТКРИВАНЕ – Голяма сцена
19:00 ОБЩЕСТВЕНО ХРАНЕНЕ – стендъп комедия, Димитър Иванов-Капитана, Голяма сцена
20:00 ХА-ХА-ХА В ГАБРОВО – ХА-ХА-ХА ИМПРО, Голяма сцена
21:00 ОТКРИВАНЕ НА ИЗЛОЖБИ, посветени на 10-годишнината на МАЛКА ТЕАТРАЛНА КОМПАНИЯ, всички фоайета
21:30 ХОДЕНЕ ПО КРЪЧМИТЕ – Театър Реплика, Голяма сцена
23:00 ТЕАТРАЛНА РАЗХОДКА – разходка из дебрите на театъра, Целият театър 

30.09 (събота)
00:00 ч. – СПИСЪК НА ВСИЧКИ СТРАХОТНИ НЕЩА – Театър Реплика, Голяма сцена
1:30 ч. – Театрален бирен куиз, Конкурс за тамада(наздравици), Конкурс за танци – Червено фоайе
2:30 ч. – Изрод, Тигран Торосян, Сцена Ъндърграунд
4:00 ч. – Среднощен калейдоскоп
Милиони балони, 18+, Театър Мале-мале, Червено фоайе
Среднощна балада, Театър Мале-мале, Червено фоайе
Музикалнo-театрален Jam, Сцена за всеки, Червено фоайе 
Фантомът на театъра, променада, Малка театрална компания, целия театър
7:00 – Театрално кафене, среща с артистите и техните истории, Централно фоайе
8:30 Театрална разгрявка, актьорски упражнения за събуждане и тонус, Голяма сцена
9:00 Дигитално мастило, VAR Lab, Централно фоайе
9:30 ДОМЪТ НИ ГОРАТА и ДОМЪТ НИ ОКЕАНЪТ – театромати, кутия за представление за един човек, Централно фоайе
10:15 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
10:30 ТЕАТРАЛНА ИГРОТЕКА, игри за деца и родители, пред театъра
11:00 ОТ КУЛАТА, Малка театрална компания, в градината с мечето
12:00 Театрална разходка, Малка театрална компания, целия театър
12:30 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
13:00 НОВИТЕ ДРЕХИ НА ЦАРЯ, Театър Арт Ленд, Голяма сцена
14:00 Ателие Супергерои, Малка театрална компания, в градината с мечето
15:30 ЦЯЛОТО НЕБЕ и ЖИВОТ – театрални миниатюри – театър в кутия, Театър Арт Ленд, Централно фоайе
15:30 ДАНО ИГРАЯТ ДОБРЕ, ДТ ГАБРОВО, Голяма сцена
16:15 ТЕАТЪР НА САНДЪЧЕ, Малка театрална компания, в градината с мечето
16:30 МИЛИОНИ БАЛОНИ, Театър Мале-мале, пред театъра
17:30 КАКВОТО НАПРАВИ ДЯДО, ВСЕ Е ХУБАВО, Малка театрална компания, Голяма сцена

Зареди още

Култура

12 500 лева за обогатяване на фондовете на РБ „Априлов – Палаузов”

Published

on

12 500 лева ще получи Регионалната библиотека „Априлов – Палаузов” за обогатяване на фондовете си. Това съобщи за медиите Савина Цонева, директор на габровската библиотека.

Проектът на РБ „Априлов – Палаузов” бе одобрен за финансиране по програма „Българските библиотеки – съвременни центрове за четене и информираност” за 2023 година.

Приоритети на програмата са обновяване на библиотечните колекции с цел насърчаване на интереса към книгата и четенето, както и развитието на библиотеките като основни центрове за духовност, придобиване на знания и информация.

Първоначално министерството на културата обяви стойност на проекта до 25000 лв, но впоследствие сумата е редуцирана до 12 500 лв. – максималната сума за регионалните библиотеки.

Въпреки, че габровската библиотека всеки месец обогатява фондовете и колекциите си с литература от всички области на знанието като покупка и дарения, заглавията, одобрени по проекта, ще обогатят книжния фонд на регионалната библиотека със стойностни справочни, научни, художествени и енциклопедични издания (книги, периодични издания и други информационни източници): От област Габрово, за участие в конкурсната сесия, обявена през месец юни, проектни предложения са подали общо 34 обществени библиотеки.

Одобрени, освен проекта на РБ „Априлов – Палаузов” на стойност 12 500 лв, са проектите на библиотеките при: НЧ „Св. св. Кирил и Методий – 1928” кв. Бичкиня, НЧ „Христо Смирненски – 1949” кв. Русевци, НЧ „Отец Паисий – 1933” кв. Хаджицонев мост, НЧ „Балканска звезда – 1896” кв. Недевци, НЧ „Зора – 1872” кв. Нова махала, НЧ „Пейо К. Яворов – 1927” с. Борики, НЧ „Съгласие – 1911” с. Велковци, НЧ „Наука – 1902” с. Враниловци, НЧ „П. Хилендарски – 1909” с. Гъбене, НЧ „Христо Ботев – 1929” с. Донино, НЧ „Светлина – 1927” с. Жълтеш, НЧ „Нов живот – 1906” с. Кметовци, НЧ „Просвета – 1931” с. Новаковци, НЧ „Отец Паисий – 1931” с. Стоевци, НЧ „Васил Левски – 1922” с. Яворец общ. Габрово; от община Дряново: НЧ „Развитие – 1869”, НЧ „Дряновска пробуда – 2008”, НЧ „Денчо Славов – 1900” с. Ганчовец, НЧ „Христо Ботев – 1894” с. Гостилица; община Севлиево: Градска библиотека Севлиево, НЧ „Образование – 1900” с. Агатово, НЧ „Помощ – 1881” с. Батошево, НЧ „Пробуда – 1919” с. Буря, НЧ Просвета – 1928” с. Градище, НЧ “Светлина – 1928“ с. Кръвеник, НЧ „Зора – 1908” с. Ловнидол, НЧ „Климент Охридски – 1899” с. Сенник; от община Трявна: НЧ „Пенчо Славейков – 1871” гр. Трявна, НЧ „Пробуда – 1924” гр. Плачковци.

На всички одобрени по проекта библиотеки предстои подписването на договори с министерството. Останалите пет читалища, поради неспазване на част от правилата, не получават финансово подпомагане.

Списъкът с одобрените проекти е публикуван на интернет страницата на Министерството на културата. Общият размер на финансирането е 2 млн. лева като по тази конкурсна сесия са одобрени проекти на 1408 читалища в България.

Зареди още

Култура

Библиотекари от Люблин на работно посещение в РБ „Априлов- Палаузов“

Published

on

В Габровската регионална библиотека гостуваха библиотекари от публичната библиотека в университетския град Люблин, административен център на Люблинското воеводство и най-голям град в пределите на Източна Полша.

Те пристигнаха от Велико Търново, водени от колеги от РНБ „П. Р. Славейков“. Посещението им е свързано с участието на полските и български колеги в Програма „Еразъм +”за споделяне на опит и добри практики.

Полските библиотекари посетиха всички отдели и се запознаха с организацията на библиотечните фондове и с цялостния процес по предоставяне на библиотечни услуги в публична библиотека от ранга на Габровската регионална библиотека. Бяха установени множество прилики в библиотечната работа с потребителите, общи цели и резултати.

Специален интерес за тях представляваше книговезкото ателие, създадено в РБ „Априлов-Палаузов“, програмируемите роботи-играчки за първи стъпки в програмирането за деца и тийнейджъри Вee Bot и Finch, 3D-принтерът и букскенерът в дигиталния център и машината за почистване на книги, закупена за дезинфекция по време на пандемията от КОВИД – 19.

Гостите споделиха, че и търновската, и габровската библиотека са съвременни библиотечни културни центрове, развиващи се в крак с изискванията на дигиталната епоха. Те се чувстват изключително заредени с позитивни емоции и полезни впечатления от гостуването си в България, която много им харесва, а Габрово според тях е чудесен град за работа и за живеене.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица