Свържи се с нас

Култура

Как габровци са посрещали Баба Марта в миналото?

Published

on

Март е първият пролетен месец в календара. Въпреки латинския произход на името, свързано с римския бог на войната Марс, ние сме го нарекли „Баба Марта“. За нас, българите, първия му ден се свързва с един от най-обичаните и самобитни наши обичаи – връзването на мартеници.

Как е съхранил Илия Габровски – един от най-заслужилите изследователи на Габрово, спомена за посрещането на март, за ритуалите, които са се извършвали в първия му ден, може да прочетем в негова статия от 1969 г. от личния му архив.

Ето какво е записал той: „ Месец март е наречен „баба Марта“ като единствен женски месец, защото времето в прехода между зимата и пролетта е непостоянно, капризно като жена. Той се тачи и като месец на децата, особено 1 март и затова на тоя ден връзват мартеници на ръката. Народната поговорка казва: „Марта е като дете, ту плаче, ту се смее, ту вали, ту слънце грее“. Много други поговорки са свързани с непостоянното време през марта: „Мартенско слънце-зъбато, рогато“, т.е. не топли. „Мартенски дъжд“ – много плодоносен, даже и в оцет да го налееш, пак става“, мартенска работа“ (непостоянна), „баба Марта се смее“ (хубаво време), „баба Марта плаче“ (вали дъжд), „баба Марта си разхвърля парцалите“ (вали сняг), „Начумерила се като баба Марта“ или „Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава“ (през март често поради лошо врем и липса на паша и фураж овцете и козите умират и ги дерат).

Първи март, като ден на най-милото-децата им връзват мартеници на дясната ръка за здраве, щастие, благополучие и да ги пази от уроки (лош поглед) и болести. Някъде връзват мартеници и на младите булки, бременни и лехуси (току що родили жени).

Мартеницата правят от осукан бял и червен конец с или без пискюлчета, „да са бели и червени, здрави и читави“. Някои пискюлчета оформят като момче и момиче и наричат Рачо и Дешка по любимите кукли на Нено Кукладжията. Рано сутринта, събуждали децата за да са ранобудни през цялата година, мързел да не ги овладява и баба Марта не ги заварва в леглото, че иначе ще се разсърди и очите им ще гореливят. Умиват детето и като му връзват мартеницата го карат да казва „Добре дошла, бабо Марто!“

За да бъде и домът, и дворът радостен и щастлив, простират на отворения прозорец или чардака червено одеяло или червена дреха за да зарадват баба Марта, да не се сърди и все да е засмяна. Измитат и изчистват навред в къщи и двора и викат „Вън бълхи-вътре Марта!“. Вярва се, че ако ги огрее „мартенско слънце“ и повее „мартенски вятър“ няма да има бълхи в постели и завивки през годината. Някъде връзват червени конци на 1 март на лозата и овошките, агънцата и яренцата за да дават много плод, а последните да са здрави и едри.

На тоя ден бабите пазят да не излизат из къщи, че ако ги срещне баба Марта ще се разсърди и времето ще е лошо. Тя трябва да срещне момиче, че да е засмяна като „моминско лице“. С мартенска вода се мият косите на момичетата и жените, че да им е „дълга, дълга косата до петите“ и да са здрави, че от „здраве да се не отърват“.

Вярва се, че каквото е времето на 1 март, такова ще е времето през месец март. А каквото е времето на 2 март, такова ще е времето през април и т.н.

Мартеницата се носи до 9 (22) март-първа пролет и до като се види щъркел или лястовичка или чуят кукувица. След това я закачат на ябълка или трендафил, за да бъдат бели и червени.“

Днес всички се закичваме с бяло-червените символи и на този първи мартенски ден си подаряваме мартенички с надежда и пожелания за здраве, късмет и сполука.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Концерт в Габрово на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев

Published

on

На 24-ти април в Художествена галерия „Христо Цокев“ в Габрово от 18.30 часа предстои концерт на Мартина Табакова, Стоимен Пеев и Атанас Кръстев.

През тази година се навършват 125 години от рождението на големия български композитор Панчо Владигеров и 200 години от рождението на емблематичния чешки композитор – Бедржих Сметана.

По този повод тримата талантливи изпълнители се събират, за да направят турне в България, със знакови творби на двамата велики композитори. Датите на концертите са с начален час 18.30 часа, а входът за тя е свободен.

Концертите включват рядко изпълняваното Клавирно трио оп.4 на Владигеров, което той е написал едва на 17 години! То е и Първото българско трио за пиано, цигулка и виолончело. В програмата е включено още емблематичното Клавирно трио оп.15 от Бедржих Сметана.

Изключително респектираща и рядко изпълнявана програма. Тримата изпълнители Стоимен Пеев/цигулка, Атанас Кръстев/виолончело и Мартина Табакова/пиано, са добре познати на българската публика, изявени артисти, носители на престижни награди като „Кристална лира“ на СБМТД, „Музикант на годината“ на БНР за „Ансамбъл на годината“, „Златен век” на Министерството на културата, „Златно перо“ на агенция Кантус Фирмус за постижения в областта на културата.

Зареди още

Култура

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“

80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Published

on

„Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ – 80 години от героичната смърт на Иван Сомлев.

Иван Минчев Сомлев е роден на 1 февр. 1922 г. в Габрово. Завършва средно образование в Априловската гимназия. Тук той се проявява като отличен спортист и талантлив футболист, при което е включен и в отбора на Спортен клуб „Чардафон“. Продължава образованието се във Военно-въздушното училище в Казанлък, а по-късно в училището (днес Висше военновъздушно училище „Георги Бенковски“) в Долна Митрополия. Следва обучение на летище Телиш край Плевен. Зачислен е 6-ти изтребителен полк, разположен на летище Карлово.

Бойното му кръщение е на 10 ян. 1944 г. Това е денят на една от най-разрушителните бомбардировки над София, извършена от англо-американските въздушни сили. В нея англичаните атакуват през нощта, а американските самолета през деня.

Бомбардировката е извършена към 13:00 часа когато атакуват бомбардировачите, т. нар. „Летящи крепости“. Срещу тях от Божурище, Враждебна и Марно поле при Карлово излитат общо 73 самолета. Заедно с още трима летци-изтребители, в четворка, Иван Сомлев е изпратен в подкрепа на 39-тимата български летци-изтребители, които водили неравен бой с многочисления враг над София. В боя Сомлев показал изключителни качества и за награда е прехвърлен в елитния 3/6 орляк. По време на своята служба той пише следните редове до своята майка „..„Ако се случи някога да ми измени моят стоманен другар, ти, няма да плачеш, майчице, но ти ще бъдеш горда, че си дала син за Родината!“ и до своята сестра „..„Готов съм за народа си да дам всичко, що зависи от мен, за един мирен свят. Мойта жертва е нищо пред Дълга към Родината! …..“.

На 16 април 1944 г. – Великден, противникът подлага София на поредната безмилостна бомбардировка. Събитието остава в историята под името „Черен Великден”. Летците-изтребители са вдигнати по тревога. Иван Сомлев е в отпуск, но счита, че за него е „свещен дълг да бъда редом с цялото ято“. Качва се на самолета на Тодор Розев и излита. Среща се с врага край с. Гушанци (днес с. Замфирово, община Берковица), където се натъква на армада от т.нар. „летящи крепости“ на американските бомбардировъчни полкове и техния ескорт от изтребители „Лайтнинг”. Боят бил жесток и неравен. Хванат в смъртна схватка, Иван Сомлев на няколко пъти успява да се издигне над вражеските самолети и да ги атакува – сваля една „крепост“, която пада близо до с. Гаганци. Неговият самолет е поразен и главоломно се насочва към земята, където се разбива в местността Търньовец. Иван Сомлев загива едва на 22 години.

Героят е изпратен в последния си път от всички жители на с. Гушанци. На 20 април 1944 г. е погребан в родно Габрово с траурно шествие, на което присъстват хиляди.

Думите му „Моята саможертва е нищо пред дълга към Родината“ са красноречив израз на високи нравствени добродетели и патриотизъм. Името му е вписано в списъка на националните ни герои и всяка година на тържествената заря-проверка на 3 март името му се споменава наред с имената на най-заслужилите за Родината.

През 2004 г. Младежкият съвет на Фондация „Константин Берберов“, съвместно с Клуба на летците „Богдан Илиев“ – Монтана и други неправителствени организации, по случай 60 години от неговата гибел на 16 април, поставят паметна морена с барелеф на Иван Сомлев в градинката в центъра на Габрово, на ул. „Радецка”. През същата година на лобното място на Иван Сомлев край с. Замфирово (Гушанци), Клубът на летците „Богдан Илиев“ – Монтана поставят паметна мраморна плоча, изпълнявайки завета на своя патрон Богдан Илиев, който е бил инструктор и командир на Сомлев по време на обучението му в Изтребителната школа в Долна Митрополия.

Сведенията за краткия му и героичен живот са запазени в биографичните книги за него „Иван Минчев Сомлев“ и „Реквием за Златокосия небесен рицар“ от Милка Берберова.

Документите от личния архив на „златокосия небесен рицар“, както го нарича г-жа Берберова (1925-2014), са предадени от племенника му Иван на членовете на Младежкия съвет на Фондация „Константин Берберов“, които по-късно ги предават, заедно с документите на Фондацията в Държавен архив – Габрово. Те са обработени и са достъпни за читатели и изследователи.

Източник: Държавен архив – Габрово.

Зареди още

Култура

Концерт-спектакъл „Балетни мечтания“

Published

on

В Международния ден на балета- 29 април, Танцова школа „Лиана“, студентите от специалност „ Съвременна хореография“ с ръководител проф. д.н Анелия Янева жителите на Габрово с концерт-спектакъл “Балетни мечтания“.

За пръв път в града на Рачо Ковача ще гостуват докторанти от Китай, които също ще се включат с изпълнения.

Събитието е под егидата на Областния управител на област Габрово и ще се проведе в зала „Възраждане“ на 29 април, понеделник, от 18.30 часа. Един неповторим спектакъл с феерия от цветове, движения и звук- това обещават организаторите.

Билетите ще са в продажба в деня на събитието. Повод за концерта е 20-годишнината на Танцова школа „Лиана“ и 10- годишнината от създаването на специалност „Съвременна хореография“ в Югозападния университет.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица