Свържи се с нас

Култура

Как габровци са посрещали Баба Марта в миналото?

Published

on

Март е първият пролетен месец в календара. Въпреки латинския произход на името, свързано с римския бог на войната Марс, ние сме го нарекли „Баба Марта“. За нас, българите, първия му ден се свързва с един от най-обичаните и самобитни наши обичаи – връзването на мартеници.

Как е съхранил Илия Габровски – един от най-заслужилите изследователи на Габрово, спомена за посрещането на март, за ритуалите, които са се извършвали в първия му ден, може да прочетем в негова статия от 1969 г. от личния му архив.

Ето какво е записал той: „ Месец март е наречен „баба Марта“ като единствен женски месец, защото времето в прехода между зимата и пролетта е непостоянно, капризно като жена. Той се тачи и като месец на децата, особено 1 март и затова на тоя ден връзват мартеници на ръката. Народната поговорка казва: „Марта е като дете, ту плаче, ту се смее, ту вали, ту слънце грее“. Много други поговорки са свързани с непостоянното време през марта: „Мартенско слънце-зъбато, рогато“, т.е. не топли. „Мартенски дъжд“ – много плодоносен, даже и в оцет да го налееш, пак става“, мартенска работа“ (непостоянна), „баба Марта се смее“ (хубаво време), „баба Марта плаче“ (вали дъжд), „баба Марта си разхвърля парцалите“ (вали сняг), „Начумерила се като баба Марта“ или „Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава“ (през март често поради лошо врем и липса на паша и фураж овцете и козите умират и ги дерат).

Първи март, като ден на най-милото-децата им връзват мартеници на дясната ръка за здраве, щастие, благополучие и да ги пази от уроки (лош поглед) и болести. Някъде връзват мартеници и на младите булки, бременни и лехуси (току що родили жени).

Мартеницата правят от осукан бял и червен конец с или без пискюлчета, „да са бели и червени, здрави и читави“. Някои пискюлчета оформят като момче и момиче и наричат Рачо и Дешка по любимите кукли на Нено Кукладжията. Рано сутринта, събуждали децата за да са ранобудни през цялата година, мързел да не ги овладява и баба Марта не ги заварва в леглото, че иначе ще се разсърди и очите им ще гореливят. Умиват детето и като му връзват мартеницата го карат да казва „Добре дошла, бабо Марто!“

За да бъде и домът, и дворът радостен и щастлив, простират на отворения прозорец или чардака червено одеяло или червена дреха за да зарадват баба Марта, да не се сърди и все да е засмяна. Измитат и изчистват навред в къщи и двора и викат „Вън бълхи-вътре Марта!“. Вярва се, че ако ги огрее „мартенско слънце“ и повее „мартенски вятър“ няма да има бълхи в постели и завивки през годината. Някъде връзват червени конци на 1 март на лозата и овошките, агънцата и яренцата за да дават много плод, а последните да са здрави и едри.

На тоя ден бабите пазят да не излизат из къщи, че ако ги срещне баба Марта ще се разсърди и времето ще е лошо. Тя трябва да срещне момиче, че да е засмяна като „моминско лице“. С мартенска вода се мият косите на момичетата и жените, че да им е „дълга, дълга косата до петите“ и да са здрави, че от „здраве да се не отърват“.

Вярва се, че каквото е времето на 1 март, такова ще е времето през месец март. А каквото е времето на 2 март, такова ще е времето през април и т.н.

Мартеницата се носи до 9 (22) март-първа пролет и до като се види щъркел или лястовичка или чуят кукувица. След това я закачат на ябълка или трендафил, за да бъдат бели и червени.“

Днес всички се закичваме с бяло-червените символи и на този първи мартенски ден си подаряваме мартенички с надежда и пожелания за здраве, късмет и сполука.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“

Published

on

От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.

Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.

Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.

Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.

В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.

Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.

Зареди още

Култура

ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева

Published

on

Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.

Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.

Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.

По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.

Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.

Зареди още

Култура

За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея

Published

on

В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.

В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.

За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.

Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица