

Култура
Как габровци са посрещали Баба Марта в миналото?

Март е първият пролетен месец в календара. Въпреки латинския произход на името, свързано с римския бог на войната Марс, ние сме го нарекли „Баба Марта“. За нас, българите, първия му ден се свързва с един от най-обичаните и самобитни наши обичаи – връзването на мартеници.
Как е съхранил Илия Габровски – един от най-заслужилите изследователи на Габрово, спомена за посрещането на март, за ритуалите, които са се извършвали в първия му ден, може да прочетем в негова статия от 1969 г. от личния му архив.
Ето какво е записал той: „ Месец март е наречен „баба Марта“ като единствен женски месец, защото времето в прехода между зимата и пролетта е непостоянно, капризно като жена. Той се тачи и като месец на децата, особено 1 март и затова на тоя ден връзват мартеници на ръката. Народната поговорка казва: „Марта е като дете, ту плаче, ту се смее, ту вали, ту слънце грее“. Много други поговорки са свързани с непостоянното време през марта: „Мартенско слънце-зъбато, рогато“, т.е. не топли. „Мартенски дъжд“ – много плодоносен, даже и в оцет да го налееш, пак става“, мартенска работа“ (непостоянна), „баба Марта се смее“ (хубаво време), „баба Марта плаче“ (вали дъжд), „баба Марта си разхвърля парцалите“ (вали сняг), „Начумерила се като баба Марта“ или „Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава“ (през март често поради лошо врем и липса на паша и фураж овцете и козите умират и ги дерат).
Първи март, като ден на най-милото-децата им връзват мартеници на дясната ръка за здраве, щастие, благополучие и да ги пази от уроки (лош поглед) и болести. Някъде връзват мартеници и на младите булки, бременни и лехуси (току що родили жени).
Мартеницата правят от осукан бял и червен конец с или без пискюлчета, „да са бели и червени, здрави и читави“. Някои пискюлчета оформят като момче и момиче и наричат Рачо и Дешка по любимите кукли на Нено Кукладжията. Рано сутринта, събуждали децата за да са ранобудни през цялата година, мързел да не ги овладява и баба Марта не ги заварва в леглото, че иначе ще се разсърди и очите им ще гореливят. Умиват детето и като му връзват мартеницата го карат да казва „Добре дошла, бабо Марто!“
За да бъде и домът, и дворът радостен и щастлив, простират на отворения прозорец или чардака червено одеяло или червена дреха за да зарадват баба Марта, да не се сърди и все да е засмяна. Измитат и изчистват навред в къщи и двора и викат „Вън бълхи-вътре Марта!“. Вярва се, че ако ги огрее „мартенско слънце“ и повее „мартенски вятър“ няма да има бълхи в постели и завивки през годината. Някъде връзват червени конци на 1 март на лозата и овошките, агънцата и яренцата за да дават много плод, а последните да са здрави и едри.
На тоя ден бабите пазят да не излизат из къщи, че ако ги срещне баба Марта ще се разсърди и времето ще е лошо. Тя трябва да срещне момиче, че да е засмяна като „моминско лице“. С мартенска вода се мият косите на момичетата и жените, че да им е „дълга, дълга косата до петите“ и да са здрави, че от „здраве да се не отърват“.
Вярва се, че каквото е времето на 1 март, такова ще е времето през месец март. А каквото е времето на 2 март, такова ще е времето през април и т.н.
Мартеницата се носи до 9 (22) март-първа пролет и до като се види щъркел или лястовичка или чуят кукувица. След това я закачат на ябълка или трендафил, за да бъдат бели и червени.“
Днес всички се закичваме с бяло-червените символи и на този първи мартенски ден си подаряваме мартенички с надежда и пожелания за здраве, късмет и сполука.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие


Музей „Етър“ проведе практически семинар, на тема: „Музеите и живото наследство – нови пътища за развитие.

Опит и вдъхновение от Чешката република“ Лектор на семинара беше д-р Ева Куминкова, главен асистент в катедрата по Европейска Етнология в Масариковия университет в Бърно.

Чрез теоретична част, казуси и групови занимания музейните специалисти преразгледаха традиционната роля на музеите в документирането, опазването и представянето на живото наследство.

Обсъдиха идеята за музеите като културни посредници, свързващи различни публики в областта на културното наследство, и като социални пространства, отговарящи на потребностите на местните общности. Запознаха се с конкретни примери за това как живото наследство е интегрирано в дейността на музеите в Чешката република.

Освен екипа на музей „Етър“, в семинара взеха участие музейни специалисти от РИМ – Габрово, Музей „Дом на хумора и сатирата“, ИМ – Севлиево, ИМ – Дряново, Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство – Трявна, ИМ – „Искра“ – Казанлък.


Култура
Предстои Десетото издание на Международния фестивал „Solo Act“


От 21 до 26 април 2026 г. Габрово ще се превърне в сцена за най-добрите постижения в изкуството на монодрамата. Драматичен театър – Габрово отправя своята отворена покана за кандидатстване за участие в фестивала „Solo Act 2026“, който вече десет години събира едни от най-значимите творци и спектакли от страната и чужбина.
За тазгодишната програма ще бъдат подбрани предложения в две основни направления: Моноспектакли – професионални постановки, реализирани през последните две години и половина, които ще се състезават в конкурсната програма; и Нови монопиеси – непоставяни текстове от български автори, които ще бъдат представени пред театрални специалисти в специален формат за пърформанс-четене.

Желаещите да кандидатстват могат да изпратят своите материали чрез електронната форма, публикувана на сайта на театъра. Срокът за подаване на предложения е 15 октомври 2025 г. Селектираните заглавия ще бъдат обявени през декември.
Фестивалът предоставя уникална възможност за среща между автори, актьори, режисьори и директори на театри от България и чужбина, като за десетото си издание събитието ще надхвърли мащаба на досегашните издания.
Отличените спектакли ще получат признание в шест категории, сред които „Най-добър спектакъл“, „Изкуството на актьора“ и „Изкуството на режисьора“. „Solo Act“ се утвърди като един от важните международни форуми за моноспектакли продължава да отваря пространство за силни индивидуални изяви и нови гласове в театъра.


Култура
Над 10 000 души посетиха Етъра за Международния панаир


10 204 българи и чужденци посетиха XIX Международен панаир на традиционните занаяти, който се проведе от 6 до 8 септември в музей „Етър“. Организатори са музей „Етър“, Министерство на културата и Община Габрово, а патрон на събитието е Председателят на Народното събрание.
Панаирът е едно от най-значимите културни събития в България и дава възможност да се представят традициите на общности от различни страни по света. На Изложението-базар и в Международната надпревара по изработване на бижута от мъниста с Младежка секция участваха над 50 майстори от Европа и Азия – около 30 чуждестранни и 20 български.

Те демонстрираха уменията си в ръчната изработка на изделия, аранжираха привлекателни пространства и срещнаха публиката със знанието, съхранено чрез техните занаяти. Международното състезание беше спечелено от унгарката Сцидония Петер, удостоена с най-престижното отличие – „Сребърна хлопка“, парична премия от 2 500 лв. и право на изложба-базар в музей „Етър“ през 2027 г.
В младежката надпревара победител стана Ема Славкова от Националната художествена академия, която получи „Бронзова хлопка“, 800 лв. и също право на бъдеща изложба-базар в музея. „Има поговорка, че занаят без ръце не се учи, без сърце не се пази. В нея е вложено кратко, но много точно описание на същността на този поминък. Занаятите правят страните разпознаваеми. Ръчната работа създава изделия, но тя учи на търпение, прецизност, уважение към традициите, вникване в необятната красота на природата“, подчерта при откриването на Панаира проф. д-р Светла Димитрова, директор на музей „Етър“.

Сред акцентите на деветнадесетото издание бяха редица нововъведения: Панаирът за първи път се проведе като биенале – събитие на всеки две години. Включени бяха представители от списъка „Живи човешки съкровища“, носители на знания и умения с ключово значение за опазването на нематериалното културно наследство.
В рамките на изложбата „Новото ценно“ посетителите видяха как съвременни занаятчии използват традиционни техники, за да създават модерни изделия с нова визия. В състезателната програма за първи път беше включено домашно занятие с хилядолетна история, разпространено по всички краища на света.

За първи път имаше вечерни концерти – на Фоли Ба и Балканджи, които станаха възможни благодарение на новоизградената сцена, създадоха неповторима празнична атмосфера. XIX Международен панаир на традиционните занаяти в „Етър“ показа, че опазването на традициите и творческото им съчетаване със съвременността не само вдъхновява, но и създава мост между култури и поколения.
Събитието доказа, че занаятите са живо наследство, което се развива и обогатява чрез нови форми и срещи. Организаторите вече насочват усилията си към XX издание, което ще се проведе през 2027 година и ще даде нови поводи за гордост и радост на всички, които вярват в силата на ръцете и сърцето в съхраняването на културното богатство.



-
Икономикапреди 6 дни
Фирма „ЕМКБ“ АД търси работници
-
Любопитнопреди 6 дни
Coca-Cola The Voice Happy Energy Tour завладя Севлиево
-
Икономикапреди 6 дни
Реч за състоянието на Съюза
-
Културапреди 6 дни
„Вечери на изпятата поезия“ в Габрово
-
Културапреди 5 дни
Излезе най-новото издание на Исторически музей – Дряново
-
Културапреди 6 дни
Унгарка спечели „Сребърна хлопка“ от Панаира на занаятите
-
Новинипреди 5 дни
Габрово събира експерти на дискусия за боровата процесионка
-
Кримипреди 5 дни
Две тежки катастрофи отнеха човешки животи