Март е първият пролетен месец в календара. Въпреки латинския произход на името, свързано с римския бог на войната Марс, ние сме го нарекли „Баба Марта“. За нас, българите, първия му ден се свързва с един от най-обичаните и самобитни наши обичаи – връзването на мартеници.

Как е съхранил Илия Габровски – един от най-заслужилите изследователи на Габрово, спомена за посрещането на март, за ритуалите, които са се извършвали в първия му ден, може да прочетем в негова статия от 1969 г. от личния му архив.

Ето какво е записал той: „ Месец март е наречен „баба Марта“ като единствен женски месец, защото времето в прехода между зимата и пролетта е непостоянно, капризно като жена. Той се тачи и като месец на децата, особено 1 март и затова на тоя ден връзват мартеници на ръката. Народната поговорка казва: „Марта е като дете, ту плаче, ту се смее, ту вали, ту слънце грее“. Много други поговорки са свързани с непостоянното време през марта: „Мартенско слънце-зъбато, рогато“, т.е. не топли. „Мартенски дъжд“ – много плодоносен, даже и в оцет да го налееш, пак става“, мартенска работа“ (непостоянна), „баба Марта се смее“ (хубаво време), „баба Марта плаче“ (вали дъжд), „баба Марта си разхвърля парцалите“ (вали сняг), „Начумерила се като баба Марта“ или „Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава“ (през март често поради лошо врем и липса на паша и фураж овцете и козите умират и ги дерат).

Първи март, като ден на най-милото-децата им връзват мартеници на дясната ръка за здраве, щастие, благополучие и да ги пази от уроки (лош поглед) и болести. Някъде връзват мартеници и на младите булки, бременни и лехуси (току що родили жени).

Мартеницата правят от осукан бял и червен конец с или без пискюлчета, „да са бели и червени, здрави и читави“. Някои пискюлчета оформят като момче и момиче и наричат Рачо и Дешка по любимите кукли на Нено Кукладжията. Рано сутринта, събуждали децата за да са ранобудни през цялата година, мързел да не ги овладява и баба Марта не ги заварва в леглото, че иначе ще се разсърди и очите им ще гореливят. Умиват детето и като му връзват мартеницата го карат да казва „Добре дошла, бабо Марто!“

За да бъде и домът, и дворът радостен и щастлив, простират на отворения прозорец или чардака червено одеяло или червена дреха за да зарадват баба Марта, да не се сърди и все да е засмяна. Измитат и изчистват навред в къщи и двора и викат „Вън бълхи-вътре Марта!“. Вярва се, че ако ги огрее „мартенско слънце“ и повее „мартенски вятър“ няма да има бълхи в постели и завивки през годината. Някъде връзват червени конци на 1 март на лозата и овошките, агънцата и яренцата за да дават много плод, а последните да са здрави и едри.

На тоя ден бабите пазят да не излизат из къщи, че ако ги срещне баба Марта ще се разсърди и времето ще е лошо. Тя трябва да срещне момиче, че да е засмяна като „моминско лице“. С мартенска вода се мият косите на момичетата и жените, че да им е „дълга, дълга косата до петите“ и да са здрави, че от „здраве да се не отърват“.

Вярва се, че каквото е времето на 1 март, такова ще е времето през месец март. А каквото е времето на 2 март, такова ще е времето през април и т.н.

Мартеницата се носи до 9 (22) март-първа пролет и до като се види щъркел или лястовичка или чуят кукувица. След това я закачат на ябълка или трендафил, за да бъдат бели и червени.“

Днес всички се закичваме с бяло-червените символи и на този първи мартенски ден си подаряваме мартенички с надежда и пожелания за здраве, късмет и сполука.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/