Свържи се с нас

Култура

Как габровци са посрещали Баба Марта в миналото?

Published

on

Март е първият пролетен месец в календара. Въпреки латинския произход на името, свързано с римския бог на войната Марс, ние сме го нарекли „Баба Марта“. За нас, българите, първия му ден се свързва с един от най-обичаните и самобитни наши обичаи – връзването на мартеници.

Как е съхранил Илия Габровски – един от най-заслужилите изследователи на Габрово, спомена за посрещането на март, за ритуалите, които са се извършвали в първия му ден, може да прочетем в негова статия от 1969 г. от личния му архив.

Ето какво е записал той: „ Месец март е наречен „баба Марта“ като единствен женски месец, защото времето в прехода между зимата и пролетта е непостоянно, капризно като жена. Той се тачи и като месец на децата, особено 1 март и затова на тоя ден връзват мартеници на ръката. Народната поговорка казва: „Марта е като дете, ту плаче, ту се смее, ту вали, ту слънце грее“. Много други поговорки са свързани с непостоянното време през марта: „Мартенско слънце-зъбато, рогато“, т.е. не топли. „Мартенски дъжд“ – много плодоносен, даже и в оцет да го налееш, пак става“, мартенска работа“ (непостоянна), „баба Марта се смее“ (хубаво време), „баба Марта плаче“ (вали дъжд), „баба Марта си разхвърля парцалите“ (вали сняг), „Начумерила се като баба Марта“ или „Сечко сече, Марта дере, Април кожи продава“ (през март често поради лошо врем и липса на паша и фураж овцете и козите умират и ги дерат).

Първи март, като ден на най-милото-децата им връзват мартеници на дясната ръка за здраве, щастие, благополучие и да ги пази от уроки (лош поглед) и болести. Някъде връзват мартеници и на младите булки, бременни и лехуси (току що родили жени).

Мартеницата правят от осукан бял и червен конец с или без пискюлчета, „да са бели и червени, здрави и читави“. Някои пискюлчета оформят като момче и момиче и наричат Рачо и Дешка по любимите кукли на Нено Кукладжията. Рано сутринта, събуждали децата за да са ранобудни през цялата година, мързел да не ги овладява и баба Марта не ги заварва в леглото, че иначе ще се разсърди и очите им ще гореливят. Умиват детето и като му връзват мартеницата го карат да казва „Добре дошла, бабо Марто!“

За да бъде и домът, и дворът радостен и щастлив, простират на отворения прозорец или чардака червено одеяло или червена дреха за да зарадват баба Марта, да не се сърди и все да е засмяна. Измитат и изчистват навред в къщи и двора и викат „Вън бълхи-вътре Марта!“. Вярва се, че ако ги огрее „мартенско слънце“ и повее „мартенски вятър“ няма да има бълхи в постели и завивки през годината. Някъде връзват червени конци на 1 март на лозата и овошките, агънцата и яренцата за да дават много плод, а последните да са здрави и едри.

На тоя ден бабите пазят да не излизат из къщи, че ако ги срещне баба Марта ще се разсърди и времето ще е лошо. Тя трябва да срещне момиче, че да е засмяна като „моминско лице“. С мартенска вода се мият косите на момичетата и жените, че да им е „дълга, дълга косата до петите“ и да са здрави, че от „здраве да се не отърват“.

Вярва се, че каквото е времето на 1 март, такова ще е времето през месец март. А каквото е времето на 2 март, такова ще е времето през април и т.н.

Мартеницата се носи до 9 (22) март-първа пролет и до като се види щъркел или лястовичка или чуят кукувица. След това я закачат на ябълка или трендафил, за да бъдат бели и червени.“

Днес всички се закичваме с бяло-червените символи и на този първи мартенски ден си подаряваме мартенички с надежда и пожелания за здраве, късмет и сполука.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

„Истории зад фасадите“ ще бъдат разказани в Исторически музей – Дряново

Published

on

Този четвъртък, 16 април 2026 г., от 17.30 часа Исторически музей – Дряново ще посрещне едно пътуване назад във времето чрез гостуващата изложба „Истории зад фасадите“ на Регионален исторически музей – София. Експозицията ще бъде представена в залата за временни изложби и обещава да разкрие неподозирани човешки съдби, скрити зад красивите лица на столични сгради.

„Истории зад фасадите“ разказва личните истории на единадесет емблематични софийски къщи. Места, които и днес пазят спомена за събитията и хората, вдъхнали им живот. Това не са просто архитектурни обекти, а живи свидетели на времето, съхранили духа на своите обитатели, техните мечти, срещи и съдби. Зад всяка фасада се крие човешка история.

Гостите на ИМ – Дряново ще се срещнат с малко познати, но значими личности като предприемача Самуел Патак, инженер Георги Савов, фамилии като Хаджикоцеви и Хаджиласкови, както и с домове, свързани с културния живот на столицата, например къщата на Павел Бончев, където Евгения Марс се е срещала с Иван Вазов.

Това са истории за хора, оставили следа, често незабелязана, но дълбоко вплетена в паметта на града. Особената стойност на изложбата е в това, че голяма част от разказите са събрани от наследниците на тези личности. Чрез техните спомени оживяват не само фактите, но и емоцията на отминалото време. Допълнени с проучвания от архиви и библиотеки, тези истории изграждат пъстър и достъпен разказ за миналото на София.

Изложбата е резултат от задълбочена изследователска работа върху историческите сгради в центъра на столицата, водена от екип от специалисти: Йордана Николова, д-р Даниел Иванов, Валентин Витанов, д-р Карина Симеонова, Бианка Василева и д-р Марио Филипов. Визуалното оформление е дело на дизайнера Ивона Николова.

„Истории зад фасадите“ е покана към всеки, който иска да надникне отвъд видимото и да открие човешките съдби, които превръщат сградите в памет. Защото историята не е само дати и събития. Тя е разказ, който трябва да бъде споделен, за да бъде запомнен!

Исторически музей – Дряново кани всички жители и гости на града да станат част от това вълнуващо преживяване и да открият историите, които продължават да живеят зад фасадите.

Зареди още

Култура

Премиера Свежа Дачева представя свой бестселър в Габрово

Published

on

След поредицата премиери на своята най-нова белетристична книга „Ритуал по отваряне на сърцето” в София, Стара Загора и Русе живялата в Швеция българска писателка ще представи нашумелия си бестселър на 14 април т.г. от 17.30 ч. в галерия „Христо Цокев” . Авторката и книгата ще бъдат представени от Савина Цонева, директор на Регионална библиотека „Априлов – Палаузов“ – Габрово.

В книгата са включени над 70 автобиографични миниатюри, които трудно могат да бъдат определени като жанр. Чрез тях авторката надниква в най-съкровените кътчета на своето сложно и интересно житие-битие. Литературната критика определя тези малки белетристични фрагменти като „биографични следи” и „памет за местообитанията” и „синтез на духовен опит”.

Свежа Дачева е автор на няколко книги с поезия, между които „Черни диаманти” (1996), „Писмо от птичи стъпки” (1998), „Сенки от друго измерение” (1999), „В очакване на чужденеца” (2002), „Уча се да бъда Никой”(2016) и др. Превежда художествена литература от шведски на български: „Скандинавски приказки”, „Приказки” на Стриндберг, „Антология на шведската поезия”. През 2006 г. излиза нейният „Шведско- български и българо-шведски речник”, претърпял няколко издания. Интересна е биографията на писателката. Родена е в гр. Нови пазар. Завършва българска филология във Великотърновския университет.От 1983 г. пребивава в Турция, Италия и накрая в Швеция. От 1994 г. е аспирантка в Института за славянски езицици в Гьотеборг. От 2003 г. – общински съветник и съдебен заседател. Член е на Съюза на шведските писатели, Съюза на шведските преводачи и съюза на преводачите в България. В момента живее във варненското село Шкорпиловци. Срещата с нея ще се състои след откриването на изложбата „Бяла стая” на Илия Пашов.

Входът е свободен.

Зареди още

Култура

Великденски празници в музей „Етър“

Published

on

Музей „Етър“ посреща посетители с богата програма, посветена на Великденските празници. Събитията съчетават традиции, демонстрации и участие на публиката, като превръщат празника в живо преживяване за всички възрасти.

Посетителите могат да разгледат тематичната изложба „Хубав ден Великден, още по- хубав Гергьовден“, разположена в Музейния център, както и да се потопят в атмосферата на възстановки на традиционна великденска трапеза в различни експозиции на музея.

Една от най-атрактивните активности е образователната игра „По Великден с Радумко и Гиздана“, която се провежда на цялата територия на музея и включва посещение на редица места, където се откриват отговорите на въпроси, свързани с българските традиции.

В периода 7–11 април се провеждат демонстрации на украса на яйца с восъчна техника, а на 9 и 11 април – боядисване с естествени багрила пред Бояджийната. Между 9 и 12 април посетителите могат да се включат и в творческото преживяване „Претвори традициите!“, посветено на декорация на яйца.

За най-малките гости са предвидени тематични занимания в Детския център (4–13 април), където те могат да оцветяват глинени фигурки с форма на яйце. Допълнително, в Саковата къща се провежда надписване на великденски картички с мастило и перодръжка.

Кулминацията на програмата е на 12 април, когато в храм „Св. Богоявление“ ще бъде отслужена тържествена великденска литургия от 10:00 ч. В празничния ден посетителите могат да се включат и във флашмоба „Да се хванем на великденско хоро“, който ще се проведе в 11:00 и 14:00 ч. пред храма.

През целия период гостите на музея могат да се насладят на кафе с бяло сладко в Мотковото кафене, съчетано с любопитна информация от репродукция на вестник от началото на ХХ век.

На 12 и 13 април в механата и ресторанта на музея ще се предлага и специално великденско меню. Великденски празници в музей „Етър“ е събитие, което го утвърждава като място, където традициите се преживяват – чрез участие, придобиване на познание и преживяване на празнична атмосфера.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица