Свържи се с нас

Култура

40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски

Published

on

Днес, 8 ноември, се навършват 40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски!

Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски от с. Водици и габровката Стефана Салепова (по баща). Първоначалното си образование получава в Падалското училище. През 1924 г. завършва Априловската гимназия. Същата година е назначен за волнонаемен учител в с. Караагач, Пловдивско (дн. с. Брестник). През 1926 г. е приет в Шуменския педагогически институт, който завършва през 1928 г. Дипломира се като учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Назначен е за учител в с. Бериево, Севлиевско (1928-1930), а след това осем години преподава в село Градница, Севлиевско. От 1938 година до пенсионирането си през 1953 г. е учител в Първа прогимназия „Радион Умников“ – Габрово.

Тържествено отбелязване на 70-та годишнина на Илия Габровски, 14 септ. 1974 г.

Успоредно с учителската работа започва изследователска дейност за видни личности и събития от Габрово и Габровско. Търси контакти с наследниците им, води многобройна кореспонденция с тях. През годините Илия Габровски публикува над 500 статии в местни, национални и чужди издания, събира и преразказва над 70 легенди за местности в Габровско, съхранява десетки истории за градските зевзеци. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житенклас, Мл. у-л (Младучител), Теменужка Габровска, Младтурист. Със събрани от него сведения изготвя над 200 родословия на габровски родове – на Априловия род, на Умниковия род, родовете Бурмови, Големанови, Гръблеви, на д-р Никола Василиади и много други, съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др.

Едно от най-значимите му изследвания е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.

Илия Габровски (първият отляво), заедно с родственици на Продан Тишков (Чардафон Велики) пред паметника му в Габрово. Цели фиг., 25 май 1969 г.

След пенсионирането си взема дейно участие в обществения живот на Габрово – дава мнения и предложения за именуване на предприятия, училища, окръжна болница, улици, площади и др. град.

За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен, а за приносът му като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.

Документите на Илия Габровски се съхраняват в Държавен архив – Габрово във личен фонд на негово име. В него се съдържат автобиографии, биографични разкази и спомени, бележки за семейството, лични документи, писма и снимки на родителите на фондообразувателя – Иван и Стефана Габровски, брат му Никола Габровски, сестрите му Йорданка и Мария Габровски, синовете му Иван и Никола Габровски, съпругата му Величка (Вела) Габровска, доклади на различни теми за възпитанието на учениците, краеведски проучвания за селищните и местни названия в Габровско, статии за значими събития в Габровската история и видни личности от Габрово, разкази, легенди, стихотворения, радиоматериали, летописи на Габровската община, на медицината в Габрово, на физкултурата, първото българско светско училище и др., схеми на обединения в промишлеността и търговията на Габрово, скици-възстановки на стари къщи и сгради, преписи на турски документи за Габрово, албум, снимки, негативи и описание на печати и щемпли на дружества, църкви, училища, болници и др.

Илия Габровски (първият отляво) със семейството на художника Цанко Лавренов (трети от ляво надясно) по повод удостояването му със званието „Почетен гражданин“ на Габрово, Цели фиг. и полуфиг., 25 август 1969 г.

Илия Габровски записва името си в историята на Габрово като габровския краевед, който събира и проучва факти от миналото на града и региона, които са основа за по-нататъшни и по-задълбочени научни изследвания.

Поклон пред паметта му!

Автор: Стефка Вуцова,
главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Пианистите от МК „Весела“ с поредно блестящо представяне

Published

on

Шестима млади таланти от Музикален клуб „Весела“ – Габрово се отличиха с впечатляващо участие на 19-то издание на Международния конкурс „Албер Русел“, който се проведе в София.

Полина Флориду (11 клас), Ай Хасегава (10 клас), Мира Русинова (9 клас), Невин Халил (3 клас), Иво Велков (9 клас) и Александър Стоянов (6 клас) подготвиха богата конкурсна програма, включваща и задължителна френска пиеса, съгласно регламента на престижното състезание.

Изключителен успех постигна Полина Флориду, която спечели Специалната награда „Албер Русел“ за изпълнението си на „Сериозно и лежерно“ от едноименния френски композитор. В общото класиране тя и Невин Халил завоюваха втори награди, докато Мира Русинова и Ай Хасегава бяха отличени с трети награди. Със специални призове бяха поощрени и двамата дебютанти в състава – Иво Велков получи наградата „Вдъхновено изпълнение“, а Александър Стоянов – диплом за изпълнение на френска музика.

Младите пианисти и техният преподавател Весела Пенева получиха поздравления от членовете на журито и лично от артистичния директор на конкурса проф. Жени Захариева. Председател на международното жури бе френският пианист Ксавие Льоконт дьо ла Бретонери – възпитаник на легендарната пианистка и педагог Жермен Муние, създателка на конкурса „Албер Русел“.

Зареди още

Култура

90 години от откриването на паметника на Васил Априлов

Published

on

Празникът 1 ноември ни връща към едно знаменателно събитие, превърнало се общонародно тържество преди 90 години – откриването на паметника на създателя на първото светско училище Васил Априлов в родно Габрово. Старите снимки и документи „разказват” за този паметен ден преди 90 години.

Денят 1 ноември 1935 г. започва с честване на 100-годишнината на училището и освещаване на паметника на Васил Априлов от епископ Панарет Брегалнишки.

На знаменателното събитие присъстват и държат речи министър-председателят Андрей Тошев, министърът на просветата ген. Тодор Радев, габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров. Официален гост е и скулпторът Кирил Тодоров-автор на паметника. Площадът пред паметника е изпълнен от многохилядно множество, снимките ни показват хора по балкони и покриви на съседните сгради, които искат да са част от историческото събитие. Кулминацията в откриването е спускането на лавров венец върху паметника от самолет, излетял специално за целта от Казанлък.

Сред габровските деца се разнася мълвата, че самолетът е управляван от самия цар, приказка, в която те вярват дълго време.

Ето какво пише в издадения специално за деня юбилеен вестник, посветен на Априловските тържества:

“На 1 ноември Денят на народните будители в Габрово ще се отпразнува сто годишнината на новото българско училище и освети паметника на неговия създател, В.Е. Априлов. Тържествата, които ще станат по тоя случай имат общ народен характер, тъй като делото на Априлова надхвърля синора на местното. Неговото дело ще остане вечно по значение за целия български народ…“.

Тържествата са под патронажа на министъра на Народното просвещение ген. Радев, като в сформирания комитет участват габровският кмет Илия Кожухаров, директорът на гимназията Петър Тодоров, околийският управител инж. Божинов, индустриалецът Петър Хаджистойчев, председателят на габровската библиотека К. Станчев и председателят на Търговското дружество Ст. х. Гунчев.

Много българи нямат възможност да присъстват на грандиозното тържество и затова изпращат поздравителни телеграми. В документите на Априловото училище, съхранявани в Държавен архив – Габрово, се пазят десетки поздравителни телеграми, получени от цяла България, в знак на почит и уважение към делото на Васил Априлов. Те са от личности и от организации, сред които от министъра на съобщенията и транспорта Тодор Кожухаров, кмета на София Иван Иванов, както и градоначалниците на Плевен, Свищов, Провадия, Елена, Пещера, Кюстендил, Асеновград, Панагюрище и други градове.

В своето поздравление един от най-успешните кметове в модерната ни история Иван Иванов пише: „Столица София се прекланя пред светлата памет на народния великан Априлов, чиято стогодишнина празнувате днес. Макар че неотложни работи не ни позволяват лично да присъстваме, бъдете уверени, че в този тържествен момент столичното гражданство взема духовно участие в тържествата заедно с Вас.“.

Телеграми идват от училища, сред които Руска гимназия – София, Реално училище – Тетевен, Средищна гимназия – Варна, Педагогическо училище – Шумен и т.н.; Поздрави изпращат и Посланикът на Чехословакия, Комитет „Хаджи Димитър“ – Сливен, Македонски национален комитет, Съюз на българските писатели, наместника на Светия Синод, Варненски и Преславски митрополит Симеон, Старозагорски митрополит Павел, Доростолско-Червенски митрополит Михаил, Райко Алексиев от името на съюза на българските художници, Добри Божилов като управител на Българска народна банка, ген. Йеротей Сирманов, Досю Негенцов, д-р Петър Цончев, Петър Ников, Никола Мушанов, Димитър Тодоров-Димитрото, о.з. ген. Сирманов, летците от Казанлък, много български читалища, сред които и от с. Брест, Плевенско – родното място на автора на паметника и много др.

Ето какво пише в поздравлението си именитият български историк, проф. Петър Ников: „Поклон пред величавото дело на големия български родолюбец и велик син на Габрово Васил Априлов, вечна слава на неговата памет“.

Затрогващи са думите на бившия възпитаник на Априловото школо Кръстю Попкръстев: „Поклон пред светлия лик на най-родолюбивия ученолюбив благодетел българин от XIX век“.

Трогателни са думите и на учителя от Севлиево, Хр. Симеонов: „Покланяме се пред светлата памет Априлову! Българийо, живей!“.

Тържественият 1 ноември 1935 г. в Габрово продължава с откриването на мострена изложба на габровските промишленици в залите на Априловската гимназия и с изложба на книжовното творчество на габровци в залите на библиотеката.

Завършекът на деня е с факелна манифестация на ученици по улиците на града и народно увеселение на площадите пред Априловската гимназия и библиотеката. Спомените за тържественото събитие в града са запазени в документи и снимки, съхранявани в Държавен архив – Габрово. Те са дигитализирани и достъпни за четене и разглеждане в Информационната система на държавните архиви: http://isda.archives.government.bg:84/FundSearch.aspx.

Автор: Цветомира Койчева, началник на отдел „Държавен архив“ – Габрово.

Зареди още

Култура

Емблематичната постановка „Лазарица“ гостува в Габрово

Малин Кръстев и Валентин Танев идват с „Лазарица“ на габровска сцена.

Published

on

Вълнуваща среща с една от най-добрите български драматургии, очаква зрителите в Габрово, когато на 28 ноември в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще бъде поставена постановката „Лазарица“ по Йордан Радичков. Това съобщават от ОДТ „Апостол Карамитев“ -Димитровград.

Емблематичната постановка под режисурата на големия проф.Крикор Азарян, поднесена с виртуозната актьорска игра на добре познатите на габровската публика Валентин Танев и Малин Кръстев е сред най-стойностните творби в драматургията с множество награди.

За брилянтните си роли актьорите са отличени с „Икар“ за главна мъжка роля на Валентин Танев и „Аскеер“ за поддържаща роля на Малин Кръстев. Оригиналният и необичаен сюжетът на спектакъла пленява с хумор и дълбока философия, които грабват зрителя още от самото начало.

В люшкането на Лазар между надеждата и разочарованието, постановката на Азарян отразява вечните човешки очаквания и крушения в тази притча за живота на човека, в която артистичният тандем Валентин Танев и Малин Кръстев показва, че в театъра няма невъзможни неща.

Сценографията в постановката е дело на Нейко Нейков, а музикалната картина на Михаил Шишков. Спектакълът е бляскаво съчетание на майсторско вдъхновено изпълнение и впечатляваща спойка между музика, сценография и оригинален режисьорски подход, в който зрителите ще има възможност да се насладят на една от най-добрите пиеси, поставяни на българската сцена.

Гостуването на „Лазарица“ на Общински драматичен театър „Апостол Карамитев“ на 28 ноември от 19.00 часа на сцената на ДТ „Рачо Стоянов“  е представление, което ще остане със сигурност в спомените и сърцата на публиката. Билетите за „Лазарица“ са вече в продажба на касата на ДТ „Рачо Стоянов“.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица