Култура
40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски

Днес, 8 ноември, се навършват 40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски!
Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски от с. Водици и габровката Стефана Салепова (по баща). Първоначалното си образование получава в Падалското училище. През 1924 г. завършва Априловската гимназия. Същата година е назначен за волнонаемен учител в с. Караагач, Пловдивско (дн. с. Брестник). През 1926 г. е приет в Шуменския педагогически институт, който завършва през 1928 г. Дипломира се като учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Назначен е за учител в с. Бериево, Севлиевско (1928-1930), а след това осем години преподава в село Градница, Севлиевско. От 1938 година до пенсионирането си през 1953 г. е учител в Първа прогимназия „Радион Умников“ – Габрово.

Успоредно с учителската работа започва изследователска дейност за видни личности и събития от Габрово и Габровско. Търси контакти с наследниците им, води многобройна кореспонденция с тях. През годините Илия Габровски публикува над 500 статии в местни, национални и чужди издания, събира и преразказва над 70 легенди за местности в Габровско, съхранява десетки истории за градските зевзеци. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житенклас, Мл. у-л (Младучител), Теменужка Габровска, Младтурист. Със събрани от него сведения изготвя над 200 родословия на габровски родове – на Априловия род, на Умниковия род, родовете Бурмови, Големанови, Гръблеви, на д-р Никола Василиади и много други, съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др.
Едно от най-значимите му изследвания е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.

След пенсионирането си взема дейно участие в обществения живот на Габрово – дава мнения и предложения за именуване на предприятия, училища, окръжна болница, улици, площади и др. град.
За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен, а за приносът му като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.
Документите на Илия Габровски се съхраняват в Държавен архив – Габрово във личен фонд на негово име. В него се съдържат автобиографии, биографични разкази и спомени, бележки за семейството, лични документи, писма и снимки на родителите на фондообразувателя – Иван и Стефана Габровски, брат му Никола Габровски, сестрите му Йорданка и Мария Габровски, синовете му Иван и Никола Габровски, съпругата му Величка (Вела) Габровска, доклади на различни теми за възпитанието на учениците, краеведски проучвания за селищните и местни названия в Габровско, статии за значими събития в Габровската история и видни личности от Габрово, разкази, легенди, стихотворения, радиоматериали, летописи на Габровската община, на медицината в Габрово, на физкултурата, първото българско светско училище и др., схеми на обединения в промишлеността и търговията на Габрово, скици-възстановки на стари къщи и сгради, преписи на турски документи за Габрово, албум, снимки, негативи и описание на печати и щемпли на дружества, църкви, училища, болници и др.

Илия Габровски записва името си в историята на Габрово като габровския краевед, който събира и проучва факти от миналото на града и региона, които са основа за по-нататъшни и по-задълбочени научни изследвания.
Поклон пред паметта му!
Автор: Стефка Вуцова,
главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Икономика
Исторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона

Исторически музей – Дряново утвърждава своята роля като ключов фактор за изграждането и поддържането на положителния имидж на Дряново като привлекателна туристическа и културна дестинация. Това заяви Иван Христов, директор на ИМ – Дряново, по време на публичното представяне на отчета за дейността на институцията през 2025 г., което се състоя на 29 януари.
„Исторически музей – Дряново предлага качествен туристически продукт, който все повече и успешно отговаря на съвременните търсения и тенденции. Нашата цел е чрез професионализъм, активна културна дейност и партньорства да допринасяме за добрия образ и популяризиране на Дряново и дряновския край, превръщайки го във все по-предпочитано място за посещения“, подчерта Иван Христов.
През отчетната 2025 година музейният екип е организирал и провел над 60 събития, като годината премина под знака на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор, подчерта Христов.

„За екипа на Исторически музей – Дряново 2025-та беше специална година, белязана от много труд, отдаденост и признателност към делото на Първомайстора. Положихме и ще продължим през настоящата година да полагаме усилия, за да направим Дряново и дряновския край все по-популярна и разпознаваема туристическа дестинация. Няма да пестим сили в това отношение“, категоричен бе Христов и изрази своята благодарност към екипа за съпричастността и съвместната работа.
Съществен принос за повишаване качеството на музейната дейност има и допълнителният персонал от четири щатни бройки, отпуснати с решение на Министерския съвет. Това е позволило осигуряване на ежедневно присъствие на музеен специалист във всички експозиции през активния туристически сезон, включително и през почивните дни, което е довело до по-добро екскурзоводно обслужване и по-пълноценно преживяване за посетителите. По думите на директора разширяването на екипа е създало условия за по-активна работа по културни и образователни инициативи, разработване на нови музейни продукти и развитие на партньорства.
Публичното представяне на отчета беше уважено от заместник-кмета на община Дряново Диляна Джеджева и председателя на Обществен комитет „Васил Левски“ – Дряново Георги Цветков, което подчерта институционалната подкрепа и значение на музейната дейност за развитието на местния туризъм.

От представения отчет стана ясно, че през 2025 г. във връзка с фондовата работа са изготвени 467 експертни заключения и научни паспорти, а научната библиотека е обогатена с 35 нови книги – собствени и дарени. Активна е била и теренната проучвателска дейност на музейните специалисти, довела до публикуването на научно-популярни статии.
През годината се отчита засилен интерес и от страна на гражданите към опазването на местното културно наследство, като във фонда на музея са постъпили множество ценни дарения с етнографски характер, лични архиви и аудиозаписи, както и плочка с лика на Колю Фичето, предоставена от румънски гражданин.
Важен акцент в научната дейност Иван Христов постави и върху организираната за четвърта поредна година национална научна конференция „Епохи, личности, памет“, проведена в партньорство с ИФ на ВТУ, Община Дряново и УАСГ. През 2025 г. форумът беше посветен на 225 години от рождението на Колю Фичето, а докладите бяха публикувани в пети том на „Известия на Исторически музей – Дряново“.

През годината Музеят реализира три национални събития, 17 гостуващи изложби, едно гостуване на институцията извън в Съюз на архитектите в България, както и средно по едно партньорско събитие месечно. Бяха реализирани успешни партньорства с Камара на строителите в България, Вестник Строител и други организации, медии и физически лица. Дейността на музейните специалисти получи широко отразяване в печатни, електронни и онлайн медии, както и чрез участия в национални телевизии, радиа и специализирани предавания по тях.
Сред образователните инициативи директорът Христов открои проведените четири открити урока с ученици, два от които в Румъния – в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле. Развитието на присъствието на музея в социалните мрежи и онлайн платформите също беше отчетено като важна посока за бъдеща работа.
Пълният отчет за дейността на Исторически музей – Дряново за 2025 г. е публикуван на интернет страницата на институцията в раздел „Отчети“.


Култура
Зрителите предлагат решения и нов финал на ново представление

На 4 февруари от 19.00 часа в Драматичен театър „Рачо Стоянов“ ще се състои премиерното представление на „Форум театър: Краят не е предизвестен!“. Форматът е посветен на познати ни социални теми, за които се търси различно разрешение. За целта се включва активното участие на зрителите с мнения и предложения за различни действия, които биха променили развитието на дадената ситуация.

Събитието стартира като ателие през септември с актьорите от трупата на театър под ръководството на Явор Костов – Йондин. Участват актьорите: Ванина Попова, Дилян Николов, Любен Попов, Магдалена Славчева, Надежда Петкова, Радостина Ангелова, Светослав Славчев, Силвия Боева, Таня Йоргова.

От 26 до 28 януари екипът на форума работи по подготовката на първото представление. То ще бъде пред габровската публика. В началото на вечерта актьорите представят пред зрителите няколко казуса от социален или семеен характер. Чрез гласуване зрителите определят по кой казус желаят да работят. Именно тогава стартира същинския форум.

Актьорите отново изиграват сцената, като всеки един зрител има право да я прекъсне в момент, в който мисли, че може да се постъпи по друг, предложен от него, начин. Така се тестват ситуациите и развитието на казуса според новите предложения. Публиката участва активно с гласуване, мнения и насоки.

Обичайно място за разиграването на форум театър е в училища, дневни и социални центрове. Все места, на които възникват казуси и се противопоставят позиции и личности. За първи път в Габрово обаче форумът се случва на театралната сцена. Това е необичайно, но в същото време търсен ефект от екипа на театъра. Осъществяването на проекта е опит да се насочат погледите към живота в неговата действителност от безопасното място на сцената, където могат да се правят опити и да се тестват решения на казуси в защитена среда.

Форматът предполага среща на различни поколения, обединени от желанието да се общува и дебатира по важни за обществото теми. Ръководителят и т.нар. посредник между изпълнителите и публиката е Явор Костов – Йондин, чиято работа през годините е дълбоко свързана със социалните театрални проекти и програми, главно свързани с деца и младежи в риск от социална изолация.

От 2012 г. участва в разработването на Ателие „Пластелин“ – неголямо галерийно пространство в центъра на София – като място за правене на независимо изкуство. От 2015 г. работи върху Субтеатър – идейно естетическа платформа за неконвенционален театър. Сред последните му театрални проекти са моноспектаклите „Сеч. Една възбуда“ по Томас Бернхард и „Детска история“ по Петер Хандке. Номиниран е за награда „Аскеер“ 2025 за главна мъжка роля за ролите на Разколников в “Представление и наказание” от Иван Станев по „Престъпление и наказание“ на Ф.М. Достоевски и като Вершинин/Кулигин в “Три сестри” от А.П. Чехов.


Култура
Васил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма

Васил Петров гостува в град Габрово на 3 февруари с нова програма „30 години на сцена“ заедно с Разградската филхармония „Проф. Димитър Ненов“, с маестро Деян Павлов. Представят едни от най-великите хитове и вечни класики в симфонична версия.
Концертът ще се състои в зала Възраждане с начален час от 19.00 ч. В програмата са емблематични шедьоври като Yesterday, Killing me softly, Besame mucho, My way, Nеw York, New York, I was made for loving you, боса нова теми, българска музика -„Девойко мари хубава“, неговият хит „Другият“, музика от филмите „Мисия невъзможна“, „Карибски пирати“, „Властелинът на пръстените“, „Междузвездни войни“ и още много незабравими мелодии.

На сцената, заедно с Васил Петров и Разградска филхармония, се присъединяват още джаз трио в състав – Йордан Тоновски -пиано, Христо Минчев-бас, Александър Каменов – ударни.
Концертът е част от национално турне на Васил Петров, което стартира през октомври миналата година и преминава с голям успех, поредица от бисове и силен интерес.
На 3 февруари в зала Възраждане ще се насладите на вечер посветена на джаза, поп, рок и българската музика и филмовата класика чрез интерпретацията на изключителния Васил Петров.
Вземете своя билет сега от касата театъра или онлайн от сайта на театъра dramagabrovo.com.


-
Новинипреди 6 дниОтворено писмо от Христина Стефанова
-
Кримипреди 6 дниЖестока катастрофа с пострадал на „Орловска“ в Габрово
-
Кримипреди 6 дниПробация и обществено полезен труд за садиста, убил по брутален начин коте
-
Културапреди 6 дниВасил Петров пристига в Габрово с нова концертна програма
-
Културапреди 6 дниПоредно ценно дарение постъпи в Исторически музей – Дряново
-
Кримипреди 6 дниРазбиха ОПГ за разпространение на вейпове с дрога (снимки)
-
Любопитнопреди 3 дниЮбилейното издание на „Здравей, Здраве – Габрово“
-
Икономикапреди 2 дниИсторически музей – Дряново работи за добрия имидж на града и региона






