Днес, 8 ноември, се навършват 40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски!

Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски от с. Водици и габровката Стефана Салепова (по баща). Първоначалното си образование получава в Падалското училище. През 1924 г. завършва Априловската гимназия. Същата година е назначен за волнонаемен учител в с. Караагач, Пловдивско (дн. с. Брестник). През 1926 г. е приет в Шуменския педагогически институт, който завършва през 1928 г. Дипломира се като учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Назначен е за учител в с. Бериево, Севлиевско (1928-1930), а след това осем години преподава в село Градница, Севлиевско. От 1938 година до пенсионирането си през 1953 г. е учител в Първа прогимназия „Радион Умников“ – Габрово.

Успоредно с учителската работа започва изследователска дейност за видни личности и събития от Габрово и Габровско. Търси контакти с наследниците им, води многобройна кореспонденция с тях. През годините Илия Габровски публикува над 500 статии в местни, национални и чужди издания, събира и преразказва над 70 легенди за местности в Габровско, съхранява десетки истории за градските зевзеци. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житенклас, Мл. у-л (Младучител), Теменужка Габровска, Младтурист. Със събрани от него сведения изготвя над 200 родословия на габровски родове – на Априловия род, на Умниковия род, родовете Бурмови, Големанови, Гръблеви, на д-р Никола Василиади и много други, съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др.

Едно от най-значимите му изследвания е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.

След пенсионирането си взема дейно участие в обществения живот на Габрово – дава мнения и предложения за именуване на предприятия, училища, окръжна болница, улици, площади и др. град.

За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен, а за приносът му като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.

Документите на Илия Габровски се съхраняват в Държавен архив – Габрово във личен фонд на негово име. В него се съдържат автобиографии, биографични разкази и спомени, бележки за семейството, лични документи, писма и снимки на родителите на фондообразувателя – Иван и Стефана Габровски, брат му Никола Габровски, сестрите му Йорданка и Мария Габровски, синовете му Иван и Никола Габровски, съпругата му Величка (Вела) Габровска, доклади на различни теми за възпитанието на учениците, краеведски проучвания за селищните и местни названия в Габровско, статии за значими събития в Габровската история и видни личности от Габрово, разкази, легенди, стихотворения, радиоматериали, летописи на Габровската община, на медицината в Габрово, на физкултурата, първото българско светско училище и др., схеми на обединения в промишлеността и търговията на Габрово, скици-възстановки на стари къщи и сгради, преписи на турски документи за Габрово, албум, снимки, негативи и описание на печати и щемпли на дружества, църкви, училища, болници и др.

Илия Габровски записва името си в историята на Габрово като габровския краевед, който събира и проучва факти от миналото на града и региона, които са основа за по-нататъшни и по-задълбочени научни изследвания.

Поклон пред паметта му!

Автор: Стефка Вуцова,
главен експерт в Държавен архив – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/