Култура
40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски
Днес, 8 ноември, се навършват 40 години от смъртта на габровския краевед Илия Габровски!
Роден е на 14 август 1904 г. в семейството на опълченеца Иван Николов Габровски от с. Водици и габровката Стефана Салепова (по баща). Първоначалното си образование получава в Падалското училище. През 1924 г. завършва Априловската гимназия. Същата година е назначен за волнонаемен учител в с. Караагач, Пловдивско (дн. с. Брестник). През 1926 г. е приет в Шуменския педагогически институт, който завършва през 1928 г. Дипломира се като учител по математика, физика, химия, естествена история, педагогика, немски език, хигиена с популярна медицина, ръчна работа и рисуване. Назначен е за учител в с. Бериево, Севлиевско (1928-1930), а след това осем години преподава в село Градница, Севлиевско. От 1938 година до пенсионирането си през 1953 г. е учител в Първа прогимназия „Радион Умников“ – Габрово.
Успоредно с учителската работа започва изследователска дейност за видни личности и събития от Габрово и Габровско. Търси контакти с наследниците им, води многобройна кореспонденция с тях. През годините Илия Габровски публикува над 500 статии в местни, национални и чужди издания, събира и преразказва над 70 легенди за местности в Габровско, съхранява десетки истории за градските зевзеци. Публикациите си подписва с инициалите И. Г. и псевдонимите Житенклас, Мл. у-л (Младучител), Теменужка Габровска, Младтурист. Със събрани от него сведения изготвя над 200 родословия на габровски родове – на Априловия род, на Умниковия род, родовете Бурмови, Големанови, Гръблеви, на д-р Никола Василиади и много други, съставя и карти на пътя на четите на Цанко Дюстабанов, Капитан дядо Никола и др.
Едно от най-значимите му изследвания е изготвената летопис на Габрово, съставена от 100 теми, подредени по азбучен ред, които обхващат различни аспекти от стопанския и културен живот на града. Отделна рубрика с очерци, наречена „Палмата на първенството”, той посвещава на онези видни личности, станали „първи” в своята област в Габрово и в България – лекари, политици, инженери и др. Габровски пише историите на селища, църкви, училища, сред които историите на селата Киевци, Недевци, Гачевци, Думници, на църквите в Габрово, на Девическия манастир и много други, рисува скици-възстановки на стари сгради и къщи, изследва имената на габровските улици и местности, и българските фамилни имена от турски произход.
След пенсионирането си взема дейно участие в обществения живот на Габрово – дава мнения и предложения за именуване на предприятия, училища, окръжна болница, улици, площади и др. град.
За своята 60-та годишнина (1964) е отличен с орден „Кирил и Методий” – I степен, а за приносът му като краевед и изследовател на историята на града е обявен посмъртно за Почетен гражданин на Габрово през 2002 г.
Документите на Илия Габровски се съхраняват в Държавен архив – Габрово във личен фонд на негово име. В него се съдържат автобиографии, биографични разкази и спомени, бележки за семейството, лични документи, писма и снимки на родителите на фондообразувателя – Иван и Стефана Габровски, брат му Никола Габровски, сестрите му Йорданка и Мария Габровски, синовете му Иван и Никола Габровски, съпругата му Величка (Вела) Габровска, доклади на различни теми за възпитанието на учениците, краеведски проучвания за селищните и местни названия в Габровско, статии за значими събития в Габровската история и видни личности от Габрово, разкази, легенди, стихотворения, радиоматериали, летописи на Габровската община, на медицината в Габрово, на физкултурата, първото българско светско училище и др., схеми на обединения в промишлеността и търговията на Габрово, скици-възстановки на стари къщи и сгради, преписи на турски документи за Габрово, албум, снимки, негативи и описание на печати и щемпли на дружества, църкви, училища, болници и др.
Илия Габровски записва името си в историята на Габрово като габровския краевед, който събира и проучва факти от миналото на града и региона, които са основа за по-нататъшни и по-задълбочени научни изследвания.
Поклон пред паметта му!
Автор: Стефка Вуцова,
главен експерт в Държавен архив – Габрово.
Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
В четвъртък, 24 юли, от 17.30 ч. в залата за временни изложби в експозиция „Колю Фичето“ на Исторически музей – Дряново ще бъде открита въздействащата изложба „Габровци под Самарското знаме“. Тя е посветена на българските опълченци от Габровския регион – Габрово, Дряново, Севлиево и Трявна – и отдава почит на приноса им в Освободителната война.
Експозицията е създадена за Национално честване Шипченска епопея 2024 г. по инициатива и с финансиране от Областен управител на област с административен център Габрово. Изложбата е подготвена от Регионален исторически музей Габрово, със съдействието на Исторически музей – Дряново, музеите в Севлиево и Трявна, Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Регионален исторически музей – Плевен и потомци на опълченци.
В 12 табла са представени архивни и визуализирани със съвременна техника снимки на 123 опълченци от общо 1 054 мъже от региона, участвали в дружините. Личностите са подредени по военни части – от Първа до Десета дружина и конната сотня – съобразно първоначалното записване. Посочено е родното място на всеки герой, а имената са осъвременени за по-лесно разпознаване.
Автор на изложбата е Катя Гечева, гл. уредник в РИМ – Габрово, която цели чрез фотографиите да застанем „очи в очи“ с лицата на онези, чиято саможертва оформя свободна България. Макар имената на опълченците да са добре известни и документирани, откриването на техни изображения остава най-трудната и ценна част от изследователската работа.
Силните думи на ген. Ростислав Фадеев, цитирани на плаката на изложбата, ни напомнят за смелостта и достойнството на българите: „Да издигнат българското знаме с пълен успех, с пълно значение за света, а също да го разнесат по страната могат само самите българи…“.
С две престижни награди се завърнаха младите пианистки Полина Флориду и Невин Халил от шестото издание на Международния конкурс „От Бах до джаз“, който се проведе в Атина, Гърция.
Двете талантливи музикантки, възпитанички на клавирния педагог Весела Пенева, представиха достойно Музикален клуб „Весела“ и България сред над 80 участници от различни страни.
Журито на конкурса, съставено от изтъкнати музиканти и преподаватели от Русия, Турция, Франция, Румъния, Гърция и Китай, оцени високо изпълненията на младите инструменталисти, като отличи само най-добрите.
В първа възрастова група, второкласничката Невин Халил впечатли журито и публиката със своето майсторство и заслужено спечели втора награда. Тя бе и сред малкото участници, поканени да свирят на заключителния Гала-концерт – признание за нейния талант и сценично присъствие.
В четвърта възрастова група, където конкуренцията беше особено оспорвана, Полина Флориду, ученичка в 10 клас, завоюва четвърта награда – постижение, което заслужено бе определено като изключително от артистичния директор на конкурса, пианистката Лилия Бояджиева (България – Франция).
Тя сърдечно поздрави двете участнички, техните родители и техния преподавател Весела Пенева, изразявайки възхищението си от факта, че двете момичета не учат в музикално училище, а са любители с изключителен талант и дисциплина.
Реализираните досега събития, част от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на възрожденския майстор строител, преминаха успешно и при висок интерес. Началото даде арх. Белин Моллов, който на 23 януари, под надслов „Колю Фичето: живата памет“, представи 19 акварелни картини, пресъздаващи архитектурните шедьоври, дело на Майстора.
Малко след това стартира и четвъртото издание на Националния детски конкурс „Преминал майстор през земята“, който събра 127 рисунки, 36 литературни творби, 12 макета и 5 видеа, изпратени от деца и младежи от цялата страна.
Победителите от него бяха тържествено наградени на специална церемония на 1 юни – Международния ден на детето.
Образователната онлайн платформа „Уча се“ също се включи в честванията, като създаде специален видеоурок, посветен на живота и делото на Колю Фичето. В знак на признателност, кметът на Дряново Трифон Панчев връчи благодарствен адрес на основателя ѝ – дряновецът Дарин Маджаров.
В средата на месец април проф. дин Веселин Янчев се срещна с местната общественост, а поводът беше 165 години от рождението на ген. Иван Фичев – виден български военен деец, началник на Генералния щаб на Българската войска, министър на войната, военен историк и анализатор, и внук на възрожденския майстор Колю Фичето.
Особено впечатляваща бе детската архитектурна работилница, по време на която с помощта на хартия, картон и дървени елементи, децата изработваха модел на църквата „Св. Никола“ в Дряново. Така малките участници се запознаха с характерните архитектурни елементи, използвани от строителния колос на Възраждането – кобиличния фронтон, аркадата и осмостенната камбанария.
През май честванията излязоха извън границите на страна, като екип на Исторически музей – Дряново проведе открити уроци в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището „Трите чешми“ в село Извоареле, Румъния. Децата от българските общности зад граница имаха възможността да научат повече за великия майстор строител.
В първите дни на юли се проведе Националният пленер „Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще“, в който се включиха петима художници, а награда за живопис си поделиха Надя Петрова и Севда Потурлян. Часове преди да станат ясни имената на носителите на Наградата за живопис Дряново, в храма „Свети Никола“, построен от самия Колю Фичето, се проведе впечатляващ духовен концерт на два мъжки хора от габровските храмове „Успение на Пресвета Богородица” и „Св. Троица”. Техните песнопения превърнаха църковното пространство в храм на надеждата, вярата и благоговението.
Събитията и инициативите от програмата на Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“ ще продължат през месец август с участие във фестивала във Велико Търново „48 часа Варуша Юг“. В църквата „Свети Никола“, ще бъде представена най-новата книга за Колю Фичето, чийто автор е д-р Венелин Бараков – гл. уредник в ИМ – Дряново. Акцент ще бъде поставен върху живота, дело, архитектурните шедьоври на Майстора и връзката му със старата българска столица.
Кулминацията на националните чествания ще бъде през есента. Исторически музей – Дряново ще посрещне родственици и наследници на Колю Фичето. По време на събитието ще бъде направено и официалното представяне на книгата на д-р Бараков „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“. Началото на октомври ще се състои и Четвъртото издание на Националната научна конференция „Епохи, личности, памет“, участие в което са заявили над 40 учени и специалисти от страната.
Националните чествания „(Не)познатият Колю Фичето“, посветени на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето, се организират от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, под патронажа на Министерство на културата.
