Свържи се с нас

Култура

Художествената галерия „Христо Цокев“ празнува 60 години

Published

on

Днес, 5 септември, Художествената галерия „Христо Цокев“ в Габрово празнува 60 години от своето създаване.

Събитието ще бъде отбелязано с изложба „СЪДБИ“, която представя историята на галерията чрез творби на автори, свързани с нейното създаване и развитие (от 1962 г. до днес). Експозицията включва и документална част, която отбелязва значими събития за фонда на музея. Изведена е информация за личности, които чрез труда си дават значителен принос за утвърждаването на галерията като културен институт, който съхранява и опазва културното наследство.

Художествена галерия „Христо Цокев” е открита на 5 септември 1962 г. и първоначално функционира като Художествен отдел към Исторически музей – Габрово. Историята ѝ е свързана с имената на Кънчо Цанев, Минчо Минчев, Митьо Солаков, Никола Николов и редица други известни български творци. Най-дългогодишният служител на галерията е художникът Симеон Абанос, който е заемал длъжностите уредник, член на галерийния съвет и директор в периода 1975–1998 г.

Оскъдни са данните, с които днес разполагаме за първоначалния фонд. Има сведения, че някои от картините са постъпили  в музея, като дарение от Историографското дружество в Габрово, създадено през 1920 г. по инициатива на д-р Петър Цончев, Еким Андрейчин и Еньо Николов. 27-те живописни творби, положили основата на бъдещата колекция „Стари майстори“, са предоставени от Националната художествена галерия.

През 1962 г. експозицията, която се помещава на втория етаж в къщата на Колю Карагьозов, наброява едва 40 произведения – живопис и скулптура. Сред авторите се открояват имена като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и др. Централно място в изложбата е отредено на Христо Цокев, представен чрез пет живописни платна – портрети на известни габровски личности от късното Възраждане.

От публикация в тогавашната местна преса става ясно, че целта, която си поставят създателите на галерията е: „…да издири, събере и покаже на гражданите най-добрите творби на художниците от града и окръга, както на по-старите, така и на по-младите художници. Така посетителят ще има възможност да добие още по-пълна представа за развитието на изобразителното изкуство в габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните произведения. Художествената галерия ще заема важно място в културния живот на окръга за възпитание на естетическото чувство на трудещите се“.

За да изпълни тази важна и не лека задача, като уредник на галерията е назначен роденият през 1932 г. график Гавраил Вичев. Според музейната документация той „отлично” е съвместявал основните си задължения с тези на фондохранител и екскурзовод.

Честите течове от покрива и единствената щатна бройка поставят на изпитание бъдещето на новооткритата  постоянна експозиция.

От архивните документи на историческия музей, съхранявани в Държавен архив – Габрово, разбираме, че първата галерия е закрита и картините престояват на склад в продължение на 4 години.

През 1967 г. бирхалето, което се помещава в сутерена на читалище „Априлов-Палаузов“, е преустроено в галерия. Така габровци отново имат възможност да се докоснат до културното наследство на едни от най-ярките имена в българското изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век. В  същата година за уредник е назначен големият български скулптор Митьо Солаков.

Спецификата на културния живот през втората половина на 20-ти век обуславя характера на т.нар. Общи художествени изложби. Именно този факт се оказва предпоставка в Габрово да се появи нов, мащабен изложбен комплекс. Архивните документи сочат, че основна заслуга за това има групата на габровските художници. В годишните отчети за дейността на Окръжен исторически музей – Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово, многократно се отбелязва персоналната помощ и заслуга на Никола Николов.

Така през 1974 г. галерията става самостоятелна институция със собствена сграда, построена за първото издание на ОХИ „Човекът и труда“. Негови организатори са Комитет за изкуство и култура, Съюз на българските художници, Централният съвет на БПС и Окръжен съвет за изкуство и култура – Габрово. Първото издание се провежда под името „ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА НА РАБОТНИЧЕСКА ТЕМА“, а председател на  журито е Светлин Русев.

Според художествените критици през 70-те и 80-те години на 20-ти век ОХИ „Човекът и труда“ има всички основания да бъде разглеждана като своеобразен отчет на българските художници. В същото време тя безспорно е едно обещание за близкото бъдеще, защото едни от най-интересните постижения в живописта по това време са дело на млади творци.

Последното издание на ОХИ „Човекът и труда“ е през 1988 г.

През 1975 г. стартира Международен пленер по живопис „Боженци“. С малки прекъсвания се провежда и до днес.  Организира се в уникалния архитектурно-исторически резерват в село Боженци в близост до Габрово.

Традицията е нарушавана два пъти, като домакинството е предоставяно по веднъж на етнографския музей „Етър” и на Соколския манастир.

През годините с организацията се е занимавала основно групата на габровските художници. С пленера са свързани имената на Никола Николов, Иван Кънчев, Иван Христов – Грога, Минчо Минчев и редица други габровци. Провежда се през есента, а от 1977 г. започва паралелно пролетно издание в което участие вземат млади автори.  То се е състояло в началото на април, когато е била пролетната ваканция на студентите. Първите участници в така наречения „младежки пленер” са били: Йордан Лазаров, Димитринка Грънчарова, Цветан Колев, Дянко Колев, Иван Кънчев, Иван Цачев, Амалия Минчева, Минчо Минчев, Иван Бараков, Иван Банков, Ема Вертерова и Цеца Великова.

Пленерът по живопис „Боженци” е от изключително значение за габровската галерия, тъй като чрез него във фонда е сформирана богата колекция от съвременно международно изкуство.

 От 1987 г. галерията носи името на родения в Габрово Христо Цокев. Той е един от първите български художници с академично образование, завършил Московското художествено училище.

В навечерието на 60-годишния юбилей фондът на галерията наброява над 3 000 творби на едни от най-прочутите творци в българското изкуство от втората половина на 19 век до наши дни. Художествените произведения са разпределени в следните фондове: живопис, скулптура, графика, международни пленери, икони и приложно изкуство. От средата на 70-те години на 20-ти век до днес галерията основно разчита на националните изложби, за да обнови своите колекции. От съществено значение за попълването на фондовете са няколко знакови дарения, направени през годините. Особено внимание заслужава персоналната заслуга към някои от дарителските актове на проф. Иван Кънчев.

Днес галерията разполага с мащабни, специализирани изложбени пространства с обща площ от 1 500 кв. м. Представените в тях художествени изяви все повече са ориентирани към нови  публики. През последните години екипът на ХГ „Христо Цокев“ насочва усилията си в намирането на баланс между музейно съдържание, представящо фонда на галерията и нови изразни средства. Редица събития, следващи тенденцията за актуализиране на музейното съдържание и предлагания културен продукт,  определят имиджа на галерията като съвременна и атрактивна музейна институция.

Настоящата визия на галерията се определя от няколко мащабни форума: Национална изложба „ПРОЛЕТЕН САЛОН НА ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЧКИ“, Национално триенале по живопис „МОСТОВЕ“, Национално биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС – НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“, Международен пленер по живопис „БОЖЕНЦИ“.

Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

ИМ – Дряново ще представи книгата „До всеки успял мъж стои силна жена“

Published

on

На 2 ноември, понеделник, от 18.00 часа Исторически музей – Дряново ще представи книгата на д-р Мирела Костадинова „До всеки успял мъж стои силна жена“, документално изследване от почти 600 страници, в което двадесет и шест жени излизат от сянката на прочутите си съпрузи.

От една доста позната и дълголетна крилата мисъл за успелите мъже авторката изважда на светло 26 женски съдби. Заплита съдби и характери, драми и успехи, разкрива болки и тайни, очарова с вярност и издръжливост. Вярна на коректното си отношение към миналото, фактите и документите, Мирела Костадинова разказва само истински и достоверни истории, открити в архивните и музейните фондове на национални и регионални хранилища на българската литературна памет.

Това са жени, които са понасяли и непоносимото в дните си и са стояли уверено до своите мъже като антична колона. Отглеждали са деца, давали са вдъхновение и сила. Някои от тях са загърбвали личния си път и са поемали по друмището, за да служат за реализацията на своите съпрузи. Написаното е за мъжете, а техните половинки остават в сянка. Това е трудно решение: да бъдеш себе си и да се посветиш на другия. Д-р Костадинова събира образите на такива жени, открива способностите и силата им, защото мъжът е завършен, ако до него стои истинска жена.

Дори в сянка, героините на книгата не са губели своята индивидуалност и не са били безлични спътници. Жената е можела да отстоява себе си чрез воля и характер. Полагала е всякакви усилия, за да го има семейството. Не е навеждала глава пред трудностите и е устоявала, стиснала зъби. Нямала е право на слабост, единствено на сила. Изправяла се е очи в очи пред своя дълг, дори тогава, когато умората е побеждавала тялото ѝ.

Семейството е съществувало поради нейното стоманено търпение и устойчивост. Наред с това е подкрепяла работата и успехите на мъжа си, без да търси признание за това. За тези жени времето е запазило само откъслечни спомени, няколко снимки, писма или документи. Но пък се получи едно голямо, обемисто издание.

Когато прочетете книгата, ще останете с впечатлението, че само жената може да окрили мъжа и да го изведе там, където и ангел не би го отвел. И само жена може да освети делата и славата на мъжа, който обича. Може да го направи велик, но и да го блъсне в ъгъла на живота. Зависи какво е заслужил. Тези 26 дами са изключително силни личности и някои от тях си пробиват място и в новините на 21 век.

Книгата е отпечатана от издателство „Стилует“. Редактор е Мая Недкова, а художник е Калин Николов, който най-често илюстрира книгите на авторката. Половин час преди представянето на изданието, от 17.30 часа, в Исторически музей – Дряново ще бъде открита и документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“. Тя е съвместна инициатива на дряновския музей и Националния литературен музей, и събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Автор на изложбата отново е д-р Мирела Костадинова.

Историческият музей в Дряново кани всички, които държат на истинските истории, на вечер за книгата, за словото и за жените, които твърде дълго са стояли в сянка.

Зареди още

Култура

В село Гарван завързват престилки за първи празник на престилката

Published

on

Традиционният Димитровденски събор в балканското село в центъра на България този път ще има своеобразен различен акцент – не краят на стопанската дейност и не началото на зимните празници с тлаките и годежите, сушените сливи и пуканките. А символът на домакинството, семейното огнище и женския труд, „визитна картичка“ и „паспорт“ на жената в миналото – българската народна престилка.

Преди около 40 години една зелена престилка, слага началото на богатата колекция – колекцията на презвитера Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци, посветена на съхраняването на българския бит, душевност и традиции. Акцентът в нея са автентичните добруджански преселски носии, част от които ще бъдат показани на 31 октомври на площада в село Гарван от 12 часа, докато мръкне.

„История в куфар“ – живи разказ за преселничеството
Върху зелената престилка с втъкани сребърни нишки, останала от прабабата на Калина е изписана болезнената история на българите, които напускат домовете си, за да живеят в пределите на родината си.Самата тя е потомка на преселници от Северна Добруджа. Калина Михайлова ще разкаже историята на своя род. И заедно с носиите, неизменна част от които е престилката, ще покаже везани покривки, възглавници, месали…и още престилки, някои от кито вече са гостували в Брюксел , в Букурещ, Гюргево, Кълъраш, Кирнодж, Брънещ, Тулча и в Молдова, както и на много места в България.

Още една болезнена история на преселничество на българи отвъд Дунава разказват шевиците върху престилките в друга колекция – колекцията на Виорика Роман от българското село Извоареле в Румъния. Виорика е номинирана за отличието „Българка на годината – св. Злата Мъгленска 2025“ на Изпълнителната агенция за българите в чужбина от читалище „Христо Ботев 2008” с. Гарван, което е и домакин на изложбата и празника на селото. Виорика е учител в Българското неделно училище „Йордан Йовков“ в Букурещ и в училището на българската общност „Трите чешми“ в село Извоареле, активно участва в дейността на Асоциация „Български извори“ и реализира инициативи за съхраняване и популяризиране на българските традиции.

„Кулинарна памет” – вкусовете на Северна Добруджа и Телеорман
В събота, в последния ден на октомври, предстои дегустация на едно традиционно ястие, приготвено по два различни начина, според традициите на хората от двата бряга на Дунав. Отец Михаил Михайлов от село Шуменци ще забърка добруджански качамак, а Михай Леку от село Извоареле, област Телеорман, ще обърне котлето с „Качамака на юнака” върху дъска. Неговите приятели от Асоциация „Български извори” ще завържат престилки, за да приготвят на жар румънскте кебапчета, наречени „мичи”. Дали гостите ще си останат твърди фенове на традиционното българско кебапче, което ще цвърчи в съседство, или ще заобичат румънското „мичи” е трудно да с предположи. Жури от независими експерти чревоугодници, ще бъде натоварено със задачата да направи оценка.

И както си е редно, на празника ще можете да похапнете тиква и печени ябълки – традиционните есенни десерти на балканджиите.

Специални гости в този ден ще бъдат музкантите и изпълнителите от Фолклорна формация „Наздраве”. В концерта на площада ще участват самодейците от читалището домакини. А празничното хоро „Развихри престилка, заиграй хоро” ще поведат два танцови колектива.

„Спаси паметта”
НЧ”Христо Ботев 200” с. Гарван обави началото на дарителска кампания за престилки – автентични традиционни, по нови и съвременни. Те ще сложат началото на етнографска колекция от престилки в музейната сбирка. Даренията ще се приемат от доброволци, които ще записват имената на дарителите и кратки истории за това с каква семейна история са свързани те.

С това ще се сложи началото на една нова история в селото – всяка есен занапред през есента да се провежда празник на елементите от народната носия и ретро облеклото – колоритно събитие, което да съчетава българските традиции, уюта на дома и щипка ретро шик.

Зареди още

Култура

ИМ-Дряново и НЛМ представят „Дряновските писатели“

Published

on

Има градове, които се помнят с архитектурата си, и градове, които се помнят по думите на хората, родени или израснали в тях. Дряново е от двата вида, а от 2 ноември, от 17.30 часа, ще го покаже и в залата за временни гостувания на Исторически музей – Дряново, където ще бъде открита документалната изложба „Дряновските писатели в паметта на времето“.

Съвместната изложба на Исторически музей – Дряново и Националния литературен музей събира шестнадесет автори, чиито животи, книги и любов към словото са свързани с Дряново и неговия край. Неин автор е д-р Мирела Костадинова от НЛМ. В събитието ще участва и Виолета Станкова от художествения архив на Народния театър „Иван Вазов“.

Сред „Дряновските писатели в паметта на времето“ попадат част от имената, познати на широката публика, но и такива, отдалечили се постепенно от литературната памет. Всички те са членове на Съюза на българските писатели, на Съюза на българските журналисти, на Съюза на българските преводачи – значими за националната ни култура. Всеки от тях пише за вечните човешки истини и творчеството му носи послание.

Изложбата разказва с оригинални свидетелства: пощенски картички, писма, ръкописи, членски карти, бележници и семейни фотографии. Експозицията следва времето от 1820 година до днес.

В част от нея е писмото на ученика Никола Вапцаров до Атанас Смирнов от 1928 година, редовете на Елисавета Багряна, посвещението на Радой Ралин, който нарича Смирнов човека, превърнал Дряново в Мека, както и писмо на Рачо Стоянов до него. Сред представените още са автори на поезия, проза, драма, детска литература, документалистика и преводи, а също и учени и журналисти.

Поканата за събитието е отправена до всички, които обичат книгите и паметта на родния край, да прекрачат прага на тази изложба и да се потопят в света на силата на словото.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица