Култура
Художествената галерия „Христо Цокев“ празнува 60 години

Днес, 5 септември, Художествената галерия „Христо Цокев“ в Габрово празнува 60 години от своето създаване.
Събитието ще бъде отбелязано с изложба „СЪДБИ“, която представя историята на галерията чрез творби на автори, свързани с нейното създаване и развитие (от 1962 г. до днес). Експозицията включва и документална част, която отбелязва значими събития за фонда на музея. Изведена е информация за личности, които чрез труда си дават значителен принос за утвърждаването на галерията като културен институт, който съхранява и опазва културното наследство.
Художествена галерия „Христо Цокев” е открита на 5 септември 1962 г. и първоначално функционира като Художествен отдел към Исторически музей – Габрово. Историята ѝ е свързана с имената на Кънчо Цанев, Минчо Минчев, Митьо Солаков, Никола Николов и редица други известни български творци. Най-дългогодишният служител на галерията е художникът Симеон Абанос, който е заемал длъжностите уредник, член на галерийния съвет и директор в периода 1975–1998 г.
Оскъдни са данните, с които днес разполагаме за първоначалния фонд. Има сведения, че някои от картините са постъпили в музея, като дарение от Историографското дружество в Габрово, създадено през 1920 г. по инициатива на д-р Петър Цончев, Еким Андрейчин и Еньо Николов. 27-те живописни творби, положили основата на бъдещата колекция „Стари майстори“, са предоставени от Националната художествена галерия.
През 1962 г. експозицията, която се помещава на втория етаж в къщата на Колю Карагьозов, наброява едва 40 произведения – живопис и скулптура. Сред авторите се открояват имена като Иван Мърквичка, Ярослав Вешин, Владимир Димитров – Майстора и др. Централно място в изложбата е отредено на Христо Цокев, представен чрез пет живописни платна – портрети на известни габровски личности от късното Възраждане.
От публикация в тогавашната местна преса става ясно, че целта, която си поставят създателите на галерията е: „…да издири, събере и покаже на гражданите най-добрите творби на художниците от града и окръга, както на по-старите, така и на по-младите художници. Така посетителят ще има възможност да добие още по-пълна представа за развитието на изобразителното изкуство в габровския край, да се запознае с най-изтъкнатите му представители и с техните произведения. Художествената галерия ще заема важно място в културния живот на окръга за възпитание на естетическото чувство на трудещите се“.
За да изпълни тази важна и не лека задача, като уредник на галерията е назначен роденият през 1932 г. график Гавраил Вичев. Според музейната документация той „отлично” е съвместявал основните си задължения с тези на фондохранител и екскурзовод.
Честите течове от покрива и единствената щатна бройка поставят на изпитание бъдещето на новооткритата постоянна експозиция.
От архивните документи на историческия музей, съхранявани в Държавен архив – Габрово, разбираме, че първата галерия е закрита и картините престояват на склад в продължение на 4 години.
През 1967 г. бирхалето, което се помещава в сутерена на читалище „Априлов-Палаузов“, е преустроено в галерия. Така габровци отново имат възможност да се докоснат до културното наследство на едни от най-ярките имена в българското изкуство от края на 19-ти и началото на 20-ти век. В същата година за уредник е назначен големият български скулптор Митьо Солаков.
Спецификата на културния живот през втората половина на 20-ти век обуславя характера на т.нар. Общи художествени изложби. Именно този факт се оказва предпоставка в Габрово да се появи нов, мащабен изложбен комплекс. Архивните документи сочат, че основна заслуга за това има групата на габровските художници. В годишните отчети за дейността на Окръжен исторически музей – Габрово, съхранявани в Държавен архив – Габрово, многократно се отбелязва персоналната помощ и заслуга на Никола Николов.

Така през 1974 г. галерията става самостоятелна институция със собствена сграда, построена за първото издание на ОХИ „Човекът и труда“. Негови организатори са Комитет за изкуство и култура, Съюз на българските художници, Централният съвет на БПС и Окръжен съвет за изкуство и култура – Габрово. Първото издание се провежда под името „ОБЩА ХУДОЖЕСТВЕНА ИЗЛОЖБА НА РАБОТНИЧЕСКА ТЕМА“, а председател на журито е Светлин Русев.
Според художествените критици през 70-те и 80-те години на 20-ти век ОХИ „Човекът и труда“ има всички основания да бъде разглеждана като своеобразен отчет на българските художници. В същото време тя безспорно е едно обещание за близкото бъдеще, защото едни от най-интересните постижения в живописта по това време са дело на млади творци.
Последното издание на ОХИ „Човекът и труда“ е през 1988 г.
През 1975 г. стартира Международен пленер по живопис „Боженци“. С малки прекъсвания се провежда и до днес. Организира се в уникалния архитектурно-исторически резерват в село Боженци в близост до Габрово.
Традицията е нарушавана два пъти, като домакинството е предоставяно по веднъж на етнографския музей „Етър” и на Соколския манастир.
През годините с организацията се е занимавала основно групата на габровските художници. С пленера са свързани имената на Никола Николов, Иван Кънчев, Иван Христов – Грога, Минчо Минчев и редица други габровци. Провежда се през есента, а от 1977 г. започва паралелно пролетно издание в което участие вземат млади автори. То се е състояло в началото на април, когато е била пролетната ваканция на студентите. Първите участници в така наречения „младежки пленер” са били: Йордан Лазаров, Димитринка Грънчарова, Цветан Колев, Дянко Колев, Иван Кънчев, Иван Цачев, Амалия Минчева, Минчо Минчев, Иван Бараков, Иван Банков, Ема Вертерова и Цеца Великова.
Пленерът по живопис „Боженци” е от изключително значение за габровската галерия, тъй като чрез него във фонда е сформирана богата колекция от съвременно международно изкуство.
От 1987 г. галерията носи името на родения в Габрово Христо Цокев. Той е един от първите български художници с академично образование, завършил Московското художествено училище.
В навечерието на 60-годишния юбилей фондът на галерията наброява над 3 000 творби на едни от най-прочутите творци в българското изкуство от втората половина на 19 век до наши дни. Художествените произведения са разпределени в следните фондове: живопис, скулптура, графика, международни пленери, икони и приложно изкуство. От средата на 70-те години на 20-ти век до днес галерията основно разчита на националните изложби, за да обнови своите колекции. От съществено значение за попълването на фондовете са няколко знакови дарения, направени през годините. Особено внимание заслужава персоналната заслуга към някои от дарителските актове на проф. Иван Кънчев.
Днес галерията разполага с мащабни, специализирани изложбени пространства с обща площ от 1 500 кв. м. Представените в тях художествени изяви все повече са ориентирани към нови публики. През последните години екипът на ХГ „Христо Цокев“ насочва усилията си в намирането на баланс между музейно съдържание, представящо фонда на галерията и нови изразни средства. Редица събития, следващи тенденцията за актуализиране на музейното съдържание и предлагания културен продукт, определят имиджа на галерията като съвременна и атрактивна музейна институция.
Настоящата визия на галерията се определя от няколко мащабни форума: Национална изложба „ПРОЛЕТЕН САЛОН НА ЖЕНИТЕ ХУДОЖНИЧКИ“, Национално триенале по живопис „МОСТОВЕ“, Национално биенале за съвременно изкуство „ВРЕМЕНЕН БАЛАНС – НЕПРЕСТАННИ ТРУСОВЕ“, Международен пленер по живопис „БОЖЕНЦИ“.
Автор: Нели Недева, ХГ „Христо Цокев” – Габрово.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.
На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.
Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.
Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.
Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.
Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Култура
„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща

Трима художници, завършили един и същ университет във Велико Търново, но поели по свои собствени пътища през света на изкуството, ще се срещнат отново в Дряново, за да поканят публиката в надреалистичния и фантазен свят на своите творби. На 14 октомври, от 17.30 часа, Икономовата къща ще посрещне изложбата живопис и скулптура „Приятели“, а в нея гостуват Георги Динев, Иван Стратиев и Христо Генев.
Организатор на събитието е Историческият музей в Дряново, който отваря вратите си за творци с богато присъствие на националната и международната сцена. Името на изложбата не е случайно. Георги Динев и Христо Генев отдавна споделят общи изложби и общи проекти, като „Джазопис“, на който са сред участниците, а през 2012 година в Бургас представят заедно скулптурата на Генев и живописта на Динев.
Георги Динев е роден през 1959 година в Бургас. Завършва Художествената гимназия в Казанлък, а през 1984 година и специалност „Живопис“ във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. От 1987 година досега има над 35 самостоятелни изложби в български градове, както и в Германия, Турция, Русия и САЩ. Бил е председател на Дружеството на художниците в Бургас, а днес ръководи Бургаската художествена галерия „Петко Задгорски“. Картини на Динев са притежание на галерии и частни колекции в България, Турция, Германия, Франция, Швеция, Италия, Русия, Белгия, Канада, Холандия и САЩ. Художникът живее в Бургас и работи в областта на живописта, графиката и монументалните изкуства.
Иван Стратиев е роден през 1960 година. Завършва Художествената гимназия „Илия Петров“ в София, а през 1984 година специалност „Графика“ във Великотърновския университет. През 2016 година печели конкурса за резидентска програма в Париж, в Сите интернационал дез арт. Работи с маслена живопис, графика, акварел и фотография, а стиловият му път минава през реализма и хиперреализма към сюрреализма и анахронизма. Има над 40 самостоятелни изложби в България и чужбина, между които във Виена, Прага, Лондон и Цюрих. Отличен е с наградата „Златен звънец“ в Перник. Творбите му се познават по майсторския поантилизъм, по трептящата атмосфера, изградена от ситни живописни щрихи, и по сложната метафизична символика. Стратиев вярва, че за да бъде човек анахронист, трябва да мисли самостоятелно, стъпвайки върху утвърдените ценности на европейското изкуство. След срещата с неговите платна зрителят остава с усещането, че изкуството може да бъде красиво, без да е подсладено, и разбираемо, без да е елементарно.
Христо Генев е роден през 1959 година в село Горно Черковище, Старозагорско. Възпитаник е на Художествената гимназия в Казанлък, а през 1987 година завършва живопис във Великотърновския университет. Повече от десетилетие преподава рисуване и живопис в Националната гимназия за пластични изкуства и дизайн „Акад. Дечко Узунов“ в Казанлък, а между 2001 и 2021 година ръководи Художествената галерия в града. Участвал е в международни пленери, сред които „Старо Габрово“ през 1996 година. През 2018 и 2019 година показва самостоятелната си изложба със скулптура и фотография „РазЛИЧЕН. Опит за съвършенство“ в Ямбол, Казанлък, Велико Търново и Бургас. Творби на Генев има в частни колекции в Ню Йорк, Калгари и Франкфурт, както и в художествените галерии в Казанлък, Ямбол и Бургас.
Така три различни почерка, от изящната живопис на Динев през анахроничния свят на Стратиев до пластиката на Генев, ще заживеят под един покрив в Икономовата къща. Историческият музей в Дряново кани всички любители на изкуството на откриването на изложбата на 14 октомври, от 17.30 часа.

Култура
„Няма политическа цел, която да е достатъчно важна, за да изправя българи срещу българи“


Проф. Мартин Иванов, историк и изследовател, гостува в поредния епизод на „Музеят говори“, първия музеен подкаст у нас и издание на Исторически музей – Дряново, по повод двата тома на книгата „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”. Официалната премиера на том 2 предстои на 6 октомври.
„Няма политическа цел, която е достатъчно важна и значима, да се изправят българи срещу българи и да се издълбае толкова дълбока пропаст на разделение в нашето общество, което продължава вече 81 години“, заяви проф. Иванов пред водещия на епизода Иван Христов, директор на музея.
Иванов отбеляза, че зад реализацията на книгата стои екип от 9 души. „Ние си поставихме като задача да отидем отвъд двете клишета. Едното, че Народният съд прави нищо по-различно от останалите страни в Източна Европа и че той въздава едно заслужено наказание на монархо-фашистките „зверове“. А другото, че около 9-ти септември са унищожени хората, представляващи цвета на българското общество допреди това“, сподели ученият.
Народният съд съществува и работи по-малко от половин година, от края на декември 1944 г. до края на април 1945 г., като близо 11 000 души получават присъда от него. Историкът направи съпоставка с Европа, където по думите му процесите се точат между 1945 и 1952 г. Кои са хората на съдийската маса, каква е тяхната компетентност и какво образование притежават, кои са народните обвинители, какви са личните им мотиви и роднинските им връзки, всичко това проф. Иванов обрисува в епизода, като прави паралел с народните съдилища в цяла Европа.
По думите му българският народен съд се отличава от тях с изключителна жестокост: изпълнените смъртни присъди у нас са равни или малко по-малко от общия сбор на всички изпълнени в останалата част на Стария континент. Защо в България се е бързало, какво е значението на присъствието на „червената армия“ тук, диктувани ли са присъди в партийните комитети на комунистическата партия и какво е възможното обяснение за всичко случило се тогава, става ясно от гостуването на Иванов в „Музеят говори“.
В епизода ученият разказва и за своя изследователски труд „Цени и заплати през Възраждането“. „Цените са високи, но от гледна точка на чужденците, минаващи през нашите земи, са били изключително ниски. А те са ниски само и единствено, защото са много малко потребителите, които да купуват повече от един ограничен набор от стоки. Възможно обяснение е и бартерната търговия “, коментира той и обобщи, че първият том на книгата включва селскостопанските стоки и главно храните.
Иванов анонсира, че вторият том на изданието, чиято премиера ще се състои на 6 октомври, ще обхване цените на занаятчийските и индустриалните стоки, стоките на лукса, услугите, транспорта, данъците, както и доходите на населението, в което голяма част от плащанията стават в натура.
В разговора проф. Иванов очертава и стопанската история на България назад във времето, мястото ѝ в учебниците и в историографията ни, което според него категорично съществува. В тази връзка той посочи приноса на Центъра за стопанско исторически изследвания, който в края на септември проведе своята десета годишна научна конференция с международно участие в Исторически музей – Дряново.
Проф. Мартин Иванов е преподавател в катедра „Социология“ на Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Специализирал е в Кеймбридж, Единбург и Националния университет на Ирландия. Автор е на над 200 научни публикации и десет монографични изследвания, посветени на социалната и стопанската история на България от Възраждането до наши дни. Бил е министър на културата в периода от август до ноември 2014 г., както и секретар по култура, образование и национална идентичност. Автор е на книгите „Бившите хора на концлагерна България“, „Народният съд в България (1944 – 1945): Герои и антигерои”, „Цени и заплати през Възраждането“, „Първият президент на републиката“ и други.
Цялото видео от участието на проф. Иванов в епизода на „Музеят говори“ може да бъде гледано в YouTube канала на Исторически музей – Дряново.

-
Новинипреди 7 дниБЧК – Габрово първи в страната по първа помощ
-
Новинипреди 5 дниУченик от Габрово с второ място на международно състезание по английски
-
Новинипреди 5 дниЯнтра приема лидера Вихрен в опит да прекъсне трите си поредни загуби
-
Новинипреди 5 дниНад 130 дървета и 4175 храсти в новия парк в квартал Младост
-
Кримипреди 6 дниМащабна полицейска акция в Габровско
-
Новинипреди 5 дниВодопроводът в Поповци е почти изцяло изграден
-
Новинипреди 2 дниПепи Казаков записа мач №200 с фланелката на Янтра
-
Културапреди един ден„Приятели“ събира трима майстори на четката и длетото в Икономовата къща





