

Култура
Еньовден е днес!

На Еньовден православната църква празнува рождението на св. Йоан Кръстител, наричан още Предтеча Господен заради това, че подготвил пътя за появяването на Спасителя, а по-късно сам го кръстил във водите на река Йордан. Йоан се родил в дните на цар Ирод, в семейството на свещеника Захарий и жена му Елисавета, която била братовчедка на св. Ана, майката на Богородица.
Двамата праведници живеели според Бога, но си нямали рожба, макар вече да били в напреднала възраст. Въпреки това те се молели усилено на Бога да стори с тях чудо: да им даде син.
Така и станало. Ангел Господен се явил на Захарий и му възвестил Божията милост: “Твоята молитва бе чута: жена ти Елисавета ще ти роди син, и ще го наречеш с името Йоан… той ще бъде велик пред Господа… и мнозина синове Израилеви ще обърне към техния Господ Бог…”. Ангелът обещал и, че тоя негов син ще бъде велик светец и предтеча на Изкупителя на човечеството.
Скоро Елисавета заченала. Благочестивите съпрузи топло благодарили на Бога, че проявил към тях тази велика милост. Вестта за всичко случило се обаче скоро се разчула. В определеното от пророците време се родил и Иисус Христос. Изпаднал в паника, жестокият и подозрителен юдейски цар Ирод, който се страхувал, че Иисус е потомък на цар Давид и може да му отнеме престола, издал заповед да бъдат избити всички младенци до двегодишна възраст във Витлеем и околностите му.
Йоан също бил застрашен с убийство, затова разтревожената майка се криела с него в някаква пустинна планинска пещера. Скоро престарелите родители починали. Закрилян от Бога, техният син израснал в пустинята и останал там до деня, когато се явил на Израиля.
Еньовден е и български народен празник и често обредите и традициите в този ден се преплитат. В народния календар празникът съвпада с лятното слънцестоене – затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа на Еньовден започва далечното начало на зимата; казва се: “Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг”. Вярва се, че когато изгрява сутринта на празника, слънцето трепти и играе и който види това, ще бъде здрав през годината.
Точно по изгрев всеки трябва да се обърне с лице към слънчевия диск и през рамо да наблюдава сянката си. Отразява ли се тя цяла, човекът ще бъде здрав през годината, а очертае ли се наполовина – ще боледува. Вярва се още, че преди да “тръгне към зима” слънцето се окъпва във водите и ги прави лековити. После се отърсва и росата, която пада, има особена сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев слънце в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. За Еньовден е характерно още “грабенето” и “маменето” на плодородието от нивите и добитъка, макар че ритуалът се прави и на Гергьовден.
Казват, че жени (баятелки, магьосници) отиват на чужда нива събличат се голи и извършват различни ритуали. Тогава стръковете на нивата им се покланят. Прав остава само един – царят на нивата. Магьосницата го откъсва и го носи на своята нива или на този, който е поръчал краденето. Вярва се, че с царя си тръгва и плодородието. За предпазване от такова “открадване”, срещу празника стопанинът сам жъне своята нива в средата или в четирите ъгъла, за да я намери житомамницата вече “обрана”. Понякога в нощта срещу Еньовден стопаните отиват на нивите си, за да ги пазят от мамници.
Грижата за съхраняване на реколтата и страхът от природните сили са породили още един ритуал – забраната да се жъне на Еньовден. Вярва се, че “Свети Еньо” ще порази с гръм нивата на онзи, който не го е уважил на празника му, а е отишъл да работи. Народът вярва още, че на Еньовден различните треви и билки имат най-голяма лечебна сила, особено по изгрев слънце.
Докато билките, които се берат на Гергьовден се използват за лекуване на добитъка, еньовденските билки се използват за лекуване на хората. С тях според народните вярвания се лекуват бездетни жени, прогонват се зли духове, правят се магии за любов и омраза. Набраните за зимата билки трябва да са “77 и половина” – за всички болести и за “болестта без име”. От набраните билки, между които на първо място е еньовчето, жените правят еньовски китки и венци, вързани с червен конец.
В някои райони правят толкова китки, колкото са членовете на семейството, наричат ги по именно и ги оставят през нощта навън. Сутринта по китката гадаят за здравето на този, комуто е наречена.Те се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек – с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците.С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
Днес имен ден празнуват всички с имената: Еньо, Енчо, Йоана, Йоан, Яни, Яна, Янина, Янка, Янита, Янко, Янчо.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/
Култура
Разгледайте изложбата „Ах, това Вариете“


От 28 август до 20 октомври Музеят на хумора и сатирата представя “Ах, това Вариете” – изложба, базирана на онлайн архива, посветен на Експерименталния сатиричен вариететен театър в Габрово. Тя може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж.
Вариететният театър в Габрово е емблематична институция, съществувала в периода 1985 – 1999 г. под един покрив с Дома на хумора и сатирата. През настоящата година се навършиха 40 години от неговото откриване.
Габровци с умиление си спомнят за уютните вечери, прекарани в характерната барова атмосфера сред талантливи актьори, бляскави костюми, танци и музика. От 2021 година архивът е достъпен за всички онлайн и дава възможност на публиката да проследи подробно историята на театъра.
Настоящата изложба представя избрани моменти от легендарната история на „Вариетето“, както всички го наричаха. В нея публиката ще открие информация за някои от играните пиеси и да се срещне отново с главните герои в тази както красива, така и малко тъжна приказка. Много от тези творци – в наши дни вече утвърдени актьори, режисьори, хореографи и музиканти – са започнали кариерата си именно в Габрово.
В изложбата са включени видеоинтервюта с някои от тях, както и откъси от постановки. Изложбата може да бъде разгледана в зали 6 и 7 на четвъртия етаж в Музея на хумора и сатирата.
Дигиталният архив е достъпен на http://variete.humorhouse.bg/. Музеят на хумора и сатирата благодари сърдечно на Държавен архив – Габрово и Регионална библиотека “Априлов – Палаузов” за оказаната помощ при събирането на архивни материали. Проектът за дигитален архив бе реализиран с финансовата подкрепа на Министерството на културата.
Сред художествените ръководители на театъра са именити личности като Николай Николаев, Вили Цанков, Сотир Майноловски и Николай Георгиев, а актьорския си прощъпулник на фамозната въртяща се сцена са направили Деница Шопова, Николай Кипчев, Нона Йотова, Къци Вапцаров, Пепа Попзлатева, Тео Елмазов. От по-младото поколение артисти, играли във Вариетето, са Орлин Павлов, Йоана Захариева и Стефан А. Щерев, а на гастрол са идвали звезди като ВГ Трик, Никола Анастасов, Камелия Тодорова, Стефан Мавродиев и много други.


Култура
ИМ – Дряново представя пътешествие във вътрешния свят на Борислава Захариева


Художникът Борислава Захариева, един от двамата победители в миналогодишния Национален пленер по живопис “Дряново на майстор Колю Фичето – памет и настояще”, ще гостува със своя самостоятелна изложба ”Inner World” (в превод: Вътрешен свят) в Икономовата къща.
Събитието ще се състои на 2 септември, вторник, от 17.30 часа. Ежегодният пленер по живопис за наградата на Дряново се организира от Исторически музей – Дряново и Община Дряново, в партньорство със Съюза на българските художници. През 2024 г. компетентно жури присъди първото място на двама творци – Борислава Захариева и Константин Марков. Марков вече показа своите творби през юни т.г., а сега идва ред на Захариева да сподели своя вътрешен свят и творчество с публиката в Дряново.
Експозицията ѝ представя произведения, създадени през последните три години – своеобразни живописни експресии, родени от пътувания и дълбоки лични размишления. Художникът разглежда реалността като отправна точка, която пречупва чрез цветови и формални деформации, за да създаде пространства, съществуващи единствено в съзнанието.
По думите на авторката, „Inner World“ изразява начина, по който тя моделира реалността – експресията за нея е ключ, който разрушава условната граница между вътрешния психологичен свят и обективното. Вдъхновението ѝ идва както от природата, така и от литературата. Особено силно я вълнува творчеството на Харуки Мураками, в което открива спокойствие, отдаденост и усещане за самота като път към себе си.
Захариева изследва темата за самотата и вътрешния диалог – може ли човек да се разделя на „части“ в своите мисли, дали тялото е подвластно на ума или обратното, какво остава след спомена за близост и как самотата може да се превърне в състояние на философски конфликт със самия себе си. Нейните творби са визуални отговори на тези въпроси – асоциативни и сюрреалистични, носещи усещане за сън и размисъл.


Култура
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея


В дните на 15-тото по ред Национално честване на Шипченската епопея ще Ви припомним за съдбата на две личности, взели пряко участие в събитията през август 1877 г. и за кратко пребивавали в Габрово, но остави своите следи в българската история. Това са командирът на Десета опълченска дружина майор Доршпрунг (както се подписвал саморъчно), едно малко известно име за широката публика и най-малкият опълченец, участвал в Руско-турската война 1877/1878 г. – Тодор Василев Габаров.
В края на месец юли в Габрово се сформира Десета опълченска дружина, от така наречената втора серия. От града и от съседните села и колиби се записват за доброволци в нея 172 мъже, от Дряновско 37 и Севлиевско 10. Това е военното формирование, в което габровци имат най-голям брой числен състав от всички останали дружини. Честта да бъде командир на „габровската“ дружина е възложена със заповед от 28 юли 1877 г. на майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица (в официалните документи на руското командване винаги е изписван с двете фамилни имена). Неговото име присъства в редица документи – рапорти, писма, телеграми и др. Той остава командир на дружината от първия ден на нейното създаване до разформироването ѝ през месец юли 1878 г., но биографични данни за него липсват в историческите изследвания и до момента няма известна негова снимка или рисуван портрет.
За едно българско момче срещата с майор Доршпрунг-Целица като командир на Десета опълченска дружина има съдбоносно значение – това е Тодор Василев Габаров. През юни 1877 г. той заедно с майка си е оцелял от турските зверства след опожаряването на Стара Загора и настъплението на турската войска към прохода Шипка. Те са част от бежанския поток към спасителния Балкан и Габрово. В с. Зелено дърво командирът на дружината се среща с Тодор Василев, будно и любознателно момче, което иска да воюва за свободата на поробеното си отечество. По негово желание и със съгласието на майка му на 15 октомври 1877 г. той официално е зачислен в 4-та рота на 10-та дружина с командир майор Иван Петрович Доршпрунг-Целица. След време ще се установи, че той е най-младият опълченец, записал се и участвал в Руско-турската война от 1877 – 1878 г.
Цялата статия на Катя Гечева, главен уредник в РИМ – Габрово, можете да прочетете в страницата на музея на адрес: http://h-museum-gabrovo.bg/?p=17409.


-
Кримипреди 5 дни
Пиян шофьор предизвика катастрофа със загинал и петима ранени
-
Кримипреди 5 дни
Причинилият катастрофата със загинал и 5-ма ранени празнувал кръщене
-
Кримипреди 2 дни
Инцидент с пътник в автобус от градския транспорт на Габрово
-
Новинипреди 4 дни
Днес започват честванията на Шипченската епопея (Програма)
-
Новинипреди 5 дни
Девет са критичните електропроводи, премахват опасните дървета в сервитутите им
-
Културапреди 4 дни
За житейската съдба на двама генерали, взели участие в Шипченската епопея
-
Културапреди 5 дни
Изложба „НОВОТО ЦЕННО: Съвременно занаятчийско изкуство от България“
-
Кримипреди 4 дни
Прокуратурата ще поиска арест за пияния, убил жена и ранил 4-ма при тежка катастрофа