В навечерието на светлите Великденски празници си припомняме за Лазарните в Габрово – един интересен  празник, характерен в миналото за нашия район. Описание за него ни е оставил големия краевед Илия Габровски. Ето какво четем:

„Лазарните са своеобразни габровски събори, типични само за Габровско, които ставали само в пролетта след Великден на точно определени села. Те носят името на Св. Лазар, приятел и ученик на Христа, който го възкресил на Лазаровден, съботата преди Връбница. Изглежда, че тия сборове ставали само в тоя ден, а по-късно ги празнували в неделните дни след Лазаровден.

На първия ден на Великден (неделя) са били на с. Дядо Страт (Донино) на м. „Витата круша” и в с. Златари. На втория ден на Великден (понеделник): с. Черневци, Обрядковци, Вуевци, Етъра.

На третия ден на Великден (вторник): с. Болата на м. „Червената трева”, Жълтеш на м. „Равнера”, Лесичарка, Рачевци, Газурници (Любово).

В срядатат след Великден: с. Бичкиня, Цвятковци, Раховци.

В четвъртъка: с. Боженци, Велковци, Гачевци.

В петък: с. Торбалъжите, Костенковци

В събота: гара Съботковци, Чомаци (Игликино).

На първата неделя след Великден(Томината неделя):. С. Златари, Иванковци, Стойчевци, Нова махла (Стефановци), Боровото?.

На втората неделя след Великден: с. Боровото.

На третата неделя след Великден: Габрово на м. „Падало”.

Лазарните в миналото са били истински народни сборове в даден край на околията ни. Те са били народни увеселения в ранната пролет, в който се събирали пременени девойки и  булки, ергени и мъже. Тук те се опознавали или както казват „старите ядат и пият, а младите хоро играят”. Под звуците на гайди и гъдулки, на кавали, а по-късно на духова музика (банда) се извивали кръшни хора и ръченици. Играели се: лисичата, искиската, т.е. старозагорската, пайдушката, ангеловата, деньовата и др. Надигравали се и се надпявали моми и ергени. Народни певци свирили и пеели на хармоника стари юнашки, битови, семейни и любовни песни. Борци (пехливани) събирали посетителите и показвали своите сили и своето изкуство на единоборство.

По Лазарните имало сергии по-малко за стоки, а повече за ядене и пиене и малки армагани. Продавали се: шекер (бонбони), халва, боза, рпшкови и стафиди, шарени петлета и пръчки, лахут и фъстъци, локум, смокини, вино, бира и др.

Лазарните са били среща за младите, за сгледа и опознаване и за вярна любов, за уговорване на годежи и сватби. Драгоманите (водачи на дюлгерски чети) по време на лазарните събирали дюлгери, майстори, калфи и чираци и уговаряли къде ще годят на гурбет за печалба.

Между това непринудено народно тържество шествувал Нено Кукладжията от с. Нова махла (Априлово) и разигравал своите любими кукли: Рачо и Дешка с мастилената дрешка. А на по-големите лазарни идвали народни певци, които под разтворен чадър пеели народни песни при хармоника и продавали своите народни песнопойки…..”

Споменът на Илия Габровски за този интересен народен обичай в Габрово и Габровско е запазен във фонда на негово име, в Държавен архив – Габрово. Представените снимки са две: първата от фонда на Илия Габровски, като самия той предполага, че тази Лазарня е била в м. „Падалото” (днес част от Габрово), не е датирана, но вероятно е от началото на XX век, а втората е от фонда на Недьо Христов Гъдев – гайтанджия и турист и според надписа, направен от него е от 1928 г. в с. Боровото (днес квартал на Габрово). Документите са достъпни за потребители на архивна информация.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово
Публикувано във вестник „100 вести”, бр.74 от 15 април 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/