Свържи се с нас

Култура

Лазарните са габровски събори, ставали след Великден

Published

on

В навечерието на светлите Великденски празници си припомняме за Лазарните в Габрово – един интересен  празник, характерен в миналото за нашия район. Описание за него ни е оставил големия краевед Илия Габровски. Ето какво четем:

„Лазарните са своеобразни габровски събори, типични само за Габровско, които ставали само в пролетта след Великден на точно определени села. Те носят името на Св. Лазар, приятел и ученик на Христа, който го възкресил на Лазаровден, съботата преди Връбница. Изглежда, че тия сборове ставали само в тоя ден, а по-късно ги празнували в неделните дни след Лазаровден.

На първия ден на Великден (неделя) са били на с. Дядо Страт (Донино) на м. „Витата круша” и в с. Златари. На втория ден на Великден (понеделник): с. Черневци, Обрядковци, Вуевци, Етъра.

На третия ден на Великден (вторник): с. Болата на м. „Червената трева”, Жълтеш на м. „Равнера”, Лесичарка, Рачевци, Газурници (Любово).

В срядатат след Великден: с. Бичкиня, Цвятковци, Раховци.

В четвъртъка: с. Боженци, Велковци, Гачевци.

В петък: с. Торбалъжите, Костенковци

В събота: гара Съботковци, Чомаци (Игликино).

На първата неделя след Великден(Томината неделя):. С. Златари, Иванковци, Стойчевци, Нова махла (Стефановци), Боровото?.

На втората неделя след Великден: с. Боровото.

На третата неделя след Великден: Габрово на м. „Падало”.

Лазарните в миналото са били истински народни сборове в даден край на околията ни. Те са били народни увеселения в ранната пролет, в който се събирали пременени девойки и  булки, ергени и мъже. Тук те се опознавали или както казват „старите ядат и пият, а младите хоро играят”. Под звуците на гайди и гъдулки, на кавали, а по-късно на духова музика (банда) се извивали кръшни хора и ръченици. Играели се: лисичата, искиската, т.е. старозагорската, пайдушката, ангеловата, деньовата и др. Надигравали се и се надпявали моми и ергени. Народни певци свирили и пеели на хармоника стари юнашки, битови, семейни и любовни песни. Борци (пехливани) събирали посетителите и показвали своите сили и своето изкуство на единоборство.

По Лазарните имало сергии по-малко за стоки, а повече за ядене и пиене и малки армагани. Продавали се: шекер (бонбони), халва, боза, рпшкови и стафиди, шарени петлета и пръчки, лахут и фъстъци, локум, смокини, вино, бира и др.

Лазарните са били среща за младите, за сгледа и опознаване и за вярна любов, за уговорване на годежи и сватби. Драгоманите (водачи на дюлгерски чети) по време на лазарните събирали дюлгери, майстори, калфи и чираци и уговаряли къде ще годят на гурбет за печалба.

Между това непринудено народно тържество шествувал Нено Кукладжията от с. Нова махла (Априлово) и разигравал своите любими кукли: Рачо и Дешка с мастилената дрешка. А на по-големите лазарни идвали народни певци, които под разтворен чадър пеели народни песни при хармоника и продавали своите народни песнопойки…..”

Споменът на Илия Габровски за този интересен народен обичай в Габрово и Габровско е запазен във фонда на негово име, в Държавен архив – Габрово. Представените снимки са две: първата от фонда на Илия Габровски, като самия той предполага, че тази Лазарня е била в м. „Падалото” (днес част от Габрово), не е датирана, но вероятно е от началото на XX век, а втората е от фонда на Недьо Христов Гъдев – гайтанджия и турист и според надписа, направен от него е от 1928 г. в с. Боровото (днес квартал на Габрово). Документите са достъпни за потребители на архивна информация.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово
Публикувано във вестник „100 вести”, бр.74 от 15 април 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“

Published

on

Исторически музей – Дряново получи наградата „Наследство“ за 2025 г. в категория „Събития и работа с публики“, присъждана от Сдружение „Български музеи“. Отличието е признание за реализирането на Националната програма, посветена на 225 години от рождението на майстор Колю Фичето – мащабно честване, проведено през 2025 г. под патронажа на Министерство на културата и в партньорство с Община Дряново.

Церемонията по награждаването се състоя на 28 април в Държавен куклен театър – Пловдив, в рамките на Общото събрание на Сдружение „Български музеи“, в което взеха участие музейни директори и специалисти от цялата страна. Наградата получи Иван Христов, директор на Исторически музей – Дряново. Тя бе връчена от заместник – министъра на културата Александър Трайков.

На събитието присъстваха министърът на туризма Ирена Георгиева, председателят на Съюз на артистите в България Христо Мутафчиев и изпълнителният директор на Регионалния център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа под егидата на ЮНЕСКО д-р Ирена Тодорова.

При получаването на отличието Иван Христов посвети наградата на екипа на музея и партньорите, съмишлениците и приятелите, с които заедно популяризират историята на Дряново и България. Той подчерта, че признанието е резултат от неуморната работа и отдадеността на всички негови колеги.

Председателят на Сдружение „Български музеи“ и директор на Регионалния природонаучен музей – Пловдив Огнян Тодоров акцентира върху стремежа на организацията да обединява усилията на институции, организации и асоциации в името на общи каузи, като посочи инициативата „Европейска столица на културата – Пловдив“ и нейния девиз „Заедно“ като пример за постижимото чрез партньорство.

Христо Мутафчиев от своя страна заяви подкрепа за музейната общност и подчерта значението на културното наследство, което музеите представят пред младите хора, като изрази позицията, че институциите следва да се адаптират към съвременните изисквания на времето.

В същата церемония, наградата „Музей на годината“ бе присъдена на Регионалния етнографски музей в Пловдив за проекта „Светът на ютията“, реализиран в къщата на Невена Атанасова. В категория „Образователна инициатива“ бе отличен Природонаучният музей в село Черни Осъм за Музейната академия „Природата учи“.

Лауреатите бяха определени от жури в състав: проф. д-р Светла Атанасова (РИМ – Велико Търново), д-р Димитър Петров (РИМ – Плевен), д-р Катя Тинева-Гюрковска (ХГ – Стара Загора), Амелия Гешева – експерт по културно наследство към Министерството на туризма, и проф. дин Вера Бонева (УниБИТ).

Зареди още

Култура

Главният редактор на най-голямата информационна агенция в Индия посети „Етър“-а

Published

on

Музей „Етър“ е пример как културното наследство може да бъде съхранено за бъдещите поколения. След 400-500 години това, което правим днес, ще има много по- голямо значение, отколкото ни се струва сега. Това заяви при посещението си в музей „Етър“ Виджай Джоши, главен редактор на най-голямата индийска информационна агенция Прес Тръст ъф Индия (PTI).

Той е в България по покана на директора на БТА. Посещението на един от водещите индийски медийни ръководители в етнографски музей „Етър“ край Габрово се превърна в разговор за културното наследство, свободата на словото, фалшивите новини и ролята на журналистиката в съвременния свят.

„Мисля, че това е невероятно. Никога не съм виждал нещо подобно. Индийската цивилизация знаем колко е стара. И може би това е урок за нас – как да запазим историята“, коментира Джоши. По думите му, съхраняването на традиции, занаяти и памет е инвестиция, чието истинско значение ще бъде оценено след векове.

„Нека се огледаме и да си дадем сметка – след 2000 години какво значение ще има сътвореното от нас“, допълни той. По време на визитата в музея бяха обсъдени и теми като свободата на словото в Индия, условията за работа на журналистите и състоянието на медиите по света. „И в Индия има свободна преса и пресата може да пише за всичко, което иска. Но както и в останалия свят, има финансов натиск и натиск от социалните медии“, заяви Виджай Джоши.

Според него социалните мрежи променят изцяло начина, по който се създава и разпространява информация. Главният редактор на PTI подчерта, че днес много хора вярват, че могат да правят журналистика само с мобилен телефон или камера, но това не гарантира достоверност.

„Има много фалшиви новини. Значението на традиционната журналистика е още по- голямо сега“, посочи той. По думите му потребителите все по-трудно различават проверената информация от манипулацията, а обществото често предпочита да чете това, в което вече вярва.

Въпреки натиска на дигиталната среда, Виджай Джоши е убеден, че традиционните медии ще оцелеят, защото тяхната сила е в проверката на фактите. „Журналистът не може просто да каже това, което другите искат. Той казва истината, когато е проверена“, заяви той.

Според него ще дойде момент, когато обществото ще оцени истинската журналистика именно заради лавината от дезинформация. Музей „Етър“ – мост между миналото и бъдещето Посещението на Виджай Джоши затвърждава международния интерес към музей „Етър“, който продължава да бъде едно от най-разпознаваемите места за български занаяти, традиции и културен туризъм.

За госта от Индия музеят е не просто туристически обект, а пример как една нация пази паметта си за идните поколения.

Зареди още

Култура

Дида Бочева открива самостоятелна изложба живопис в Дряново

Published

on

На 22 април 2026 г., сряда, от 17.30 часа в Икономовата къща към Исторически музей – Дряново, художничката Дида Бочева ще представи своята нова самостоятелна изложба живопис. Събитието поставя акцент върху характерния ѝ експериментален стил и дългогодишния ѝ творчески път, който я утвърждава като разпознаваем автор в съвременното българско изобразително изкуство.

Дида Бочева е родена на 20 юли 1961 г. в гр. Габрово. Завършва средното си образование в Математическа гимназия – Габрово, а по-късно придобива образователно-квалификационна степен магистър в Технически университет – Габрово. Рисува от ранно детство, участва в множество конкурси и е многократно награждавана. След завършване на висшето си образование работи една година по специалността си, а след това дванадесет години е преподавател в ТУ – Габрово.

В периода 1998–2014 г. живее и твори във Варна, където ключова роля за развитието ѝ има срещата с художника Куньо Китанов, която поставя началото на нейния самостоятелен творчески път. От 2004 г. е член на Съюза на варненските художници и активно участва във всички негови изяви. По нейна инициатива се сформира кръг от 18 художници, с които реализират общи и самостоятелни изложби, пленери и дискусии.

От 2014 г. Бочева отново живее в Габрово, където продължава да работи в различни направления, без да прекъсва творческата си активност. Нейни произведения често намират сцена за изява в социалните мрежи, както и в самостоятелни изложби в Жеравна по време на фолклорния фестивал, както и в художествената галерия в гр. Пещера.

В творчеството си художничката работи експериментално, смесвайки техники като акварел, туш с вино, кафе или чай, както и маслени бои. Темите ѝ са водени от подсъзнанието – свободни, интуитивни и многопластови. Рисува икони, портрети, пейзажи, натюрморти и животински свят, но особено място в творчеството ѝ заемат българските възрожденски къщи, носещи духа на непреходната българщина.

Дида Бочева разполага с малко ателие-галерия в Габрово, ул. „Брянска“ 2, където ценителите могат да видят нейни творби на живо.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица