Свържи се с нас

Култура

Лазарните са габровски събори, ставали след Великден

Published

on

В навечерието на светлите Великденски празници си припомняме за Лазарните в Габрово – един интересен  празник, характерен в миналото за нашия район. Описание за него ни е оставил големия краевед Илия Габровски. Ето какво четем:

„Лазарните са своеобразни габровски събори, типични само за Габровско, които ставали само в пролетта след Великден на точно определени села. Те носят името на Св. Лазар, приятел и ученик на Христа, който го възкресил на Лазаровден, съботата преди Връбница. Изглежда, че тия сборове ставали само в тоя ден, а по-късно ги празнували в неделните дни след Лазаровден.

На първия ден на Великден (неделя) са били на с. Дядо Страт (Донино) на м. „Витата круша” и в с. Златари. На втория ден на Великден (понеделник): с. Черневци, Обрядковци, Вуевци, Етъра.

На третия ден на Великден (вторник): с. Болата на м. „Червената трева”, Жълтеш на м. „Равнера”, Лесичарка, Рачевци, Газурници (Любово).

В срядатат след Великден: с. Бичкиня, Цвятковци, Раховци.

В четвъртъка: с. Боженци, Велковци, Гачевци.

В петък: с. Торбалъжите, Костенковци

В събота: гара Съботковци, Чомаци (Игликино).

На първата неделя след Великден(Томината неделя):. С. Златари, Иванковци, Стойчевци, Нова махла (Стефановци), Боровото?.

На втората неделя след Великден: с. Боровото.

На третата неделя след Великден: Габрово на м. „Падало”.

Лазарните в миналото са били истински народни сборове в даден край на околията ни. Те са били народни увеселения в ранната пролет, в който се събирали пременени девойки и  булки, ергени и мъже. Тук те се опознавали или както казват „старите ядат и пият, а младите хоро играят”. Под звуците на гайди и гъдулки, на кавали, а по-късно на духова музика (банда) се извивали кръшни хора и ръченици. Играели се: лисичата, искиската, т.е. старозагорската, пайдушката, ангеловата, деньовата и др. Надигравали се и се надпявали моми и ергени. Народни певци свирили и пеели на хармоника стари юнашки, битови, семейни и любовни песни. Борци (пехливани) събирали посетителите и показвали своите сили и своето изкуство на единоборство.

По Лазарните имало сергии по-малко за стоки, а повече за ядене и пиене и малки армагани. Продавали се: шекер (бонбони), халва, боза, рпшкови и стафиди, шарени петлета и пръчки, лахут и фъстъци, локум, смокини, вино, бира и др.

Лазарните са били среща за младите, за сгледа и опознаване и за вярна любов, за уговорване на годежи и сватби. Драгоманите (водачи на дюлгерски чети) по време на лазарните събирали дюлгери, майстори, калфи и чираци и уговаряли къде ще годят на гурбет за печалба.

Между това непринудено народно тържество шествувал Нено Кукладжията от с. Нова махла (Априлово) и разигравал своите любими кукли: Рачо и Дешка с мастилената дрешка. А на по-големите лазарни идвали народни певци, които под разтворен чадър пеели народни песни при хармоника и продавали своите народни песнопойки…..”

Споменът на Илия Габровски за този интересен народен обичай в Габрово и Габровско е запазен във фонда на негово име, в Държавен архив – Габрово. Представените снимки са две: първата от фонда на Илия Габровски, като самия той предполага, че тази Лазарня е била в м. „Падалото” (днес част от Габрово), не е датирана, но вероятно е от началото на XX век, а втората е от фонда на Недьо Христов Гъдев – гайтанджия и турист и според надписа, направен от него е от 1928 г. в с. Боровото (днес квартал на Габрово). Документите са достъпни за потребители на архивна информация.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово
Публикувано във вестник „100 вести”, бр.74 от 15 април 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Българският фолклор завладява Испания с ФА „Развитие“

Published

on

Фолклорен ансамбъл „Развитие“ при Народно читалище „Развитие-1870“ ще представи богатството на българския фолклор на две от най-престижните международни събития под егидата на CIOFF® в Испания.

От 14 до 21 юли 2026 година Ансамбълът ще бъде гост на XLV Международен фолклорен фестивал в Естремадура в град Бадахос. В 45-ото издание на фестивала участват състави от България, Колумбия, Кот д’Ивоар, Румъния, Португалия и Испания.

Концертите, дефилетата и културните прояви се провеждат в град Бадахос и в редица населени места в област Естремадура. От 21 до 29 юли 2026 година Ансамбълът ще гостува на остров Гран Канария, където ще участва в XXXI Международен фолклорен фестивал „Вила де Инхенио – Солидарен преглед на народите“.

Фестивалът е сред най-значимите културни събития на Канарските острови и събира изпълнители от Европа, Азия, Африка и Америка, превръщайки се в истински празник на традициите и културния обмен.

Участието на Фолклорен ансамбъл „Развитие“ е по специална покана на президентите на двата фестивала – Едуардо Фернандес и Дейвид Кастелано, което е високо признание за художественото ниво и авторитета на състава.

За първи път в своята история Ансамбълът ще гостува в Испания, където ще представи богатството на българските фолклорни традиции пред международна публика и затвърди ролята си на достоен посланик на българската култура.

Зареди още

Култура

Международно признание за школата Wild Sound на Зора Колева

Published

on

Музикалният свят на детското изкуство отново показа, че никакви граници не могат да спрат таланта. Международният детски музикален фестивал „Tryavna Music Cup“, организиран под престижната егида на Световната асоциация на фестивалите (WAF), се превърна в сцена, на която млади гласове от България и чужбина премериха умения пред жури от истински величия на музикалната индустрия.

Тревненският форум събра запленяващо съчетание от българско вокално майсторство и международен експертен поглед. Сред членовете на журито блесна името на Нели Рангелова – една от най-обичаните и неповторими поп певици на България, чието присъствие само по себе си беше събитие. Именно тя оцени вокалната техника и интерпретацията на малките таланти с окото на артист, изградил цяла кариера върху сцена.

До нея застана Ники Априлов, режисьор и телевизионен водещ, чието име остава завинаги вписано в българската телевизионна история като създател на легендарното детско шоу за таланти „Като лъвовете“. Именно неговият опитен поглед следеше изкъсо артистичното присъствие и сценичното поведение на всяко дете, стъпило на сцената.

Международният характер на журито затвърди статута на фестивала като истинско световно събитие. Мариян Катароски, президент на Световната асоциация на фестивалите (WAF), лично удостои форума с присъствието си. До него застана Милан Гнип, директор на престижния международен детски фестивал „Школькице“ в Нови Сад, чието участие донесе допълнителен международен престиж на журито. От Косово пристигна Луан Дурмиши, оперен певец, преподавател и утвърден музикален експерт, а от Република Северна Македония – Денис Димоски, известен поп изпълнител и вокален педагог, чието присъствие обогати оценъчния панел с още една международна перспектива.

Истинска гордост за родната вокална сцена донесоха възпитаниците на школата на Зора Колева Wild Sound, които се завърнаха от фестивала с внушителна колекция от отличия. Никълъс Макдоналд бе безспорният лидер на школата, извоювайки първо място в категория „авторска песен“, както и второ място в категория „песен на роден език“ и второ място в категория „световен хит“ – истински тройна изява на талант.

Йоана Николова завоюва първо място в категория „песен на роден език“, а в категория „мюзикъл“ се класира на трето място. Далия Колева донесе второ място в категория „световен хит“ и трето място в категория „мюзикъл“.

Наташа Демерджиева се отличи с второ място в категория „мюзикъл“. Иван Велинов впечатли журито с две трети места – в категориите „световен хит“ и „рок“. Елизария – Благовеста Христова завоюва трето място в категория „мюзикъл“, а Теодора Попминкова допълни колекцията с още едно трето място в същата категория.

Зареди още

Култура

Излезе второто издание на „(Не)Познатият Колю Фичето“

Published

on

От печат излезе второто допълнено издание на книгата „(Не)познатият Колю Фичето(1800 – 1881)“ – труд, който отново насочва вниманието към делото на един от най-значимите строителни майстори в българската история. Изданието е реализирано от Исторически музей – Дряново със собствени средства на институцията и с финансовата подкрепа на Съюза на архитектите в България. Книгата е отпечатана от издателство „Фабер“.

И в двете издания автор е д-р Венелин Бараков, главен уредник в ИМ – Дряново, задълбочен изследовател на живота и делото на Колю Фичето. В новото, допълнено издание, той насочва своята изследователска работа към църквите, построени от родения в Дряново майстор, и представя множество нови данни за тяхната архитектура и строителна специфика.

Книгата проследява в хронологичен ред пътя на храмовете – от най-ранните творби на Колю Фичето, изградени по модела на псевдобазилики, до зрелите му произведения, при които майсторът вече изгражда куполни базилики: по-просторни, светли и монументални църкви, отразяващи неговото усъвършенствано архитектурно мислене и нарастващо майсторство с годините.

Богато илюстрована, книгата представя пред читателите емблематичните строежи на Колю Фичето – църкви, жилищни къщи, камбанарии, мостове, обществени и търговски сгради, представляващи наследство, което и днес будят възхищение с красотата и трайността си.

Изданието не просто напомня за вече известните паметници на строителя, а внася нови, систематизирани знания за конструктивните решения, влиянията, строителните и декоративни техники, използвани от Първомайстора.

За чуждестранните ценители на архитектурното наследство, разширеното издание на книгата предлага и резюме на немски език, за разлика от първото, при който то на английски.

Втората допълнена книга „(Не)Познатият Колю Фичето (1800 – 1881)“ вече е в наличност на касата на Исторически музей – Дряново, а желаещите могат да я поръчат и онлайн през сайта на институцията.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица