Свържи се с нас

Култура

Лазарните са габровски събори, ставали след Великден

Published

on

В навечерието на светлите Великденски празници си припомняме за Лазарните в Габрово – един интересен  празник, характерен в миналото за нашия район. Описание за него ни е оставил големия краевед Илия Габровски. Ето какво четем:

„Лазарните са своеобразни габровски събори, типични само за Габровско, които ставали само в пролетта след Великден на точно определени села. Те носят името на Св. Лазар, приятел и ученик на Христа, който го възкресил на Лазаровден, съботата преди Връбница. Изглежда, че тия сборове ставали само в тоя ден, а по-късно ги празнували в неделните дни след Лазаровден.

На първия ден на Великден (неделя) са били на с. Дядо Страт (Донино) на м. „Витата круша” и в с. Златари. На втория ден на Великден (понеделник): с. Черневци, Обрядковци, Вуевци, Етъра.

На третия ден на Великден (вторник): с. Болата на м. „Червената трева”, Жълтеш на м. „Равнера”, Лесичарка, Рачевци, Газурници (Любово).

В срядатат след Великден: с. Бичкиня, Цвятковци, Раховци.

В четвъртъка: с. Боженци, Велковци, Гачевци.

В петък: с. Торбалъжите, Костенковци

В събота: гара Съботковци, Чомаци (Игликино).

На първата неделя след Великден(Томината неделя):. С. Златари, Иванковци, Стойчевци, Нова махла (Стефановци), Боровото?.

На втората неделя след Великден: с. Боровото.

На третата неделя след Великден: Габрово на м. „Падало”.

Лазарните в миналото са били истински народни сборове в даден край на околията ни. Те са били народни увеселения в ранната пролет, в който се събирали пременени девойки и  булки, ергени и мъже. Тук те се опознавали или както казват „старите ядат и пият, а младите хоро играят”. Под звуците на гайди и гъдулки, на кавали, а по-късно на духова музика (банда) се извивали кръшни хора и ръченици. Играели се: лисичата, искиската, т.е. старозагорската, пайдушката, ангеловата, деньовата и др. Надигравали се и се надпявали моми и ергени. Народни певци свирили и пеели на хармоника стари юнашки, битови, семейни и любовни песни. Борци (пехливани) събирали посетителите и показвали своите сили и своето изкуство на единоборство.

По Лазарните имало сергии по-малко за стоки, а повече за ядене и пиене и малки армагани. Продавали се: шекер (бонбони), халва, боза, рпшкови и стафиди, шарени петлета и пръчки, лахут и фъстъци, локум, смокини, вино, бира и др.

Лазарните са били среща за младите, за сгледа и опознаване и за вярна любов, за уговорване на годежи и сватби. Драгоманите (водачи на дюлгерски чети) по време на лазарните събирали дюлгери, майстори, калфи и чираци и уговаряли къде ще годят на гурбет за печалба.

Между това непринудено народно тържество шествувал Нено Кукладжията от с. Нова махла (Априлово) и разигравал своите любими кукли: Рачо и Дешка с мастилената дрешка. А на по-големите лазарни идвали народни певци, които под разтворен чадър пеели народни песни при хармоника и продавали своите народни песнопойки…..”

Споменът на Илия Габровски за този интересен народен обичай в Габрово и Габровско е запазен във фонда на негово име, в Държавен архив – Габрово. Представените снимки са две: първата от фонда на Илия Габровски, като самия той предполага, че тази Лазарня е била в м. „Падалото” (днес част от Габрово), не е датирана, но вероятно е от началото на XX век, а втората е от фонда на Недьо Христов Гъдев – гайтанджия и турист и според надписа, направен от него е от 1928 г. в с. Боровото (днес квартал на Габрово). Документите са достъпни за потребители на архивна информация.

Автор: Цветомира Койчева,
Началник-отдел „Държавен архив” – Габрово
Публикувано във вестник „100 вести”, бр.74 от 15 април 2022 г.

Следете ни и във Фейсбук на:
https://www.facebook.com/gabrovonews/

Култура

Гайдарското свирене, което завладя ЮНЕСКО, оживява в РЕМО „Етър“

Published

on

По случай Международния ден на нематериалното културно наследство, РЕМО „Етър“ организира специалното събитие „Гайдата – българският глас към света“. Поводът е историческият успех от 2025 година, когато елементът „Гайди и гайдарско свирене в България – предаване на знания и умения“ бе официално вписан в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Събитието ще се проведе на 17 октомври, събота, с начало от 11:30 часа за първата част и 14:00 часа за втората част, в пространството пред Сакова къща и Музеен център в РЕМО „Етър“. Посетителите ще се потопят в магията на един от най-емблематичните български инструменти чрез музикални изпълнения, прожекция на документален филм, интерактивни игри за деца и открити практически класове по свирене на гайда.

Програмата започва пред Сакова къща с кратка музикална програма под надслов „Чуй гласа на традицията“, в която майстор Цвятко Цвятков и неговите ученици ще представят своите изпълнения. Тя ще продължи с практични занимания и първа среща с инструмента в модула „Предай звука нататък“.

В Музеен център на ниво три програмата продължава с презентацията „От какво е направена една гайда?“, където майстор Цвятко Цвятков ще покаже отделните части на инструмента, материалите, конструкцията и тънкостите на майсторската изработка. Програмата включва още прожекция на документалния филм „Гайди и гайдарско свирене в България“, създаден като част от българската кандидатура за ЮНЕСКО, както и интерактивната игра за разпознаване на звуци „Узнай звуците на традицията“.

Събитието е посветено на живата традиция, майсторството и приемствеността между поколенията. То се провежда с редовен входен билет за музея. Елате да преживеем заедно традицията като жив и пълен с енергия български глас.

Зареди още

Култура

Габрово отбелязва духовния си празник на Петковден!

Published

on

В деня на Света Петка Българска – 14 октомври, Петковден, Габрово чества своя духовен празник. Светицата на покровителка на Габрово и негова закрилница. По повод са подготвени празнични инициативи, съчетаващи християнските традиции, музиката, благотворителността и споделените моменти в общността.

Духовният празник на Габрово ще започне със света литургия в храма „Успение на Пресвета Богородица“, след която ще бъде отслужен молебен за здраве в параклиса на Света Петка.

Вечерта, от 17.30 ч. в градска градина пред глинените гърнета ще се проведен Петковденско сгледно хоро с Оркестър „Габрово“ и НЧ „Будителите – 2017″.

Инициативите, посветени на духовния празник ще продължат и идните дни. На 17 октомври от 18.30 ч. в храма „Света Троица“ ще бъде открит XXIV Празник на Духовната музика.

Петковден се смята за завършек на лятото и есента. В християнството Света Петка се почита като покровителка на жените и техните домашни дейности – предене, тъкане, кроене, шиене. Днес тя е почитана като закрилница на семейството и изцелителка. Легенди разказват за безброй чудотворни изцеления, извършени от мощите ѝ. Също така е свързана с жените, раждането, къщната работа.

Преподобна Петка, наречена още Българска, е родена в град Епиват на Мраморно море през 11 век. Води благочестив живот, а след смъртта й нейните мощи, които притежават целителна сила, се превръщат в символ на борбата за съхраняване на християнската култура от ислямската асимилация.

Цар Иван Асен II ги пренася в Търново, където се пазят до превземането му от турците. След дълги странствания мощите намират покой в румънския град Яш, където се намират и до наши дни. Според житията й, още като десетгодишна, Св. Петка чула в храма гласа на Христос и решила да се посвети на вярата. Водила благочестив и скромен живот, раздала своето имущество на бедните.

Габрово е свързан със светицата заради процесията, пренасяща мощите ѝ, която на път за столицата Търновград, минава през Габрово. Те пренощували тук в местност с църква и два манастира, а по-късно в града бил построен и храм, носещ нейното име.

На 14 октомври 2000 г. в центъра на Габрово, до храма „Успение на Пресвета Богородица”, е осветен параклис Света Петка.

Днес е празник и на редица български градове – Севлиево, Дряново, Нова Загора, Нови пазар, Твърдица, Троян и Трън. На Петковден имен ден имат Петко, Петка, Петкана, Петя, Параскева.

Зареди още

Култура

„Змейова сватба“ с премиера за Габрово на 24 октомври

Published

on

На 24 октомври, от 19.00 часа, в Дом на културата „Емануил Манолов“ в Габрово ще се състои премиерата за града на фолклорния спектакъл „Змейова сватба“ по едноименната драма на П. Ю. Тодоров.

На сцената ще излязат талантливите танцьори и певици на ПФА „Шевица“, които ще съчетаят богатството на народните поверия и традиционната обредност с артистична изразителност.

Спектакълът разказва за стремежа към свобода и към излизане от нормата на обществото, който се плаща с цената на безплътната и поетична фолклорна илюзия. Организаторите определят историята като честна, трогателна и разтърсваща, такава, в която всеки ще се разпознае.

Особено близка я прави фактът, че в основата на сюжета стоят отношенията между Пейо Яворов и сестрата на автора Мина Тодорова, прототипи на главните действащи лица Змея и Цена. Няма българин, недокоснат от тяхната трагична съдба. Спектакълът е посветен на 112-ата годишнина от кончината на поета.

Идеята, режисурата и хореографията са на Петър Ангелов, а музиката е на доц. д-р Петьо Кръстев. Консултант е проф. Георг Краев, художник е Татяна Христова, а със специалното си участие в постановката се включва актьорът Стефан Милков.

Желаещите да присъстват на премиерата могат да си осигурят билети на касите на театъра и в Кауфланд, както и онлайн през връзката https://entase.to/0yt.

Зареди още

Реклама

Популярни новини от последната седмица